1 880 Преглеждания

Актуализацията на Бюджет 2014 г. – по-високи разходи и драстично увеличение на държавния дълг

Още с приемането на Закона за държавния бюджет (ЗДБ) за 2014 г. имаше достатъчно аргументи в полза на тезата, че в него има прекалено оптимистично заложени приходи, които е невъзможно да бъдат изпълнени. След проваления опит за актуализация на бюджета от правителството на Пламен Орешарски, служебното правителство в съботния ден на 27 септември предложи своя версия за актуализация. В предложеия документ и в мотивите към него правят впечатление два основни момента.

–       вместо сериозен опит за консолидиране (намаляване) на неефективните разходи, бюджетните разходи са увеличени

–       създадена е предпоставка за спасяване на КТБ с изцяло държавни средства, включително на пълния размер на намиращите се в банката средства по депозити и разплащателни сметки, като е предвидено двукратно увеличение на размера държавния дълг спрямо заложения в първоначалния бюджет, а именно с още 4.5 млрд лв. до 8.9 млрд. лв. за годината

И двете характеристики на предложението на Министрески съвет, респективно Министреството на финансите са притеснителни и де факто отговарят на неотдавна лансираната теза на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че за справяне с трудната икономическа и финансова ситуация в страната държавата трябва да изтегли допълнителен дълг в размер на 4.5 млрд. лв., за да покрие натрупаните дефицити в НЕК, НЗОК и за спасяване на КТБ. Коалиция Десните вече изрази своето неодобрение за подобна визия за разрешаване на кризата в страната в своя публична позиция, но настоящата актуализация, предложена от служебното правителство изисква още веднъж да се изрази категорично несъгласие с подобен подход.

Заложеното намаление на актуализираните приходи е 1.1. млрд. лв., което е свързано с неизпълнението на приходите от ДДС и акцизи във връзка с дефлационните процеси, както в страната, така и на световните пазари, по-слабото от очакваното възстановяване на вътрешното търсене и намаления внос. И ако това намаление на приходите е обяснимо и разбираемо, то не така стоят нещата с решението за увеличение на разходите в актуализацията на бюджета с 448.5 млн. лв. Това, което е притеснително в случая е, че почти не е направен опит за оптимизиране или редуциране на разходите, а върху заложените в настоящия бюджет са прибавени нови. Обяснението за този подход според мотивите към актуализацията на бюджета са поетите вече ангажименти за разходи в редица разпоредители с бюджетни средства. В случая правителството приема, че след като има такива поети ангажименти, съответните разходи трябва да бъдат направени. Единствената редукция на разходи се дължи на неусвоените и недоговорени средства от инвестиционната програма “Растеж и устойчиво развитие на регионите” в размер на 130 млн. лв.

Следва да се отбележи, че посочените 448.5 млн. лв. са записани не по различните видове пера в бюджета, а в точката “Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи”, което де факто дава пълна свобода на министъра на финансите да използва тези средства по свое усмотрение, въпреки че в мотивите към проектозакона фигурират конкретни нужди по различни програми и за конкретни държави структури. Част от средствата в размер на 100 млн. лв. ще бъдат насочени за актуализиране бюджета на НЗОК, който вече беше веднъж увеличен с 225 млн. лв., въпреки разкритите напоследък случаи на сериозно източване на Здравната каса с десетки милиони лева.

Трябва да бъде посочено също така, че в актуализацията на бюджета не са отчетени наличните буфери от неизпълнение на някои разходи, които ще оставят допълнителен ресурс на разположение на министъра на финансите за преразпределение. Такъв е случаят например с капиталовите разходи, чието изпълнение към края на юли е в размер на 24.7% от заложените в бюджета. Това е перото, което всяка година търпи сериозно неизпълнение и най-вероятно през настоящата няма да има разлика в това отношение. Ако все пак се допусне, че до края на годината ще има някакво наваксване на посочените разходи, то е съвсем реалистично да се очаква неизпълнение на тези разходи от порядъка на 30%, което означава спестени средства в размер на около 315 млн. лв. Най-вероятно този размер ще бъде по-голям.

Така се оказва, че въпреки критиките към разходната част на бюджета от страна на служебното правителство, вместо сериозна редукция в актуализирания бюджет всъщност е заложено тяхното увеличение и то не за конкретни цели, а по усмотрение на правителството. Ясно е, че при подобен подход бюджетният дефицит ще надхвърли сериозно не само предварително заложения, но и границата от 3%, над която срещу България ще бъде задействана процедурата за свръхдефицит на Европейската комисия със съответните бъдещи фискални ограничения и санкции. Заложеният дефицит в актуализираният вариант на бюджета е 4% или 3.15 млрд лв.

Подобен подход за решаване на фискалните проблеми на страната неминуемо водят и до увеличение на държавия дълг. За съжаление заложеното увеличение на държавния дълг не е само с по-големия размер на бюджетния дефицит, спрямо предварително заложения. Актуализираните параметри на бюджета водят до допълнителен дефицит от 1.5 млрд. лв., който заедно с първоначално заложения в размер на 1.47 млрд. лв. достига 2.9 млрд. Държавният дълг в случая би следвало да се увеличи само с още 1.5 млрд. лв., докато всъщност правителството предлага увеличение с допълнителни 4.5 млрд. лв. Разликата от 2.9 млрд. лв. всъщност е предвидено да се използва като директна подкрепа за банките в рамките на одобрената от ЕК държавна помощ , като в същата рамка е разрешено на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да получи заем в размер на 700 млн. лв.

Ако не се прибегне до държавна помощ, а само до варианта на заем за фонда от 700 млн. лв. най-вероятно ще се върви към фалит на КТБ и изплащане само на гарантираните депозити, чийто размер най-вероятно е намалял в сравнение с първоначалната информация и затова необходимата сума на Фонда е по-малка от очакваната. При варианта на допълнителни 2.9 млрд. лв. държавна помощ явно ще се търси спасяване на банката с държавни средства, включително на пълния размер на депозитите, като разбира се тези пари могат да бъдат използвани и за стабилизиране на банковата система при необходимост. Възможен е и комбиниран вариант, включващ заем за Фонда от 700 млн. лв. и държавна помощ в размер на 2.2 млрд. лв. Ако се тръгне към цялостно спасяване на КТБ, това със сигурност ще изисква приемането на специален закон от новия парламент.

В предложението за актуализация на бюджета е заложено и поемането на държавни гаранции в полза на ФГВБ, което дава възможност на фонда да изтегли заем в размер на допълнителни 2 млрд. лв. В този случай най-вероятно се допуска възможността спасяването на КТБ и на възможни допълнителни проблеми в банковата система да се покрие единствено със заеми от Фонда. Комбинираният ресурс в случая – държавна помощ и държавно гарантиран заем за ФГВБ достига 4.9 млрд. лв. Не трябва да се забравя в случая, че във Фонда има на разположение още 2.1 млрд. лв., което прави общата сума на разположение 7 млрд. лв. Това е повече от достатъчен ресурс за цялостно спасяване на КТБ, ако новото правителство реши да предприеме подобен ход.

От всичко казано до тук ясно се вижда, че актуализацията на бюджета всъщност не предполага някакви реформи или обуздаване на нереалистично планираните разходи. Напротив разходите, заложени в бюджета от правителството на Пламен Орешарски са запазени почти без изменение, с козметични корекции и всъщност върху тях са добавени нови. Този подход води до драстично увеличение на държавния дълг на България, като общото увеличение за 2014 г. може да достигне 8.9 млрд. лв. или общо 22.5 млрд. лв. (28.4% от БВП на страната). Този подход обаче предвещава бъдещи санкции и фискални ограничения, включително свързани с процедурите на ЕС, което най-вероятно ще влоши допълнително икономическата среда в България и ще задълбочи очертаващата се стагнация. На този фон обещанията за увеличение на данъците и бъдещите държавни разходи започват да изглеждат плашещи и подтискащи не само икономическото развитие на страна, но и изпращат негативни сигнали към външните инвеститори. Предстоящото управление на ГЕРБ само ще задълбочи наслоените вече проблеми, тъй като в своята същност предлаганата актуализация се вписва в цялостната визия на тази партия за решаване на проблемите в България. Ние от Коалиция Десните изразяваме категорично несъгласие с подобно развитие, което ще доведе единствено до бъдещото влошаване на икономическата ситуация в страната и превръщането на настоящата фискална и финансова криза в перманентна.

Статията е публикувана на 28.09.2014 г. в Медияпул, OFFNews и БГНЕС

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *