1 461 Преглеждания

Високите пенсии са възможни, но е необходима политическа воля

Концепция за капиталово спестяване на средства

Концепцията за спестяване на средства за пенсия през периода на своята активна трудова дейност, от които човек да тегли регулярно определена сума след пенсионирането си е сравнително проста. Тя е базирана на основната концепция в управлението на финансови активи, а именно че стойността на парите намалява във времето и с цел запазване на тяхната стойност, те трябва да бъдат инвестирани по подходящ начин. Доходността на тази инвестиция трябва да бъде такава, че в края на периода, стойността на акумулираните парични средства да бъде такава, че при тяхното изразходване човек да запази стандарта си на живот, какъвто е имал във фазата на натрупване и особено през последните години от своята трудова кариера. Финансовите модели, показващи как подобно натрупване може да се случи са прости и достатъчно убедителни. Така например, ако човек получава 1000 лв. заплата, която се осъвременява всяка година с ниво на инфлация от 3% и заделя 24.8% от своя доход   в продължение на 40 години при годишна лихва отново от 3%, то след 40 години този човек ще е акумулирал спестявания в размер на 385,3 хиляди лева. Тази натрупана сума би му позволила да получава пенсия от 2137 лв. за период от 20 години. Трябва да се има предвид, че тези 2137 лв. тогава няма да бъдат равни на същата сума сега, защото за този период ще се е натрупала инфлация и покупателната способност на тези средства ще бъда по-малка. Въпреки това, те ще позволят на човека да запази 67.5% от своя стандарт на живот, който е имал, докато е работил и спестявал. Ако лихвата, с която се олихвяват вноските не е 3%, а е 4%, което е също реалистично допускане, то тогава натрупаните средства биха били с над 88 хиляди лева повече, или 473.5 хиляди лева, което би позволило на този човек да получава пенсия от 2869 лв. или над 72% от неговия доход в края на периода от 40 години. Размерът на спестяването от 24.8% не е случайно избран, а отговаря на удръжката за пенсия от месечния доход на всеки работещ (до определен максимален праг,в момента 2600 лв., след което този процент намалява) по настоящото българско законодателство, а заплатата от 1000 лв. е приблизително средната заплата за страната понастоящем.

Този фундаментален финансов принцип е заложени във втория стълб на пенсионната система в България, която беше разработена с помощта на експерти на Световната банка в края на миналия век и започна да се прилага от 2002 г. Много материали и изследвания са писани по темата и много решения са предлагани, но българите продължават да получават ниски пенсии, несъизмерими със стандарта на живот в България и налаганите решения всъщност водят до задълбочаване на проблемите в пенсионната система, вместо до тяхното решаване. Защо се оказва толкова трудно прилагането на този фундаментален финансов принцип по начин, който да подобрява ефективността на пенсионната система в България и съответно ситуацията на българските пенсионери?

Причини за трудностите при прилагане на концепцията

Причините са много и в следващите редове ще бъдат посочени и анализирани най-съществените от тях, както и възможни решения, които управляващите би следвало да обмислят с цел решаване на натрупаните проблеми в пенсионната система в България.

  1. На първо място следва да се посочи, че реформата от 2000 година беше започната с цел замяна на разходно-покривната система, с която се характеризира първият стълб на системата – държавното обществено осигуряване (ДОО), която беше оценена като неефективна и неподходяща за променящата се демографска картина в страната със системата за капиталово спестяване, за чиято цел бяха създадени частните пенсионни фондове – универсални (УПФ)и професионални (ППФ), които изграждат втория и третия стълб на пенсионната система и в които фондове бяха пренасочени част от пенсионните вноски на работещите, родени след 31.12.1959 г. Изработеното и въведено законодателство към онзи момент визираше възможността за нарастване ролята на УПФ, чрез постепенно увеличение на вноските към частните пенсионни фондове, което да позволи по-голямо натрупване на средства в тях с цел постепенно нарастване ролята на втория стълб в пенсионната система за сметка на ДОО. Установяване на изцяло капиталова пенсионната система в страната не беше заложена експлицитно като цел в законодателството, а се залагаше пенсиите от УПФ да имат допълваща роля, докато не е сигурно, че тази замяна би била възможна и успешна. Този замисъл така и не беше реализиран обаче, а решенията на управляващите от последните години всъщност обръщат процеса и засилват ролята на ДОО за сметка на УПФ, като имаше идея и за пълното национализиране на втория стълб и връщане на пенсионната система в нейния първоначален вариант, наследен още от времето на социализма и оказал се напълно неподходящ за настоящите демографски процеси, разгръщащи се в България.

Де факто пенсионните вноски в УПФ през първите няколко години бяха минимални, първоначално 2%, а в последствие увеличени до 5% в рамките на 3 години, което допълнително повлия негативно на и без това бавно натрупващите се средства по личните партиди на осигуряващите се. Основна причина за това развитие се дължи на липсата на законова регламентация на конкретното нарастване на вноските в УПФ в първоначалния текст на Кодекса за социално осигуряване (КСО), като размерът на тези вноски беше решено да се определя ежегодно в бюджета на ДОО. Поради модерния през първото десетилетие на този век политически стремеж за масово намаляване на данъците, беше пропусната възможността за по-сериозно увеличаване на размера на вноските в частните пенсионни фондове, а когато този пропуск беше осъзнат, световната икономическа криза беше в разгара си и държавата трябваше да спасява пенсиите от държавното обществено осигуряване, което в края на краищата доведе и до отклоняване на предвиденото увеличение на тези вноски с 2 процентни пункта към ДОО вместо към УПФ.

  1. Вторият съществен проблем е, че началото на изплащането на пенсиите от УПФ беше планирано за след твърде къс срок от само 19 години, за който е теоретически невъзможно да се натрупат съществени ресурси, така че вторият стълб да изиграе първоначалната допълваща роля към пенсията от ДОО. Изплащането на пенсиите от УПФ ще започне през 2021. Въпреки че напоследък се дебатира Концепцията за регламентиране на фазата на изплащане от ДЗПО (допълнително задължително пенсионно осигуряване), поради спорни допускания в изчисленията, заложени в концепцията, тук тя няма да бъде коментирана, а по-скоро ще бъдат предложени алтернативни калкулации с цел онагледяване на разликата между пенсиите, получавани от ДОО и УПФ.
  2. На следващо място, в допълнение на посочените причини за бавното натрупване на средства в УПФ, законодателството разреши сравнително високи такси върху превежданите в УПФ осигурителни вноски, в размер на около 5%, плюс допълнителна такса от 1% върху нетните активи на фонда, които останаха на първоначалните високи нива прекалено дълго време. Това намали размера на ефективно постъпващите вноски по личните партиди на осигурените лица, което допълнително сви обема на натрупващите се пенсионни средства. Следва да се отбележи, че без подобни удръжки на входа пенсионно-осигурителните дружества (ПОД) няма как да оперират, но това не омаловажава въпроса със забавената регулаторна намеса, като едва с промените на КСО през 2015 г. беше заложено тези такси да намаляват със времето  докато достигнат 3.75% върху всяка осигурителна вноска и 0.75% върху стойността на нетните активи на УПФ през 2019 г.
  3. Важно е да се посочи, че начинът, по който беше изграден вторият стълб на пенсионната система в България наподобява начина на функциониране на държавното обществено осигуряване с тази разлика, че в случая изплащането на пенсиите се отлага във времето, като за периода на отлагане пенсионните фондове инвестират постъпващите средства и реализираната доходност плюс първоначалните вноски се разпределя на бъдещите пенсионери. Изборът на инвестиционни възможности се прави от мениджърите на фондове, а не от осигуряващите се, като законът предписва сериозни регулации каква може да бъде възможната инвестиционна структура на портфейлите на пенсионните фондове. Т.е. в случая пенсионните фондове са законово ограничени да имат почти една и съща рискова структура на портфейлите си за всички осигуряващи се в тях, независимо от личното ниво на рисково възприятие на различните осигурени и без значение на тяхната възраст и период на осигуряване. Този замисъл на втория стълб беше най-разбираем за експертите, изготвили законодателството навремето, но беше натоварен с голяма регулаторна ограниченост и в момента именно тази ограниченост на инвестициите, която се превърна в ограниченост на доходността от тях се оказва горещият въглен, който управляващите не могат да решат и се опитват през цялото време да приравнят бъдещите пенсии от УПФ към бъдещите пенсии от ДОО (съответната част). Предвид коренно различният подход на двете схеми, това приравняване става много трудно и почти невъзможно, което някои политици и експерти използват, за да наложат разбирането, че пенсионната система трябва да се върне отново единствено към ДОО.

Проблеми от прилагане на избрания модел

Всъщност използваният модел на изграждане на втория пенсионен стълб (в случая третият стълб не се коментира, защото той е изцяло доброволен) доведе до два резултата, които са в основата на настоящите проблеми:

  • Ограничаване на конкуренцията и възможностите за избор на осигурените лица между различни инвестиционни схеми, с различна доходност и рискова структура, последствията от което са:
    • Трайно задържане на високи нива на удържаните от фондовете входни такси и комисиони за управление, чието намаление може да бъде извършено само чрез регулаторна намеса
    • Възможност за инвестиции в свързани лица, което е огромният проблем в момента, въпреки че сме свидетели на отказ от намеса на регулаторите за решаване на този въпрос. Тези свързани инвестиции изкривяват пазара и създават усещане за „куха“ доходност, което може да се отрази изключително негативно на пенсионните плащания в бъдеще, освен ако държавата не влезе в ролята на „спасител“ за закъсали фондове.
  • Ограничените инвестиционни възможности водят до ограничена инвестиционна възвращаемост, което от своя страна прави прогнозирането на бъдещите пенсионни плащания несигурно. Основният проблем в случая е, че управляващите се опитват едновременно да спестят разходи на ДОО, като намалят пенсиите на бъдещите пенсионери пропорционално на размера на вноската в УПФ (която в момента е 5% и намалението на пенсията от ДОО се твърди, че трябва да е 20%, което е некоректно, поради значително по-малките вноски в първите години, когато вноската в УПФ е представлявала 5.45% от общата осигуровка, 37% в началото, и се е увеличавала постепенно след това), а едновременно с това настояват пенсионните фондове да изплащат пенсии с точно същия размер на това намаление и търсят такава законова регламентация, която да накара ПОД да гарантират подобни плащания.

Натрупването на посочените по-горе проблеми биха довели до следната ситуация: ако не се изработи някакво работещо решение, свързано с размера на пенсиите от УПФ, който да е поне равен на посоченото по-горе намаление на пенсията от ДОО, то първо ще се създаде недоверие към втория стълб и бъдещите пенсионери могат да прехвърлят изцяло вноските си в ДОО, за да си гарантират, че няма да бъдат ощетени с по-ниски пенсии. Дори това и да не стане и започнат да се получават пенсии и от двата стълба, то рано или късно пенсионерите, получаващи две пенсии ще започнат да ги сравняват с пенсиите на тези, които получават само от ДОО и ако те се окажат различни, в ущърб на получаващите две пенсии, това ще създаде обществен натиск, както срещу втория стълб, така и върху управляващите да предприемат политически действия. От сега може да се предполага какви биха били тези действия.

Разликата в концепциите между първия и втория стълб

Продължаващият опит на управляващите да регулират втория стълб с цел да го вкарат в рамката на ДОО с гарантирани пенсионни плащания винаги ще създава повече проблеми, отколкото ще дава решения, защото вторият стълб по презумпция е схема с гарантирани вноски за разлика от ДОО, който е схема с гарантирани плащания. Няма как тези две схеми да бъдат накарани да имат идентични резултати, защото те просто са различни. Въпреки това, решенията, които се търсят от управляващите, видно от последните предложения за промени на КСО и от Концепцията на НОИ са именно в тази посока. Тъй като този регулаторен натиск се усеща доста силно от пенсионните фондове, които се опитват да убедят обществеността, че няма проблем с пенсиите в УПФ, към настоящия момент се върви към съгласие между регулаторите и фондовете за гарантиране на пенсионните плащания чрез използване на резервите на фондовете. Не е ясно дали предложението за създаване на общи пулове, в които да влязат натрупаните средства от индивидуалните партиди на осигурените лица след тяхното пенсиониране ще бъде дефинирано и прието в законодателството, но поне наличният консенсус е в тази посока. Подобно решение, разбира се, в настоящата ситуация е напълно реалистично и разумно, но това може да създаде проблеми на пенсионните фондове, особено на тези, чиято действителна доходност се различава от декларираната. Ако създаването на тези пулове не бъде прието, поради сериозен обществен натиск и популистки решения и се премине към изплащане на пенсиите за фиксирани периоди, това отново може да причини сериозно обществено недоволство, поради неправилно или съвсем умишлено грешно прогнозиране на продължителността на живота, която се очаква да се увеличава през следващите десетилетия. И в двата случая е възможно гарантираните пенсионни плащания да доведат до ликвидни проблеми на някои от фондовете, включително и до несъстоятелност.

Възможни решения

Решението на описания проблем трябва да се търси извън рамките на досега предлаганите, като една от възможностите е премахване на задължението осигурените лица да спестяват за пенсия единствено и само в пенсионни фондове. Има безброй възможности, които могат да бъдат използвани за пенсионни спестявания, включително и чрез схеми, подобни на изключително успешната схема  (401)к в САЩ, която предлага на един осигурен десетки и дори стотици възможности, в които да инвестира пенсионните си вноски, като основните опции включват: взаимни фондове или комбинация от взаимни фондове, застраховки с гарантиран доход, брокерски сметки, чрез които може да се инвестира в различни типове инвестиционни планове, съставени от акции, облигации, ДЦК, взаимни фондове, парични фондове и всякакви други алтернативи. Не е ясно и защо осигуряващите се да не могат да спестяват в банкови продукти и сметки, които са освободени от данъци или в други инвестиционни активи, включително и недвижими имоти, като определен дял от тези инвестиции бъдат освободени от данъци и т.н. Възможностите са наистина неограничени и ако се намерят законодателни решения в тази посока, то пенсионното осигуряване ще се превърне от неприятно неосъзнато задължение в огромен потенциал за развитие на финансовия и капиталовия пазар на страната и най-вече, ще засили личната отговорност на всеки работещ за своето бъдеще след пенсионирането си.

Пречки пред нарастването на средствата в личните партиди в УПФ

Връщайки се на проблемите на настоящата пенсионна система в България, би следвало да се посочи защо осигуряването във втория стълб е за предпочитане пред осигуряването само в ДОО и на какво се дължат опитите на управляващите да създават законови стимули на осигуряващите се да изберат да се осигуряват изцяло в ДОО или да прехвърлят вноските си в ДОО от УПФ и какви са дългосрочните последствия от подобна политика.

Както беше посочено в началото, системата на капиталовото пенсионно осигуряване цели да запази и увеличи покупателната стойност на пенсионните вноски, които всеки осигурен прави през трудовата си кариера, а не те да бъдат разглеждани като данък, плащан към ДОО за покриване на пенсиите на настоящите пенсионери. В случая обаче има два проблема, които правят калкулациите проблематични.

  1. Таксите на УПФ

На първо място, както вече беше споменато, това са таксите, които пенсионните фондове удържат от всяка осигурителна вноска, както и на база на нетните си активи. Това намалява постъпващите средства в личните партиди на осигурените лица и играе ролята на допълнителен данък върху заплатите им. Принципно това не би трябвало да бъде проблем, тъй като доходът на фондовете от техните инвестиции би трябвало да компенсира тези удръжки. Така например, ако цялата пенсионна вноска понастоящем от 24.8% от заплатата се внася 40 години в УПФ при същото първоначално допусканeкато в началото, а именно че годишното нарастване на дохода е 3% и доходността от инвестираните средства е също 3%, като този път в калкулациите се включат и таксите на фондовете, то в края на периода получаваната пенсия би представлявала 55% от последният доход, което е с 12.5процентни пункта по-малко от пресметнатите по-рано 67.5%. Това би представлявало значително влошаване на параметрите на очакваната пенсия и де факто посочената разлика има смисъла на допълнително данъчно облагане върху заплатите. Ако тези калкулации бъдат направени само с настоящите вноски от 5% към УПФ, то в края на периода допълнителната пенсия от УПФ би била малко над 10% от последния доход.

Сравнение между алтернативно осигуряване в УПФ и ДОО

Какво показва сравнението на очакваната пенсия, когато едно лице се осигурява едновременно в ДОО и УПФ, както и ако това лице избере да се осигурява само в ДОО, каквито са двете възможни алтернативи съгласно българското законодателство? За да се направи това сравнение, трябва да се вземе предвид не само инвестиционните възможности и стойността на парите във времето, но и цялата икономическа среда в България, включваща размер на населението, брой на работещи и пенсионери, продължителност на живота, ръст на БВП и на доходите и т.н. Т.е. с голяма доза точност трябва да се прогнозира икономическата картина в България в следващите 40 години, което е доста трудоемък процес, който е свързан с множество допускания, които могат да се окажат погрешни. Затова в настоящите изчисления ще използваме основния сценарий, залегнал в актюерския доклад на НОИ от юни 2016 г. Този доклад, като всеки доклад, който прави дългосрочни прогнози, има своите недостатъци. Така например, той е прекалено оптимистичен относно демографското развитие на България до 2060 г., като прогнозира по-висок размер на населението, отколкото по-новите данни очертават. Според актюерския доклад, към 2060 г. населението на България ще бъде 5.5 млн. души, докато докладът за демографската картина на ЕС от тази година прогнозира, че българското население към 2060 г. ще бъде 5.2 млн. души. Разминаване има и в броя на работещите лица във възрастовия диапазон 15-64 години, като според НОИ този брой ще бъде 52.4% от цялото население, докато ЕК прогнозира дял от 52.8% от населението. Само в тази част вече се получава разминаване от 215 х. души. Нека припомним, че именно работещата част от населението плаща осигуровките на настоящите пенсионери. Отделно, според доклада на НОИ пенсионерите през 2060 г. ще бъдат 31.7% от населението, или 1.788 млн. души, докато според ЕК техният брой ще бъде 1.732 млн. души, или с 56 х. повече, което означава и по-голям брой пенсии.

По отношение на ръста на БВП, въпреки че докладът на НОИ е по-консервативен в началото на своята прогноза, базирана на макрорамката на бюджета към онзи момент, впоследствие той става по-оптимистичен спрямо доклада на ЕК. Тъй като за целите на настоящия материал по-важни са не номиналните величини, а отношението между доходи и пенсии, както и поради необходимостта да се направи сравнение с допусканията, които прави самата държава по отношение на развитието на пазара на труда в България, за основа на следващите калкулации ще се използват данните от актюерския доклад на НОИ, като за изминалия период от публикуването на доклада до датата на най-новите публикувани отчетени данни, ще се вземе актуалната стойност на данните, а не тяхната прогнозна стойност от доклада.

Икономическите и финансовите ограничения на ДОО

Тук може би трябва да се посочи защо при изчисленията на пенсиите от ДОО са важни промените в макроикономическите индикатори, които не са от такова първостепенно значение при изчисляване на пенсиите от УПФ. Както беше вече посочено, управлението на пенсионните вноски от пенсионно-осигурителните дружества е свързано най-вече с капиталовите пазари и с международната икономическа конюнктура. При добро управление негативната икономическа конюнктура в страната може да бъде преодоляна чрез инвестиции в чужбина. В случай на глобално негативно развитие доходността на инвестициите на УПФ може да не пострада и дори да подобри възвращаемостта си чрез инвестиции в нискорискови активи или в къси позиции на капиталовите пазари, ако не директно, то индиректно чрез инвестиции във фондове, залагащи срещу пазара. И обратно, състоянието на държавното обществено осигуряване зависи изцяло и единствено от икономическото развитие на страната. При добро икономическо развитие и при ръст на заплатите, пенсионните вноски в ДОО се увеличават, което дава възможност за увеличаване на пенсиите на настоящите пенсионери. Тези пенсии могат да се увеличат и при лоши икономически условия, но тогава това води до увеличаване на дефицита на ДОО, а това създава проблеми на целия държавен бюджет. Ето защо ръстът на икономиката представлява за ДОО това, което представлява възвращаемостта от инвестициите на капиталовите пазари за УПФ. За разлика от инвестиции на УПФ обаче, които могат да бъдат управлявани и променяни във всеки един момент и чрез тяхното пребалансиране да се търси по-висока доходност, ДОО няма абсолютно никакво влияние върху икономическата конюнктура в страната. НОИ няма как да промени демографската картина, нито да засили растежа на БВП, за да осигури по-големи осигурителни приходи. Поради тази причина ДОО е много по-негъвкаво, защото зависи само от вътрешното икономическо състояние, докато гъвкавостта при УПФ би трябвало да ги предпазва от губещи инвестиции.

Както се вижда от графика 1, според актюерските изчисления на НОИ, средната пенсия към средния осигурителен доход за страната до 2060 г. се колебае около 42% и не надвишава 43%, като през 2030 г. достига дори до 40%.

Графика 1. Средна пенсия в % от Средния осигурителен доход до 2060 г.

Graph 1 PensionsИзточник: НОИ

Трябва да се отбележи, че според изчисленията на НОИ, номиналният ръст на БВП, на средния осигурителен доход и на средната пенсия за посочения период значително надвишава 3%, каквото беше допускането за ръста на доходите при калкулациите за пенсиите от УПФ. Средният растеж на посочените индикатори са дадени в последната колона на таблица 1.

Таблица 1. Прогноза за ръст на БВП и на Средния размер на пенсиите по години

Години 2018 2019 2020 2030 2040 2050 2060 Средно
Номинален ръст на БВП (%) 3,9% 4,1% 4,8% 3,1% 3,2% 2,9% 3,0% 3,6%
Номинален ръст на СОД (%) 4,5% 4,7% 4,7% 4,3% 4,4% 4,1% 3,6% 4,3%
Нарастване на средния рамер на пенсията спрямо предходната год. 2,5% 3,1% 3,3% 4,5% 4,7% 4,2% 3,5% 3,7%

 Източник:НОИ, Актюерски доклад 2016 г.

На базата на тези данни става ясно, че средната пенсия от ДОО в дългосрочен план не се очаква да надхвърли 43% от средноосигурителния доход на осигурените лица. Нещо повече, поради непрекъснато увеличаващия се брой пенсионери и намаляващата работна ръка, което е свързано с броя на осигурените в ДОО лица, с чиито осигурителни вноски се плащат пенсиите на настоящите пенсионери, дефицитът на ДОО след кратко подобрение в следствие на повишената възраст за пенсиониране и увеличения размер на вноските към ДОО, се повишава, като към края на периода достига 7% от БВП.

Как пенсиите от УПФ реагират на модела, заложен за ДОО

Въз основа на посочените по-горе допускания и калкулации, на които се базират направени изчисленията в актюерския доклад на НОИ е редно да се запитаме как биха се променили калкулациите, касаещи пенсиите от УПФ, ако се приложат същите допускания. Ако приемем, че средният осигурителен доход ще нараства средно с 4,3% за следващите 40 години, а годишната възвращаемост на инвестициите в УПФ приравним на 3,6%, колкото е ръста на БВП, то за период от 40 години, ако целият размер на осигуровките се внасят в УПФ, размерът на пенсията спрямо последният доход на осигурените лица би била 49% или с около 7процентни пункта повече, отколкото при осигуряване само в ДОО. Същевременно, ако приемем, че само 5% от осигуровките се насочват към УПФ, както е понастоящем, то размерът на пенсията, получавана от УПФ след 40 години би представлявала 29% от общата пенсия, която лицето би следвало да получава общо от УПФ и от ДОО, което надхвърля значително заложеното намаление на пенсията от ДОО в размер на 20%, за което стана въпрос по-горе.

Таблица 2. Размер на пенсията на база реален СОД към 2021 г. и към 2042 г.

Период за получаване на пенсията в години Период на плащане на осигурителните вноски в години Пенсия при 5% осиг.вноска (лв.) % на пенсията от последния доход % от общата пенсия от УПФ и ДОО Пенсия при пълна осиг.вноска (лв.) % на пенсията от последния доход
20 40 200,03 8,22% 19,5% 1026,92 42,21%
20 19 38,52 3,7% 18,0% 213,90 20,43%

Източник: НОИ, собствени изчисления

Един конкретен пример

Това, което е интересно да бъде изследвано е какъв би бил размерът на пенсията, която едно осигурено лице би получило от УПФ и от ДОО след своето пенсиониране през 2021 г., когато би трябвало да започнат да се изплащат първите пенсии от УПФ за родените след 31.12.1959 г., ако то се е осигурявало през целия период от 2002 г., когато УПФ започват да работят до края на 2020 г. на базата на средния осигурителен доход през целия период. За целта до февруари 2018 г. изчисленията ще се базират на отчетения от НОИ среден доход, докато след това ще направим допускане, че средният осигурителен доход ще се увеличава със средния отчетен ръст за периода от 8,7%. Оказва се, както се вижда от таблица 2 (вторият ред), че в този случай, ако лицето се е осигурявало единствено в УПФ и е внасяло там целия размер на осигурителните си вноски в размер, който е бил прилаган през съответните години, при допускането, че годишната възвращаемост на УПФ е 3%, то пенсията, която това лице би получило би се равнявала на 20,43% от последния му осигурителен доход. Ако за този период се вземе предвид реалната вноска в УПФ, както тя се е променяла през годините, то допълнителната пенсия на това лице при неговото пенсиониране би била 18% от общата пенсия от ДОО и УПФ, както е видно от колона 5. В този случай обаче пенсията, която ще получава един пенсионер, осигурявал се само в ДОО би била не 20,43% от неговия последен доход, а цели 41%, съгласно актюерския доклад на НОИ.В този случай допълнителната пенсия от УПФ би била напълно недостатъчна да допълни пенсията от ДОО с необходимите 20%, тъй като нейният размер би бил само 9% от общата пенсия и осигуреното лице ще получи значително по-малка пенсия от лицата, които са се осигурявали само в ДОО.

Посочените калкулации в таблица 2 показват и един друг много важен извод. А именно, че за периода от 2002 г. до 2020 г. няма как да се натрупа такъв ресурс, дори и цялата вноска на осигурените лица, осигуряващи се върху средния осигурителен доход за страната да бъде превеждана в УПФ при нормална икономическа конюнктура, като тук изобщо не се взима предвид избухналата през 2008 г. световна икономическа криза, която продължи да оказва негативно влияние върху световната икономика през следващите 5-6 години. Единствената възможност ДОО да продължава да отпуска пенсии в размер на 41% от последния доход на един пенсионер, осигурявал се върху СОД е благодарение на субсидията от държавния бюджет. И наистина, при условие че пенсията, която постъпва от осигурителни вноски представлява само 20-25% от заместващия доход, то става ясно защо дефицитът на НОИ е в размер на около 50% през последните години. Просто размерът на осигурителните вноски е недостатъчен, за да захрани разходите на НОИ за пенсии и решенията са две: или увеличаване на осигурителните вноски двойно, до 50% от дохода, или субсидия от държавния бюджет от около 50%. Българската държава е избрала втория вариант, но това не означава, че пенсионното осигуряване в УПФ е проблематично, тъй като явно законовите ограничения не позволяват фондовете да се захранят с такива вноски за изминалия период, които рязко да увеличат размера на заместващия доход, получаван от тях.

Важно е да се отбележи и още нещо. От таблица 2 (първият ред) се вижда, че ако целият размер на осигурителните вноски от 2002 г. насам са били насочени единствено към УПФ и продължат да се насочват натам до 2042 г., то пенсията, която едно осигурено лице върху средния годишен доход би получило от УПФ би била точно 42% от неговата последна заплата, което е именно размерът на заместващия доход, осигуряван от ДОО. В този случай, пенсията от УПФ би била равносилна на тази от ДОО. Все пак, за да не се заиграваме излишно с тези чисто математически калкулации и допускания, нека се върнем на втория проблем, който е характерен за ПОД, а именно тяхната доходност през годините.

  1. Доходността на УПФ

Вторият проблем, който е важно да бъде коментиран е доходността, която пенсионните фондове реализират през годините, която се оказва по-малка от очакваната, така че не може да компенсира удържаните такси, нито да доведе до очаквания ефект на увеличение на натрупваните в личните партиди средства, извън непрекъснато постъпващите пенсионни вноски. В обществото непрекъснато тече дебат колко точно е доходността на УПФ и пенсиите, които те ще започнат да изплащат през 2021 г. ще бъдат ли достатъчни, за да покрият намалението от 20% на пенсията от ДОО, което ще бъде направено, след като осигуряващите се едновременно в УПФ и ДОО започнат да получават своите пенсии и от двете места. Според пенсионните фондове пенсията, която те ще изплащат ще бъде достатъчна, за да покрие тази разлика. Един от аргументите, който фондовете посочват е реалната доходност, която те получават от инвестираните ресурси на осигурените лица, която доходност се посочва в информационните материали, които регулярно предоставя Комисията за финансов надзор (КФН). Според данните на комисията, на база предоставената информация за доходността на инвестициите от пенсионните фондове, за периода 1 юли 2004 г. – 31 декември 2017 г. универсалните пенсионни фондове са реализирали реална доходност от своите портфейли в размер на 7.75%. Това е изключително добра доходност, като не много голям брой глобални пенсионни фондове могат да се похвалят с подобна или по-голяма. Ако приемем тази доходност за реалистична и направим калкулации с нея за периода 2002 г. – 2020 г., приемайки че за този период едно лице се е осигурявало изцяло на средния осигурителен доход, то пенсията, която това лице следва да получи от своя УПФ би представлява малко над 19% от общата пенсия от пенсионния фонд и ДОО, което означава, че тази пенсия би покрила почти напълно очакваното намаление от ДОО.

От друга страна, Институтът на дипломираните финансови консултанти, който изчислява номиналната и реалната доходност както на фондовете, така и на осигурените лица, посочва, че за периода 2002 г. – 2016 г. номиналната доходност на УПФ е 4.31%, реалната доходност е 2.23%, а реалната доходност на осигурените лица е 0.85%. Подобни на тези резултати са посочени и в годишния доклад на Европейската федерация на инвеститорите и ползвателите на финансови услуги Better Finance за 2017 г., според който доклад в частта му за България се твърди, че за периода 2002 г. – 2016 г. от 4,31% номинална доходност, 2.08% представляват такси и комисиони, 0.85% е инфлацията и реалната доходност е едва 1.38%, При тези стойности е ясно, че няма как частта от пенсията, което едно лице получава от УПФ да допълни с 20% пенсията, която то ще получава от ДОО.

Това, което е важно да бъде отбелязано, че ако едно лице е започнало да се осигурява в УПФ от самото начало на въвеждането на втория стълб, като е плащало пенсионни осигуровки върху средноосигурителния доход за периода до края на 2017 г., то в неговата партида би следвало да са се натрупали вноски в размер на около 4600 лв., след приспаднатите такси и удръжки при нулева инвестиционна доходност. При инвестиционна доходност от 3%, натрупаната сума би трябвало да бъде около 5500 лв.  Съгласно данните на КФН за средния размер на натрупаните средства на едно осигурено лице в УПФ към края на 2017 г.,  средният размер на тези средства е 2872.52 лв. Фондът с най-голям среден размер на натрупаните средства е Ен Ен УПФ, при който той е 3476.79 лв. Разбира се, от това, че средният размер на средствата във фондовете е по-малък от очаквания не могат да се правят някакви кардинални заключения, тъй като има много причини този размер да е по-нисък, като: осигуряване на повечето осигурени върху по-нисък от средния доход; прекъсване в осигуряването; постепенно увеличение на броя осигурени във фонда, което причинява изоставане на средния размер натрупани средства; забавяне в превеждането на вноските от НОИ към УПФ, по-ниска инвестиционна доходност и т.н. Всеки осигурен би следвало да направи справка за натрупаните по партидата му средства и да прецени каква е доходността по нея и дали натрупаната сума е по-голяма от направените през годините вноски, което означава, че има положителна доходност от инвестираните средства или тази сума е по-малка, което означава деинвестиране и загуба на доход.

Основното предимство на УПФ

Все пак, какъвто и да е крайният резултат от подобна съпоставка, трябва да се има предвид основното предимство на УПФ, а именно, че ако тези средства не бяха постъпили в пенсионните фондове, а бяха преведени през годините в ДОО, сега нямаше да има никакви натрупани средства в личните партиди на осигурените лица и дебатът за това как те да бъдат разпределени при пенсиониране и дали трябва или не трябва да бъдат наследявани нямаше да се води.

От друга страна активите на УПФ понастоящем са 11 млрд. лв. Въпреки че близо половината от тези активи са инвестирани в ДЦК, една трета от тях са инвестиции в акции на търговски дружества, а от тях две трети в български дружества. Тези инвестиции, когато са насочени по професионален начин към печеливши дружества, спомагат за развитието им. Освен това допринасят и за задълбочаването на капиталовия пазар в страната. Не на последно място, вноските в пенсионните фондове водят до увеличаване на спестяванията в икономиката, а спестяванията са основен източник за инвестиции. По време на кризата в България от 1996-1997 г., брутните национални спестявания спадат драстично и през 1998 г. достигат 16% от БВП. Въпреки тяхното постепенно възстановяване, през 2001 г. те все още са 17.8%. През 2002 г., когато пенсионните фондове започват да работят, брутните спестявания се увеличават рязко и достигат 20%, което е и една от причините за успешното възстановяване на България след турбуленциите, предизвикани от социалистическото управление в средата на 90-те години на миналия век.

Макроикономическата гледна точка за ползата от УПФ

От макроикономическа гледна точка увеличаването на спестяванията в една икономика е важно, защото това спомага за увеличаване на предлагането на капитал, на което ние де факто бяхме свидетели до началото на световната криза през 2009 г. По-голямото предлагане на капитал води до по-ниски лихвени проценти, а оттам и до увеличаване на броя на печелившите инвестиционни проекти, защото увеличава Нетната настояща стойност на инвестициите. Това в крайна сметка води до по-бърз икономически растеж и до увеличаване на доходите на работещите в страната. На всичко това ние бяхме свидетели в периода 2002 – 2008 г. Де факто доходите на населението от около 28% от средноевропейското през 2000 г., през 2009г. достигна 44%по паритет на покупателната способност, което е увеличение от близо 60%. Именно този сериозен икономически ръст е в основата на повишените доходи и в следствие на това по-високите пенсии, а не правителствената политика за административно увеличаване на доходите. Това значително нарастване на доходите през последните години, което продължава и в момента, подпомагано от правителствената политика, най-вече чрез непрекъснатия ръст на минималната работна заплата, доведе до увеличаване на пенсиите и до сериозния дефицит в ДОО.

Проблеми пред административното увеличаване на доходите

Простите калкулации показват, че онова, което благоприятства увеличаване на пенсиите не е рязкото увеличаване на доходите на работещите, а по-високата възвращаемост на инвестициите от пенсионните вноски. Защото при заплата от 1000 лв., която се индексира с 3% всяка година (да приемем, че това е нивото на инфлацията)и възвращаемост от инвестициите от 5% при осигурителна вноска 24.8%, която е актуална в момента, и ако тя се внася изцяло в УПФ, в края на кариерата си осигуряващото лице би имало заместващ доход от над 94%. Т.е. неговата пенсия би била почти колкото е неговият доход към момента на пенсиониране. И обратно, при годишно увеличение на дохода с 5% и възвращаемост на инвестициите от вноските с 3%, пенсията му след 40 години би била около 38.5% от последния му доход. За един пенсионер не е важно колко номинално е неговата пенсия, а каква част от дохода му, докато той е работил, тя замества. Ясно е, че при по-бързото увеличение на доходите, каквато е политиката на правителството в момента, това обрича бъдещите пенсионери на мизерни пенсии и те са толкова по-мизерни, колкото по-бързо се увеличават доходите през годините и то при условие че само 5% от осигуровките постъпват в УПФ.

България е догонваща икономика и доходите на населението са обречени да се увеличават, но именно поради тази причина не е необходимо правителството допълнително да ускорява този процес, защото подобна политика има краткосрочни ползи, но значителни дългосрочни негативи. През последните години средният осигурителен доход в България се увеличава с бързи темпове, с над 6% годишно, а през 2018 г. този процент се очаква да бъде дори и повече от два пъти по-висок. Според прогнозите на МВФ през следващите няколко години средният осигурителен доход в България ще се увеличава с между 8 и 9%. Това означава, че при ръст от 8% и възвращаемост на инвестициите от 3%, бъдещата пенсия след 40 г. ще замества едва 26% от последния доход. Това драматично бързо увеличение на доходите за пенсионните фондове става изключително трудно да осигурят такава инвестиционна възвращаемост, че да изпълнят ролята си на допълваща пенсия към ДОО, а не на намаляваща такава. Въпреки това, опитът на управляващите да подпомогнат финансово изнемогващото държавно обществено осигуряване, като увеличават ударно доходите, а оттам и постъпващите в ДОО социални осигуровки, които да покриват все по-нарастващите разходи за пенсии, рано или късно ще приключи с неуспех. Както беше посочено, по-високите доходи ще доведат до необходимост от по-високи пенсии, което заедно с бързо влошаващата се демографска картина, много скоро ще обърне тренда по отношение на дефицита на ДОО и той ще започне отново да нараства с доста бързи темпове. Не е далеч времето, когато за спасение от главоломно разрастващия се дефицит ще бъдат необходими нови мерки, като поредното увеличение на осигурителните вноски или просто национализиране на втория пенсионен стълб. Това, разбира се, ще закърпи за кратко положението, но кризата в ДОО само ще бъде отложена.

Затова в момента е изключително важно да се идентифицират истинските проблеми пред пенсионната система на България от страна на управляващите и предприетите мерки да бъдат насочени не към закърпване на статуквото, а към разработване на качествени и работещи модели за социално осигуряване, залагащи основно на принципа на капиталовата система за пенсионно осигуряване, като същевременно се приложат и механизми за затягане на контрола върху инвестициите в свързани лица и отстраняването на възможностите за отчитането на „куха“ инвестиционна доходност.

Заключение

В заключение, концепцията за спестяване на средства за пенсия от осигурените лица през периода на тяхната активна трудова дейност, от които човек да тегли регулярно определена сума след пенсионирането си е сравнително проста. Тя е базирана на основната концепция в управлението на финансови активи, а именно управление на стойността на парите във времето. Основните променливи, които участват в тази концепция са нарастването на дохода във времето и възвращаемостта от инвестираните осигурителни вноски. Изменението на доходите зависи от икономическо развитие на страната, а възвращаемостта на инвестициите – от професионалното управление на пенсионните фондове. Въпреки въпросите, които следва да бъдат решени на ниво сектор, пенсионното осигуряване чрез капиталови схеми за спестяване дългосрочно е за предпочитане пред запазване на системата на държавното обществено осигуряване, която няма да бъде способна да осигури този заместващ доход на бъдещите пенсионери, който биха могли да осигурят капиталовите схеми без намесата на държавата за покриване на непрекъснато увеличаващия се дефицит. Проблемите, които стоят пред пенсионната система на България следва да бъдат напълно осъзнати и третирани професионално с цел намиране на най-доброто решение за страната предвид икономическите и демографски процеси, пред които тя е изправена.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *