1 950 Преглеждания

Данъкът върху лихвите е опит да се прикрие една лъжа

Правителството реши да обложи лихвените приходи от депозитите на населението – тази новина взриви публичното пространство в сряда. Отдавна правителството не беше произвеждало новина с такъв обществен отзвук. Ако се проследи обаче цялостната правителствена политика и в частност тази по отношение на доходите, може да се види, че това развитие на нещата се вписва логически напълно в управленските практики на ГЕРБ. Това, което категорично може да се твърди е, че тази идея не е дошла на управляващите в последния момент. Както стана известно, още преди две седмици на сайта на Министерството на финансите се появи информация, че министерството ще предложи такъв данък в новите данъчни закони за 2013 г.. След проявения журналистически интерес, материалът изчезна от сайта, а прес-офисът на министерството и самият министър отрекоха тази идея изобщо да се обсъжда. Сега вече става напълно ясно, че тази идея е била крайъгълния камък на Симеон Дянков за намиране на средства в бюджета, с които да се увеличат пенсиите. Явно тази информация е изтекла поради невниманието на някой служител на МФ и поради липса на друга алтернатива, министърът грубо излъга, за да замаже допуснатия гаф. Защото не е възможно една идея за такава съществена промяна в данъчното облагане да е хрумнала на министъра в последната седмица преди бюджетът да бъде приет от Министерски съвет. Това просто технологично няма как да стане. Така че освен всичко друго вече съвсем спокойно българският финансов министър може да се нарече евфемистично човек, умишлено въвеждащ в заблуждение. Доста нагло е все пак да знаеш, че подобна промяна в данъчното законодателство ще се приеме след една седмица и да застанеш пред българския народ с цел да го излъжеш в лицето, че всъщност изобщо няма подобна идея.
Но да оставим моралния облик на финансовия министър. Това може би ще е тема на бъдещи коментари в не толкова далечно бъдеще. Нека да огледаме смисъла на направено предложение. Все още облагането на лихвите от догодина не е факт, тъй като преди това то трябва да бъде гласувано в парламента. До момента ГЕРБ впряга всичките си сили в защита на тезата, включително използвайки и т.нар. „изтъкнати” икономисти, които са готови да ударят рамо на управляващите, за да не се лишат от получаваните облаги, които под една или друга форма правителството им осигурява. Много е трудно да се намерят някакви аргументи в защита на подобна мярка. Една от тезите е, че въвеждането на данъка е следствие от изискванията на ЕС и по специално на директива 2003/48/ЕО, влязла в сила през 2003 г. и със срок на транспониране в законодателството на държавите-членки на ЕС до 01.07.2005 г. Както е видно, тази директива е в сила от 2005 г., а за България от 2007 г., когато страната ни става член на ЕС и до момента тя с нищо не пораждаше необходимост от въвеждането на данък върху лихвите от депозити. В тази връзка е много странно как така изведнъж пет години по-късно правителството видя точно в тази директива аргумент за въвеждане на подобен данък. Един от „независимите” апологети на тази мярка дори видя нарушаване на европейското законодателство и налагането на санкции за България поради неравнопоставеното третиране на български и чужди граждани от ЕС. Липсата на проблеми по отношение прилагането на спомената директива в България не идва от това, че страната ни не изпълнява нейните изисквания, а защото облагането на лихвите се регулира с двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Такива спогодби страната ни е подписала с всички държави-членки на ЕС и в тях е регламентирано как се облагат доходите от лихви. В този случай по-общите изисквания на директивата относно този данък стават на практика неизползваеми. Така че понастоящем няма никакви причини правителството да се притеснява, че нарушава европейските изисквания и че тяхното нарушаване ще доведе до някакви санкции.
Другият аргумент на управляващите, че въвеждането на този данък е насочен към богатите българи също не издържа на критиките. Ако целта на правителството е да обложи доходите на богати граждани, то това е най-разумно да се направи чрез изоставането на плоския данък и въвеждането на прогресивно подоходно облагане, което България имаше преди лявата партия БСП, която от идеологическа гледна точка би следвало да се грижи за доходите на по-бедното население, да го отмени и да въведе плоския данък през 2007 г. и то без необлагаем минимум. Тъй като подобно действие обаче би демаскирало напълно лявата същност на това правителство, то реши да си послужи с измама, въвеждайки нов вид данък с единствената цел да събере ресурс, за да увеличи пенсиите.
Само че налагането на подобен данък няма нищо общо с въвеждането на някаква социална справедливост, тъй като той де факто ще засегне най-много хората с най-ниски доходи, които са заделили някакви пари за трудни времена. Тези хора много по-трудно ще намерят някаква алтернатива за влагане на спестяванията си, защото е ясно, че със сума от няколко хиляди лева е просто невъзможно да се стартира какъвто и да е бизнес, особено във времена на криза. Всъщност неразбираема е логика, че облагайки спестяванията ще накараш хората да инвестират, защото инвестиционните решения не се взимат само на базата на очакваната доходност. Бизнес средата и общата икономическа конюнктура са също изключително важна предпоставка при взимането на решение за инвестиции. Ако България наистина предлагаше интересни бизнес възможности, това щеше да привлече чуждестранни инвеститори, което за съжаление не е факт, въпреки плахото увеличените на чуждестранните инвестиции напоследък. Нерационално е също така да се предполага, че хората и фирмите с големи депозити, които така или иначе се предполага, че имат възможности за управление на собствените си средства, изведнъж ще решат да развиват нови инвестиционни проекти, при условие че не са го направи до сега, ако са имали възможност за това. Естествено е, че настоящата глобална икономическа криза свива много възможностите за развитите на нови бизнеси и е логично да се предположи, че ако тези пари стоят в банките, то причината може би не е нежелание за нови бизнес начинания. От друга страна именно богатите българи, които представляват сравнително много малка част от населението, имат възможността да пренасочат спестяванията си към други възможности, така че да избягнат новия данък.
Тук е безсмислено да се коментират настолни икономически закономерности, че всъщност получаваната лихва в банките е компенсация за инфлацията, която в България остава значително по-голяма, отколкото в останалата част на ЕС с малки изключения. В Западна Европа лихвите по депозити може да са много по-ниски, но и инфлацията в тези държави е много по-ниска от тази в България и реално там реалните лихви, които всъщност представляват истинската компенсация на инфлацията, са положителни. Към настоящия момент реалните лихви в България и в другите страни от ЕС не се различават съществено, въпреки че в номинално отношение лихвите в България са по-високи. Въвеждането на данък върху тези лихви има голяма вероятност да направи реалната им стойност отрицателна, което ще означава, че действията на държавата ще доведат до допълнителното обедняване на нейните граждани. Трябва да се има предвид, че в останалите държави от ЕС може да има данък върху доходите от лихви, но също така има и освобождаване на разходите за лихви по кредитите. За съжаление именно настоящото правителство премахна облекченията при изплащане на ипотечни кредити, от които се ползваха младите семейства. Т.е. въпреки всички твърдения, че данъчното бреме не се повишава в страната, през годините правителството на ГЕРБ отмени всички облекчения, свързани с доходите на по-бедните българи, като подоходното семейно облагане, споменатите облекчения за лихвите по ипотечни кредити и т.н.
Друга такава икономическа закономерност, която правителството неглежира е, че за да има инвестиции в една държава, трябва да има спестявания. В момента с този си ход правителството наказва точно спестовността на населението, което няма как да не се отрази на бъдещата инвестиционна активност в страната. Всъщност основен проблем по отношение на инвестиционната активност в страната е, че бизнес средата е толкова силно изкривена в интерес на големите и приближените до властта корпорации, че всъщност за един нормален предприемач е прекалено рисково да вложи парите си в бизнес, ако същевременно не разчита на определена протекция от страна на властимащите или ако не е част от голяма бизнес групировка. Много подходящ пример в това отношение са действията, които държавата предприе за унищожаване на бизнеса със зелена енергия, като влоши дотолкова средата, че инвеститорите масово започнаха да разпродават активите си в България. Същевременно е видно как определени бизнесмени, включително и народни представители, променят законите по начин, който облагодетелства лично тях и тяхното обкръжение. В такава обстановка да твърдиш, че всъщност бизнесът и населението са виновни за увеличените спестявания и намалелите инвестиции, без да видиш собствената си отговорност в ситуацията, е признак или на изключително късогледство или на престъпна тенденциозност.
Всъщност ефектите, които евентуално ще има решението на ГЕРБ могат да бъдат проследени в два аспекта. На първо място е много вероятно не малка част от спестовните влогове да бъдат закрити. И в това действие не трябва да се търси някаква сериозна рационалност, а просто знак от страна на българите, че не са съгласни с политиката, провеждана от правителството. За момента не е ясно колко българи ще изберат да постъпят по този начин, но това, което ще стане ясно след подобен ход е, че правителството не може да вземе депозитната база в страната като някаква даденост, върху която да провежда своите фискални експерименти. Ако значителна част от хората решат да изтеглят депозитите си в знак на протест, то от една страна крайният резултат за бюджета няма да се впише в предварително очакваните параметри, а от друга банковата система ще претърпи някакви безсмислени сътресения. Същевременно изтеглените средства много по-вероятно е да бъдат изразходвани за потребление, отколкото за някакви инвестиции, което може и да има някакво краткосрочно въздействие върху икономическата конюнктура, увеличавайки БВП на страната, но в средносрочен план държавата ще остане с по-малко спестявания и с последващо свиващо се потребление, освен ако не предположим, че кризата в ЕС догодина ще свърши, което за момента е изключително нерационално да се очаква.
Не е необходимо да се правят повече анализи и коментари на решението на правителството по въпроса, за да се прозре простата истина, че налагането на данък върху доходите от лихви всъщност цели единствено да осигури ресурс за изпълнение на обещаното увеличение на пенсиите от април 2013 г. За съжаление целият този дебат, който запълни до краен предел общественото пространство, не е рационален, защото не почива на рационални принципи. Неговото случване е продиктувано от необходимостта да се прикрие една лъжа на правителството, което вместо да мисли за просперитета на държавата, която управлява, е заинтересовано на първо място от спечелването на изборите догодина и търси начин да подкупи населението да гласува за него. Няма нищо почтено в този подход и това ще стане болезнено ясно на предстоящите избори. В досегашната история на България все още няма пример на политическа сила, която с откровена или завоалирана измама да е спечелила властта. Всъщност жалко е, но самата ГЕРБ дойде толкова устремно на власт след като тройната коалиция направи всичко възможно по такъв начин да промени изборното законодателство, че да спечели едва ли не служебно изборите през 2009 г. Това, което се случи след това, вече е история.

Статията е публикувана с незначителни изменения на 12.10.2012 г. в www.mediapool.bg

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *