169 Преглеждания

Есенната прогноза на МФ – повече въпроси, отколкото отговори!

Много странни метаморфози претърпява макрорамката за 2019 г. Факт е, че международните институции повишиха прогнозите си за България. Но все пак, когато се гледат числата, правят впечатление няколко неща.

На първо място прави впечатление ревизията на БВП за миналите години и по-специално за 2018 г. и съответно промяната в очаквания номинален ръст на БВП за 2019 г. Въпреки по-високата номинална база за миналата година, номиналният ръст на БВП се очаква да бъде дори по-висок, отколкото се прогнозираше в пролетната прогноза, а именно с 7% в пролетната и с 8.1% в есенната. Това номинално прави почти 1.5 млрд. лв. повече БВП за тази година.По-високата инфлация за годината, която е повишена с 0.7 п.п. спрямо пролетната прогноза до 2.5% може да обясни само половината от този по-висок номинален ръст.

Същевременно има спад на инвестициите в основен капитал с над 80% – от очакван ръст от 9.9% до почти незабележимите 1.9%. Драстично неизпълнение на инвестициите, което в новата прогноза е компенсирано с по-високо потребление. И наистина, потреблението е повишено с 1.1 п.п. спрямо пролетта, което автоматично помпа БВП с около 1 млрд. лв. поради големият дял на потреблението в структурата на БВП.

На базата на горното, когато няма инвестиции, когато има ръст на потреблението и когато износът се забавя и намалява (от 1.8% в пролетната прогноза на -0.4% в настоящата), то очакванията са, че този сериозен ръст на потреблението ще доведе до сериозно увеличение на вноса. Нищо такова не се случва обаче. Увеличението на вноса е свито драстично до 0.2% от 5% в предишната прогноза (намаление от 96%). Как се захранва това потребление тогава – от местни източници? Нима България се е превърнала от малка отворена икономика в затворена такава, в която потреблението се задоволява само от произведеното вътре в страната? Едва ли! Тук трябва да се посочи, че цената на горивата са увеличени, което би следвало да се отрази в по-големия внос при равни други условия.

При увеличен дефлатор на БВП с 1.2 п.п., с които се сконтира номиналния БВП, за да се получат реалните стойности е необходим голям номинален ръст, за да се запази прогнозираната величина от 3.4%. Въпреки това новите числа повдигат доста въпроси. Като например как икономика, отбелязваща драстичен спад на инвестициите, намаление на износа и анемичен ръст на вноса ще продължи да расте с темпове над 3% движена само от вътрешното потребление, което от своя страна е свързано с непрекъснатото повишение на заплатите, водещо до намалена конкурентоспособност на външните пазари и непрекъснато увеличение на държавните разходи?


Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *