1 205 Преглеждания

Защо властта и самият Борисов са изненадани от протестите?

Протестите сякаш започнаха от нищото. Не е ясно точно от къде дойде техният импулс. Факт е обаче, че те бързо се разраснаха и продължават да се разрастват. От начало хаотични, те започват да придобиват все по-изчистен политически облик. Стои ли някой зад тях и насочва ли енергията на протестиращите, това не е ясно поради големия брой участващи и техния разнороден характер. Може би ще стане ясно по-късно, когато вече няма да има значение.

Интересният въпрос е защо тези протести изненадаха Борисов и властта като цяло? Защо той и „подчинените“ му политолози и социолози се хвърлиха да обясняват на публиката, че бунтът е платен, че не е автентичен, че дори изобщо не се случва и не трябва да му се обръща внимание? Ето един опит за обяснение на ситуацията!

Борисов взе властта с активното участие на апарата на бившата Държавна сигурност и с парите на комунистическата номенклатура, които тя прехвърли от държавните фондове в ръцете на новопоявили се олигарси с номенклатурно минало. Тук няма да припомняме структурите и фондациите, които още от 2001 година работят за политическата кариера на Борисов, като „Глобална България“ например, въпреки че ако някой се зарови да провери членовете на тази фондация и тяхната настояща битност, може да стигне до интересни заключения. По-важният въпрос е какво се случи с държавата и с нейните институции след идването на Борисов на власт през 2009 г., което ще даде и отговор на въпроса защо настоящите протести са просто невъзможни от гледна точка на премиера.

Начинът, по който Борисов упражнява властта е начинът, по който се управлява една мафиотска структура. Това е начинът на омертата и личната лоялност пред боса. Всеки висш държавен или общински служител се избира и посочва лично от Борисов, като този избор се базира на личната лоялност на избрания. Професионалните качества нямат никакво значение. Важни са две неща: наличие на злепоставяща информация, която да държи в подчинение избраното лице и, на тази база, личната лоялност на избрания към боса. В тази ситуация контролът относно дейността на избраните лица не минава през нормалните канали, по които в демократичния свят избирателите упражняват контрол върху избраните лица, а именно независимите институции. Не! Единственият критерии за наличието на контрол е личната лоялност на избрания пред своя бос, в случая Борисов, което обезсмисля наличието на всякакви контролни и независими институции. В тези институции така или иначе са назначени лоялни хора, които заемат съответните постове по волята на боса. От тях не се очаква да вършат своите конституционни и законови задължения, а да бъдат лично отговорни пред вожда и да изпълняват неговите нареждания. От тази гледна точка вече са обясними и безобразията, които тези длъжностни лица вършат, защото контролът от страна на боса не е върху тяхната дейност, а върху тяхната лоялност към него. За боса е важно, след като издаде заповед към тези лица, те да я изпълнят безотказно и в срок. Именно чрез безотказното изпълнение на издаваните заповеди се проверя лоялността на назначените лица. Докато те са лоялни, няма нужда да се притесняват за заеманата от тях длъжностна позиция.

Имайки възможност все пак да упражняват своята институционална власт и имайки предвид тяхната повсеместна липса не само на професионални качества, но и на морални задръжки, заради което всъщност са назначение, те нямат ограничения да извършват действия, насочени към тяхното лично обогатяване. Дали това ще бъдат предварително договорени обществени поръчки, дали ще бъдат неизгодни за държавата и общината заменки, дали ще е продажба на безценица на държавни и общински имоти и терени, дари ще е обикновен рекет върху поднадзорните фирми и бизнеси, това е без значение. Разбира се, огромна част от подобни сделки, ощетяващи обществения интерес се извършват след пряко съгласуване с боса, но все пак, остават възможност и за лично облагодетелстване. А и босът е наясно, че за да поддържа лоялността на тези лица, той трябва да им остави и известна свобода за действие в техен собствен интерес.

Важно е да си представим тази картина на национално ниво от гледната точка на върха на властовата пирамида, олицетворявана в случая от Борисов. В цялата страна, на отговорни държавни и общински позиции са разположени хора, назначени с прякото одобрение на Борисов. Под прякото влияние на Борисов, освен върху цялата изпълнителна и законодателната власт и всички нейни подчинени институции, е така също и общинската власт в страната, дори и да приемем с известни уговорки наличието втори властови център в лицето на Цветан Цветанов. ГЕРБ управлява чрез свои кметове 22 областни центрове от общо 28 и то най-големите в България, общо 129 общини, или малко под половината в страната от общо 265 и има 1727 общински съветници, което е една трета от общия брой в страната. Тази машина за взимане на решения и създаване на нормативни актове е лично подчинена на Борисов, зависима от него и отговорна само пред него, а не пред избирателите. Тази властова машина може да приеме всякакво решение под натиска на боса. Разбира се, тази система на лични обвързаности не е хомогенна и има разностранни интереси, които често пъти създават локални противоречия, но в края на краищата винаги се правят компромиси, за да може системата да продължи да работи. Важно е да се отбележи, че възникналите компромиси не се решават на базата на правилата и законите, а на базата на личните позиции на замесените и тяхната възможност да влияят на процесите. Тъй като условията за оцеляване в тази среда не е се базира на законовите норми и правосъдната система, всеки от замесените знае, че е безсмислено да изнася възникналия конфликт пред обществото и да търси законови механизми за влияние, а решава проблемите си чрез връзки и ходатайства. И разбира се, чрез впрягане понякога на съдебната система в своите собствени битки, тъй в съдебната система съществуват същите зависимости, но при доста по-сложна конфигурация и влиянието на Борисов не е толкова осезаемо.

Именно в тази властова система е разположен и българският бизнес. Големият български бизнес има своите корени в комунистическото минало и е свързан с разграбването на бившата държавна собственост. Много малка част от българския бизнес е отговорна за огромна част от произвеждания БВП в страната. Тази огромна концентрация на ресурси е възможна само ако има симбиоза между бизнес и власт. От последните действия на прокуратурата срещу знакови бизнесмени на прехода се видя, че дейността на този едър бизнес е пряко зависима от неговите отношения с властта. Тези отношения са характерни за цялата страна, като се мултиплицират в по-малките населени места. Местните бизнес величия е невъзможно да се развиват, ако не са в колаборация с местната власт. В противен случай техният бизнес е просто заграбван или унищожаван.

Имайки предвид всичко това, става ясно защо властта в лицето на Борисов и неговата близка кохорта не може да разбере как е възможно в тази контролирана среда да възникват неконтролирани от властта протести. Лоялните на Борисов държавни и общински длъжностни лица, контролират местните хора чрез услугите, които държавата и общините предоставят. Освен това зависимият от властта бизнес контролира работната ръка в страната и не позволява работещите в неговите предприятия хора да излизат на протести срещу властта, от която зависи. Разбира се, не целият бизнес е контролиран по този начин, но неконтролираната част представлява около 15% от икономиката, което няма как да бъде източник на независими протести.

От тази гледна точка, след като Борисов има пълен контрол върху изпълнителната и почти пълен върху законодателната власт, след като владее 80% от областните градове и 50% от цялата общинска власт в страната, след като е в симбиоза с големия бизнес в България, директно, чрез влиянието на централната и местната власт и индиректно, чрез влиянието върху работодателските и синдикалните организации, как тогава е възможно появата на всенародни протести? Как тези хора са успели да се организират, откъде изобщо са се появили в такъв голям мащаб необхванати от повсеместния властови контрол индивиди? Това в очите на Борисов изглежда като външен заговор! Абсолютно невъзможно е за него да разбере причината за това недоволство и всичко изглежда като заговор на външни елементи. Или хората, които той лично е посочил и назначил не са му вече лоялни, или просто се е появил втори център на власт, извън неговия контрол, който буни народа и го насъсква срещу управлението!

Това, което се случва има наистина елементи на заговор. Ясно е, че при тази задушаваща хватка на властта избухването на подобно недоволство не е спонтанно. Ясно е също така обаче, че начинът на управление на тази държава като мафиотска структура е неустойчиво. Оттук нататък развитието на ситуацията има две опции: или Борисов и кохортата около него да започне да прави истински и смислени държавни реформи, да започне да налага правото и законността в страната и да назначава на ключови позиции кадърни и компетентни хора, които да провежда смислени политики, далеч от личната лоялност към боса, които политики да спечелят доверието на населението и да успокоят недоволството….или да продължи да разглежда процесите в страната като отмъщение срещу неговата личност и да търси вината в конкурираща се за неговата власт групировка, обяснявайки избухналото недоволство със заговор и с международното положение. Дори и да успее да овладее тази криза, това ще бъде само временно примирие, което обрича държавата подобни протести да се повтарят непрекъснато във времето, докато не се проведат най-накрая необходимите реформи и не се наложи желаните от всички българи ред е законност. Или докато просто държавата се обезлюди и се превърне в треторазредна територия на изостаналост и разруха.

В последните си медийни изяви Борисов е започнал да придобива неадекватното изражение на Тодор Живков, което сме запомнили от срещата на БКП, когато той беше свален от власт – израз на пълна обърканост и неспособност за адекватна оценка на ситуацията. Проблемът на Борисов е, че неговото отстраняване от властта ще му се отрази изключително негативно и че той ще разбере, че абсолютно всичко, което си е мислил, че притежава и ще може да ползва след падането си от власт, ще се окаже една химера, неспособна да бъде достигната, камо ли задържана. Изборът е негов, но предвид състоянието, в което се намира, както и неспособността му да оцени правилно ситуацията и да вземе решения, различни от обичайно приеманите, надали този избор ще бъде най-правилният. Както за него, така и за държавата!

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *