2 740 Преглеждания

Защо в България няма гражданско общество?

Защото българинът не е узрял за ползите от гражданското общество. Българинът все още се чувства като поданик на държавата си, а не като гражданин, от чиито действия зависи управлението и развитието на страната. В България поданиците служат на държавата, вместо държавата да служи на гражданите, както е в страните с развито гражданско общество. Тук държавата е цел. Тя е всеобхватната и абстрактна химера, която трябва да бъде поддържана, вместо целта да е гражданиат и условията за неговото развитие като работник или предприемач.

В обществото властва типичната поданическа култура, вместо културата на гражданското общество. Типични характеристики на българското общество са безразличието, шуробаджанащината или непотизма, както и непукизма. Това няма нищо общо с ангажираността, участието на гражданите в обществените дела и изповядвания рационализъм на действията в едно гражданско общество. В традиционното общество, каквото е българското, властва репресивната култура (типичен пример е дейността на държавната администрация спрямо населението и бизнеса) за разлика от демократичните отношения в институциите на гражданското общество. Взаимоотношенията в самото общество са базирани на конфликти, а отношението на управляващите към населението е авторитарно (самодържецът строи магистрали, той решава на кого да даде пари и на кого да не даде, държи изкъсо населението, на каишка, като куче и т.н.). Колко далеч е това от пазарната и индивидуалистична култура, характерна за гражданското общество.

Клиентелистката същност на българското общество е друга характерна особеност на поданическото мислене (виж днешното изследване на БСК) за разлика от неутралистката култура на администрацията в гражданските общества. Свидетели сме на правен нихилизъм от най-висока степен вместо необходимия правен рационализъм, присъщ за едно гражданско общество. Проблемите с пенсионната и здравната система са друга особеност на традиционното общество, което се характеризира с несолидарност и некооперативност между членовете си, което пък е в рязък контраст със солидарната и кооперативна основа за модерното общество.  Всичко това води до насаждането на пасивистко отношение към проблемите на страната в разрез с активистката позиция на гражданското общество.

Изобщо България се намира все още в своя патриархален стадий на развитие, което в не малка степен обяснява и конформистката култура, която се е наложила като стандарт в обществените отношения и която превръща в маргинал всеки, който не изповядва преобладаващото разбиране в обществото, представяно и защитавано от властимащите. Именно тази конформистка култура е в основата на проблемите на българските медии, които за да оцелеят, трябва да отразяват политически коректната визия за ситуацията, защото в противен случай губят рекламодатели и влияние, а в крайна сметка и своя бизнес. За това не е учудващо, че в последните години, и особено след идването на ГЕРБ на власт, много медии побързаха на направят плонж пред управляващите и се отказаха от своя дух на критичност, характерен за по-ранните периоди. От тази гледна точка може и да са прави тези, които твърдят, че преходът е свършил.

В българското общество са установени такъв тип отношения, които много трудно могат да бъдат променени от самото население. Промяната може да дойде единствено от управляващите, но това няма как да стане с неработещите и контролирани от същите управляващи държавни институции и съдебна система. Изглежда, че промяна на българското общество към модерността е кауза пердута. Само времето ще покаже дали това е така. Пропукването на режима в Русия и арабската пролет дава все пак надежда. Проблемът е, че тази промяна може да дойде чрез катаклизъм, който сам по себе си носи угнетение и болка, а и не е ясно дали този катаклизъм ще доведе до промяна в обществените отношения или само до промяна на статуквото с други хора, които да използват поданическата култура на българското общество за своите групови цели. Бъдещето ще покаже!

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *