2 373 Преглеждания

Защо държавният бюджет на България не е балансиран четвърта поредна година?

Анализ на цел №1 от управленската програма на ГЕРБ

Цел № 1 на Приоритет № 1 от управленската програма на ГЕРБ
Управленската програма на ГЕРБ, която е съставена след идването на правителството на власт, през неговите първи сто дни, се състои от седем приоритета, всеки от които е съставен от няколко цели, а всяка цел се състои от мерки, чието изпълнение би следвало да доведе до постигането на съответната цел. Първият приоритет на управленската програма е Запазване на макроикономическата стабилност, а неговата първа цел гласи: Поддържане на балансиран бюджет. Тази цел съдържа 12 мерки, които са следните:
1.    Запазване стабилността на валутния борд при сегашния фиксиран курс на лева към еврото.
2.    Активизиране на усилията за присъединяване на България към ЕКМ – 2 и за въвеждане на еврото в България след изпълнението на критериите от Маастрихт.
3.    Подобряване състоянието на платежния баланс и външната финансова позиция на страната чрез подобряване на баланса по текущата сметка и съотношението между внос и износ.
4.    Намаляване на ставката на данъка върху добавената стойност (ДДС) до 18% до края на мандата.
5.    Поддържане на политика на балансирани бюджети за овладяване на резултатите от кризата при спазване на Пакта за стабилност и растеж. Разработване, актуализиране и представяне пред ЕК на стратегически за България документи.
6.    Осигуряване на аналитична подкрепа за бюджетната политика.
7.    Разработване на механизми, процедури и правила за усъвършенстване на бюджетния процес и за повишаване устойчивостта на средносрочното планиране.
8.    Координиране и организиране на текущото изпълнение на държавния бюджет в съответствие с бюджетните нормативни разпоредби с цел поддържане устойчивост на публичните финанси.
9.    Запазване на по-висок дял в облагането на косвените данъци в сравнение с преките данъци.
10.    Увеличаване на данъка върху хазартната дейност на 15% от 2010 г.
11.    Увеличаване акцизите на някои видове стоки, водещи до положителен ефект за бюджета.
12.    Данъчно-осигурителна политика, ориентирана към стимулиране на икономическата активност и намаляване дела на сивата икономика.

Анализ на изпълнението на заложените мерки
Още в самото начало на анализа следва да се посочи, че всъщност правителството няма как да изпълни първата цел на първия приоритет от своята управленска програма. Това беше ясно още в самото начало на неговия мандат и е учудващо, че то си поставя като първа цел поддържането на балансиран бюджет, тъй като за да се поддържа нещо, то следва да е налично, защото в противен случай целта би следвало да бъде формулирана „постигане на балансиран бюджет“. От така формулираната цел може да се предположи, че хората, които са отговаряли за написването на тази част от програмата, не са имали представа за променената икономическа обстановка, което е странно, тъй като всички помним как по настояване на Борисов в Министерството на финансите беше поканен Пламен Орешарски – предишния финансов министър, за да потвърди, че за месец юли 2009 г. бюджетът на България е на дефицит от порядъка на половин милион лева и как това потвърждение беше лансирано агресивно в медийното пространство. Ако въпреки тази променена ситуация в управленската програма се записва, че правителството ще поддържа балансиран бюджет, то това означава, че към онзи момент управляващите са вярвали, че бюджетът наистина ще остане близко до балансирано ниво и че отчетеният сериозен дефицит към м. юли 2009 г. е инцидентен. Ако е вярна тази хипотеза, това означава, че управляващите и в частност Министерството на финансите и неговият министър са били напълно неподготвени да оценят сериозно влошаващата се икономическа среда не само в България, а и в цяла Европа, което само по себе си вече е предпоставка да се твърди, че цялата управленска програма е неадекватна, защото не отчита икономическите реалности в страната и в света. Фискалната политика е основният стълб за провеждането на каквато и да било правителствена политика във всички останали сектори на обществения живот и когато управляващите не са наясно с финансовите възможности на държавата, то вероятността за груби управленски грешки във всички сектори на публичните политики е изключително голяма. От настоящия момент е ясно, че това е точно така, като разбира се неосъществяването на необходимите политики не би следвало да се ограничи само с липсата на достатъчно финансов ресурс. Други фактори като непрофесионализъм, неподготвеност и некадърност са в основата на хаоса, с който се характеризира днешната управленска ситуация в България.
Първата мярка от посочената по-горе цел е „Запазване стабилността на валутния борд при сегашния фиксиран курс на лева към еврото“. Това е смислена и приемлива цел, но следва да се отбележи, че за нейното постигане не е необходимо правителството да прави каквото и да било. Всъщност валутният борд функционира в страната вече 15 години и за да спре да функционира или да се промени същността на паричната политика в страната, която се обуславя от паричния съвет, то правителството следва да предприеме значителни законодателни промени, които при всички случаи биха причинили сериозни сътресения в държавата, а и биха се натъкнали на сериозен и организиран отпор. Така че от тази гледна точка тази първа мярка е колкото смислена, толкова и излишна, защото управленската програма на едно правителство би следвало да съдържа мерки, които волево да бъдат прилагани, а не да представлява съгласие да не се променя нещо, което никой и не смята да променя.  Но ако приемем, че тази първа мярка представлява един вид политическа декларация за непредприемане на действия за промяна на валутния борд, то от тази гледна точка нейното наличие в програмата може да бъде разбрано.

Втората мярка гласи: „Активизиране на усилията за присъединяване на България към ЕRМ – 2 и за въвеждане на еврото в България след изпълнението на критериите от Маастрихт“. Факт е, че за своето присъединяване към еврозоната първоначално България трябва да влезе в европейския валутен механизъм, който е известен като чакалнята за еврозоната и където страната трябва да престои минимум 2 години. Тази цел към настоящия момент не е постигната и няма никакви изгледи да бъде постигната в мандата на настоящето правителство. Причините са различни, но в никакъв случай това не е лошото отношение на европейските институции и в частност на ЕЦБ към страната. Дори и да се приеме, че такова отношение съществува, то е следствие от икономическото състояние на държавата, което създава сериозна загриженост най-вече в ЕЦБ, че България би допринесла нестабилност в единното парично пространство поради неработещи институции и неразвита пазарна среда. Във времето преди кризата България се характеризираше със сериозни макроикономически дисбаланси, които от една страна показваха зле функционрищата пазарна среда, а от друга страна създаваха неизвестност как тези дисбаланси биха се развили в бъдеще, след като икономическата конюнктура се промени. Въпреки че влизането в ERM-2 не изисква изпълнението на никакви формални критерии, то опасенията, че в определен момент България би изпълнила Маастрихтските критерии и би влязла в еврозоната, създава загриженост в експертите в Брюксел и Франкфурт. Де факто в последния конвергентен доклад на ЕК се посочва, че България е изпълнила всички критерии от Маастрихт и ако тя беше член на валутния механизъм, нейното влизане в еврозоната не би могло да бъде възпрепятствано. А това влизане щеше да съвпадне с най-критичния момент за съществуването на еврозоната от нейното създаване. Отделен е въпросът, че още със самото си влизане България би следвало да внася сериозни парични вноски в спасителните фондове на ЕС, което в случая не е в неин интерес. По отношение на това дали е справедлив един такъв подход за изкуствено задържане на страната извън ERM-2, този въпрос е спорен и има достатъчно експерти и политици, които изразяват истинско негодувание от това отношение към страната. Моето лично мнение е, че колкото по-дълго и сериозно върху България се упражнява натиск да извърши необходимите реформи в областите, в които е необходимо, толкова вероятността тези реформи да се случат е по-голяма. От тази гледна точка изкуственото задържане на страната извън валутния механизъм към настоящия етап е по-скоро позитивно, отколкото негативно явление. Трябва да се признае, че в началото Симеон Дянков положи усилия да оказва натиск за промяна на мнението на факторите, от които зависи взимането на решение за допускане на страната ни в ERM-2, но този натиск беше по-скоро медиен и в следствие на това неефективен. В последствие, след разразяването на дълговата криза в Европа, Дянков смени радикално отношението си и започна да говори, че влизането на България в еврозоната не е на дневен ред, защото еврозоната щяла да се разпадне. Тук няма да коментираме политическата адекватност на едно такова изявление, но е факт, че усилията за влизане в единното валутно пространство загубиха актуалност, което всъщност е отказ на правителството да следва една от мерките, записана в неговата програма. Предвид разразилата се криза това е разбираемо, но проблемът е, че правителството не разбира, че причината за отказа България да бъде допусната в ERM-2 е свързан с огромните проблеми във всички обществени сфери на държавата и че докато тези проблеми не започната да се решават ефективно и ефикасно, то влизането на страната във валутния механизъм ще стои под въпрос.

Третата мярка от първата цел на програмата е „Подобряване състоянието на платежния баланс и външната финансова позиция на страната чрез подобряване на баланса по текущата сметка и съотношението между внос и износ“. Парадоксално е, но може да се твърди, че тази мярка е изпълнена, въпреки че е причината за нейното изпълнение не се дължи на активни политически действия от страна на правителството, а е в следствие на естественото развитие на икономическата конюнктура в страната в резултата на започналата глобална рецесия. В предкризисната 2007 г. дефицитът по текущата сметка достигна 25.2% , което е изключително високо и неустойчиво ниво. Този дефицит се покриваше чрез сериозните инвестиции, които постъпваха в България. За съжаление голяма част от тези инвестиции се насочваха към нетъргуеми сектори като строителство, недвижима собственост и финансови услуги. Това не помагаше за повишаване на конкурентноспособността на българската икономика, а оказваше натиск върху цената на работната сила, като тази цена се повишаваше от порядъка на 20-30% годишно. Така увеличената покупателна способност на населението водеше до изключително бързо нарастване на вноса, което в крайна сметка увеличаваше дефицита по текущата сметка. След разразяването на кризата и оттеглянето на чуждестранните капитали, тенденцията рязко се обърна и вносът драстично се сви, докато износът започна да нараства със сериозни темпове. Това развитие сви дефицита по текущата сметка, като през няколко от последните месеци дори беше отбелязан излишък. Още веднъж трябва да се посочи, че това състояние по-никакъв начин не е повлияно от някакви действия на правителството. Напротив, ако правителството беше взело адекватни мерки, за да не позволи драстичното свиване на бизнес активността в страната, включително и чрез задържането на милиони от невъзстановен данъчен кредит, то най-вероятно потребителското търсене нямаше да спадне с такъв сериозен процент.

Четвъртата мярка, записана в програмата на правителството гласи „Намаляване на ставката на данъка върху добавената стойност (ДДС) до 18% до края на мандата“. Тази мярка не е изпълнена и категорично може да се твърди, че няма да бъде изпълнена. Самото записване на тази мярка в управленската програма потвърждава още веднъж, че към онзи момент, когато е писана програмата, правителството не си е давало абсолютно никаква сметка как ще се развие икономическата конюнктура в страната и в глобален мащаб. През изминалия период на няколко пъти министър-председателят и финансовият министър лансираха в общественото пространство намеренията си за намаляване на този данък. Последният път, когато Симеон Дянков лансира идеята за намаление на ДДС на две стъпки с по 1 процентен пункт, беше в началото на март тази година. Два месеца по-късно той обяви публично, че се отказва от идеята си, като обоснова решението си с несъгласието на голяма част от хората. Надали министърът се е вслушал точно в гласа на хората, но все пак трябва да му благодарим, че не пресътвори в реалност намерението си, защото последствията за държавния бюджет биха били катастрофални.

На пето място като мярка по първата цел на управленската програма е записано: „Поддържане на политика на балансирани бюджети за овладяване на резултатите от кризата при спазване на Пакта за стабилност и растеж. Разработване, актуализиране и представяне пред ЕК на стратегически за България документи.“ Тук отново като цел се появява поддържането на балансиран бюджет, но вече в контекста на европейските изисквания, съгласно Пакта за стабилност и растеж. Веднага трябва да бъде отбелязано, че в този пакт няма изискване бюджетът на една държава-членка да е балансиран, а само е посочено, че дефицитът не трябва да надхвърля 3% от БВП на страната. През 2011 г. този пакт беше ревизиран и бяха приети още няколко регламента, касаещи бюджетните позиции на държавите членки и недопускането на макроикономически дисбаланси. Въпреки всичко изискване за поддържане на балансиран бюджет няма. В тази връзка може да се посочи, че поставянето на такава цел е продиктувано не от някакъв сериозен анализ за икономическото развитие на България, а се дължи на либертариянското разбиране на финансовия министър и на неговите съветници, че държавата не трябва да се намесва по никакъв начин на пазара, което означава, че тя не трябва да формира нито дефицити, нито излишъци. Дори и да има зрънце логика в една такава теза, то е напълно неразбираемо защо държавата доброволно се отказва от възможността за въздействие върху икономиката в следствия на огромния пазарен провал, който не само нашата страна, но и целия развит свят изпитва за последните 80 години. Преследването на една такава фикс идея, на базата не на рационални аргументи, а на теоретични канони е напълно контрапродуктивно в настоящата ситуация и тежката икономическа конюнктура в държавата потвърждава категорично това. По отношение на изпълнението на тази мярка следва да се отбележи, че правителството в лицето на МФ последователно и систематично провежда политика именно в такава насока, така че може да се каже, че изпълнението на тази мярка е в ход.

Шестата мярка на програмата гласи: „Осигуряване на аналитична подкрепа за бюджетната политика“. Така написана, тази мярка изглежда адекватна. Действително бюджетната политика се нуждае от аналитична подкрепа. Понастоящем е трудно да се оцени как точно тази мярка е приложена на практика и затова оценка може да се прави косвено като се оцени дали бюджетните прогнози са адекватни и изпълними. За съжаление няма никакви аргументи, които да подкрепят тезата, че бюджетът се прави на реалистични прогнози и оценки за икономическата конюнктура и икономическото развитие на страната. За пример може да бъде даден бюджетът за 2012 г., който беше съставен на базата на макроикономическа рамка, прогнозираща, че икономиката на страната през годината ще нарасне с 2.8%. Още по време на дебата за бюджета в края на 2011 г. много икономисти посочиха, че това е нереално завишена прогноза, но въпреки това бюджетът беше приет от НС по начина, предложен от МФ. Симеон Дянков се опита да заблуди обществото, че дори и икономическият ръст да бъде по-малък от заложения процент, то това няма да влоши бюджетните параметри, тъй като бюджетът е смятан при икономически растеж от 1%. Това разбира се е невъзможно от практическа гледна точка, защото за да бъде смятан бюджетът при друг процент на икономически ръст следва да има подготвена икономическа макрорамка за такъв ръст, която да фиксира съответните параметри. Такава макрорамка категорично не е правена в МФ, така че твърденията на министъра не могат да бъдат класифицирани по друг начин освен като преднамерена лъжа. И въпреки това, дори да се предположи, че бюджетът наистина е смятан въз основа на икономически ръст от 1%, то последните прогнози на всички международни институции посочват, че икономиката на страната ще се повиши с около 0.5%, докато в актуализираната макрорамка на МФ от месец май е посочен ръст от 1.4%, който отново е сериозно завишен. Единственото, което се постига с тези неадекватни прогнози е брутален натиск от страна на администрацията и в частност на НАП върху бизнеса за внасяне на по-големи данъци, който натиск се изразява в незаконно и неправомерно начисляване на всякакви видове глоби. В крайна сметка равносметката е ясна – от началото на 2012 г. 50,000 души са останали без работа и 20,000 фирми са фалирали. Това са предимно микро и малки фирми, които поемат целия неблагоприятен натиск на пазарната среда.
По важният въпрос е защо МФ не може да направи адекватна прогноза за развитието на икономическата среда в държавата и като резултат да предложи адекватен държавен бюджет. Причина за това е, че след идването на власт на новото правителство през юли 2009 година министърът на финансите Симеон Дянков поде инициатива за реформа в държавната администрация като основните усилия бяха насочени към съкращаване на персонал и административни структури. Една от тези структури, чието съществуване беше прекратено, беше изпълнителната Агенция за икономически анализи и прогнози (АИАП) към МФ. Целта беше експертният персонал да се прехвърли в МФ, а дублиращите звена и техническия персонал да бъде освободен. С този ход се целеше съкращаване на разходи от около 2 млн. лв. на година. Тази сума е крайно незначителна на фона на разходите на целия бюджет, който възлиза на около 25 млрд. лв. като тук не се взима предвид, че огромната част от разходите, които представляват разходи за заплати, всъщност не се съкращават, а се прехвърлят в бюджета на самото министерство. Това беше една изключителна недалновидна постъпка по следните причини:
1.    Агенцията е създадена в началото на прехода през 1991 г. и от нея са тръгнали много макроикономисти, които в последствие са заемали високи държавни и международни постове.
2.    Самата агенция беше изградила изключително обемна и добре организирана база с данни, която се разпиля след нейното разпускане.
3.    Основната задача на агенцията беше изготвянето на базовите макроикономически прогнози за т.нар. макрорамка, които в последствие се използваха основно при изготвянето на държавния бюджет. След закриването на агенцията голяма част от експертизата беше загубена.
4.    Поради спецификата на своите функции, служителите в агенцията не се занимаваха с обичайната административна и бюрократична работа, каквато е характерна за държавните институции, а насочваха своите усилия към разработването на научни методи и изследвания с основна цел подобряване на прогнозите на агенцията и на държавата като цяло. Хората, които работеха там, възприемаха работата си по-скоро за научна дейност, отколкото като административна. От тази гледна точка в агенцията постъпваха едни от най-добрите студенти по икономика и математика в България, много от тях с докторски степени и с множество публикации в научни и специализирани списания и издания.
5.    След закриването на агенцията ядрото от експертите отказа да се пренастрои за бюрократичните задължения, които неизбежно трябваше да върши в рамките на МФ и напусна, като се разпиля по частни изследователски фирми и тинк-танкове. Тези хора бяха буквално засмукани от частния бизнес с обещания за заплати от по 2000 – 3000 лв., многократно по-високи от тези, получавани в агенцията.
6.    Частта от персонала, който се съгласи да се прехвърли в МФ беше допълнително разпръснат между различни дирекции, което напълно унищожи изградената синергия от работата преди това. Огромна част от експертизата беше загубена.
7.    След тази трансформация за ръководители на част от персонала бяха назначени хора, които никога през живота си не се бяха занимавали с икономически прогнози, но които бяха протежета на висшето ръководство на министерството. Така например за началник на единия от отделите за микро икономически прогнози беше назначена жена с абсолютна липса на опит в дадената сфера, чието първо занимание след назначаването си беше да си уреди  място на служебния паркинг и служебен мобилен телефон, без да има право нито на една от тези привилегии. Тъй като не разбираше от работата си, тази жена намираше непрекъснато причини и поводи да отсъства от работа, което натоварваше останалите служители с непривични задължения. На всичкото отгоре, тази жена нямаше необходимата квалификация да заема пост началник отдел, а беше назначена като младши експерт, което е най-ниската степен в държавната администрация и всъщност се водеше изпълняващ длъжността началник на отдел. Тази непривична ситуация беше и причина след известен период началникът на другия отдел в дирекцията, който беше кадър на АИАП да напусне, поради непрекъснато прехвърляне на задълженията на посочената жена върху него.
8.    Същата ситуация се повтори с назначаването на директор на дирекцията. Като такъв беше назначена друга жена, която също никога не се е занимавала с икономически прогнози и която на всичкото отгоре от 10 години работи в представителство на България в Брюксел и да факто няма как да съвместява тези две коренно различни работи. Единствената причина, поради която това назначение се оказа възможно, беше протежирането й от заместник министъра на МФ, в чийто ресор беше споменатата дирекция.
9.    В последващия период изготвяните от дирекцията прогнози се влошиха драстично. Това създаде предпоставка за проблеми при съставянето на държавния бюджет, който претърпя една корекция през 2010 за първи път от далечната и кризисна 1996 година и който най-вероятно ще бъде коригиран и през 2012 г.
10.    Поради изключително влошената работа на дирекцията в края на 2011 година се взе още едно решение, с което споменатата дирекция беше напълно закрита, а служителите за пореден път бяха прехвърлени в други две дирекции. С това може да се каже, че експертизата за правене на макроикономически прогнози беше напълно унищожена в България и правено на бюджета се върна към времената от началото на прехода. Това състояние неминуемо ще доведе до проблеми в бъдеще и до влошаване на бюджетните прогнози, което ще се отрази на цялата икономика в страната.
На базата на гореизложеното можа да се твърди, че правителството и в частност МФ не само че не осигурява аналитична подкрепа на бюджетната политика, а де факто прави точно обратното. Всичко това влияе изключително негативно върху политическите решения и правителствените действия.

Седмата и осмата мярка от програмата са съответно: „Разработване на механизми, процедури и правила за усъвършенстване на бюджетния процес и за повишаване устойчивостта на средносрочното планиране“ и „Координиране и организиране на текущото изпълнение на държавния бюджет в съответствие с бюджетните нормативни разпоредби с цел поддържане устойчивост на публичните финанси“. Тези мерки отново са адекватни и смислени, но към настоящия момент няма признаци, според които да може да се твърди, че те се изпълняват. Всичко, което беше посочено за предходната мярка важи и за тази две мерки. Не само не се отчита подобряване на бюджетната процедура и средносрочното планиране, но де факто има влошаване.

Деветата мярка, която гласи „Запазване на по-висок дял в облагането на косвените данъци в сравнение с преките данъци“ е отново смислена мярка. Икономическата теория категорично твърди, че косвените данъци влияят много по-малко негативно върху пазарната ситуация и икономически агенти, отколкото директните като данък печалба и данък върху дохода. Проблемът е, че както вече беше посочено, правителството непрекъснато излиза с идеи за намаляване на косвените данъци като например ДДС, което явно е в противоречие с така записаната мярка. Все пак към настоящия момент е факт, че делът на косвените данъци остава по-висок от дела на преките данъци, събирани от МФ. Трябва да бъде посочено, че това състояние е отличителна черта на България спрямо много от другите страни от ЕС и то характеризира българската данъчна система от дълги години. В тази връзка няма как изпълнението на тази мярка, ако приемем, че е изпълнена, да се препише на настоящото правителство. Всъщност както беше установено, политиката на правителството е точно в обратната посока.

Десетата мярка касае „Увеличаване на данъка върху хазартната дейност на 15% от 2010 г.“ Тази мярка беше изпълнена от правителството още в самото начало на неговия мандат. Въпросът е, че понастоящем се обсъждат два варианти за намаление на този данък – да бъде намалена ставката от 15%, с която в момента се облага оборотът, или да се премине към нов режим – да се облага само печалбата като разлика между направените залози и изплатените печалби. И в двата случая резултатът ще е намаление на ефективна данъчната ставка. Причина за това е нашествието на интернет залаганията и невъзможността на МФ да облага фирмите, които оперират извън границите на България. Намалението на този данък обаче ще има негативен ефект върху данъчните приходи. Ако такава стъпка бъде направена, посочената мярка де факто ще бъде суспендирана.

Единадесетата мярка гласи: „Увеличаване акцизите на някои видове стоки, водещи до положителен ефект за бюджета“. Тази мярка отново е изпълнена, въпреки че това изпълнение се дължи на изискванията на ЕС за уеднаквяване на акцизните ставки във всички държави-членки, така че действията на правителството в тази посока произтичат от международните договори, по които България е страна.
И на последно място, дванадесетата мярка цели провеждането на „Данъчно-осигурителна политика, ориентирана към стимулиране на икономическата активност и намаляване дела на сивата икономика“. За съжаление данъчно-осигурителната политика изобщо не е ориентирана към намаляване на сивата икономика, а се явява допълнително бреме, което все по.голяма част от оцеляващите български фирми се опитват да избягват, което де факто увеличава дела на сивата икономика вместо да го намалява. Доказателство за това са все по-големите дефицити, които НОИ отчита и които се покриват със средства на държавния бюджет. Пенсионната реформа, която беше прокарана от правителството и противоконституционното приватизиране на част от втория стълб на пенсионната система цели именно намалението на тези дефицити в дъргосрочен план. За съжаление към настоящия момент няма индикации, че наложените мерки имат позитивно влияние при решението на посочените проблеми. Най-вероятно това ще бъде поредната мярка, която няма да доведе до желания резултат като основната причина за това трябва да се търси в неспособността на правителството и неговите структури за адекватен анализ на ситуацията и за качествени прогнози за нейното развитие в бъдеще.

В заключение може да се каже, че от 12 мерки, формиращи първата цел от първия приоритет на правителствената управленска програма, правителството е изпълнило 5, като от тях само една е следствие на негови целенасочени действия, а именно повишението на данъка върху хазарта. Както беше уточнено обаче, има вероятност тази мярка да бъде суспендирана в бъдеще, в резултата на което да се стигне до намаление на данъка върху този вид бизнес. Останалите четири мерки, въпреки че са изпълнени, тяхното изпълнение не е следствие от политически действия на правителството, а е или в резултат на конюнктурни причини, или в следствие на задължения, поети от България по международни договори.

Приносът на цел №1 за изпълнението на приоритет № 1
Както вече беше посочено първата цел от програмата на правителството не отговаря за изискванията на икономическата ситуация в страната, както в момента на писане на програмата, така и в настоящия момент. Изключително трудните икономически условия в страната не предполагат основният стремеж на бюджетната политика на страната да бъде постигането на балансиран бюджет на всяка цена. Основна и главна задача на правителството би следвало да бъде запазване на работните места и недопускане на сериозна икономическа рецесия в България, а не самоцелно преследване на балансиран бюджет, защото когато икономиката е в рецесия, то допълнителното изтегляне на ликвидност от страна на държавата играе проциклична роля по отношение на пазарната конюнктура и де факто задълбочава рецесията вместо да я облекчава. България през 2009 г. наистина отчете бюджетен дефицит от 4.7%, надвишаващ референтната стойност от Пакта за стабилност и растеж в размер на 3%, което постави страната в процедура по свръхдефицит. Въпросът е, че срокът за излизане от тази процедура се определя от самата държава и никой не пресираше България да бърза да излезе от процедурата още през 2011 г. Предвид разразилата се криза имаше възможност правителството да поиска по-бавно намаляване на дефицита с цел недопускане на допълнително влошаване на икономическата среда поради ненавременно плащане на задълженията на държавата към бизнеса. От тази гледна точка самата цел е неправилно поставена и в някаква степен вредна за страната. Тя не отговаря на истинските нужди на държавата, а пресътворява теоретични постановки, в които икономическият екип на ГЕРБ и основно финансовият министър вярват. В тази връзка не е учудващо, че целта не е постигната и няма да бъде постигната през следващите минимум две години.

Заключение
Този анализ категорично отхвърля представата, че правителството на ГЕРБ е про-реформаторско настроено, а по-скоро го определя като популистко. Основната причина за липсата на сериозни реформаторски действия, освен популизма на лидера на ГЕРБ, е и сериозната некомпетентност на държавната администрация на всички нива на държавно управление в следствие на кадровата политика на управляващата партия.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *