Аз съм икономист и професионално се занимавам с икономически анализи и финансов мениджмънт. Въпреки това, социалните и политическите процеси, протичащи в България силно ме вълнуват, което диктува и активната ми обществена позиция по много въпроси. През последните вече повече от осем години участвам активно в политическия живот и интересите ми все повече започват да бъдат доминирани от теми като политически мениджмънт, оптимални публични политики, ефективно лидерство и т.н.

Позициите ми в икономическата област определено са про-пазарни, но без да стигат до крайностите, защитавани от либертариянците. Категорично подкрепям регулаторната роля на държавата, но не и нейната намеса в икономическата сфера като пазарен играч. Основната задача на държавата е създаването на оптимална условия за развитие на бизнес средата , основно чрез гарантиране спазването на законите и правилата. Но не е работа на държавата да подкрепя определени пазарни играчи, защото това води до неравнопоставеност, до създаването на монополни и олигополни привилегии и в крайна сметка до сериозни изкривявания на пазарните отношения.

Политическите ми убеждения са консервативни като най-близо до моите разбирания са ценностите на християн-демократическата доктрина, в основата на която стои християнският персонализъм. Той обединява в себе си идеите, че обществото не се състои само от индивиди, които преследват своите частни интереси, но от личности. Персонализмът пледира, че човек се реализира като личност в естествената си социална среда. И това той го прави не само в конкуренция с останалите индивиди, но и като носи своята отговорност чрез участие в различни форми на социално общуване – най-вече в семейството, църковната общност, професионалната група. В тях личността проявява основно свое качество, което е солидаризмът. В християндемократическия персонализъм се осъществява синтез между традиционни християнски и консервативни идеи с либерално-демократически и дори някои социални идеи. Той взаимства например с типично социалната идея за преразпределителните възможности на държавата. В рамките на християндемокрацията се реализира идеята за „социално пазарно стопанство“, която Лудвиг Ерхард (авторът на германското „икономическо чудо“ след войната) реализира на практика.

Моите интереси са продиктувани от разбирането, че осмислянето на собствената ни съдба не може да стане без осъзнаване на основните механизми, които движат процесите в света.  Това осмисляне отваря кръгозора на човека и го превръща от пионка, подвластна на протичащите процеси във владетел на съдбата си. Въпреки това, рационалният мозък не може да обхване всички измерения на познанието, а дори и да го направи, винаги ще остане място за удивление от непознаваемото. Затова, приемайки спокойно съдбата си, важно е човек да разбере механизмите, по които този свят се развива. А това става чрез постоянното задаване на въпроси. Отговорите на въпросите, които ме вълнуват, могат да бъдат прочетени в този блог!