1 630 Преглеждания

Икономически последствия от избора на Тръмп

Беше наистина интересно да се проследи възходът на Доналд Тръмп до най-висшата управленска позиция в САЩ, чието влияние е толкова голямо, че определя развитието на световните политически и икономически процеси. Много би могло да се напише за причините, довели до неговото избиране за президент. Но те са толкова многобройни, че едно подобно изследване би се превърнало в социологическо и политологическо проучване, отколкото в кратко описание на конкретните резултати от президентската кампания. Доналд Тръмп най-вероятно ще остане в историята като най-противоречивия президент в съвременната история на Съединените щати, предизвикал изключителна поляризация в американското общество, но за подобни изводи все още е рано.

Към настоящия момент това, което е важно да бъде оценено са евентуалните последствия от неговата политика, в случай че той изпълни голяма част от обещанията, дадени по време на предизборната кампания. А вече е видно, че някои от тези обещания той започна да изпълнява, въпреки уверенията на някои анализатори, че ще бъде опитомен от политическата класа в САЩ, включително от неговите съпартийци, които нямало да му позволят да води собствена и напълно независима политика. Понастоящем е категорично ясно, че тези очаквания са били лъжовни. И в следствие на опасенията на политиците от двете части на политическия спектър, че тези очаквания ще останат в сферата на пожеланията, в момента текат трескави консултации относно приемането на закон от Конгреса, с който да се предотврати възможността Тръмп да отмени наложените санкции срещу Русия.

Всъщност едно от първите изпълнени обещания на Тръмп е оттеглянето на САЩ от Тихоокенския договор за партньорство (TPP), който беше подписан на 4 февруари 2016 г. между 12 държави от югоизточна Азия, Северна и Южна Америка, включително САЩ, Канада, Австралия и Япония, но не и Китай. Въпреки противоречивите отзиви по принцип за споразуменията за свободна търговия, основното тяхно предимство е, че задълбочават търговските връзки между участващите страни и завишават някои от стандартите, характерни за подобни договори. Всъщност една от целите на TPP е геополитическото привличане на определени т.нар. възникващи пазари в орбитата на развитите икономики, чийто лидер безспорно е САЩ. Оттеглянето на Съединените щати от това споразумение засилва изключително много ролята на Китай не само в югоизточна Азия, но и изобщо във сферата на световната търговия. Не случайно, веднага след оттеглянето на САЩ от споразумението, някои от страните от югоизточна Азия потърсиха задълбочаване на търговските си отношения с Китай.

Тръмп обещава и преразглеждане на договореностите по Североамериканския договор за свободна търговия (NAFTA), което веднага предизвика ответна реакция на Мексико, чийто президент предупреди, че ще изведе страната си от това споразумение, ако САЩ се опита да промени договореностите единствено в своя полза. Тук оставаме настрана цялата агресивна реторика на Тръмп срещу Мексико, което изигра доста сериозен негативен резултат върху мексиканското песо, което се обезцени с около 20% след изборите в САЩ, имайки предвид, че 80% от търговията на Мексико е със своя северен съсед.

Все още не е много ясно дали Тръмп ще изпълни и друго свое обещание, а именно драстично вдигане на вносните мита за Китай и други големи вносители в САЩ. Това намерение даде повод на китайския президент Си Цзинпин на форума в Давос, на който участва за първи път толкова високопоставен китайски представител, да заяви, че никой няма да излезе победител в една търговска война и предяви претенции на Китай за неговото превръщане в световен лидер на глобализирания свят. Това е коренно различна ситуация от тази, в която светът се развиваше до настоящия момент. Ситуация, в която основни ценности на демокрацията и правата на човека отстъпват на заден план, за да се даде възможност да изпъкне икономическият прагматизъм, чийто основни носители са доскорошните конкуренти на САЩ и Западния свят на международната сцена.

Интересни са и действията на Тръмп, които предприема във вътрешно-икономически план, като например намаляването на данъците за най-богатите и отчасти за висшия ешелон на средната класа, както и неговите намерения да увеличи сериозно държавните разходи за строителство и ремонт на инфраструктура. Намалените данъчни приходи и увеличените сериозно държавни разходи ще доведе до драстично увеличаване на държавния дълг, който вече е на доста високо ниво от около 105% от американския БВП, както и до увеличаване на бюджетния дефицит. Изчисленията сочат, че изпълнението на икономическите мерки на Тръмп би увеличило държавния дълг на САЩ за десет годишен период с над 5 трилиона долара, което представлява ръст от около 25% спрямо настоящото ниво. Половината от това увеличение (около 2.5 трилиона долара) ще е следствие от намалението на данъчните приходи.

Разбира се, в краткосрочен план подобна икономическа политика ще има положително влияние върху икономическия растеж, но в дългосрочен план е много вероятно да доведе до рецесия. Някои от причините за подобни очаквания са, че драстичното намаление на корпоративните данъци (с около 20 процентни пункта до 15%) ще се отрази положително на корпоративните печалби (с около 4.5%). Същевременно намалението на личните данъци (най-високите ставки падат на 33% от 39.6%, а данъчната скала се свива от 7 на 3 интервала) ще доведе до ръст в потреблението, което за 2017 г. се очаква да нарасне с 2.6%. Подобно развитие ще доведе до сериозен ръст в инфлацията, която през 2017 г. се очаква да достигне 2.5%, над нивото на ценова стабилност, таргетирано от Федералния резерв в размер на 2%. Това ще бъде най-високият ръст на цените от 2011 г. насам, което в крайна сметка ще повлия отрицателно върху разполагаемите доходи и оттам до свиване на потреблението. По-високата инфлация пък ще принуди централната банка на САЩ да вдигне много по-сериозно лихвените проценти в страната, като очакванията са подобно движение нагоре на основните лихви да бъде предприето от Фед поне три пъти през 2017 г. По-високите лихви обаче няма да засегнат само американската икономика, а ще се отразят върху икономическото развитие на целия свят, основно чрез обезценяване на валутите на развиващите се пазари, както и на еврото и юана. Това най-вероятно ще доведе до нова вълна от антиглобалистка реторика от страна на Тръмп и до допълнително затягане на митническата политика и протекционистичните мерки на новата администрация.

Същевременно по-високите корпоративни печалби в краткосрочен план ще окажат отново натиск за повишаване на цените и най-вече на ресурсите, което може да доведе до по-големи производствени разходи и до обръщане на тренда. В дългосрочен план в подобна посока влияние ще оказва и ограничаването на търговската свобода на компаниите. Налагането на високи мита върху вноса ще доведе, освен до увеличаване на вътрешните цени, и до намаляване на корпоративните печалби, тъй като ще повиши производствените разходи. Освен това необходимостта от преместване на мощности обратно в САЩ ще стане причина за увеличаване допълнително на корпоративния дълг, което отново ще има прокризисно влияние в дългосрочен план при смяна на посоката на бизнес цикъла в страната. И накрая, по-големите държавни и частни разходи и повишената инфлация ще способства за засилването на долара на международните пазари, но това е свързано с негативно влияние върху експорта и намаляване на неговата конкурентоспособност, въпреки че делът на експорта в БВП на САЩ е около 12%.

Една от основните прояви на антиглобалистката реторика на Тръмп е критиката му срещу Китай, който той обвинява в умишлено девалвиране на валутния си курс между 15% и 40% с цел получаване на търговско предимство. Вярно е, че юанът беше девалвиран през 2000 г. с 30%, но от тогава той ревалвира всяка година с 2-3%. Освен това, поради обвързаността на юана с долара, след повишението с около 25% на американската валута от 2014 г. насам, юанът просто следваше движението на силния долар. Това се отрази негативно на китайския износ и през август 2015 г. централната банка на Китай започна политика на развързване на юана от долара, което доведе до незабавна девалвация на китайската валута. Ако юанът беше надценен, както Тръмп твърди, то би следвало да последва ревалвиране, което не се случи. Трябва да се има предвид, че основната причина американски фирми да изнасят производството си в Китай са по-ниските разходи, основно за труд, които страната предлага. Връщането на изнесените производства в САЩ би увеличило разходите на фирмите, което ще се отрази негативно на техните печалби, както и ще доведе до повишаване на ценовото ниво вътре в страната. Освен това най-вероятно ще засегне негативно американският експорт, което допълнително ще влоши търговските баланси.

Сериозно внимание би следвало да се обърне и на решението на Тръмп да премахне от дневния ред на американското правителство проблема с глобалното затопляне, както и да отстрани забраните и регулациите по отношение добивът на шистов нефт на територията на САЩ, както и относно използването на конвенционални енергийни източници за производство на енергия. Тази политика от една страна ще задържи нарастването на цените на енергийните ресурси, основно на петрола, което се очакваше във връзка с решението на ОПЕК от 30.11.2016 г. за намаляване на производството, към което решение се присъединиха и страни извън картела, като Русия. От друга страна по-ниските цени на петрола ще задържи развитието на американските залежи, поради все още високите производствени разходи за тяхното разработване, въпреки сериозното подобрение в ефективността и технологиите през последните месеци. По-ниските цени на петрола ще се отрази положително на глобалната икономика, но най-вече на вносителите на горива, докато за производителите ще има противоположен ефект. Подобно развитие може да се разгледа като негативно за провежданата политика от страна на Саудитска Арабия, която веднъж се отказа да изтощи конкурентите си с ценови дъмпинг и втори път, ще стане свидетел на неуспеха на плана си за увеличаване на цените чрез намаляване на производството на петрол.

Имайки предвид сериозната зависимост на Русия от износа на горива, който представлява 70% от общия износ на страната и е отговорен за 50% от приходите в държавния бюджет, подобно развитие ще се отрази неблагоприятно върху нейното икономическо състояние. Освен това курсът на руската рубла е в почти пълна корелация с цените петрола и понижаването на цените ще доведе до допълнителна обезценка, което ще има последствия за макроикономическите и фискалните показатели на страната, въпреки че според прогнозите на МВФ, след двете години на рецесия от 2015 г. и 2016 г., за следващите две години се очаква руската икономика да нарасне с малко над 1%.

Понеже много често се прави аналогия и сравнение между политиката на Роналд Рейгън и на Тръмп, трябва да се подчертае, че средата, в която двамата президенти започват да провеждат своите реформи се различава коренно. В началото на 1980-години икономиката на САЩ стагнира, борейки се с преодоляването на разразилата се криза, безработицата е по-висока, държавните финанси са далеч в по-добро състояние, като държавният дълг е наполовина на настоящия. В момента американската икономика работи в условие на почти пълна заетост при доста по-високи нива на частен и държавен дълг. Ситуацията допълнително се влошава от сериозния проблем на фирмите с наемането на подходящи служители. Де факто една трета от американските фирми твърдят, че не могат да запълнят вакантните си места поради липса на подходящи кадри, като това е най-високото ниво от 2000 г. насам. И за капак на всичко това, политиката на Тръмп за ограничаване на имиграцията и за експулсиране на нелегални емигранти ще създаде допълнителен натиск върху пазара на труда. Една подобна политика, ако се проведе съгласно дадените обещания (а ние трябва да спрем да се съмняваме в желанието на Тръмп да изпълни обещанията си), може да доведе буквално до криза някои от щатите в САЩ (например нелегалните имигранти в Калифорния представляват 10% от работната сила. Тяхното експулсиране ще срине икономиката на щата).

За да завършим този анализ е добре да дадем перспектива на случващото се в Съединените щати като сравним реакцията на пазарите в зависимост от избора на президент на страната. За периода след Голямата депресия от 1929 г. статистиката сочи, че има шест президента, чието избиране е довело до срив на пазарите (измерено чрез индекса S&P500). Пет от тези президенти са демократи (Рузвелт, Труман, Кенеди, Картър и Обама, като при избора на Обама пазарите са били в състояние на свободно падане – понижение на индекса с 65% между избора и инаугурацията). За този период има само един президент републиканец, чийто избор също е посрещнат враждебно от пазарите – Джордж У. Буш). За разлика от началото на мандатите, в техния край пазарите регистрират негативно представяне (на базата на изчислената възвращаемост на годишна база за периода на управление) само при трима президенти – и тримата републиканци (Хувър, Никсън и Д.У. Буш). Изборът на Доналд Тръмп е посрещнат повече от позитивно, като ръстът на S&P500 надхвърля 36% за периода от избора до встъпването му в длъжност. Това е второто най-добро представяне за целия период от 1929 г., след рекорда на Хърбърт Хувър, по чието време в САЩ и в света се разразява голямата депресия и по времето на чието управление (1929 г. – 1933 г.) пазарите са в състояние на свободно падане. Еуфорията от избора на Тръмп понастоящем е толкова голяма, че индексът Daw Jones Industrial Average за първи път в своята история на 25 януари премина границата от 20 000 пункта, благодарение на еуфорията от обявените планове на Тръмп да построи оградата с Мексико и свързаните с това огромни инвестиции. Само ден по-късно обаче, на 26 януари доларът удари 7-седмично дъно поради опасенията на пазарите от политиката на протекционизъм на Тръмп във връзка с подписания указ от негова страна за изграждане именно на защитната стена с Мексико.

Явно е, че в момента сме свидетели на изключителна волатилност, несигурност, еуфоричност и субективност при оценката на фундаменталните фактори, които ще движат американската и световната икономика, както и на пазарната реакция при оценката на тези фактори. Как ще се развие световната икономика и какви предизвикателства ще бъде принудена да преодолява ще стане ясно съвсем скоро, когато и анализаторите и пазарите разберат и се убедят в политическите намерения и амбиции на новия американски президент. Основното предизвикателство през глобалната икономика обаче ще бъде дали изборът на Доналд Тръмп няма да бъде началото на дългосрочно негативно развитие, водещо към протекционизъм, издигане на стени, конфронтация и нови военни конфликти, което ще превърне първоначалната еуфория в депресионна спирала от кризи и рецесии.

Comments

  1. От Красимир

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *