2 291 Преглеждания

Какви реформи са ни нужни?

Това е един провокиран коментар на статията „Не спирайте реформите“ на професор Георги Петров, публикувана във в. „Труд“ на 27.10.2010 г. ( http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=655835), която по една или друга причина се появи във Фейсбук.

Хубава статия, но съжаление тя пресъздава една идилична представа за икономиката, за социалната среда и за света изобщо. В тази статия има допускания, че пазарните взаимоотношения се движат на базата на рационални аргументи, че бизнес средата е конкурентна и благоприятна за пазарните играчи и че държавата налага спазването на законите и се явява страж на взаимоотношенията в обществото. При тези допускания представените аргументи са супер.

Проблемът е какво става, ако нито едно от допусканията не е изпълнено. Ако целта на пенсионните фондове не е увеличаване на разполагаемостта по сметките на  осигуряващите се, а намаляване на вноските чрез прилагането на всевъзможни такси, както и инвестиции в свързани фирми на основните акционери, които се крепят единствено на базата на близостта с властта, а не на някакви особени конкурентни предимства. Какво става със здравната система, ако целта не е лекуване на пациента, а предлагането на такова лечение, което носи най-много пари от здравната каса или частните фондове. Какво става, когато държавата отказва да лицензира определени здравни дейности, за да запази монопола на определени групи. Как се извършва реформа в образованието, когато целта на университетите не е подготовката на качествени учители, а прибиране на съответните такси без значение какво излиза на изхода.

Това показва, че в България има системна грешка и единственият начин тя да бъде поправена минава през политическата воля на управляващите, които пък от своя страна са избирани от народа. Всички тези реформи е много хубаво да се случат, но базовото изискване е държавата да започне да налага силата на закона, т.е. на първо място е необходима реформа в съдебната система, което изисква сериозно усилие. на второ място е необходима много сериозна реформа в държавната администрация, която да се грижи за подобряването на бизнес средата и на трето място е необходимо премахването на всякакви паразитиращи на гърба на държавата монополи, олигополи и олигарси, за да се създаде нормално функционираща пазарна среда, където движещата сила е конкуренцията, а не връзките с властта.

Е, да попитам тогава, възможно ли е това при сегашното управление на сраснали се държавни и частни структури. Отговорът е ясен. Възможно ли е следващото управление да промени статуквото. Не и от само себе си. Това, което е необходимо е силен обществен натиск в трите сфери, посочени по-горе. Останалото е следствие. За да има такъв натиск обаче е важно да има открит дебат и разбиране в обществото за наболелите проблеми. И тогава основният въпрос е кои са говорителите, които трябва да водят този дебат. Има ли изобщо такива. Отговорът го дадох в публикациите си „НПО, лобизъм и гражданско общество“. Жалко е, но просто няма кой да води този дебат, за да има чуваемост в обществото, разбиране и съответно граждански натиск. Непрекъснат и постоянен. Откъслечните дискусии по повод поредния доклад от Брюксел не вършат работа (добре е все пак, че го има този доклад, та поне за няколко дни да има някакъв смислен дебат).

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *