3 873 Преглеждания

Какво стои в основата на икономическия просперитет?

В последващия анализ ще бъдат сравнени 30 европейски държави по определени макроикономически показатели, показани в приложената талица, с цел да се открие закономерност по отношение на техните данъчни системи и нивото на икономическото им развитие. Както, надявам се, ще стане ясно от анализа, икономическият просперитет не се базира непременно на вида на данъчните системи и на размера на държавно участие в икономиката. Аз бих посочил, че икономическият просперитет е много повече социален феномен, отколкото чисто икономически. От тази гледна точка изключително важни параметри са структурата и нивото на солидарност в обществото, а не само и единствено чисто рационалните политики на следване на определени икономически модели и теории. Всеки, който разчита, че ще промени посоката на развитие на българската икономика на базата единствено на данъчни закони и икономически политики със сигурност няма да постигне целите, които си поставя. Много по-важни характеристики са социалната кохезия на обществото, националната идентичност и усещането за солидарност между индивидите. Това е, което стои в основата на икономическия просперитет на отделните държави, въпреки че тази зависимост не е показана експлицитно в анализа.

I. Анализ на резултатите

В таблицата има седем държави в Европа, в които социално-осигурителни вноски като процент от БВП са по-големи от средните за ЕС. Това са Франция, Германия, Белгия, Австрия, Чехия, Холандия и Словения. Трябва да се има предвид обаче, че въпреки че Дания, Исландия и Швеция са посочени като страни, които имат сравнително ниски социално-осигурителни вноски като процент от БВП, то при тях трябва да се има предвид особеностите на техните данъчни системи. За разлика от останалите държави в Европа социално-осигурителните вноски са част от подоходните данъци в тези държави. От тази гледна точка е редно и посочените три страни да бъдат включени в групата на държавите с високи социално-осигурителни вноски. Това се потвърждава и от факта, че Дания е на първо място по държавни разходи като процент от БВП от всички разглеждани държави, Швеция е на четвърто, а Исландия – на девето място.

Ако се направи сравнение между страните с високи социално-осигурителни вноски и тези с големи държавни разходи като процент от БВП, ще се установи, че те са почти едни и същи с малки изключения, разбира се. Изключенията са Словения, Германия и Чехия, като само Чехия се различава сериозно от останалите страни с много по-малък дял на държавните разходи в БВП. Обяснение може да се търси във факта, че Словения е малка държава със сравнително малко население, за което не е необходимо да се правят много големи разходи за издръжка на държавни структури като администрация, армия и полиция. Германия от друга страна е четвъртата най-голяма икономика в света с огромен размер на БВП и като дял от този БВП държавните разходи са сравнително по-малки. Както беше посочено Чехия е единственото изключения в групата. В тази държава са по-застъпени неолибералните идеи за развитие на икономиката и тя в определена степен може да се каже, че се доближава до англо-саксонския модел на развитие. Тази близост се засилва и от евроскептицизма на Чехия, която изразява сериозна съпротива срещу институционалния натиск от страна на Брюксел по отношение хармонизирането на законодателството и провежданите политики. В това отношение страната е много близка в разбиранията си до тези на Великобритания – държавата отявлен евроскептик и противник на всякакво отстъпване на суверинитет в полза на ЕС.

По отношение на общата картина може да бъде посочено, че държавите с високи социално-осигурителни вноски имат и висок дял на държавните разходи като процент от БВП и обратно. В това отношение България се нарежда на 25 място по размер на социално-осигурителните вноски и на 28 място по размер на държавните разходи като процент от БВП от общо сравнявани 30 държави. Така тя попада в групата на десетте държави с най-ниски данъци и данъчна тежест, измерени чрез държавните разходи като процент от БВП измежду сравняваните страни, като повечето от тях са бивши социалистически страни с изключение на Швейцария, Люксембург и Малта. По отношение на социално-осигурителните вноски, групата от десетте държави с най-ниски вноски е по-разнородна, като в нея попадат и държави като Ирландия, Кипър и Великобритания.

По отношение на общите разходи за изследвания и технологии като процент от общите [държавни] разходи, страните с разходи над средноевропейските по този показател са осем: Швейцария, Финландия, Германия, Дания, Белгия, Швеция, Словения и Люксембург. В тази група четири от държавите са и в групата с най-високи държавни разходи като процент от БВП, а именно Финландия, Дания, Швеция и Белгия. За Германия и Швеция вече беше коментирано какво е особеното при тях, а Люксембург е също специален случай, поради изключително малкия си размер, специалното си банково и фирмено законодателство и същевременно разположените в този град-държава седалища на не малко международни институции, което вдига нивото на произведения БВП и намалява делът на държавните разходи като процент от него. Единственото сериозно изключение от тази група е Швейцария, която, както беше вече споменато, е държавата с най-ниска преразпределителна роля по отношение на държавните разходи и една от страните с най-ниски социално-осигурителни вноски. Същевременно тя се оказва на първо място измежду сравняваните държави по отношение на разходите си за изследвания и технологии.

По отношение на разходите за изследвания и технологии може да се направи сравнение с още три страни извън Европа, а именно Япония, Южна Корея и САЩ. Де факто първите две страни изпреварват Швейцария по този показател, докато САЩ се нареждат непосредствено след Германия. България за съжаление е в дъното на тази класация в компанията на други бивши социалистически страни, както и на почти всички държави от южна Европа с изключение на Португалия.

Относно данните, касаещи дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия, картината е още по-разнородна. В случая 14 държави имат показатели по-добри от средните за ЕС. Всъщност тук по интересният въпрос е кои са тези страни, които са на водещи позиции в предходните три сравнителни таблици, а в настоящата показват сравнително лоши показатели. Има четири такива държави: Германия, Чехия, Белгия и Холандия. Ако се изключи Чехия, която има по-предно класиране единствено в таблицата за размера на социално-осигурителните вноски, то останалите три държави са едни от най-развитите в Европа. Логичен е въпросът защо тези държави закъсняват в ориентирането на икономиките си към използване на ВЕИ и на какво се дължи това. Едно от обясненията е, че именно силната индустриализация на тези държави им пречи да се преориентират към използването на възобновяеми източници. В тях има изградени много енергийни мощности, разчитащи на конвенционална енергия и поради тази причина, въпреки че инвестициите във ВЕИ са сериозни, тези страни изостават от средното равнище в Европа. Въпреки това, ако се погледне ръстът на Белгия в сектора, то ще се установи, че за четири години делът на ВЕИ в енергийния микс на страната нараства с цели 75%, което е впечатляващо. В Германия ръстът е значително по-малък, но както беше споменато, това е четвъртата най-развита икономика в света със изключително добре функциониращ енергиен сектор и трансформацията от конвенционална енергия към ВЕИ не е толкова лесно. Подобен проблем между другото има и САЩ.

Същевременно всички скандинавски страни са в челото на таблицата, като при тях обяснението е че отделят специално внимание на развитието на енергия от възобновяеми източник. Тези страни, заедно с Австрия и Франция лидират и в другите таблици. От друга страна в групата се включват държави от южна Европа, в които има изключително благоприятни условия за развитие на ВЕИ като Испания и Португалия. И накрая към тази група се присъединяват и сравнително по-бедните и малки икономики на трите балтийски републики, както и на Словения, Румъния и България. За тази последна подгрупа от шест държави от една страна трябва да се има предвид, че те започнаха да развиват и надграждат енергийните си системи от сравнително ниска начална стойност, което автоматично увеличава дела на изгражданите нови мощности като процент от целия енергиен микс, а от друга, характерно най-вече за последните три страни, природните дадености са особено благоприятни за развитието на подобни енергийни проекти, което насочи и значителни инвестиции в тази сфера. Политиката на ЕС за подпомагане инвестициите във ВЕИ също трябва да бъде взето под внимание за тези шест държави, към които потекоха милиарди евро от европейските фондове.

Последната таблица дава информация за заетостта на възрастовата група между 20 и 64 г. в разглежданите държави. В групата на страните с показатели по-добри от средноевропейските влизат 18 държави като на първите 12 места, с едно единствено изключени, това на Кипър, са държави от Северна Европа и Скандинавския полуостров. В групата са и други северни държави като Латвия, Естония, Чехия, Люксембург и Франция, но там попадат и някои страни от южна Европа като Словения, Португалия и, както вече беше посочено, Кипър. Единствената държава, която е на по-предни места в първите три таблици, но е назад в настоящата, е Белгия. В тази таблица България е на 22 място от 30 сравнявани страни, като изпреварва основно държавите разположени в южна Европа.

II. Изводи

На базата на така изложение факти, могат да бъдат направени следните изводи:

1. От представените данни категорично се откроява групата на скандинавските държави – Дания, Швеция, Финландия, Норвегия и Исландия, които са окупирали върха на таблиците без значение дали става дума за високи държавни разходи като процент от БВП, инвестиции във ВЕИ или в изследвания и технологии, както и по отношение на заетостта. По отношение на Дания, Исландия и Швеция беше обяснено защо те формално са класирани на по-задни позиции във връзка със социално-осигурителните вноски. В това отношение единствено Финландия е класирана малко по-назад, докато Норвегия не се представя толкова добре в общите разходи за изследвания и технологии. За Норвегия трябва да се има предвид, че по-ниският дял на държавните разходи се дължи на големите приходи, които страната получава от износа си на петрол и от управлението на държавния пенсионен фонд на Норвегия, в който постъпват тези приходи. Към края на 2012 г. в този фонд са акумулирани резерви за USD 611 млрд. В тази връзка тя може да си позволи да задържа нивото на данъците на сравнително по-ниски нива.

2. Като втора група се открояват развитите икономики в северна и континентална Европа, към които основно спадат Франция, Германия, Белгия и Австрия, както и Чехия, Холандия и Словения. В тази група може да бъде включена и Италия, въпреки че тя се класира плътно зад лидерите само в първите две таблици, докато в останалите изостава далеч назад и поради тази причина е по-подходящо да попадне в следващата група..

3. Третата група страни, която се откроява, е тази на южните европейски държави, в която влизат Испания, Португалия, Кипър, Малта и Гърция (за която няма данни във всички таблици). Към тази група би следвало да се причисли и Италия. За тези държави е характерно, че имат сравнително висок дял на държавните разходи като процент от БВП, въпреки че с изключения на Гърция, те не са в челото на тази класация. Характерно е и сравнително високият дял на социално-осигурителните вноски, като тук отново се забелязват изключения в лицето на Малта и Кипър. Едно от обясненията за тези изключения може да бъде търсено в размера на двете споменати икономики, както и в спецификата на техните икономики, свързани с туризма, а в случая на Кипър, и с офшорния бизнес.

4. Следващата група, която може да бъде специфицирана, е тази на англо-саксонските държави като Великобритания и Ирландия, които се характеризират със сравнително висока преразпределителна роля на държавата и същевременно ниски социално-осигурителни вноски. Въпреки това заетостта е сравнително висока, въпреки че Ирландия показва малко по-слаби резултати. По отношение на разходите за изследвания и технологии, както и във връзка с дела на енергията от ВЕИ, двете държави са в средата на съответните скали.

5. На пето място могат да бъдат отделени новите икономики от бившия социалистически лагер, въпреки че при тях има допълнително деление по определени показатели. От тази група, разбира се, трябва да бъдат изключени Чехия и най-вече Словения, която по повечето анализирани показатели, както беше посочено, се представят заедно с групата на държавите от континентална и северна Европа. Де факто Словения е на лидерски позиции във всички сравнителни таблици, което ясно откроява амбициите на тази държава по отношение на собственото й икономическо развитие. Всички останали бивши социалистически държави общо взето са в дъното на направеното ранкиране, като постоянно разменят местата си, но в определени случаи се представят по-добре от страните в предишните групи. От тази група в известна степен може а бъде откроена Унгария, която по-първите три показателя е много близо до страните от първите две групи, но изостава значително по отношение на заетостта и в определена степен при използването на ВЕИ в крайното потребление.

България в почти всички сравнителни таблици е в края на класацията, като се справя добре единствено по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление. Причината беше изяснена по-горе. Това в известна степен говори за грешка в приоритетите, които страната си е поставила. От анализираните данни става ясно, че ниската данъчна тежест и ниските социално-осигурителни вноски не са предпоставка за динамично икономическо развитие, свързано с високи инвестиции в изследвания и технологии, както и с висока заетост. Разбира се това не означава, че повишаването на данъците и социално-осигурителните вноски ще доведе до по-голям икономически просперитет.

6. И накрая искам да подчертая представянето на Швейцария в анализираните данни. Тази държава се различава толкова силно от всички останали, че чак е изумително. Така например Швейцария е на последно 30-то място по дял на държавните разходи като процент от БВП със средна стойност от 33.2%. Същевременно тя е на 28-мо място по размер на социално-осигурителните вноски като процент от БВП. По тези два показателя тя прилича много на САЩ, който принадлежи към англо-саксонската група държави, въпреки че Великобритания и Ирландия имат значително по-високи показатели по посочените параметри. Същевременно Швейцария е на първо място в Европа и на трето в света по отношение на разходите за изследвания и технологии. Тя е и на второ място по заетост на населението, изпреварена единствено от Исландия. Изумлението идва от това, че Швейцария е една от най-малките държави в Европа, включително и от България. Населението й е сравнимо с това на България. Явно има други, много по-важни параметри, които правят една икономика работеща и това не е следването на определени готови икономически модели.

Табл. № 1.

Табл. №2

Табл. № 3

Общо държавни разходи Социално осигурителни вноски Общи разходи за изследвания и технологии
% от БВП % от БВП % от общите разходи за изследвания и технологии
Консолидиран бюджет Консолидиран бюджет
geo\time Average geo\time Average geo\time Average
Denmark

55.22

France

18.46

Switzerland

68.20

France

55.06

Germany

16.82

Finland

67.94

Finland

52.66

Belgium

16.34

Germany

66.78

Sweden

52.20

Austria

16.12

Denmark

61.00

Belgium

51.50

Czech Republic

15.36

Belgium

60.33

Greece

51.08

Netherlands

14.84

Sweden

59.77

Austria

50.72

Slovenia

14.82

Slovenia

59.74

Hungary

50.14

Italy

13.64

Luxembourg

59.18

Iceland

49.96

Hungary

13.28

Malta

53.30

Italy

49.68

Spain

13.24

France

52.23

Netherlands

48.78

Greece

13.10

Ireland

49.88

Ireland

48.54

Finland

12.52

Iceland

49.77

United Kingdom

48.32

Slovakia

12.40

Czech Republic

48.80

Portugal

47.94

Estonia

12.28

Netherlands

46.95

Slovenia

47.36

Portugal

12.08

Hungary

46.70

Germany

45.76

Luxembourg

11.76

Austria

46.42

Cyprus

44.38

Poland

11.44

Portugal

45.80

Poland

43.80

Lithuania

10.18

United Kingdom

44.90

Spain

43.70

Romania

9.82

Norway

44.30

Norway

43.36

Norway

9.44

Spain

44.23

Malta

42.90

Latvia

8.78

Italy

44.20

Czech Republic

42.70

Sweden

8.78

Estonia

43.34

Luxembourg

40.96

United Kingdom

8.38

Slovakia

34.88

Latvia

40.32

Cyprus

8.32

Latvia

32.78

Estonia

39.64

Bulgaria

7.58

Romania

30.94

Romania

39.32

Malta

7.38

Lithuania

30.68

Lithuania

38.74

Ireland

6.84

Poland

28.88

Bulgaria

38.40

Switzerland

6.70

Bulgaria

25.72

Slovakia

37.76

Iceland

3.42

Cyprus

15.65

Switzerland

33.18

Denmark

1.90

Greece

Табл. № 4

Табл. № 5

Дял на енергията от ВЕИ в крайното потребление на енергия Заетост, възрастова група 20-64
% %
Заетост – общо
geo\time Average geo\time Average
Norway

62.18

Iceland

82.72

Sweden

46.35

Switzerland

81.64

Latvia

31.58

Norway

80.50

Finland

30.98

Sweden

79.50

Austria

29.80

Netherlands

77.86

Portugal

23.55

Denmark

77.54

Romania

21.10

Cyprus

75.64

Estonia

20.83

Austria

74.86

Denmark

19.80

Germany

74.46

Lithuania

18.55

United Kingdom

74.30

Slovenia

17.35

Finland

74.18

Spain

11.68

Estonia

72.16

France

11.68

Czech Republic

71.32

Bulgaria

11.20

Portugal

71.30

Germany

9.65

Slovenia

71.20

Slovakia

9.20

Latvia

70.06

Greece

8.35

Luxembourg

69.92

Poland

8.30

France

69.60

Czech Republic

8.18

Lithuania

68.74

Italy

7.95

Ireland

68.46

Hungary

7.33

Belgium

67.54

Ireland

4.45

Bulgaria

67.44

Cyprus

4.15

Slovakia

66.42

Belgium

3.95

Spain

65.12

Netherlands

3.60

Greece

64.44

Luxembourg

2.78

Poland

64.40

United Kingdom

2.55

Romania

63.68

Malta

0.25

Italy

61.96

Switzerland Hungary

61.22

Iceland Malta

59.60

Забележка: Моля всички, които ще използват този анализ за последващи собствени разработки и изразяване на публични позиции и мнения, да цитират коректно източника. Това е част от обществената култура и смисъл на обществения дебат.

 


Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *