311 Преглеждания

Силен проевропейски вот за промяна

Изборите за Европейски парламент изпратиха много ясно послание към политиците от всички политически семейства и това послание има две основни точки: необходимост от промяна и задълбочаване на интеграционните процеси в самия Европейски съюз. Посланието за промяна идва от факта, че традиционните партии в държавите-членки, които са членове и на двата основни политически блока в Европейския парламент, а именно на Европейската народна партия (ENP)и на Алианса на социалистите и демократите (S&D) губят подкрепа, като броят на депутатите в двете фракции намалява пропорционално еднакво, приблизително с еднакъв брой депутати: 38-40. Същевременно броят на представителите  на някои от евро-скептичните фракции в ЕП се увеличава, като парламентарната група на Европа на нациите и свободата (ENF)с доминиращ представители френския  Национален сбор на Мари Ле Пен и Лигата на Матео Салвини, както и Европа на свободата и директната демокрация (EFDD), в която членуват представителите на италианското Движение Пет звезди и в който ще се включат представителите на новата партия Brexitна Найджъл Фаражувеличават значително своето представителство. Тепърва ще се разбере дали двете фракции ще се обединят и ще успеят да сформират третата най-голяма група в ЕП със 117 депутати, изпреварвайки фракцията на либералите с техните 109 места. Това обаче е малко вероятно предвид нежеланието на Фараж да отстъпва и дели лидерството си с френските и италианските крайни популисти, въпреки че партньорите от Пет звезди се оглеждат за нови съюзници, по-далеч от задушаващата прегръдка на Фараж. А и предвид възможността Обединеното кралство да напусне ЕС, което да доведе до разпад на тяхната парламентарна група, тъй като минималният брой депутати за сформиране на група е 25 човека и след евентуалното напускането на Brexit тяхното оцеляване ще бъде точно на ръба. Евро-скептичната фракция на Европейските консерватори и реформисти (ECR)свива своя състав, което е разбираемо предвид разочароващото представяне на Консервативната партия на Великобритания, която е в основата на тази парламентарна група. От тази гледна точка е ясно, че избирателите бягат от партиите на статуквото,  считайки ги за прекалено закостенели и бюрократизирани, отдалечаващи европейската идея от гражданите на ЕС. Именно това е и една от причините за ръста в представителството на евро-скептичните партии, като трябва да се отчитат и чисто националните причини за възхода на някои от тях.

От друга страна, идеята за по-голяма интеграцияв ЕС идва от подкрепата за партиите от Либералният алианс (ALDE), както и за фракцията на зелените (Greens/EFA), които подобряват драстично своите резултати и се превръщат в основни играчи на европейската политическа сцена, от които ще зависи работата на основните институции в съюза. Де факто без тяхното участие, заедно или по отделно, няма да може да се сформира мнозинство в ЕП, тъй като броят на депутатите от двете основни партии ENP и S&D вече е недостатъчен. Всъщност това са и двете политически фракции, чийто представители защитават най-всеотдайно засилената интеграция на Европейския съюз и се явяват като основен контрапункт на популистките, изолационистките, протекционистичните и националистични политически възгледи на някои политически партии и движения в ЕС.

В Обединеното кралство избирателите, фрустрирани от почти тригодишната сага по излизането на острова от ЕС обърнаха гръб на двете основни партии и гласуваха за играчи с ясно изразени позиции. Така Консервативната партия се срина до пето място по получени гласове, с 9.1% от общия вот, загубвайки близо 3 милиона избиратели спрямо предходните европейски избори. Лейбъристката партия, която очакваше да бъде припозната като контрапункт на управляващите консерватори също отбеляза значителен спад в своята подкрепа и с резултат от 14.1% се подреди трета. Липсата на ясно артикулирана подкрепа от страна на Джеръми Корбин по отношение на втори референдум за Брекзит костваше на партията загубата на почти 2 млн. избиратели. Разочарованите привърженици на Брекзит предпочетоха новосформираната партия на Нейджъл Фараж – Brexit, която успя да привлече протестния вот. Все пак, полученият резултат от 31.6% е значително по-малък от прогнозирания преди изборите резултат от 37-38%. Общият резултат на UKIP, предишната партия на Фараж и новата Brexitе 34.9% или 5.8 млн. гласа, което е с 1.4 млн. гласа повече от резултата на UKIP през 2014 г. От тези числа ясно се вижда, че загубата на гласове от страна на Консервативната партия само частично се преливат в партията Brexit, като по-голямата част, около 1.5 млн. души, или не са гласували, или са се насочили към други партии, като тези други парти, ако приемем, че тези гласове не са отишли към основните опоненти – лейбъристите, са единствено такива, които защитават оставането на Обединеното кралство в ЕС. Де факто основните печеливши от зациклилия Брекзит процес са Либерал-демократите и Зелените. Първите увеличават изборния си резултат 3 пъти спрямо предишните европейски избори, а вторите с 77% или общо двете партии увеличават подадените гласове за тях с 3.2 млн., т.е. над 2 пъти повече, отколкото двете про-Брекзит партии. Ако в сметките се включат и останалите проевропейски партии като Шотландската национална партия (SNP) и Plaid Cymru от Уелс, то общият вот за оставане на ОК в ЕС става 40.4%, или с 5 процентни пункта повече отколкото двете анти-ЕС партии.

Всъщност политическата ситуация на острова се усложни допълнително, след като Тереза Мей обяви своята оставка като министър-председател и лидер на Консервативната партия. По този начин тя стартира процедура за свой наследник, която процедура би трябвало да завърши  към края на лятото и към настоящия момент има заявени 11 номинации за нейни наследници. Основният претендент е очаквано да бъде Борис Джонсън, бившият външен министър на ОК и бивш кмет на Лондон, срещу когото обаче е повдигнато обвинение за лъжа на публиката по време на референдума от 2016 г., което може да провали плановете му за поста. Останалите кандидати включват Доминик Рааб – бившият преговарящ с ЕС по Брекзит, който подаде оставка в знак на несъгласие със сделката на Мей, външният министър Джереми Хънт, министърът на Международното развитие Рори Стюарт, бившата министърка на Труда и пенсиите Естър Маквей, министърът на Здравеопазването и социалните грижи Мат Хенкок, министърът на Околната среда Майкъл Гоув, вътрешният министър Саджид Джавид и т.н. Това, което прави впечатление в първите изяви на почти всички номинирани е тяхното силно изразено желание за напускане на ЕС независимо дали или без сделка. Това събуди страховете, че страната може да излезе без сделка от Съюза, което пък задейства вътрешната опозиция в Консервативната партия, в лицето на финансовия министър Филип Хамънд, който заяви, че той и определена група около него ще подкрепи дори вот на недоверие срещу собственото си правителство, ако то реши да изведе Великобритания от ЕС без сделка. Разбира се, това втърдяване на тона на претендентите за лидер на консерваторите се дължи и на необходимостта за връщане на част от разочарованите избиратели, подкрепили партията на Фараж Brexitобратно към Консервативната партия. Същевременно обаче именно засилването на крайната реторика за напускане активира привържениците за оставане на страната в ЕС вътре в Консервативната партия, които се очаква все по-активно да озвучават своето несъгласие с политиката за напускане без сделка.

От друга страна, след разочароващите резултати и огромното бягство на привърженици на Лейбъриската партия към Либерал-демократите и Зелените, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин отчетливо започна да говори, че партията ще подкрепи втори референдум за напускане, на който този път обаче за гласуване да се постави от една страна подобрена сделка с ЕС, договорена евентуално от правителство на лейбъристите, която да включва митнически съюз и по-добра защита на правата на работниците, а от друга – възможността ОК да остане в ЕС.

Имайки предвид данните от изборите, нагласите на гражданите на Обединеното кралство, както и невъзможността да се постигне политически компромис в настоящи парламент на Великобритания, то създалата се политическа криза се очертава да бъде решена най-вече чрез свикване на предсрочни парламентарни избори. Все пак не е изключено Долната камера на парламента да прокара предложение за предизвикване на втори референдум и да задължи правителството да го изпълни. В подобен дух беше и изказването на спикъра на парламента Джон Бъркой, който заяви, че парламентът няма да позволи Обединеното кралство да напусне ЕС без сделка, а закон, забраняващ напускането без сделка вече беше прокаран веднъж и официално одобрен от двете камери на парламента. Това показва, че поне сред депутатите има мнозинство, което да не допусне излизането на ОК без сделка, което мнозинство най-вероятно ще се увеличи след последните избори.

Изборите, които отбелязаха исторически ръст, по отношение на избирателната активност, следва да накарат политиците от държавите-членки да разберат, че гражданите на ЕС искат реформа на Съюза отвътре. Изключително доброто представяне на про-европейските партии и особено на Зелените, включително и в Германия, както и значително по-слабо от очакваното представяне на евро-скептичните партии, говори, че европейските избиратели проявяват една обща загриженост за бъдещето на континента и в частност политиките срещу промяната на климата, както и че на разочарованите и изключени членове на обществото трябва да бъде обърнато сериозно внимание, ако политическият естаблишмънт не иска ЕС да катастрофира под напора на центробежни, популистки сили.

Както в Обединеното кралство обаче, проблемът, пред който стоят политиците в ЕС е по-малко да интерпретират резултатите от изборите и повече да работят, за тяхното претворяване в политики и действия. Въпреки това ерозията на политическия център, както отляво, така и отдясно, увеличава риска от фрагментация на Европейския парламент и дава голяма политическа тежест на по-крайните възгледи, както на Зелените, така и да крайно десните, което ще влияе на решенията на Съюза, тъй като те имат доста различни възгледи по приоритетите и времевата рамка на провежданите политики. От тази гледна точка, в случай че се реализират опасенията за липса на политическо лидерство и адекватен отговор на получените сигнали, това би довело до задълбочаване на политическо недоволство и на икономическата стагнация. А всичко това би увеличило риска за национална и регионална поляризация.

 


Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/plugins/kebo-twitter-feed/inc/get_tweets.php on line 257