310 Преглеждания

Как бюрократите опорочиха Зелената сделка на ЕС

На 17 декември 2019 г. Европейската комисия представи своята Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г. Тази стратегия е част от Европейския семестър, който представлява процедура, целяща да даде насоки за икономическото развитие и особено за бюджетните прогнози на държавите членки. По-важният аспект на тази стратегия е, че върху нейните постулати е изградена Зелената сделка на ЕС, обявена от Урсула фон дер Лайен на 11.12.2019 г.

В Годишната стратегия за устойчив растеж е заявено, че„Европейският зелен пакт е новата ни стратегия за растеж. Тя поставя устойчивостта — във всеки смисъл на думата — и благосъстоянието на гражданите в центъра на нашето действие. Това изисква обединяването на четири измерения — околна среда, производителност, стабилност и справедливост“.

Посланието на ЕК може да бъде разчетено по следния начин: Европейският съюз поставя в центъра на своята политика чистата и здравословна природа (израз на което е борбата с климатичните промени). Действията за постигане на чиста околна среда (въглеродна неутралност) обаче може да доведат до икономически сътресения, поради ограничаване на индустриалното развитие, което ще засегне работните места и доходите на населението. Затова е необходим компенсаторен механизъм, който да противодейства на тези негативни процеси и този механизъм ЕК предлага да бъде повишената производителност. Така, чрез действия за ограничаване на климатичните промени, компенсирани с по-висока производителност ще се постигне стабилност не само по отношение на икономическото развитие, но и на политическите и социални процеси (задоволяване на желанието на обществата за чиста околна среда и отнемане на възможността на популистите да използват тези обществени настроения, за да дойдат на власт). В крайна сметка ще възтържествува справедливостта, която ще съчетае едновременно подобряване на околната среда, предпазване от икономически сътресения и по-правилно разпределение на инвестициите към гражданите, както и запазване на интересите на бъдещите поколения.

Разбира се, прочитът и тълкуването на основните стълбове на икономическата и политическа стратегия на ЕК за развитие на съюза може да бъде и по-различна и да обхване например, налагането на върховенството на закона в държави, които отстъпват от водещите принципи на ЕС. Каквото и да е тълкуването на предложените четири измерения от ЕК, ясно е, че чрез Зелената сделка Европейската комисия, подкрепена от Европейския парламент и Съвета на ЕС декларира, че икономическият растеж не е вече крайната цел, която държавите трябва да преследват, а целта е изграждането на нов икономически модел, който да доведе до по-добри условия за живот, които могат да бъдат постигнати чрез климатична неутралност на ЕС.

Голямото предизвикателство на цялата тази схема е предложението очакваните икономически сътресения да бъдат компенсирани с увеличена производителност. В стратегията няма дефиниция на това, които Комисията разбира под „производителност“, но от начин, по който този термин е използван, става ясно, че се има предвид производителност на труда. Ето няколко примера:

Страница 5 от стратегията: „Например, когато става дума за постигане на по-приобщаващ растеж, интеграцията на пазара на труда на по-нискоквалифицираните работници може да намали средната производителност в краткосрочен план“.

Страница 7: „В контекста на застаряване на населението и все по-обвързващи ограничения на ресурсите бъдещият растеж на доходите и заетостта в Европа ще зависи в решаваща степен от повишаването на производителността и иновациите“.

Страница 10: „По-висока производителност и повече иновации не могат да бъдат постигнати без съществени инвестиции в образованието и развитието на уменията“.

Страница 13: „Свързаността на регионите и достъпността до мобилност са от решаващо значение както за сближаването, така и за производителността и те трябва да бъдат подкрепени с подходящи инвестиции. И т.н.

Общо в този стратегически документ думата „производителност“ е употребена 20 пъти и се среща на почти всяка страница, понякога повече от веднъж. Ясно се вижда, че под този термин Европейската комисия разбира производителност на едни работещ, а не някакъв друг вид. Терминът „производителност“ всъщност означава продукция за единица и в случая ЕК има предвид повече продукция на един работещ. Съществува производителност обаче и по отношение на ресурсите, което означава повече продукт на единица вложен ресурс. Друг вид производителност е тази на капитала или по отношение на използваната енергия.

Големият проблем е, че увеличаването на производителността на труда всъщност ще саботира Зелената сделка е ще я обрече на неуспех, тъй като увеличената производителност на труда, особено когато тя не е съчетана с по-голяма ресурсна производителност, води до повече продукция, а именно по-големият обем продукция е в основата на повишеното отделяне на въглеродни емисии. Да, по-високият обем продукция може да доведе и до по-високи заплати, въпреки че връзката между производителност и доходи отдавна е поставена под въпрос и намаляващият дял на разходите за труд в общите разходи на фирмите, поне в развитите държави, е доказателство за това.

От този кратък анализ ясно се вижда, че Зелената сделка е политически проект, който не е подплатен с експертизапо отношение на мерките за постигане на поставените цели, а представлява план за централизирано развитие, който макар и доброжелателен, в своята същност представлява план за деиндустриализация, чието приложение не е ясно дали няма да доведе до много сериозни икономически сътресения, поне в краткосрочен и средносрочен план.

Другият основен въпрос е дали чрез деиндустриализация всъщност може да се развиват нови технологии и иновации, в случай че все още няма изградени механизми и мощности за по-висока ресурсна производителност. Ясно е, че развитието на подобни технологии първоначално най-вероятно ще е свързано с повишено отделяне на въглеродни емисии и че ако цената на този тип иновации е твърде висока, поради очакваното въвеждане на нови въглеродни данъци, то няма ли в един момент да стане по-изгодно тези технологии да се внасят от страни извън ЕС, които не провеждат толкова амбициозна климатична политика и по този начин да бъде унищожена в зародиш идеята за по-конкурентен ЕС, базиран на зелени технологии.

Тук е може би мястото да се посочи, че напоследък България се оказа в положение да внася ток, основно от Турция. Причината за това е т.нар. въглероден данък, който българските електроцентрали на въглища плащат, докато за Турция няма подобно изискване. По този начин се вреди не само на електропроизводството (и по-общона промишлеността) в България и мощностите не се използват ефикасно или изобщо, но същевременно се влошава и търговското салдо на страната, което пък е причина за бъдещи макроикономически дисбаланси. В същото време обаче, по-големият внос на ток в Турция не само подпомага нейната промишленост, но де факто и води до отделянето на по-големи въглеродни емисии. Т.е. деиндустриализацията на България по никакъв начин не води до подобряване на климата. Въглеродните емисии остават същите и дори може би се увеличават, тъй като въглищата имат по-голям дял в енергийния микс на Турция и от глобална гледна точка въглеродния отпечатък на Земята може би се влошава.

И тук е важно да си зададем въпроса може ли климатичните промени да бъдат третирани не чрез деиндустриализация, а чрез по-ефикасно използване на енергията, т.е. повече продукция на единица вложена енергия. Тогава целта няма да бъде по-голяма производителност на труда, което е в противоречие с набелязаните цели, а ще бъде по-ефикасно използване на енергията, т.е. в случая по-малко количество вложена енергия за производство на единица БВП. Такава възможност наистина съществува и тя е предложена от Международната енергийна агенция (IEA), която е разработила Ефикасен световен сценарий за енергийно използване (Efficient World ScenarioEWS). Според този сценарий, ако държавите използват своите енергийни източници по най-ефикасен начин, то това ще позволи икономическия растеж да бъде съпътстван с намаляване на въглеродните емисии и подобряване на енергийната сигурност. Провеждането на правилни ефикасни политики могат да позволят на света да съкрати въглеродните емисии с над 40% и да постигне своите климатични цели с настоящите технологии. За да се изпълни този сценарий, страните би следвало да подобрят тяхната енергийна ефикасност, което би трябвало да включва прилагането на най-добрите стандарти за производство на енергия, най-добрите стандарти по отношение на електрическите мотори, политики, поощряващи закупуването на най-ефикасните електроуреди от страна на бизнеса и населението и т.н.

Прилагането на Ефективния световен сценарий би довело до намаляване на парниковите газове с 12% спрямо днешното им ниво, което отговаря на 40% намаление спрямо целите от Парижкото споразумение. EWS би намалило също така замърсяването със серен двуокис, с азотни окиси и с 1/3 на праховите частици спрямо днешните нива.

Разбира се, тук остава въпросът дали всички страни в света ще се съобразят с прилагането на този сценарий и отговорът е най-вероятно не. Но во този случай, ако ЕС иска да бъде лидер в борбата с климатичните промени, не е ли по-добре да предприеме стъпки за налагане на най-добрите стандарти по отношение на енергийната ефективност, което да не е свързано със затваряне на електрически централи и намалено производство. Така ще бъдат насърчени отново инвестиции в по-зелени технологии без това да има стресиращ ефект върху индустриалното производство, което в крайна сметка ще бъде най-силно усетено от обикновените граждани. Прилагането на стратегията на ЕС по начина, по който е формулирана по-скоро ще има предимно негативен икономически ефект, поне в средносрочен план, който ще засегне масово държавите-членки, без това да има някакво значение за крайната цел, която ЕС си е поставил – а именно въглеродно неутрална икономика.


Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *