768 Преглеждания

Как управляващите се опитват да забранят бъдещето!

Поредният скандал в България (може би по време на четенето на тази статия отдавна потънал в прах) се разгоря около приемането на второ четене на поправките в Закона за туризма, според които собствениците на апартаменти, които се отдават под наем чрез платформите Airbnb и Booking, ще могат да извършват законно дейността си, само ако получат съгласието на 50% от съседите в блока. Въпреки решението на Европейския съд, според което платформата за краткосрочно отдаване на жилища под наем Airbnb не е брокер на имоти, а онлайн услуга.

Същевременно,  затвор от три до пет години за „нерегламентиран обществен транспорт“ на пътници предвиждат промени в Наказателния кодекс, предложени от депутати от ГЕРБ, по силата на които всеки, който превозва пътници без съответните разрешителни, регистрация и лиценз, ще бъде наказан със затвор и отнемане на превозното средство. Въпреки че зам.-председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения заяви, че с промените няма да се инкриминира или забрани споделеното пътуване, в обществото остава сериозно съмнение, че една от целите е точно такава, тъй като подобна забрана се е обсъждала от представители на управляващите многократно.

Каква обаче е причината за тази неистова съпротива на властимащите срещу споделената икономика? Имат ли те някакви изследвания за влиянието на този нов икономически модел върху бизнес средата в страната, върху потребителските нагласи, върху регламентираните стандарти за безопасност на работа, върху бюджетните приходи, върху събирането на статистическа информация, върху изчисляването на икономическата активност и БВП? Това не са просто въпроси от любопитство, за да проверим доколко изобщо управляващите си правят труда да изчисляват въздействието върху бизнес средата на своите законодателни творения. Това са въпроси, по които тече сериозен дебат в останалата част на ЕС и в развитата част на света. Отрицателният отговор на тези въпроси означава само едно – законовите промени нямат за цел да направят средата по-предвидима и благоприятна за икономическите агенти и гражданите. Целта на тези промени е единствено и само следствие на лобистки натиск. И самият начин на прокарване на промените в Закона за туризма чрез заключителни и допълнителни разпоредби на друг закон, а не по стандартния и регламентиран начин за промяна, включително и чрез обществено обсъждане, издава скритите намерения на властта.

Основната цел на тези законови изменения е защита на определени интереси (в случая тези на хотелиерското и транспортното лоби), но тази защита става за сметка не само на българските граждани и предприемачи, чиито интереси управляващите се кълнат, че защитават, а за сметка на бъдещето развитие на цялата българска икономика. Блокирането на възможността граждани и фирми свободно да отдават под наем жилища или да предлагат споделени пътувания е директен удар върху бъдещето на българската икономика. И дори подобен ход да има някакво временно положително въздействие върху традиционните бизнеси, които споделената икономика засяга, в дългосрочен план тези влошени условия на бизнес средата ще доведат до необратимо забавяне на икономическото ни развитие. С колко? Няма от къде да научим, защото управляващите просто не могат да предоставят подобно изследване. А и за тях това не е важно!

Размер и очакван растеж на споделената икономика

Споделената икономика се разраства изключително бързо. Според различни оценки нейният размер се очаква да достигне $335 млрд. през 2025 г. от $15 млрд. през 2013 г., което представлява очакван ръст от 25 пъти, а през 2025 г. делът на споделената икономика ще бъда точно равен на дела на традиционната икономика (50%). Пет са основни отрасъла, които ще бъдат отговорни за този изключително бърз растеж на споделената икономика, а именно: споделеното финансиране, дистанционно наемане на служители, отдаването на имоти под наем, споделеното пътуване и стрийминг на музика и видео (фиг.1). Според проучване на Европейската комисия от 2017 г. т.нар. р2р (потребител-до-потребител) платформи потвърждават възхода на споделената икономика в Европа, като към момента на изследването в ЕС (+Норвегия) е имало действащи 485 такива платформи, от които 4% изключително значими с повече от 100,000 посетители на ден, а 323 от тях или 67% са директно класифицирани като платформи, свързани със споделената икономика.

Фиг. 1. Прогнозиран растеж на споделената и на традиционната икономика между 2013 и 2025 г.

Източник: “Sharing or Paring? Growth of the Sharing Economy,” PwC, 2015.

Фактори в основата на развитие на споделената икономика

Има различни имена, които се използват за описание на споделената икономика и които, макар и с някакви нюанси, означават приблизително едно и също: споделена икономика, икономика на сътрудничество, дигитална (цифрова) икономика, кръгова икономика, икономика от партньор-за-партньор (p2p), гиг (gig) икономика. Обединяващото звено на всички тези разновидности на споделената икономика е, че те се осъществяват чрез посредничеството на дигитална платформа от рода на Airbnb, Uber, Booking, Lift и т.н.

Факторите, които стоят в основата на споделената икономика са следните: технологичен напредък и най-вече бързо дигитално развитие, увеличаваща се урбанизация, повишено ниво на екологично осъзнаване и разбира се, финансови мотиви. И ако необходимостта от бърз технологичен напредък се разбира от само себе си, то всъщност някои от услугите, предлагани от споделената икономика се развиват, за да дадат някакъв вид отговор на неудобствата от това да се живее в много динамична градска среда, като споделеното пътуване например, което премахва необходимостта от притежаването на собствена кола и решава проблема с паркирането (като все по-разрастващата се Зелена зона в София, например).

Промяна в поведенческата парадигма на поколенията

Споделената икономика става възможна, защото съвременните поколения придават много по-голямо значение на изживяванията и бързото задоволяване на потребностите, отколкото на собствеността. Това е т.нар. „течно консуматорство“, базирано на принципи като гъвкавост, преходност, самостоятелност/индивидуалност и скорост/бързина. Този вид поведение предопределя западането на традиционните икономически модели, базирани на собственост за сметка на достъп точно на време (just in time) до стоки и услуги. Според изследване на Nielsen от 2014 г. 54% от европейските потребители имат желание да споделят своите вещи, докато 44% имат желание да ползват вещи, принадлежащи на други.

Трябва да се има предвид обаче, че подобно поведение е същевременно изключително прагматично. Основните вещи, които хората са готови да споделят са електронно оборудване, колелета или автомобили, спортна екипировка, които общо взето са стоки с висока покупна цена, а същевременно не са използвани пълноценно (и дори изобщо). И трябва да се има предвид, че Европа съвсем не е в челото на тези тенденции. Понастоящем дигиталните платформи, които се използват в споделената икономика се намират основно в Азия (47%), а не в Америка (36%), както може би се очаква, докато делът им в Европа е само 15%. Въпреки това, по пазарна капитализация на такива платформи, първенец безспорно е Америка (73%), докато техният дял в Европа е само 4.2%.

Мястото на България

България, както може да се очаква е на последно място в Европа по отношение на използване на услуги от споделени платформи, като процент от населението. На другия полюс, както се вижда от фиг. 2 са Латвия, Малта и Ирландия, но така също и Унгария, Естония, Словакия и т.н.

Фиг.2. Дял на ползващите услуги от споделени платформи като % от населението

Източник: „The use of the collaborative economy„, Flash Eurobarometer 467, април 2018

От тази гледна точка въвеждането на тежки регулации върху двата основни отрасъла на споделената икономика, достъпни за българските граждани и предприемачи, а именно отдаването на имоти под наем и споделеното пътуване е сериозен удар върху конкурентоспособността на българската икономика и възможността подобни приложения да се развиват в страната.

Проблеми

Разбира се, ние трябва да си даваме сметка, че като всяко нововъведение или нова индустрия, новият вид икономика ще се натъква на съпротива и такава съпротива има не само в България. Известни са проблемите, които имат както Uber (които бяха забранени напълно в България), така и Airbnb. И двете компании имат сериозни проблеми по целия свят, но е важен начинът, по който те се решават. Един от начините е като се изиска достъп до базата данни на Airbnb за това кои имоти се отдават под наем, като за тях се плащат по-високи данъци или туристическа такса, застраховка за отговорност за вреди от трети лица, ограничава се периодът от годината, през който могат да се дават за краткосрочно ползване (най-вече за един ден) и т.н.

Факт е, че споделената икономика, като всяка икономическа дейност има странични ефекти, които създават проблеми, като замърсяване, шум и др., но тези проблеми трябва да се решават в диалог със заинтересованите страни. Забраната споделената икономика изобщо да се развива в интерес на традиционните бизнеси със сигурност не е в интерес на дългосрочното развитие на държавата. А изискването за искане на съгласие на 50% от живущите в една сграда за отдаване на един имот под наем е забранителна клауза. Тя или ще превърне огромна част от хората с имоти в нарушители, или ще убие напълно пазара и ще изхвърли страната от световните тенденции на развитие.

Според статистиката на AIRDNA (предоставяна от Airbnb) за последните 12 месеца в София 60% от апартаментите, рекламирани в платформата се отдават краткосрочно:

Фиг.3. Отдадени апартаменти по периоди за последните 12 месеца в София

Източник: Airdna, Airbnb

Според Калоян Иванов от Propy Rent проблемите, които създават новоприетите промени в Закона за туризма са следните:

  1. Зависимост на наемодателите от съседите: там, където съществува разбирателство между съседите (което не е много често срещано явление в българското общество), отдаването под наем ще се развива. Там, където съседите не се разбират, апартаментите ще пустеят!
  2. Съществува и обратната хипотеза на тази в т.1: там, където над 50% от апартаментите се отдават чрез споделени платформи, останалите съседи няма да могат да направят нищо, за да защитят интересите си.
  3. В закона не съществува разлика между краткосрочен и дългосрочен наем, а това е съществена характеристика на бизнеса с отдаване под наем чрез споделени платформи
  4. Създава проблем за развитие на бизнеса в стари сгради, в които повече от половината собственици не живеят в нея и са трудно откриваеми (особено в централните градски части)
  5. Не е ясно защо не се следва логиката на Закона за управление на етажната собственост, където при липса на кворум решение да се вземе при падащ кворум от 25% (например). Така ще се избегнат проблемите от първите 4 точки.

В крайна сметка от това какъв подход ще избере държавата за решаване на посочените проблеми зависи какво ще бъде бъдещето на споделената икономика в България. Държавата може да демонстрира щядащо поведение и да зачете интересите на всички заинтересовани страни, но може и да даде приоритет на силното лоби на някои от традиционните сектори, което да доведе до забавено икономическо развитие и изоставане от процесите, движещи световната икономика. Изключително недалновидно е обаче да не виждаш какви са тенденциите на развитие и с поведението си да се опитваш всъщност да забраниш бъдещето, което е базирано на променени човешки нагласи и поведение. Бъдещето неминуемо ще дойде. Дали ние ще бъдем част от него или ще гледаме отстрани как други държави ни изпреварват е въпрос на избор. И този избор е както на управляващите, така и наш собствен. Защото ние сме тези, които се съгласяваме с него!


Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *