415 Преглеждания

Новите регулации на пазара за нефтени продукти не решават нито един проблем

Преди няколко скандала време, т.е. съвсем неотдавна, в публичното пространство се разгоря поредния спор на висок тон във връзка с дебатирания в парламента Законопроект за административно регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП). Законът беше обявен като лобистки, тъй като освен сериозните регулации в сектора за търговия с нефтени продукти, той поставя сериозни капиталови и инфраструктурни изисквания към търговците и изисква заделянето на значителни финансови ресурси под формата на депозити и банкови гаранции от страна на пазарните играчи, което при всички случаи принуди някои от по-малките фирми да напуснат пазара, което пък ще е от полза за големите играчи. Следващото изискване, което срещна сериозна съпротива, най-вече от страна на селскостопанския бранш, беше свързано с премахването на възможността селскостопанската техника да бъде зареждана от подвижни обекти, а единствено от стационарни горивоколонки. Становища срещу закона изрази МФ, посочвайки несъответствие с европейските директиви и с Хартата на основните свободи, както и Асоциацията на индустриалния капитал в България, която откри множество противоречиви текстове с Конституцията на България.

Какво се променя?

Изразените отрицателни становища и аргументите в тях имат своя смисъл, въпреки че законопроектът се опитва да създаде някаква регулация по отношение търговията с нефтени продукти и има своите позитивни страни, най-вече във връзка със създаването на регистър на търговците и с регламентация на измерване и отчитане на търгуваните количества. Финансовите изисквания към пазарните участници са драстични обаче и в този смисъл няма как тези изисквания да не се отразят отрицателно върху конкуренцията на пазара. Подобен подход няма как да не повдигне въпроси за целите на подобни ограничения, още повече че пазарът на горива в България се характеризира със слаба конкуренция и възможност за налагане на монополни цени, които намаляват конкурентоспособността на българската икономика, имайки предвид, че цената на горивото влиза в ценообразуването на всяка стока. Дори в момента, въпреки най-ниското данъчно облагане и най-ниските разходи за труд в ЕС, в България цената на дизела без данъци и акцизи е по-висока от тази във Великобритания, Германия и Белгия и още четири страни, а цената на бензина при същите характеристики е по-висока от други 9 страни в ЕС, а именно отново Германия (с най-ниска цена), Словения, Великобритания, Чехия, Белгия, Австрия, Финландия и Холандия. Това е сериозен парадокс, който българските институции не могат да решат от години, но който успешно се използва в случай на необходимост от политически натиск върху определени играчи в сектора.

Въвеждането на нови законодателство има смисъл само ако преди това са изяснени съществуващите проблеми и е ясно как новите регулации ще подобрят функционирането на пазара, без да създават допълнителни бюрократични спънки или финансова тежест на пазарните играчи. Ето защо нека изясним кои са основните проблеми, които съществуват на пазара за търговия на нефтени продукти и как новото законодателство ще спомогне за решаването на тези проблеми.

Кои са проблемите?

На първо място това е нерегламентираното разтоварване на кораби в места, които не са данъчни складове и където няма съответните съоръжения, за да измерят количеството на разтовареното гориво. И понастоящем Законът за акцизните и данъчните складове (ЗАДС) регламентира, че разтоварването на нефтени продукти следва да се извършва в данъчни складове, но това изискване не се спазва и нито една държавна институция не е прекратила тази практика. Законопроектът се стреми да обхване всички места, които не са данъчни складове и в които се разтоварват или съхраняват нефтени продукти, но изниква логичният въпрос защо след като до този момент такива места са съществували извън регулацията на ЗАДС, на новият закон ще му се удаде да ги вкара в регулация. И понастоящем правоохранителните органи имат правомощия да се задействат, за да прекратят практиката акцизни стоки да бъдат разтоварвани на нерегламентирани места, но това така и не се прави,нито се носи някаква наказателна отговорност от виновните лица. Ако съществува презумпцията, че такива правомощия не са налични, защо те не бъдат въведени чрез промяна на вече съществуващото законодателство, а се предлага ново такова. И последно, какъв е смисълът да съществуват едновременно данъчни складове под лицензионен режим, което представлява много по-тежка регулация и същевременно  складове за съхранение на нефт и нефтени продукти на регистрационен режим? Това обезсмисля изобщо съществуването на данъчните складове, освен ако законопроектът не се опитва по заобиколен начин да създаде допълнителни складове, които да се конкурират с вече лицензираните данъчни складове с цел увеличаване на конкуренцията на пазара. Проблемът е, че драстичното завишение на капиталовите и техническите изисквания правят тази хипотеза съмнителна и недостоверна.

На второ място стои въпросът с възможностите за манипулиране на Българската Акцизна Централизирана Информационна Система (БАЦИС), която беше многократно доказано, че е компрометирана. Нейното компрометиране всъщност обезсмисля напълно наличието на данъчни складове, тъй като наличната информация в нея може да показва товаро-разтоварна дейност в данъчен склад на определено гориво, което фактически никога да не е влизало в такъв склад. Законопроектът въвежда драстични изисквания към пазарните играчи, но всъщност не затваря основната врата, която дава възможност за манипулация на целия пазар – начинът, по-който информацията за търговските операции с горива и с акцизни стоки като цяло се обработват и съхраняват в митническата информационна система, защото ако тази система е компрометирана, а тя е, единственият резултат от законопроекта ще бъдат само завишените регулации върху бизнеса без никаква промяна на статуквото, което ще продължи да използва пролуките на държавната информационна система.

Третият проблем, който изкривява пазара на горива в България е възможността данъчно некоректни лица да прехвърлят задължени към бюджета фирми на малоимотни и слабообразовани граждани, без имущество, правейки по този начин събираемостта на данъчните вземания невъзможно. Решението, което предлага новият законопроект в случая е… въвеждането на образователен ценз на собствениците на фирми, търгуващи или съхраняващи нефтени продукти. Това общо взето е нелепо. Със сигурност не образованието е пречка за извършването на подобни нарушения, още повече че прехвърлянето се извършва със посредничеството на високообразовани адвокати и нотариуси. Със сигурност могат да се намерят достатъчно малоимотни висшисти, които да поемат щафетата. А и при нивото на корупция в държавата и по начина, по който вече повсеместно се продават дипломи за висше образование, подобно изискване надали ще спре някой да върши измами с фиктивно прехвърляне на фирми. Тук е мястото на прокуратурата, която да се заеме с решаването на този проблем, но както се вижда, нейната ефективност по прекратяването на тази практика не е особено голяма, затова и тази практика е повсеместна и се използва включително от депутати, които иначе трябва да са стожери на законността в страната.

Четвъртият проблем, който законопроектът се опитва да реши е свързан със сравнително минималните изисквания за капитал на участващите на пазара за горива фирми, където злоупотребите често надхвърлят драстично размера на капиталовата отговорност на фирмите на този пазар. Принципно това е смислен опит, но въпросът е начинът, по-който този проблем се опитва да бъде решен. В мотивите към законопроекта, обосноваването на необходимостта от въвеждането на по-високи капиталови изисквания към фирмите е направено със следния аргумент: „Задълженията към лицата се налагат, тъй като следва да се прекрати възможността, предоставена от Търговския закон, да се регистрират фирми, занимаващи се с производство и търговия с горива, с нисък уставен капитал.“Общо взето много фирми, в различни сфери извършват данъчни измами и прехвърлят фиктивно фирми на слабоимотни лица. Ако е идентифициран проблем с капиталовите изисквания към фирмите в Търговския закон, защо този проблем не се третира там, а се търси неговото решение единствено в сферата на търговията с нефтопродукти. Защото рационалното действие е да се премахне първопричината на проблема, а не решаването на проблема във всяка отделна сфера на стопанския живот на базата на застъпените интереси в тази сфера и в следствие на избирателни действия от страна на законодателите и управляващите. Именно поради използването на подобен подход един закон поражда съмнения за лобистки натиск.

Въпросите, които не се решават

Ясно е, че обсъжданият законопроект не решава ефективно нито един от коментираните по-горе въпроси. От друга страна стои аргументът, че е по-добре решаването все пак на някакви проблеми, дори и в една сфера, отколкото липса на каквито и да е мерки изобщо. Подобен подход е логичен, особено в българските условия. Такова разбиране обаче повдига допълнителни въпроси, касаещи държавното управление, а те са следните.

  1. Защо кораби с нефт и нефтени продукти продължават да акостират на нерегламентирани пристанища, при условие че има достатъчно информация по въпроса? А този въпрос касае националната сигурност на България, тъй като на същите места могат да се разтоварват оръжие, наркотици или друг вид опасни товари, което при липсата на държавен контрол би могло да се случи напълно безпрепятствено (ако не се и случва).
  2. Защо след като са ясни фирмите и данъчните складове, в които се извършва нерегламентирано разтоварване на горива, тези фирми продължават да работят и предприетите административни и наказателни мерки срещу тях отпадат с течение на времето? Кое или кой пречи на българските институции да изпълнят законовите си изисквания по отношение прекратяването на закононарушенията?
  3. Защо не се предприемат законодателни инициативи и наказателни мерки срещу масовото фиктивно прехвърляне на задлъжнели към бюджета фирми на малоимотни лица. Подобни прехвърляния се извършат с нотариални заверки, чрез предоставянето на редица официални документи, издадени от държави институции и е сравнително елементарно подобни практики да бъдат прекратени.

Разбира се, могат да бъдат зададени още много въпроси. Тяхното повдигане води до заключението, че решаването на проблемите, които коментираният законопроект третира може да бъде извършено чрез ангажирането на българските институции, на базата на настоящото законодателство, което ще доведе до отпадане на необходимостта от непрекъснатото въвеждане на нови закони, които в крайна сметка се оказват също толкова неработещи, както съществуващите такива. Дори вносителите на законопроекта отбелязва в мотивите, че „промени [в законите] се извършват, за да бъдат разрешени конкретни проблеми, чрез въвеждането на нови изисквания, които обаче в кратки срокове биват заобикаляни от недобросъвестни лица.“Интересно е, че тази констатация не е попречила на вносителите да предложат новия законопроект, който след неговото евентуално приемане не е ясно дали просто не би затвърдил посочената констатация, без да донесе някаква конкретна промяна на съществуващата ситуация.

Нови закони или работещи институции?

В заключение, трябва да се има предвид, че проблемите на пазара на горива в страната са следствие от нерегламентиран внос на нефт и неплащане на данъци – основно ДДС и акцизи. Това е видно, както от журналистически разследвания, така и от данните за изпълнение на бюджета, където приходите от акцизи и ДДС са драстично по-малки от очакванията и от възможните. Продължителното поддържане на това състояние в страната води не само до по-малки приходи в бюджета, но и до затормозяване на лоялните играчи на пазара, които избират стратегия да не предизвикат силния и да играят според неговите правила, отколкото да се конкурират с него. Подобно поведение има изключително неблагоприятно влияние върху икономиката на страната, тъй като държи цените на горивата сравнително високи спрямо доходите, което директно влияeнегативно върху конкурентоспособността на цялата икономика. Отклонените данъци, захранват сивата икономика, която е най-високата в ЕС и влияят върху нивото на корупция и буквално разлагат цялата бизнес среда в страната, което води до намалени инвестиции и напускане на големи инвеститори. Ето защо законодателните инициативи са важни за решаване на проблемите в държавата, но  още по-важна е работата на държавните институции, които да действат проактивно и да недопускат извършването на нарушения, за които след това да се търси законодателно решение за тяхното предотвратяване, което законодателно решение ще бъде поверено на същите институции, които така или иначе не прилагат законодателството по начина, по който се очаква от тях!

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *