2 437 Преглеждания

НПО, демокрация, лобизъм и гражданско общество – II част

Анализ на ситуацията

В България основните икономически тези се съобщават и представят на обществото от няколко експерта, работещи в малък брой неправителствени организации, обозначени като тинк-танкове, които са създали своето реноме на професионалисти и изразители на общественото мнение през изминалите и най-предизвикателни години на прехода. Ако се разгледат нещата в ретроспекция ще се види, че всъщност почти всички експерти произлизат или директно или имат доста силна връзка с Института за пазарна икономика (ИПИ). Този институт е създаден през 1993 г. и дълги години е управляван от Красен Станчев, който през 2007 г. се оттегля от длъжността изпълнителен директор, но остава в Съвета на ИПИ като председател. В този съвет влизат още 6 души освен К. Станчев, като трима от тях са банкери. Интересно е присъствието на Калин Христов, който е настоящия управител на управление „Емисионно“ на БНБ, което де факто представлява същността на Валутния борд в страната. Ясно е, че наличието на представители на централната банка и на влиятелни икономически и финансови структури създава предпоставка за  конфликт на интереси. Неоснователно е да се очаква, че една неправителствена организация ще има смелостта и желанието да пише критични материали срещу институциите, чиито представители са в нейния управителен съвет. Имайки предвид влиянието на такива организации върху медиите в страната, за което ще стане дума по-нататък, ясно е, че този конфликт се мултиплицира във всички сфери на обществения живот. От тази гледна точка е невъзможно да се очаква смислена и категорична критика или най-малкото обективен анализ на икономическата и обществена ситуация в случай, че това противоречи на интересите на представените в управлението институции.

Други експерти, активни в публичните си изяви по икономическа проблематика са Георги Стоев и Лъчезар Богданов – съответно управител и анализатор на тинк-танка Industry Watch, както и Георги Ангелов, който е старши икономист на фондация „Отворено общество“. Често в общественото пространство се появява и името на Петър Чобанов, който в момента е преподавател в катедра „Финанси“ на УНСС, но който навлезе по-осезаемо в публичното пространство като председател на вече закритата от правителството на ГЕРБ изпълнителна Агенция за икономически анализи и прогнози (АИАП). Характерно е обаче, че нито един друг изпълнителен директор на агенцията не е привлякъл интереса на медиите, въпреки че всички от тях са добри професионалисти и понастоящем работят или като главни икономисти на части банки, или като директори на дирекции в БНБ, или са били бивши управители на отдел „Емисионно“ в централната банка и т.н. Може би единственото изключение е Венцислав Антонов – първият изпълнителен директор на АИАП, който обаче от много години не е попадал под светлината на прожекторите. Има и няколко експерти-политици, които навлязоха в публичното пространство покрай правителството на НДСВ, като Милен Велчев, Владимир Каролев, Любомир Дацов, Красимир Катев и др, но тяхното появяване определено е конюнктурно и е свързано с изразяване на определени политически послания или защита на икономически и групови интереси, отколкото с дебат по същностни икономически въпроси. Въпреки това, тези експерти също изразяват крайни либертариянски виждания и поради тази причина не е учудващо, че намират добър прием сред медиите.

Въпросът, който възниква е какъв е механизма на достъп до медии и защо основните говорители по определени въпроси са едни и същи. Този въпрос не е важен от гледна точка на известността и влиянието, които се придобиват, когато човек се превърне в медийна знаменитост, а от гледна точка на възможността хора с различен възглед по определен въпрос да могат да го изразят публично, което на първо място е важно във връзка с пълнотата на обществения дебат по отношение на изразяваните идеи и на второ място във връзка с информираността на населението, така че не само една гледна точка да бъде застъпена, което да даде възможност хората да направят избор, когато формират мнението си. За съжаление това в България не се случва. Медиите упорито отказват да дадат трибуна на експерти с различно мнение. Например след закриването на АИАП, основната част от икономистите, работещи преди това в нея, я напуснаха и създадоха частна организация със същото име като основната им цел беше да продължат за правят икономически прогнози, алтернативни на тези, изготвяни от Министерство на финансите. За съжаление обаче, един-двама от тях се появиха по някои малки, нишови телевизии и медии, но така и не успяха да привлекат сериозен интерес и понастоящем нямат значими и видими медийни изяви. Необходимо е да се уточни, че става въпрос за изключително добре подготвени икономисти и математици, които дълги години правиха макрорамката на България, на чиято база се готви държавния бюджет на страната. Някои от тези хора имат и докторски степени и са публикували материали в значими икономически издания. След напускането на агенцията обаче, те не получиха достъп до медиите. Трябва да се подчертае, че те застъпват по-умерени виждания за икономическото развитие на държавата, далеч от повсеместно проповядваната либерална крайност.

И тук възниква вторият важен въпрос, ако от една страна само точно определени икономисти изразяват публично своето мнение по определени икономически въпроси, защо от друга страна самите медии не търсят алтернативни гледни точки. Каква е причината медиите нe само да не търсят различни гледни точки, но дори и когато им се предлагат такива, те да не са склонни да ги отразят. Отговорът на този въпрос насочва анализа на ситуацията извън сферата на българските икономически тинк-танкове, които, както ще стане ясно, са заченати от едно и също място. Отговорът на този въпрос излиза дори и извън рамките на генезиса, свързан със създаването на основните и влиятелни български НПО, които покриват цяла палитра от дейности, свързани с конкретни клонове на науката като политология, социологоия, антропология и т.н. Тази връзка ще бъде разяснена в следващите редове, но тя не обяснява целия механизъм за създаване на общественото мнение в страната и за влияние върху него. В крайна сметка, ако общественото мнение не се генерира от самото общество и от неговите различни представители, а се контролира и създава централизирано от определено място, то тогава възниква въпросът може ли изобщо да се говори за гражданско общество в страната, за свободни медии и за свободен дух на гражданите на Българи. Отговорите на тези въпроси ще се търсят на следващите страници.


Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *