2 218 Преглеждания

НПО, демокрация, лобизъм и гражданско общество – V част

Причина за налагането на транзитологията в България

Важно е обаче да се посочи причината за избора на този модел. На първо място трябва да се посочи начинът, по който започва преходът в България. Той не почива на никакви теоретични основи. Няма разработена стратегия, по която да се извърши трансформация на системата. Няма обучени хора, които да са подготвени за извършването на необходимите реформи. Няма университетски дисциплини, които да подготвят студентите за капиталистическите пазарни взаимоотношения в едно общество и как те да бъдат изградени. В България дори няма истинско дисидентство, както вече беше посочено, със стабилна ценностна система, като това в Чехословакия, Полша или Унгария, на чиято база да се взимат благоприятни за обществото решения и около която да се постигне необходимия реформаторски консенсус, свързан не само с разрушаването на комунистическата система, а най-вече с формирането на необходимите решения за бъдещите реформи.

Тук може да бъден даден пример с дейността на Андрей Райчев от времето преди 10.11.1989 г. В книгата „Шесто управление срещу неформалните организации в България 1988-1989 г. издадена от фондация „Желю Желев“ през 1999 г. е посочено, че Андрей Райчев е инструктор в „Отдела за политическа идеология“ на ЦК на БКП. По време на създаването на „Клуб за гластност и преустройство“ той е натоварен с посредническата мисия между активистите на Клуба от Института по социология и властта, за да предотврати „нежелателни инциденти“. Така алтернативните интелектуалци или интелектуалците полудисиденти са в постоянна връзка с дисидентските среди, а едновременно с това са свързани и с елита на комунистическата номенклатура чрез родителите си или чрез директна служба в тайните служби.

На тази база преходът в България се формира единствено на базата на противопоставянето на искането на улицата за пълно премахване на комунистическия тоталитарен режим и съпротивата на комунистическата номенклатура, която прави всичко възможно да запази своето икономическо превъзходство или да трансформира властовия капитал в икономически такъв дори и с цената на разсипване на държавността. В тази ситуация зародилите се преди демократичните промени кръгове от експерти е нормално да търсят своето място под слънцето именно в ролята си на реформатори към новите и необходими за страната пазарни отношения, въпреки тяхната силна връзка с комунистическата номенклатура. В самото начало на създаването на тези експертни кръгове философската насоченост на техните разсъждения съвсем не е насочена към премахване на социалистическите отношения в обществото, а по-скоро към промяна вътре в системата от рода на „социализъм с човешко лице“. Няма как и да е иначе, имайки предвид произхода на участниците. В последствие обаче, промяната на обстоятелствата предизвиква и промяна в светогледа на тези експерти, като при някои тази промяна е радикална, при други не толкова силно изразена, а при трети има дори връщане към един социалистически светоглед, например като при Андрей Райчев, които остават верни на бившата комунистическа партия. Желанието за промяна, особено на първата група, е възможно само на базата на прегръщането на либералните ценности, които са характерни за онзи период. Друга особеност е, че създадените тинк-танкове се нуждаят от финансов ресурс и е нормално тяхната философска ориентация да бъде в съзвучие в най-голяма степен с идеите и ценностите на спонсорите. Имайки предвид, както стана вече дума, че основната част от средствата идват от американски дарители, не е учудваща и философската и ценностна ориентация на тези организации.

Това, което е учудващо обаче, е причината, поради която няма еволюция в разбиранията на българските тинк-танкове по отношение на развитието на идеите, което би следвало да бъдат представени и развити пред гражданското общество в България или ако има такова развитие, то е в своята ембрионална фаза. Един от възможните отговори е, че както всичко в България е бутафорно, така и изказваните идеи се лансират не на базата на дълбоко осмислена необходимост от тяхното изразяване, а от изискванията на конюнктурната ситуация и от ефекта, който те предизвикват върху обществото. Наистина е много трудно да бъде обяснено защо в момента продължават в обществото да доминират идеите на ултралибералния капитализъм при условие, че обстановката в страната има крещяща нужда от съвсем различен подход. Дали това не се дължи на липсата на гражданско общество и наличието на население, готово да поеме всяка идея, която идва отвън, без елементарна критичност и скептичност.

Де факто българските тинк-танкове измислят и формират едно гражданско общество само в рамките на проектите, определени от програмите на техните донори. Представителите на тези тинк-танкове са не само представители на гражданското общество, а са тези, които провокират, рамкират и контролират неговото развитие. Техните експерти са тези, които работят и създават основните законопроекти в страната. Така образуваното и контролирано гражданско общество става сфера на професионалистите от света на проектите. Трябва да се признае, че местните НПО все пак провеждат дейности, които в определена степен подобряват живота на гражданите. Но тук става въпрос за директен внос на практики и инструменти от американски тип, които са определени като стратегически от техните донори. В крайна сметка се стига до ситуацията, в която в България има много тинк-танкове и десетки НПО, но малко гражданско общество. Единствената ценност, която има значение в тази ситуация е броя на реализираните проекти, сумата на изразходваните средства , броя на семинарите и часовете за проведена подготовка. Гражданското общество всъщност е синоним на света на проектите.


Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *