4 469 Преглеждания

Още веднъж защо няма необходимост от 16 млрд. лв. нов дълг

Последните няколко дни управляващите предприеха масирана атака за налагане на тезата, че размерът на дълга, който искат да изтеглят за следващите три години в размер на 8 млрд. евро всъщност е необходим за погасяване на стар дълг, който падежира през периода, както и поради необходимостта да се финансират планираните дефицити на държавния бюджет за тази и следващите две години. Интересно е да се отбележи, че основната интервенция в публичното пространство и основни говорители на тезата на управляващите не бяха самите управляващи, а уж независими експерти, които по един или друг начин гравитират към властта, получават определени материални придобивки от тази своя близост и всъщност работят за властта, макар и широката публика да не може да забележи подобна директна зависимост. Основният проблем на изнесените тези и на защитаваните позиции е, че те са несистематични, засягат материя, която е много специфична и поради тази причина лесно манипулируема от гледна точка на обществото и в крайна сметка даваща възможно за невярно и некоретно тълкуване. Жалко е, че поради определени директни и индиректни зависимости, тези свързани с властта говорители всъщност нанасят вреда на интересите на обществото и на държавата , преследвайки своя личен и частен интерес.

Още в самото начало следва да се отбележи, че базата, върху която се градят защитните тези за необходимостта от теглене на нов дълг е грешна, подвеждаща и дори незаконна. Всички количествени допускания, които бяха изложени пред обществото се базират на някакви експертни и самоволни изчисления, които обаче коренно се различават от заложените числа в официално приетити от правителството и парламента на България документи. Това създава много силно подозрение, че предоставените изчисления са направени с единствената цел да докажат предварително дефинираната теза за размера на дълга, а не са отражение на действителното състояние на фискалната и дълговата позиция на държавата.

В мой предишен анализ вече представих факти за сериозното разминаване между числата, заложени в макрорамката на бюджета, която е официален документ, приет от правителството и Народното събрание и вътрешноведомствените изчисления, които са направени от Министрество на финансите и които бяха публикувани на 11 февруари. Тук ще ги представя още веднъж:

Макрорамка 2014 г.* 2015 г. 2016 г. 2017 г. Промяна в дълга (млн.лв.)
Дълг (% от БВП) 27.10% 29.7% 30.2% 27.4%
Дълг (млн. лв.) 22,102.4 24,474.7 25,494.3 23,947.1 1,844.70
* отчетени данни
Изчисления на МФ от 11.02.2015 2014 г.* 2015 г. 2016 г. 2017 г. Промяна в дълга (млн.лв.)
Дълг (% от БВП) 27.10% 29.3% 30.8% 31.3%
Размер на дълга към 31.12 22,102.4 24,106.9 25,968.2 27,352.7 5,250.34
* отчетени данни

Както се вижда от тези данни, съгласно приетата от правителството и парламента макрорамка, държавният дълг в края на 2017 г. трябва да се увеличи с 1.8 млрд. лв. спрямо 2014 г. и да достигне до 23.9 млрд. лв. В посочения документ е заложен планираният бюджетен дефицит за периода 2015 г. – 2017 г., така че необходимостта от привличането на нов дълг за неговото финансиране е отразена в изчисленията. От тази гледна точка планираният бюджетен дефицит не може да бъде никаква изненада за МФ или за когото и да било друг, защото неговата стойност е част от прогнозата за държавния дълг през преиода.

За разлика от макрорамката на бюджета за 2015 г., в таблицата на МФ, представена на 11 февруари като основа на аргументацията в подкрепа на новия дълг, числата са коренно различни от тези, гласувани от парламента. Както се вижда от таблицата, увеличението на дълга, което е планирано до 2017 г. е в размер на 5.3 млрд. лв. Как така се получава, че само в рамките на няколко седмици, защото актуализираната макрорамка е приета на 16.01.2015 г., очакваното увеличение на държавния дълг е с почти 3.5 млрд. лв. повече? Обяснението на управляващите и на експертите, близки до управляващите е, че тази разлика всъщност е бюджетният дефицит, който следва да бъде покрит от новия дълг. И тук е редно да се каже, че тази теза е абсолютно невярна!

Числото, което МФ публикува на 11.02 за очаквания дълг в края на 2017 г. е абсолютно произволно и неконсистентно с всички предишни прогнози и изчисления. Никой в своята защитна теза не може да взима за база подобно число, защото то не е обосновано. В случая всяко друго число, което би хрумнало на някой за доказване на една или друга хипотеза, би било също толкова подходящо. Очакваният нов дълг съгласно официалните документи на държаватав за трите години до края на 2017 г. е 1.8 млрд. лв. и това е базата, върху която следва да се правят изчисленията. Използването на която и да е друга цифра всъщност води до умишлено манипулиране на обществото и до некоректно боравене с информацията.

От тази гледна точка става абсолютно необяснимо на какво се дължи разминаването от 3.4 млрд. лв. и с каква цел правителството иска да увеличи държавния дълг не с планираните 1.8 млрд. лв., а с цели 5.3 млрд. лв.?

Представените от Министрество на финансите падежи по държавния дълг през тригодишния период също са неверни. На 11.02 МФ излезе с твърдение, че през 2015 г. падежира дълг в размер на 7 млрд. лв. Тази цифра няма как да е вярна, защото още в средата на януари беше погасена емисията глобални облигации в щатски долари в размер на 1.87 млрд. лв., включително и лихвите, ресурсът за която беше осигурен още от правителството на Пламен Орешарски в средата на 2014 г. Ето защо планираният за погашение дълг от 7 млрд. лв. трябва да бъде намален до 5.1 млрд. лв., което автоматично сваля и размера на новият дълг, който правителството планира да изтегли.

На второ място, през май 2016 г. ПИБ трябва да върне на държавата 900 млн. лв., които получи под формата на депозит в подкрепа на нейната ликвидност, във връзка с банковата паника от края на юни 2014 г. От предоставените на 11.02 данни от МФ не става ясно дали изплащането на този депозит е калкулиран в сметките. За това може да се съди косвено от посоченият размер на нов дълг през 2016 г. От таблицата се вижда, че за тази година МФ планира да изтегли 3.9 млрд. лв. Въпросът е защо 3.9 млрд. лв., след като в макрорамката е записано, че през 2016 г. падежира дълг в размер на 3.6 млрд. лв. Тук има още 300 млн. лв., с които неясно защо е увеличен новия дълг. Според МФ тази сума представлява падеж на ДЦК, които ще бъдат емитирани тази година и ще трябва да бъдат погасени през 2016 г. Въпросът е защо в изчисленията се включва дълг, който все още не се е появил. От днешна гледна точка към края на разглеждания период, емитирането на нов дълг, който ще бъде погасен преди края на 2017 г. е ирелевантен по отношение на изчисленията и не следва да бъде включван. Още повече, че той може и да не бъде емитиран, както това вече се случи с планираната емисия от 400 млн. лв. във връзка с излишъка, който бюджетът реализира през януари. За 2017 г. разминаването е само с 59 млн. лв. планиран по-голям дълг, което прави разликата с планирания в макрорамката дълг и с този, от таблицата на МФ от 11 февруари 2.26 млрд. лв.

И на трето място трябва да бъде посочено разминаването в размера на бюджетния дефицит, който е по-голям от посочения в макрорамката кумулативно в размер на 105 млн. лв. Така само от завишени разходи за погасяване на дълг се получава разминаване от 2.4 млрд. лв., които трябва да бъдат приспаднати от рамера на кредита, който правителстово иска да изтегли. Въпреки това завишение обаче, новият дълг се планира да се увеличи не с 2.4 млрд. лв., а с 3.4 млрд., т.е. с допълнително още 1 млрд. лв. Тази цифра е интересна, защото съвпада с размера, който правителството се готви да използва за саниране на панелките в държавата, за което ще стане въпрос малко по-късно. Ясно е, че за тези 3.4 млрд. лв. никой от управляващите не дава каквото и да е обяснение, а като мантра се повтаря, че новият дълг е необходим за погасяване на стар такъв, както и за покриване на бюджетния дефицит. Вижда се, че това е напълно невярно и правителството дължи обяснение за своите намерения.

Тук трябва да бъде посочено, че до момента ние стъпихме на презумпцията, че правителството ще погаси целия падежиращ дълг през тригодишния период, заедно с целия натрупан бюджетен дефицит само с исканата емисия от 16 млрд. лв. Това със сигурност обаче няма да е така, защото би означавало управляващите да занемарят изцяло вътрешния пазар на дълг. Това е невъзможно, най-малкото поради факта, че има законови изисквания определени дружества и организации да държат своя ресурс в ДЦК, каквито например са пенсионните фондове. Ако правителството прекрати емитирането на вътрешен дълг, той ще създаде наистина сериозен проблем в страната, което ще доведе и до принудително неспазване на закона от български юридически лица. В същото време в Закона за бюджета е записано, че за 2015 г. МФ може да поеме нов дълг в размер на 8.1 млрд. лв., от които 6.9 млрд. лв. външен. Явно е, че още едни 1.2 млрд. лв. ще бъдат емитирани на вътрешния пазар, най-малкото поради горните изисквания.

От сметките до тук ясно се вижда, че правителството се готви да се впусне в дългова вакханалия, която не е ясно как ще завърши или по-скоро опасенията за сериозен крах са абсолютно реални. В случая трябва да бъде обърнато внимание и на още един параметър. Прави впечатление, че в текста на договорите с банките е записано, че новите облигации могат да са с матуритет от 30 г. Това е изключително дълъг хоризонт, далеч надхвърлящ живота на настоящото правителството, а и дори на самите участници в него. При такъв дълъг хоризонт де факто правителството спира да се ангажира с непрекъснатото подновяване на падежиращи облигации и единственото, за което му остава да се грижи е да се изплащат навреме лихвите по дълга. Това фиксира определен ресурс, който всяко следващо правителство трябва да заделя, за да плаща тези лихви на своите кредитори. Понастоящем размерът на лихвите по държавния дълг на България надхвърля 1 млрд. лв. Тази сума за момента представлява малка част от размера на държавния бюджет, но трябва да се има предвид, че около 80% от този бюджет са общо взето фиксирани разходи, които правителството е длъжно да заложи и почти няма възможност да променя, освен, разбира се, ако не предприеме провеждането на сериозни реформи. Към настоящия момент това е малко вероятно. По такъв начин фиксираната част на бюджета се увеличава и възможността за маньовър на следващите правителства се ограничава.

Тук е необходимо да се каже, че сам по себе си номиналният размер на държавния дълг на една страна не е проблем. Това, което е проблем е делът на този дълг от БВП на държавата. Ако икономиката на държавата расте с по-бързи темпове от нарастването на държавния дълг, то тогава взимането на нов дълг не е проблем. Де факто показателят на дълга като дял от БВП на България рязко намаля след 1996 г., когато беше 300% и през 2008 достига 14.2% от БВП. Основната причина за това не е, че държавата е изплатила значителна част от задълженията си, а че икономиката растеше със значителни темпове. След 2009 г. ситуацията в страната е коренно различна. Тя се характеризира с рецесия и икономически спад, а отбелязаният през годините след 2009 ръст е анемичен, близо до нулата или в най-добрия случай под 1% с единствено изключение през 2011 г. и то вероятно заради смяната на методологията за неговото изчисляване.

От тази гледна точка увеличаването на дълговото бреме на страната с такива зашеметяващи темпове е изключително рисково. Де факто само за последните 2-3 години България удвои размера на дълга си, който тази година ще достигне почти 30%. Още повече при сериозните проблеми, които държавата има в основните сектори на своята икономика, което допълнително спъва икономическото развитие. Не случайно кредитният рейтинг на България беше понижен до неинвестиционен, именно в следствие на последното ударно увеличение на дълга през 2014 г. и плановете за нов дълг през 2015 г., заложени в бюджета за тази година.

И накрая, по всичко личи, че управляващите се готвят да купят своето спокойствие с наливането на сериозен ресурс в икономиката и създавайки илюзорното усещане, че нещата се подобряват. Всъщност случва се точно обратното. Трупането на дълг само влошава нещата, защото премахва натиска върху управляващите за необходимостта от извършването на жизненоважните реформи в страната. Икономиката може да просъществува още известно време на базата на поемането на нов и нов дълг, който да запуши пробойните в държавните финанси, но това не може да продължава до безкрай и рано или късно българските граждани ще се наложи да платят сметката.

Наливането на 1 млрд. лв. в т.нар. програма за саниране на жилищни сгради де факто няма да доведе до никаква добавена стойност в икономиката по начина, по който се прави. Лепенето на стиропор по фасадите на сградите може и да подобри външния им вид, но по никакъв начин няма да доведе до тяхното техническо укрепване. Този огромен финансов ресурс най-вероятно ще попадне в ръцете на близки до властта фирми, половината от който ще бъде отклонен, както това непрекъснато виждаме да се случва. Няма никаква причина да се мисли, че този път ще е различно. Самият факт, че разходите за укрепване на междупанелните връзки ще бъдат за сметка на живущите означава, че техническото обследване най-вероятно ще бъде извършено формално, за да не се стопира усвояването на ресурса. От тази гледна точка изливането на такъв огромен ресурс, от една страна може да се разглежда като тегленето на потребителски кредит, който ще отиде за консумиране, а не за инвестиции, а от друга страна, този ресурс е напълно достатъчен да бъде подкупено българското население предвид наближаващите местни избори. Тази програма напомня много за програмата на НДСВ за строителството на фонтанчета и чешмички от преди 10 години. Същевременно явно увеличането на пенсии се е сторило недостатъчно на управляващите и този път, за разлика от 2013 г. са решили да заложат на нещо по-мащабно.

На базата на горните калкулации и предвид факта, че към настоящия момент няма осигурено финансиране на тази програма за саниране, която правителството вече започна да осъществява, то желанието за теглене на нов огромен дълг може да се разглежда като опит за осигуряване на ресурс, извън реално заявените цели, който ресурс да се използва за дейности, купуващи спокойствието на властта. Тригодишните договори за посредничество и фиксирането на огромния възможен размер на новия дълг, ще предостави възможност на управляващите да теглят без ограничение дълг, дори надхърляйки заложените тавани в Закона за бюджета за 2015 г., тъй като чл. 70 от него позволява надвишаване на тези тавани, ако максималният размер на дълга не бъде надхвърлен в края на годината. Ако пък сметките се окажат грешни, което е вероятният резултат, винаги може да се внесе поправка в закона за бюджета.

Основното послание, което правителството отправя със своите действия е, че то е решено да запази и да разшири властта си на всяка цена. Изплащането на огромният дълг, който се готви да стовари на плещите на българските граждани при всички случаи няма да бъде негова грижа, но този подход ще даде достатъчно време на властта да се окопае на местно равнище. Когато дойде време за погасяване на новия дълг, всичко отдавна ще е изхарчено, а управляващите най-вероятно ще са решили проблема със своя материален статус. Напористите експерти, защитаващи тезата на правителството, ще са получи своя дял от баницата, а за тези, върху които ще се стовари изплащането на дълга в момента никой не мисли. Те и без това няма да направят нищо срещу поредната кражба от техния и на техните деца джоб!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *