6 070 Преглеждания

Предопределеният фалит на КТБ и ТБ Виктория

Фалитът на КТБ е крайният резултат от всички действия, предприети от отговорните институции в България, начело с БНБ, която по презумпция е призвана да пази финансовата стабилност на страната и да не допуска чрез своите действия или бездействия проблеми в банковата система, които могат да се окажат прелюдия към сериозна финансова и икономическа криза (чл. 79, ал. 2 ЗКИ). Към настоящия момент вече съвсем отчетливо могат да се посочат достатъчно аргументи в подкрепа на тезата, че решението за съдбата на КТБ е взето и за съжаление то не е в полза на нейното спасяване. Все пак това, по което все още има неяснота е по какъв начин банката ще бъде фалирана. Вариантите са два:

  1. Прилагане на настоящото законодателство, според което държавата изплаща гарантираните от закона (ЗГВБ) влогове в размер на до 100,000 евро или
  2. Одържавяване на банката чрез наливане на държавен ресурс с цел изплащане на всички влогове, като впоследствие държавата се опита да си възстанови предоставените средства чрез осребряване на масата на несъстоятелността, доколкото тя изобщо може да покрие някаква част от вложените ресурси.

Вариантът, според който акционерите или трета заинтересована страна налива ликвиден ресурс и продължава да развива банката като действаща институция по всичко личи, че е напълно изоставен, въпреки че пред публиката се поддържа подобна версия, целта на която е да ограничи в известна степен натрупаното напрежение. На основните засегнати страни в този процес, обаче, това е известно, което е причина и за ескалация на напрежението в последните дни.

Основните причини, довели до настоящата ситуация, са многократно коментирани и е излишно да бъдат преповтаряни тук. КТБ от своето създаване имаше сериозни политически протекции, което ѝ позволи да се разрастне неимоверно и да се превърне в структуроопределяща българска банка, не без съпричастността на БНБ и нейния непълноценен надзор. Разбира се, в случая е удобно и неизбежно цялата вина да се хвърли на централната банка, но нейните действия са следствие от цялостната политическа картина в страната и от начина, по който се упражнява властта в държавата.

Това, което следва задължително да бъде отбелязано е, че фалитът на КТБ ще предизвика сътресение върху цялата банкова система и повдига важния въпрос дали българските власти са в състояние да овладеят последствията от това решение. Все пак в КТБ има депозити и разплащателни сметки на инвестиционни посредници, управляващи дружества и пенсионните фондове, чиито загуби ще засегнат индиректно доходите на значителен брой лица, нямащи директни отношения с банката. Тези проблеми ще продължат да тегнат над държавното управление дълго време след фалита на КТБ.

Трябва, обаче, ясно да се каже, че спасяването на КТБ като действаща банка в настоящата ситуация е практически невъзможно. Причините за това са няколко.

На първо място е пределно ясно, че една банка, която се намира под специален надзор и е неработеща толкова дълго време няма как да възстанови безпроблемно бизнес операциите си в първоначалния им обем. От една страна, защото е генерирала много високо недоверие към себе си, което подтиква нейните клиенти да я напускат и, второ, защото голяма част от клиентите ѝ са отворили сметки и са започнали да работят с други банки, с които са установили отношение на доверие за разлика от изгубеното такова в затворената банка.

На второ място ликвидната дупка в банката е сериозна, въпреки че според последни данни тя разполага с бързоликвидни активи за около 800 млн. лв. Тези средства обаче са крайно недостатъчни, за да посрещнат очаквания първоначален натиск на нейните клиенти и де факто представлява 20% от размера на гарантираните от закона средства. Както е известно, в последните дни преди поставянето на КТБ под специален надзор от нея бяха изтеглени суми за 1 млрд. лв. Вероятността тази ситуация да се повтори отново след нейното евентуално отваряне е много голяма. Това предопределя липсата на възможност банката да бъде спасена по пазарен начин, включващ наливането на огромен ресурс от частни инвеститори, който би се стопил веднага след нейното отваряне под натиска на бързащите да изтеглят авоарите си спестители. Наличната към настоящия момент информация разкрива огромна маса проблемни и необезпечени кредити, които най-вероятно ще останат несъбрани и поставят под огромен риск още в зародиш всякакви опити да се намери чисто пазарно решение на проблема.

На трето място търсенето на пазарно решение просто няма как да се вмести във времевата рамка, заложена не само от закона, но и ограничена допълнително от натиска на Европейската комисия и нейното настояване държавата да започне изплащането на гарантираните депозити час по-скоро. В този смисъл намирането на пазарно решение падна жертва на същите заинтересовани среди, които в желанието си да получат парите си от банката прибегнаха до оказване на натиск върху ЕК, която да застави правителството и БНБ да реагира по-бързо. Задействането на процедурата по инфрийджмънт от ЕК в случая просто принуждава българските власти да изберат този вариант на решение, за който съществува ясна законова основа, а той не е в полза на спасяването на КТБ.

И на четвърто място се явява изключително трудната политическа обстановка в страната, която допълнително затруднява политическото решение във връзка с банката. Спасяването на КТБ извън прилагането на чисто пазарни механизми е свързано с приемане на специално законодателство, което обаче не е политически приемливо за основните политически партии, с изключение на ДПС. Именно и това е причината, поради която приемането на специалния закон за КТБ беше бламирано в предишния парламент.

Предлаганият вариант от някои среди за спасяване на КТБ чрез нейното одържавяване е също изключително спорен, тъй като не е детайлно разписан в законодателството, въпреки че не е невъзможен, ако се използва посредничеството на Българската банка за развитие, например, която е 100 % държавна собственост. Подобна възможност предоставят клаузите на чл. 110 от ЗКИ. Проблемът в случая, обаче, е, че ББР не разполага с достатъчно капитал и средства да влезе като акционер в КТБ, предвид очакваната необходимост от ресурси за запушване на капиталовата и ликвидна дупки в банката. Тук има и опасност действията на ББР да нарушат изискванията на Търговския закон и банката да бъде осъдена от настоящите акционери на КТБ, което да постави държавата в ситуация не само да плати разходите по спасяването на КТБ, но и да плаща обезщетения на нейните акционери. Факт е, че до момента квесторите в КТБ не са се възползвали императивно от възможността да накарат настоящите акционери на банката да увеличат нейния капитал, въпреки проведените срещи и направените заявления по въпроса. Увеличение на капитала не е предлагано и на трети страни. Вместо това се тръгна към процедура за разпродажба на отделни активи, какъвто е случаят с дъщерната на КТБ банка Виктория, за което ще стане въпрос по-долу.

Разбира се, пълното спасяване на КТБ с държавни средства при всички случаи кореспондира със заложените параметри в държавния бюджет. Както вече е известно, Министерски съвет, респективно Министерство на финансите предложи актуализация на бюджета за 2014 г., в което предвиди допълнителен дълг от 4.5 млрд. лв., като основната част от него, в размер на 2.9 млрд. лв. е предвидена за разрешаване на случая с КТБ и стабилизиране на банковата система. Отделно от това е предвидено и поемането на държавни гаранции за допълнителни 2 млрд. лв., което вече предполага, че идеята за цялостно спасяване на банката с държавни средства е сериозно обмисляна. Дали тя ще бъде приложена на практика зависи от политическата воля на партиите в Народното събрание. ДПС упорито подкрепя подобна идея и вече пое ангажимент да предложи промяна в законодателството с цел нейното реализиране, като парадоксалното в случая, че тази промяна се предлага от Йордан Цонев и Делян Пеевски, като последният носи сериозна вина за създалата се ситуация.

Това, което е важно да се посочи в случая, са допуснатите низ от грешки, които доведоха до настоящата ситуация и които ще бъдат в основата на фалита на КТБ и нейната дъщерна банка.

  1. На първо място това е липсата на адекватен надзор, осъществяван от БНБ, който позволи КТБ да се превърне в една системна банка, която, обаче, е работила дълги години в нарушение на основни законови изисквания, признато от БНБ, превръщайки се по този начин в куха структура с огромен размер зле обслужвани и с недостатъчно обезпечение кредити. Според експертни оценки кредитите с неизрядна документация или с липса на адекватно обезпечение (за което няма документи, направено е незаконосъобразно, неотразено е в съответните регистри или поставя банката в позиция на втори, негарантиран кредитор) са в размер на около 2 млрд. лв., което е приблизително една трета от нейното балансово число, въпреки че формално тези кредити не са класифицирани като лоши или несъбираеми. Този подход на управление на портфейла създава усещането, че в своята същност КТБ е била една пирамида, замислена може би още при своето създаване.
  2. Съществуването на подобен тип структура и възможността тя да бъде управлявана по този начин е директно следствие от силната политическа подкрепа, което е причина мениджмънтът на банката да се чувства защитен дори и при взимането на явно неправилни и незаконосъобразни решения, разчитайки че ще получи институционална подкрепа в лицето на държавните органи, в случай че се появи проблем с някой от кредитополучателите. Подобна държавна протекция е и причина за неадекватния банков надзор, упражняван върху КТБ.
  3. Неадекватният надзор е и в основата на изключително “фриволно” управлявания кредитен портфейл на банката, чийто размер от около 5.4 млрд. лв. де факто е формиран в основната си част от 137 клиенти на банката с общо 488 активни кредитни сделки по около 380 кредитни договора (ако изнесените данни от квесторите на банката са достоверни). Това е потресаваща концентрация на риск и е буквално плашещо, че четвъртата по големина банка в държавата, с балансово число приблизително 9-10% от БВП на България е концентрирала кредити за 5 млрд. лв. в 137 кредитирани лица. Факт е, че нейни клиенти са едни от най-големите фирми в държавата като БТК, Петрол, Техномаркет, БЕХ, Булгартрансгаз, Булгаргаз, НЕК, Топлофикация София, които имат нужда и могат да обезпечат сериозни по размер кредити, но това не омаловажава фактът, че концентрацията на риск е много голяма. Дори една малка банка от втора група според класацията на БНБ, с в пъти по-малко балансово число оперира с в пъти повече корпоративни клиенти, изключвайки в случая десетки хиляди кредитополучатели – физически лица, разпределяйки по този начин кредитния риск. И тук, освен тази висока рискова концентрация, оставяйки настрани дори и надзаконовата концентрация в свързани лица, проблем е и самият бизнес модел на банката, който е оставен да се развива спокойно през годините без никаква превантивна реакция от надзорните органи.
  4. Като стратегическа грешка следва да бъде отчетено и затварянето на банката на 20 юни 2014 г., като още в този първоначален момент вече са създадени предпоставки за бъдещия фалит. В този случай определено взетите решения са следствие от преобладаващата в момента политическа конюнктура, като в предходните дни беше ясно, че с банката е започнала саморазправа, включваща държавните правоохранителни органи и съдебната система. В подобна обстановка, с ескалиращо напрежение, насочено срещу банката е наистина трудно да се реагира рационално и адекватно, извън параметрите и рамката на преобладаващото статукво. За съжаление ръководството на БНБ в случая се поддаде на този външен и в голяма степен политически натиск и не прецени правилно последствията от предприетите действия.
  5. Именно разбирането, че с КТБ се извършва политическа, а защо не направо и гангстерска саморазправа, прехвърли очакваните решения по казуса КТБ в полето на политиците. Нормално е, когато ръководството на БНБ е изпълнило своята роля, осъзнато или неосъзнато, в унисон с политическия натиск в съответния момент, да не се чувства виновно и отговорно за настъпилите последствия. За съжаление няма как да се приеме, че субективното поддаване на външен за институцията натиск е приемливо извинение за несъобразяване със законовите изисквания и за отхвърляне на възможността за овладяване на разразяващата се банкова паника чрез осигуряване на ликвидност и подкрепа по начина, по който това беше направено една седмица по-късно за ПИБ. Самият факт, че е предпочетен вариантът със затварянето на банката говори за сериозното подозрение от страна на БНБ, че КТБ може да бъде спасена. Излезлият в началото на юли анализ на портфейла на банката всъщност потвърждава съществуващите в банката проблеми, които са неглижирани от банковия надзор, въпреки че информация за тези проблеми е съществувала отдавна.

За съжаление, обаче, трябва да бъде констатирано, че неправилни решения продължават да се взимат и понастоящем, което в крайна сметка подкрепя аргумента, че съдбата на КТБ е предрешена. За илюстрация могат да бъдат дадени действията, предприети от БНБ и назначените от нея квестори в дъщерната на КТБ и придобита малко преди нейното поставяне под специален надзор банка Виктория.ТБ Виктория (преименувана на 8 август 2014 г. от Креди Агрикол България) беше придобита от КТБ на 12 юни, точно седмица преди Корпоративна банка да бъде поставена под специален надзор. В свое изказване от 11 юли 2014 г. управителят на БНБ Иван Искров казва следното:

„Резултатите по отношение на Креди Агрикол България са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво.“

Въпреки добрата оценка, обаче, в края на месец септември квесторите на банката Христина Стамова и Божидар Аршинков, след решение и по указание на БНБ предприемат продажба на кредитния портфейл на банка Виктория, като той е разделен на няколко обособени части, а именно: големи и средни корпоративни клиенти, малък бизнес, жилищни ипотечни кредити, потребителски кредити с ипотека, отделно потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти. Необслужваните кредити също са обособени поотделно като фирмени и на физически лица. Основният въпрос, който възниква в случая е защо една добре работеща и напълно капитализирана банка се решава да бъде продадена на парче, а не като работеща институция, ако нейната продажба изобщо е наложителна. Ясно е, че продажбата на активите на банката на части ще доведе до значително понижаване на възможните приходи, които тези активи могат да донесат, ако банката се продаде като работеща институция, защото най-малкото тя ще се лиши от допълнителната счетоводна стойност, отразявана като репутационна стойност (Goodwill), а от друга страна продажбата на отделни компоненти на портфейла при всички случаи ще се извършва с отстъпка, предвид наличието на някои не особено атрактивни за купувачите кредити. Не представлява ли този начин на ликвидиране на ТБ Виктория всъщност прелюдия и репетиция за начина, по който е решено да се процедира с КТБ?

Няколко неща са важни да се отбележат по отношение на ликвидацията на ТБ Виктория.

  1. Подобно на случая с КТБ, гарантираните депозити от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) представляват само 20 % от общия размер на привлечените средства в банката За разлика, обаче от КТБ, според финансовите данни, които се поддържат в БНБ, ТБ Виктория в момента притежава ликвидни средства в размер на 95 % от гарантираните от Фонда 57 млн. лева и ще набави останалите около 2,5 милиона от текущите вноски по кредитите си до края на месец октомври и без продажба на портфейла.
  2. Кредитният портфейл на банката за периода 30 юни – 30 септември 2014 г. е редуциран с около 30 млн. лв., което е осигурило ликвидността, но това, което е важно да се отбележи в случая е, че спадат основно редовните кредити, със 17 %, докато класифицираните като загуба (съгласно отменената наредба №9 на БНБ) се увеличават, което неминуемо генерира разходи за обезценка/провизии. Леко намаление има и в размера на необслужваните кредити, но от квесторските доклади не става ясно дали това намаление се дължи на ефективното събиране на тези кредити или на прекласифицирането им като загуба. .
  3. В тази връзка е напълно неразбираемо защо квесторите назначават външни консултанти, които да събират проблемните кредити на банката срещу сериозни хонорари за работа, която така или иначе е в прерогативите на банковите служители.. Така например за периода от началото на специалния надзор до 23.09.2014 г. наетите консултанти „БулЛойерс“ ООД и адвокатско дружество „Атанасов“ са получили за услугите си 161 149 лв.
  4. С „БулЛойерс” ООД (в което юридическите консултанти на квестора Божидар Иванов Аршинков – Бисер Янков Атанасов и Румен Радославов Димитров са съдружници) е сключен договор за консултантски услуги с месечно възнаграждение в размер на 18 000 лв. и им е осигурен пълен достъп до всички кредитни досиета в ТБ „Виктория”. Интересно е също така да се посочи, че Бисер Атанасов е учредил същевременно и свое отделно адвокатско дружество. Именно в него отиват две-трети от посочената в предишната точка сума, а именно – 108 250 лв. .
  5. И последно, след като кредитният портфейл на банката е предложен за продажба, три банки: Банка ДСК, ЦКБ и Инвестбанк са проявили интерес към неговото цялостно закупуване, включително и към класифицираните кредити, предполагаемо с някаква сериозна отстъпка. Българската банка за развитие е заявила интерес към фирмените кредити с просрочия и към пакетите от кредити за малък бизнес и за големи и средни корпоративни клиенти. Въпросът е защо ББР проявява интерес към портфейла с необслужвани кредити от големите клиенти на ТБ Виктория, при условие че по закон функциите и дейността ѝби следвало да са насочени към подпомагане развитието на малкия и средния бизнес, осигурявайки ресурс на достъпни за него цени.

Всичко това показва, че покрай опита за ликвидиране на КТБ и ТБ Виктория се намесват интереси, които не са насочени към оздравяването на банките и в защита на техните клиенти, а по-скоро представлява начин и възможност на определени лица и кръгове, близки до държавните институции, да се облагодетелстват за тяхна и на вложителите им сметка.

В заключение трябва да бъде посочено още веднъж, че към настоящия момент има много ясни индикации, че се отива към фалит на двете банки, като единственият въпрос, който остава открит, е начинът, по който ще бъде фалирана КТБ. Към момента по-вероятен е фалитът да стане съгласно настоящия Закон за кредитните институции, за който ще са необходими 3.7 млрд. лв., като част от тях в размер на 2.1 млрд. ще дойдат от ФГВБ, а останалите 1.6 млрд. ще бъдат осигурени от държавата под формата на заем или гаранции. Вариантът за цялостно спасяване на КТБ чрез използване на държавни средства е все още жизнен, но имайки предвид огромния допълнителен дълг, който този вариант ще генерира за страната, на този етап той изглежда по-малко възможен. Все пак не е за подценяване възможността част от негарантираните средства да бъдат покрити от държавата, респективно данъкоплатците на по-късен етап, в зависимост от политическата конфигурация, която ще се формира с конституирането на 43-тото Народно събрание.

Основните въпроси, които цялата сага около КТБ и нейната дъщерна банка поставя, са дали виновните лица, включително тези, заемащи ръководни длъжности в БНБ, ще бъдат посочени и дали ще им бъде потърсена отговорност, както и дали уроците от миналото са научени или ще се повтори сценарият от 1996-1997 г. Скептицизмът, че това ще бъде направено обаче остава висок, което означава, че независимо от настъпилите политически, икономически и обществени промени, обществото ни все още не е достатъчно зряло, за да се противопостави и предотврати подобни ситуации, грубо нарушаващи обществения интерес!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *