2 056 Преглеждания

Реформаторското лицемерие на ГЕРБ

ГЕРБ щял да прави реформи, ако спечели втори мандат. На среща на правителството с бизнеса, проведена на 3 декември, Симеон Дянков попита министрите какви реформи щели да предприемат, ако ГЕРБ спечели втори мандат. След като за цял мандат правителство не проведе нито една реформа, сега в навечерието на изборите, ГЕРБ реши да декларира реформаторски дух, а всъщност се опитва за втори път за излъже гласоподавателите, че ще прави реформи.

Очевидно управляващите сами си дават сметка, че не са направили нищо, за да подобрят живота на хората и сега се опитват да създадат очаквания, че ще направят това през втория си мандат.

ГЕРБ обаче не може да проведе каквито и да било реформи, защото нямат капацитета за това. Проблемите, които правителството трябваше да реши, са с многогодишна давност. Те бяха ясни още от момента, когато то дойде на власт. А то дойде на власт с огромна подкрепа, именно за да ги реши.

И тук е огромният парадокс на избора на българина. Годините, през които на власт беше автентичната десница в периода 1997–2001 г. и когато бяха проведени най-тежките и кардинални реформи, които върнаха България в групата на свободните и демократични държави от Централна и Източна Европа и които, де факто, отвориха пътя на страната за членство в ЕС, бяха обявени от министър-председателя Бойко Борисов и от ГЕРБ за провала на прехода.

Разбира се, те могат да бъдат характеризирани като провал в зависимост от гледната точка. Ако отправната точка е социалистическото минало с централизирана пазарна икономика, с пълна уравниловка на доходите, с липсата на каквато и да е свобода, с физическото отстраняване на хора по затвори и лагери за инакомислие и най-вече с впрягането на цялата държавна машина, за да гарантира високия стандарт на живот на една върхушка от 300 семейства, то тогава извършените реформи от десницата наистина могат да се разглеждат като провал.

Нека да напомним все пак, че по времето, когато средната заплата в България при Тодор Живков беше 165 лв., върхушката на комунистическата партия получаваше доходи от рода на 10 000–20 000 лв. плюс безплатна храна, плюс безплатни жилища, плюс безплатни почивки и т.н. и т.н. Тези хора наистина бяха изградили комунизма, но само за себе си.

След идването си на власт Борисов започна да налага мисленето, характерно за комунистическия режим от преди 1989 г. Започнати бяха само козметични реформи, които да замажат недоволството на хората или да имитират дейност в отговор на техните очаквания от преди изборите, без никакво сериозно желание за провеждането на каквито и да било реални промени.

Преди 1989 г. това нежелание, разбира се, се дължеше на невъзможността да се работи за промяна на самата социалистическа система. Така се стигна до момента, когато в ранните 80 години на минали век липсата на каквито и да било реформи и започналото пълно разкапване на системата принуди ръководството на държавата тогава да започне да тегли заеми, с които внасяше стоки за крайна консумация, за да може все пак да задоволи поне минимално потребителското търсенето в държавата.

В крайна сметка външният дълг на България достигна астрономически размери, докато неговото обслужване стана невъзможно, което в крайна сметка доведе и до фалита на държавата..

Настоящата икономическа и политическа ситуация в България в значителна степен наподобява тази, с която се характеризираше страната преди повече от 23 години. Разбира се, има разлика в икономическите условия, но де факто държавата и в момента работи в полза не на обикновения човек и предприемач, а в полза на определен кръг от хора и компании, близки до властта.

Малкият и среден бизнес отдавна е разбит и изхвърлен от пазара. Месечно фалират десетки хиляди фирми. Само за последните четири години са загубени над 300 000 работни места. Отделно половината от българските фирми в момента нямат никакви служители.

Същевременно в страната съществуват огромни икономически групировки, разпределили си държавата като баница с благословията на Борисов. Тези групировки продължават да се разрастват с услужливото съдействие на управляващите и продължават да завземат парчета от българската икономика. Дали това ще са предприятия или пристанища, части от бреговата ивица на държавата или пък т.нар. мултиплекси за разпространение на цифрова телевизия, това е без значение. Въпросът е, че играчите са едни и същи и никой външен не е допускан до този тесен кръг.

От друга страна, ако някой т.нар. олигарх разгневи Бойко Борисов, то той бива изхвърлян от играта по брутален начин и е принуден да разпродава бизнеса и да се спасява в чужбина, за да не бъде застигнат от висшето възмездие. Схемата, която прилага и Путин в Русия.

В същото време управляващите насочват систематично и безкомпромисно усилията си в завладяване на съдебната система, с чиято помощ да наложат всевластието на закона, но в своя угода.. Скандалите при назначаване на съдии и прокурори на висши изборни позиции е еманацията на тези усилия за унищожаване на нормалността в държавата зад фасадата на демократичните правила.

Целта на фасадната демокрация, която Борисов де факто изгради, е да обслужва и работи единствено в защита на управляващите и върхушката около тях, точно както се случваше по времето на Живков, когато в тези привилегировани позиции беше комунистическата номенклатура.

Правораздавателните органи не преследват тези, за които има сигнали, че са нарушили закона, а тези, които подават тези сигнали. В населението се насажда разбирането, че е опасно човек да се оплаква от институционален произвол и рекет, защото вероятността държавната машина да насочи усилията си срещу него, а не срещу извършителя на престъплението, е почти 100%.

И от тази гледна точка за властта е важно да назначи послушни хора на високите етажи в различните системи, за да дадат фасадна законова форма на това разбиране за държавно управление.

Въпреки всички тези усилия за изграждане на една авторитарна в същността си политически система има все още един основен проблем. И този проблем се състои в това, че все още има политически субекти и неправителствени организации, които се опитват да се противостоят на безумствата и антидемократичните действия на властта чрез използването на демократични средства.

За да се справят с тях, управляващите започнаха, къде скрита и къде не толкова скрита, борба за унищожаване, както на реалните си политическите съперници, така и на тези неправителствени организации, които не играят по правила на властта.

Именно поради тази причина беше разбита и Синята .коалиция като единствената реална алтернатива на настоящата бездарна власт. Опасенията на Борисов, че на изборите може да загуби от единствения реформатор, който преди 15 години изведе България от най-голямата икономическа криза на държавата в най-новата й история в следствие на некадърното управление на БСП, е явно много сериозна. За целта освен реанимацията на всякакви политически зомбита, които се пускат на политическата сцена с единствената цел да отнемат десни гласове от автентичната десница, Борисов предприе и брутални действия чрез апаратни игри да разбие единственият стойностен политически субект в дясното политическо пространство.

Към настоящия момент този план се изпълнява, макар и не напълно по предварително замисления сценарий.

Тук е безсмислено да се коментира състоянието на медиите в България. Такава силна зависимост на медиите от управляващата партия страната не помни. Вече за всеки журналист е ясно, че колкото е по-сервилен и базкритичен към властта, толкова вероятността да се издигне в кариерата е по-голяма. Истинската, разследващата журналистика, която задава неудобните въпроси на властта, е изтикана в ъгъла и поставена в реанимация.

Некадърността и некомпетентността започват да залива като цунами всеки професионален бранш в страната, но медиите са най-видимата част. Вече става невъзможно човек да започне работа, ако не е член на ГЕРБ. Такова отношение демонстрираше единствено БКП, когато партийните членове на партията преди промените надхвърляха 1 милион души и когато, за да заемеш по-висок пост в държавата или в икономиката, беше необходимо да си задължително член на комунистическата партия.

Това е поредната аналогия с бившия тоталитарен режим, чиито методи сегашна власт се опитва да пресътвори в действителност. И в това няма нищо чудно, имайки предвид възхищението на Борисов от Тодор Живков и неговите методи на управление.

Учудващо ли е тогава, че именно по времето на „дясната” партия ГЕРБ врати отвори първият музей за социалистическо изкуство, беше организирана конференция за реабилитация на делото на Людмила Живкова в Софийския университет и т.н. и т.н. Изобщо работи се с една систематична упоритост за възраждане на методите и символите, характерни за една отминала епоха, която е приравнена по своята престъпна същност с хитлеристкия режим и то не само от международните институции, но и от българския парламент.

Ето защо ГЕРБ от една страна не иска, а от друга не може да направи каквито и да било реформи. Защото няма как хора, закърмени и поставящи на пиедестал комунистическите ценности да извършват демократични реформи. Реформата представлява визията на управляващите за развитие на държавата. Когато цялата визия на ГЕРБ е обърната толкова силно към комунистическото минало, няма как да се правят реформи, които да отговарят на съвременните изисквания за икономическо и социално развитие. Така в крайна сметка, цялото говорене за реформи е един лицемерен театър, най-вече за пред десните избиратели, а зад завесата са скрити актьорите, теглещи държавата към нейното комунистическо минало.

Няма действие, което управленският екип на ГЕРБ да е предприел с ясната визия за необходимите промени и за очакваните резултати от тях. Решаването на проблемите се извършва на парче, без ясна визия какви ще са резултатите от тези решения.

Когато бюджетният дефицит се увеличава, се спира възстановяването на ДДС на фирмите независимо, че това ще доведе до допълнително влошаване на бизнес средата и до последващо намаляване на платените данъци.

Когато цените на лекарствата са високи се взимат мерки за намаляване надценката на търговците. Това води до отпадане на малките търговци, до намаляване на конкуренцията, до монополизиране на пазара от големите търговци на лекарства и в крайна сметка до вдигане на цени.

Административната реформа се възприема единствено като съкращаване на персонала и като местене на институции из страната. Добре че в крайна сметка тази идея не беше реализирана в целия си обем.

Когато трябват пари за увеличение на пенсиите се въвежда данък върху депозитите, като това се обявява за атака срещу богатите при условие, че 90% от депозитите са за суми от 1000-2000 лв. Кое точно е реформата тук?

Тази носталгия по миналото няма как да изчезне при условие, че споменът за нея се поддържа толкова упорито. Тази партия очевидно не е дясна. Не може основният стремеж на една дясна партия е да излъже по някакъв начин хората да гласуват за нея, за да остане във властта още един мандат.

От тази гледна точка е странна подкрепата на ГЕРБ от десни хора. Ако в тях е толкова силна носталгията по комунистическото минало, то така или иначе в България има политическа сила, която е наследница на бившата комунистическа партия. Тя вече отиде толкова надясно с въвеждането на плоския данък без необлагаем минимум, че спокойно може да се възприеме като партия, съчетаваща в себе си едновременно носталгията по социализма и защитата на едрия капитал, неразривно свързан с бившата номенклатура, с репресивния комунистически апарат и закърмен с партийни и държавни фондове, които бяха незаконно отнети от българския народ.

От друга страна в България има дясна алтернатива, основаваща се на истински десни демократични ценности, която преди 15 години се нагърби със задачата да извърши кардинални реформи, за да създаде нови възможности за развитие на българина и на държавата. Това безспорно е Синята коалиция. Именно извършването на тези смели реформи всъщност костваше загубата на властта от традиционната десница. Само че благодарение на тези реформи, в следващите 8 години България изживя своя икономически разцвет и хората наистина усетиха благотворното влияние на пазарната икономика и на свободното предприемачество преди световната икономическа криза да връхлети страната и управлението на ГЕРБ да унищожи всякаква перспектива за бързо излизане от това неблагоприятно икономическо състояние.

Политическото управление в една демокрация не може да има за цел само и единствено пребиваване във властта за лично облагодетелстване, въпреки че точно поради това Борисов и Цветанов все по-малко искат демокрация.

Политическото управление трябва да е изградено на определени ценности, които да бъдат следвани и на разбиране за провеждането на онази политика, която да допринесе за благополучието на гражданите.

Фасадната демокрация, в която българинът започва да свиква да живее, освен че не води до решаване на належащите проблеми в държавата, тя оказва и пагубно влияние на бъдещото развитие, защото гради обезверени и неуверени личности, защото възпитава в нихилизъм, защото руши основните ценности, по които се развива дадено общество, защото изтиква на преден план не най-умните и можещите, а най-необразованите и нахалните – тези, които са готови да минат през трупове, за да постигнат целите си. Така не се гради общество. Така се градят квартални банди за разпределение на територии. Жалко е, когато виждаш подобен тип поведение да се демонстрира на най-високо държавно ниво.

Ето защо на следващите избори фасадната демокрация в България трябва да бъде срината, за да може най-накрая да бъдат направени онези реформи, които да възродят страната от пепелищата на икономическата криза и от некадърното управление на ГЕРБ.

Материалът е публикуван за първи път на 08.12.2012 г. в Mediapool.bg (http://www.mediapool.bg/реформаторското-лицемерие-на-герб-news200449.html)

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *