1 838 Преглеждания

Реформи, прилагане на закона и власт

Радикални икономически реформи не могат да бъдат прилагани без да са налични съответните закони, регулиращи икономическото пространство. Установяването на силата на закона е един от основните стълбове на модерната Западна цивилизация, въпреки че това не се разбира в България. Тук продължава да се вярва, че решителни реформи могат да бъдат извършени без силно законодателство и добре работеща съдебна система. Това обаче е невъзможно!

В България по време на целия процес на преход към пазарна икономика преобладаваше вярването, че свободният пазар може по магичен начин може да създаде богатство без ясно законодателство и без необходимост от правителството да наложи спазването на това законодателство. Много често не се обръща внимание на необходимостта от изграждане на компетентна и добре работеща администрация, без това да означава нейното разрастване, която да обслужва функциониращите в страната пазарни агенти с цел тяхното подпомагане, а не да оказва неоправдан административен натиск или корумпиращ рекет с цел лично облагодетелстване на чиновниците.

За съжаление подобен тип административна реформа е много трудно да бъде направена поради две основни причини:

На първо място поради сериозното партизиране на администрацията. Със съжаление трябва да се признае, че в държавната администрация са сравнително малко тези експерти, които са назначени поради своята професионална компетентност. По-голямата част от персонала е назначен по партиен признак. Най-големият проблем всъщност не е и толкова партизирането на администрацията, колкото промотирането на некомпетентни и неподготвени кадри по върховете на йерархичната пирамида. Такива хора са склонни да се заобикалят не с професионалисти и компетентни експерти, а с хора изпълнители, готови да задоволят всяка прищявка на началника си, без излишни въпроси или някакъв анализ. И тъй като основната цел на висшия мениджмънт, включително и на политическите кабинети, не е повишаване на експертизата на служителите или промотиране на най-кадърните измежду тях, то държавната администрация се задръства с непрекъснато увеличаващ се брой некомпетентни партийни протежета на всички нива от административната йерархия. При всяка смяна на властта се завърта въртележката на подмяна на не малка част от персонала и назначаване на поредната порция партийни парашутисти, чиято основна задача е да пазят гърба на висшия мениджмънт и партийно ръководство, а не да произвеждат някакъв смислен аналитичен продукт.

Втората основна причина е унищожения дребен и среден бизнес и начина на структуриране на българската икономика около няколко основни олигархически групировки. Тази икономическа среда де факто пречупи предприемаческата активност на населението и превърна държавата в най-големия работодател в страната, осигуряваща директно или индиректно, чрез разни програми за заетост, препитанието на мнозинството от българите. Тази ситуация няма как да бъде променена, докато не се посегне на свещените крави на българската икономика, които обаче са в основата на изключително трудната икономическа ситуация в страната, а именно монополните олигархични образования, които смазват всяка предприемаческа инициатива, която не се съобразява с наложените от тях условия. За съжаление държавата се превърна в поддръжник именно на този тип образования, загърбвайки изцяло нуждите на малкия бизнес. Опростяването и облекчаването на лицензионните и разрешителни режими, въпреки че е крачка в правилна посока, няма да доведе до значително подобрение на икономическа среда, докато не бъде решен основния проблем пред българската икономика, а именно бруталната зависимост между управляващите и едрия бизнес.

Така, дори и да бъде въведено адекватно законодателство, това не е достатъчно условие за нормализиране на бизнес средата. Изключително важно е също така изграждането на ефективни институции, които да прилагат това законодателство. Формалните юридически системи поставят съдиите, прокурорите, следователите и частните съдебни професионалисти в ролята на първични интерпретатори на установените законови норми. Развитието на всички тези системи е от жизнена необходимост за успех на реформите и за създаването на ефективна гражданска администрация.

Прилагането на закона е от изключително значение в борбата против корупцията. Непрекъснато променящите се или непрозрачно приети закони, тежките регулации и всепроникващия контрол на държавните органи дава на държавната администрация изключителна сила, възможности да искат подкупи и широко поле за отнемане от общественото богатство.

Така в крайна сметка може да се каже, че основното оръжие на държавата за справяне с корупцията и организираната престъпност е решителното прилагане на реформи за постигане на една истинска конкурентоспособна пазарна икономика, изграждането на гражданско общество в страната и установяването на пълноценното прилагане на закона.

И накрая трябва да се има предвид, че най-важната част от икономиката на една страна, но същевременно и най-уязвимата, е банковата система. Ако организираната престъпност установи контрол върху банковата система, скоро тя установява контрол върху цялата държава. В България могат да се намерят достатъчно факти, които да сочат, че една такава симбиоза между престъпни образования и банковия сектор е налична в страната. За съжаление това не е въпрос, по който се дебатира публично и сякаш съществува страх да се говори по него. Само че докато не се бръкне с пръст в раната и не започне да се разследват подобни зависимости, много е малка вероятността в България да се установи в пълен обем силата на закона. Защото няма проблем финасово обезпечената олигархия да купи когото и да е в държавата, от една страна. От друга, именно поради притежаването на финансови институции икономическите групировки се надяват да получат, а и действително получават, закрила от надзорните държавни органи. Не случайно всяка от икономическите групировки в страната, срещу които има непрекъснати протести в една или друга посока, притежава и собствена банка. И дори при явни закононарушения, каквито бяха открити например в Инвестбанк, не само че не бяха предприети никакви съдебни действия, а напротив, банката беше спасена със средства от КТБ и свързани с нея кръгове от една страна, а от друга през нея мина финансирането за отнемането на издателския бизнес на Любомир Павлов и Огнян Донев. Т.е в случая може да се прозре не само закрила на интересите на тези групировки от страна на държавните институции, но и де факто на определена симбиоза между тях.

Горните разсъждения могат да продължат още доста, но изводът, до който неминуемо ще се стигне, е че в България симбиозата между престъпните формирования, създадени с неявната подкрепа на бившата номенклатура на БКП и на ДС, реално са овладели цялата държава и политическия живот в страната се е превърнал в една истинска фасада. Нейното разрушаване е невъзможно, ако няма осъзнаване награжданското общество за случващото се в страната и за солидарни и целенасочени усилия за превъзмогване на ситуацията, в която държавата е изпаднала. Дали това е възможно е съвсем отделен въпрос!

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *