4 089 Преглеждания

Спъват ли фирмените дългове икономическото развитие на България

Настоящото проучване представлява анализ на финансовите задължения на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката, като в основата си той стъпва на информацията и направените изводи в доклада на БСК от януари 2013 г., засягащ данните за задълженията на посочените предприятия към 31.12.2011 г. Въпреки тази отправна точка, настоящият анализ отива отвъд представените данни, като се опитва да посочи причините за тежката междуфирмена задлъжнялост на базата на основните макроикономически индикатори, характеризиращи българската икономика. По този начин настоящият анализ се превръща в продължение на доклада на БСК и разширява описаната от него картина, като добавя по-голяма дълбочина на направените изводи.

Финансовата задлъжнялост на нефинансовите предприятия в България отбелязва непрекъснат и устойчив тренд на увеличение от 2005 г. насам.  Както се вижда от графика 1, най- големите увеличения на фирмената задлъжнялост се случват по време на последните три години преди началото на настоящата икономическа криза, когато всъщност е пика на инвестиционната активност. Най-сериозното увеличение е през 2007 г., когато задълженията на нефинансовите предприятия нарастват с почти 50% (49,78%) на годишна база. През 2006 г. и 2008 г. ръстът е почти еднакъв, респективно 20.87% и 21.78%. Този взрив на задлъжнялостта свидетелства, че икономическият ръст в страната в годините преди кризата е бил много неустойчив, като най-вероятно разрастването на фирмената активност не е съответствало на управленските способности на мениджърския състав на една немалка част от бизнеса. Задоволяването на необходимостта от ресурс, поради непремереното бързо темпо на фирмен растеж, е било от една страна за сметка на ликвидността на фирмите, а от друга, за сметка на банковото кредитиране.

Графика 1. Задължения на нефинансовите предприятия в България

Графика 1. Задължения на нефинансовите предприятия в България

Източник: БСК, „Доклад относно задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката“, януари 2013 г.

Горният аргумент се потвърждава и от данните на графика 2, според която съотношението между приходи от продажби и задължения само в една единствена година през разглеждания период е било положително и това е 2006 г. Това наблюдения свидетелства за няколко неща, които са се случили през посочената година.

На първо място с голяма доза достоверност може да се предположи, че именно през 2006 г. в България е поставено началото на този бърз икономически растеж, който е характерен за целия свят и който започва още през 2001 г. в развитите държави и на първо място в САЩ. 2006 година беше годината  преди влизането на България в Европейския съюз. Очакването за икономически подем беше много силно и това се отрази основно на потребителското търсене. От тази гледна точка не е учудващо, че именно през 2006 г. приходите от продажби изпреварват ръста на задълженията.

Графика 2. Съотношение между приходите от продажби и задълженията на нефинансовите предприятия

Графика 2. Съотношение между приходите от продажби и задълженията на нефинансовите предприятия

Източник: БСК, „Доклад относно задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката“, януари 2013 г.

Очакванията за продължителен и осезаем икономически ръст, чието начало е поставено през 2006 г. се потвърждава и от направените разходи за инвестиции от нефинансовите предприятия. През 2006 г. разходите за придобиване на ДМА на българските компании нарастват спрямо 2005 г. с 33.8%. Това е сериозен ръст, но той значително отстъпва пред инвестиционната активност, наблюдавана през 2007 г., когато инвестиционните разходи на българските фирми се увеличават с 54.7% на годишна база. Т.е. може да се направи изводът, че през 2006 г. българският бизнес осъзнава възможностите, които се откриват пред него, но все още направените инвестиции изостават от тези възможности. На базата на увеличеното потребителско търсене продажбите на бизнеса се увеличават сериозно, но именно благодарение на изоставащите инвестиционни разходи, приходите от продажби надхвърлят сериозно разходите. Както е видно от таблица 1, през 2006 г. е отчетен и един от най-високите растежи на БВП по време на целия преход, а именно 6.5%, като единствено през 2004 г. той нараства с малко повече, 6.7% на годишна база. Подобен висок икономически ръст от 6.4% е постигнат и през 2005 г. и 2007 г.

 

Графика 3. Инвестиционни разходи на нефинансовите предприятия

Графика 3. Инвестиционни разходи на нефинансовите предприятия

Източник: БСК, „Доклад относно задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката“, януари 2013 г.

На базата на данните на НСИ за изменението на БВП може да се види, че още от 2000 г. България навлиза в период на стабилно икономическо развитие с високи нива на икономически растеж. Основна причина за това, разбира се, е постигнатата финансова и макроикономическа стабилизация на страната след кризата от 96-97 г. През 2006 г. обаче се променя структурата на растежа на икономиката. Докато до тази година основен двигател на икономическия растеж е секторът на услугите, на първо място финансовите, а след това и за култура, спорт и развлечение, то през 2006 г. секторът, който започва да тегли българската икономика е строителството, като ръстът в този сектор изпреварва дори представянето на сектор „Финансови и застрахователни дейности“, който е главният двигател на икономиката през предходните години.  Това изоставане на финансовия сектор е компенсирано през следващата, 2007 година, когато неговият ръст е 32.2%, изоставащ единствено от представянето си през 2003 г., когато отбелязаният ръст е 34.3%.

Така, за разлика от първите години на новия век, когато банковото кредитиране се търси за задоволяване основно на повишеното потребление на услуги и вносни стоки, в следствие на стабилизираните и повишаващи се доходи, то след 2006 г. търсенето на банкови кредити се увеличава с цел посрещане на нарасналите инвестиционни разходи, както на бизнеса, така и на населението. Именно поради тази причина секторът на търговията отбелязва растеж с намаляващи темпове за разлика от строителството, което отбелязва най-големия си ръст от 17.4% през 2008 г., както и в промишлеността, която отбелязва двуцифрен ръст през 2007 г. за първи път след началото на промените.  Инвестициите в услугите също са на високо ниво, особено в сферата на комуникациите и информационните продукти.

 

Таблица 1. Изменение на БВП по години

Икономически   сектори и групировки

Брутна добавена стойност- индекс на физическия обем   към предходна година

по икономически   дейности

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012*
Селско   стопанство

-8.8

-0.5

-27.2

32.4

-9.5

-6.2

-1.1

3.5

Промишленост

4.2

7.1

11.5

2.2

-8.0

-1.5

8.4

1.9

Строителство

9.8

14.5

13.3

17.4

-0.3

-17.9

-2.2

-3.5

Търговия,   транспорт; хотелиерство и ресторантьорство

11.9

7.6

6.6

-2.9

-8.2

14.1

1.5

1.8

Създаване   и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

-3.9

8.6

9.2

79.7

-1.1

2.3

2.6

-3.6

Финансови   и застрахователни дейности

29.8

12.0

32.2

8.5

13.9

0.7

1.2

-1.9

Операции с   недвижими имоти

-1.5

6.5

-5.6

-3.9

-4.5

3.4

-0.5

0.1

Научни   изследвания; административни дейности

4.3

17.8

16.6

-10.1

7.9

-4.4

5.7

-5.3

Държавно   управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа

7.2

-1.0

4.1

-3.3

-0.3

-1.2

-1.0

1.0

Култура,   спорт и развлечения; други дейности;

15.4

15.4

15.5

45.4

5.6

-3.8

-8.4

1.2

БРУТЕН   ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

6.4

6.5

6.4

6.2

-5.5

0.4

1.8

0.8

Източник: НСИ

Изостреният апетит за банково кредитиране може да се види и от статистиката на БНБ, според която през 2006 г. фирменото търсене на кредити е съсредоточено основно най-вече в малките кредити, до 2500 лв, където се наблюдава ръст от 120%, както по брой на сделките, така и като сума, следвани от кредити в размер на 250,000 – 500,000 лв., в който диапазон нарастването е 36%. През 2007 г. картината рязко се променя и най-голямото търсене на фирмени кредити вече е в диапазона над 1 млн. лв., където увеличението на броя отпуснати кредити в този диапазон е 95%. По размер на отпуснатите суми търсенето на кредити е най-голямо в диапазона 500 х. – 1 млн. лв., а именно 61%.

След началото на икономическата криза натрупаните банкови задължения остават да тежат в балансите на нефинансовите предприятия, което в крайна сметка се отразява и на дела на лошите кредити в банковата система, които вече надхвърлят 25% от обема на всички кредити. Това представлява сериозен риск за банкова система, като според данните на БНБ[1] към средата на 2013 г. заделените провизии покриват малко над половината от посочения обем необслужвани кредити.

 Графика 4. Изменение на преструктурираните и лошите кредити

Графика 4. Изменение на преструктурираните и лошите кредити

Източник: БСК, „Доклад относно задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката“, януари 2013 г.

Силното банково кредитиране в годините преди кризата  води до промяна в структурата на задълженията на българските предприятия, като основен техен кредитор вече не са техните доставчици, както това е през 2005 г., а най-големите техни дългове са към финансовите предприятия, съгласно таблица 2, като делът на задълженията към банките за шест години се е увеличил с 35%, докато задълженията към доставчици в структурата на дълга са намалели с 30% (8 п.п.) до 19%.

На второ място в структурата на задълженията се изкачват предприятия от групата на задлъжнелите фирми с дял 23.6% към края на 2011 г. Това е друг много сериозен проблем, който не е достатъчно добре изследван в България. Той е дори по-сериозен от обикновената междуфирмена задлъжнялост, защото за разлика от нея, която може да бъде решена или чрез фалит, или чрез подобряване на финансовите параметри на фирмата, вътрешно груповата задлъжнялост създава заблуда за инвеститорите и външните наблюдатели, че като цяло рисковете за групата са под контрол, а всъщност не е ясно дали те не представляват едни огромни кухи структури, които изпомпват ликвидност от включените в групата печеливши предприятия, за да я трансферират към губещи такива, но важни от гледна точка стратегически цели на структурата. Проблемът се усложнява още повече, ако в една такава група от предприятия има и банка или пенсионен фонд. При липсата на адекватен контрол в България, колапсът на една такава конгломерация от предприятия може да доведе до верижен фалит не само на предприятията от групата, но и да породи сериозен финансов риск за цялата държава, способен да отприщи сериозна банкова, а в последствие и икономическа криза.

Особено тревожен е фактът, че към края на 2011 г. задълженията на всички нефинансови предприятия надхвърлят със 70% собственият им капитал, както е видно от графика 2, като това се отнася най-вече за предприятията, търгувани на фондовата борса. Именно това са най-големите предприятия в България, чието финансово здраве е показателно за цялата българска икономика.

Таблица 2. Структура на задълженията според вида на кредиторите

 

2005   г.

2010   г.

2011   г.

Индекс 2011/2005

Индекс 2011/2010

 

Млрд.лв.

%

Млрд.лв.

%

Млрд.лв.

%

 

 

Доставчици

18,128

27,1

30,153

19,1

30,590

18,8

169

101

Финансови   предприятия

14,927

22,3

46,606

29,5

48,867

30,0

327

105

Предприятия от   група

13,404

20,0

37,065

23,5

38,491

23,6

287

104

Данъчни   задължения

3,017

4,5

4,026

2,6

3,539

2,2

117

88

Персонал

1,250

1,9

1,889

1,2

1,931

1,2

154

102

Осигурителни   задължения

0,694

1,0

0,949

0,6

1,018

0,6

147

107

Облигационни заеми

0,306

0,5

2,157

1,4

1,483

0,9

485

69

По полици

0,323

0,2

0,292

0,2

90

Аванси

5,637

3,6

5,655

3,5

100

Други

15,296

22,8

29,083

18,4

31,213

19,1

204

107

ОБЩО:

67,022

100

157,888

100

163,079

100

243

103

Източник: БСК, „Доклад относно задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката“, януари 2013 г.

Когато се разгледат структурата на задълженията на предприятията по икономически дейности, се установява, че секторите с най-големи задължения са именно тези, които са отбелязали най-голям ръст по време на кредитния бум. На първо място е търговията, защото тя е пряк изразителна покупателната способност на населението, а и най-много предприятия са концентрирани именно в този сектор.  Както беше отбелязано по-горе, търговията е секторът, който в годините преди кризата расте с намаляващ тренд, което в известна степен е парадоксално, но от друга страна отразява променените потребителски нагласи на населението, което от потребление на стоки се ориентира към консумация на услуги и към инвестиции, основно в недвижимости. След началото на кризата, драстично свилото се потребителско търсене се отрази неблагоприятно най-вече на този сектор, който не успя, а може би и нямаше възможностите адекватно да предвиди развитието на икономиката. В известна степен за тази неадекватна оценка спомогна и некомпетентното говорене на правителството на Сертей Станишев, който до последния момент на своето управление през 2009 г. твърдеше, че България ще остане като остров на стабилността всред разразилата се вече по това време финансова криза в световен мащаб. Операциите с недвижими имоти и строителството логично идват на следващите две места, имайки предвид вече спомената тяхна роля за ръста на икономиката преди кризата. Проблемите на следващите три сектора са свързани основно с огромните грешки на държавата и регулаторните органи, които се допуснаха в предходните периоди. Всъщност отраслите с най-малко задължения, в дъното на таблицата може да се каже, че са именно тези отрасли, които са в основата на икономическия растеж понастоящем, ако може изобщо да се говори за някакъв растеж при близки до нулата стойности.

И именно най-задлъжнелите сектори продължават да увеличават своите дългове, като през 2011 г. спрямо 2010 г. увеличение на задълженията се констатира в следните сектори: производство и разпределение на енергия – с 1.7 млрд.лв.; операции с недвижими имоти – с 1.6 млрд.лева; търговия – с 1.5 млрд.лв.; далекосъобщения – с 0.8 млрд.лв. и с по 0.1 млрд.лева в хотелиерство и ресторантьорство и транспорт, складиране и пощи. Намалението на задълженията се наблюдава в следните дейностите: производство на основни метали – 3 млрд.лв.; строителство – 1.6 млрд.лева и производство на хранителни продукти – 0.1 млрд.лева. Намалението на задлъжнялостта на последните три отрасъла се дължи на по-високата цена на металите в световен мащаб, на възстановяването в строителството, но благодарение на сериозните държавни и европейски средства вложени в строеж на инфраструктура и на свеждане на потребителското търсене до най-належащи всекидневни нужди в сектора на храните.

Таблица 3. Структура на задълженията по икономически дейности

Дейност

Млрд.лв.

Търговия

35,7

Операции с недвижими   имоти

25,2

Строителство

18,7

Производство и   разпространение на ел. и топлоенергия и газообр. горива

13,0

Транспорт, складиране   и пощи

7,1

Далекосъобщения

7,1

Производство на   хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия

6,1

Хотелиерство и   ресторантьорство

5,5

Производство на   основни метали

4,9

Източник: БСК, „Доклад относно задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката“, януари 2013 г.

От предоставените на графика 5 данни се вижда, че има увеличение, както в междуфирмената[2], така и в нетната[3] задлъжнялост на българските фирми. От друга страна, единствената група задължения, която отбелязва намаление, е тази на данъчните и осигурителните задължения, като от графика 6 е видно, че нивото на данъчните задължения през кризисната 2011 г. е под нивото от 2007 г. – една от най-добрата в икономическо отношение година за българския бизнес. Това представлява много характерен сигнал относно приоритетите на държавната администрация през посочената година.

Графика 5. Агрегирана структура на задълженията по вид на кредиторите

Графика 5. Агрегирана структура на задълженията по вид на кредиторите

Източник: БСК, „Доклад относно задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката“, януари 2013 г.

Графика 6. Данъчни и осигурителни задължения

Графика 6. Данъчни и осигурителни задължения

Източник: БСК, „Доклад относно задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката“, януари 2013 г.

Същевременно задълженията към персонала продължават да се увеличават през годината и достигат 1.9 млрд. лв., като 9% от посочените задължения са над 1 година. Това е допълнителен фактор за свитото потреблението в страната, спадът на данъчните приходи и приходите в бюджета на НОИ.

Графика 7. Задължения към персонала

Графика 7. Задължения към персонала

Източник: БСК, „Доклад относно задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката“, януари 2013 г.

 Изводи и препоръки:

Тази огромна задлъжнялост всъщност говори, че в близките години предприятията няма да са в състояние да акумулират толкова ликвиден ресурс, който да им позволи да намалят своите задължения. Това от своя страна ще оказва натиск върху икономическото развитие на страната, тъй като от една страна ще ограничава инвестиционната активност в икономиката, а от друга страна ще оказва много сериозен натиск върху държавата и нейните органи, включително и корупционен, за предоставяне от нейна страна на свеж финансов ресурс чрез системата на обществените поръчки. Затъналият в дългове бизнес, натрупаните лоши кредити в банковата система, непрекъснатите скандали с европейски фондове и тяхното слабо усвояване и затегнат контрол, драстично намалелите чуждестранни инвестиции в страната и продължаващите политически и социални турбуленции, превръщат държавата в почти единствен възможен източник на свеж финансов ресурс за бизнеса и то за този бизнес, който е добре поставен пред управляващите. Така се оказва, че ако държавата не предприеме драстични мерки за подобряване на бизнес средата в България, като същевременно се опита да ограничи влиянието на едрия бизнес върху нейните решения, облагодетелстващи само определи играчи, то перспективата пред българската икономика ще остане мрачна. В тази сложна международна икономическа обстановка, която за момента не дава сериозни признаци за позитивно изменение, надали би могло да се разчита единствено на износа, който да доведе до сериозно подобрение на финансовите показатели на българските предприятия.

В тази връзка приетите 88 мерки за намаляване на административната тежест, предложени от правителството са в положителна посока. Проблемът, който остава неразрешен обаче е, че правителството и държавните институции продължават да работят на парче. Държавната машина е затънала в буквално допотопни бюрократични процедури, чието облекчаване е просто невъзможно, защото няма ясна картина каква е цялата бюрократична тежест, която е стоварена върху бизнеса и населението. Дори и подборът на споменатите 88 мерки е направен не от гледна точка на цялостен анализ на законодателството, а на базата на индивидуални предложения на отделни поделения на държавната или общинска администрация. Т.е. ако предложението е добро, се приема. Но изобщо не става ясно дали бизнесът има нужда от точно тези облекчения.

Подобряване на бизнес средата би следвало да стъпи върху два основни стълба, които са абсолютно ключови за каквито и да било реформи. На първо място е напълно неприемливо държавната администрация да продължава да работи без ефективна информационна свързаност на всички нейни структури или без изграждането на т.нар. електронно правителство. Огромната тежест върху бизнеса се изразява в необходимостта да се подават всякакви документи, които вече са налични в други държавни структури, както и необходимостта подаването на тези документи да става на хартиен носител или в най-добрия случай – на електронен, но лично от подателя. Това освен че представлява загуба на време на бизнеса, е предпоставка за чиновнически произвол и за корупционни практики.

На второ място е изключително належащо цялото бизнес законодателство, касаещо функционирането на една фирма, независимо от отрасъла или бранша, да бъде кодифицирано. Управлението на този вид държавна регулативна дейност чрез подзаконови нормативни актове,  които само тесни специалисти могат да следят и разбират, трябва да бъде прекратена. Всички изисквания към бизнес средата в държавата трябва да бъдат включени в един законов акт, който да бъде подложен на много сериозно обществено обсъждане, ако е необходимо в рамките на няколко години и да предвижда разумен гратисен период за неговото влизане в сила. Това е европейска и световна практика. Проблемът на прекалено честото изменение на законодателството и регулирането на бизнес практиките с наредби и вътрешноведомствени разпоредби или тълкувателни писма не само не облекчава пазарната средата, а напротив – за един предприемач в определен момент става по-лесно и по-евтино да не спазва закона, отколкото да мине през цялата процедура на регистриране и съгласуване с държавните органи. В това отношение в България все още царува онова отношение между държава и граждани, каквото беше наложено от социалистическата държава  – отношение на недоверие, подчиненост, подозрителност и властови натиск. В тази връзка наложилата се практика за приемане на законодателство на парче всъщност прикрива некомпетентността на съставителите, тъй като се разчита, че допуснатите пропуски след това могат да бъдат поправени или с правилници, или с наредби и други подзаконови актове, които в много случаи де факто дописват законите, вместо да ги разясняват. Практиката за ремонтирането на току щи влезли в сила закони категорично трябва да бъде прекратена.

И на трето място, би могло да се добави, контролната дейност на държавата да се извършва не на базата на непрекъснат и всеобхватен документален контрол, а чрез въвеждането на нови, съвременни методи, базирани на техниките за оценка на риска и на статистическия анализ. Това означава коренна промяна на начина, по който работи държавната администрация и внедряване на висококвалифицирани специалисти, които да могат да извършват подобен тип анализи. Такъв подход ще даде тласък и на нивото на университетско образование, което от чисто теоретично преподаване ще се наложи да премине към високо-технологично и практическо обучение. По този начин държавата ще може и да формулира адекватни критерии за определяне на държавната поръчка към университети. От друга страна изискването за висше образование в неговите разновидности – бакалавър, магистър или доктор, ще се изпълни със смисъл. Към настоящия момент изискването за наличие на висше образование към кандидатите за държавна или общинска работа е напълно формално и в голямата си част извършваната работа може да бъде практикувана и с по-ниско образование.


[1] „Банките в България, април – юни 2013 г.“, БНБ

[2] Като „междуфирмени“ условно се разглеждат задълженията между стопанските субекти (длъжници и кредитори) от нефинансовия сектор на икономиката, при които е възможно да се направи прихващане „задължения – вземания“ и при които е възможно двойно отчитане на задълженията и вземанията. Такива са задълженията към доставчици, предприятия в група и асоциирани и смесени предприятия, свързани предприятия, както и облигационни заеми, полици, аванси и други.

[3] Като „нетни“ условно се разглеждат задълженията, които предприятията от нефинансовия сектор на икономиката дължат към финансови предприятия, персонала. Това са задълженията, които не са обвързани с насрещни вземания.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *