2 001 Преглеждания

Театърът с „фалшивите“ бюлетини

Много бързо спря офанзивата на новия главен прокурор срещу ГЕРБ. Не само бързо, но и рязко. Имайки предвид бързината, с която правосъдната система в България работи, изненадващо е, че в рамките на два месеца Инспекторатът към ВКП излезе с решение за оневиняване на участниците на срещата в Банкя, което означава, че срещу тях няма да бъдат повдигнати обвинения. Не само това, но де факто подложен на съдебно преследване ще бъде този, който е изнесъл тази информация. Не е много ясно на каква база почиват заключенията на Инспектората при условие, че в наказателния кодекс много точно са описани престъпленията, извършени от участниците в срещата. Така че действията на Борисов, Найденов и Кокинов са укорими не само морално, но и от чисто законова гледна точка.

След този ход на прокуратурата в очите на непредубедения наблюдател остава усещане за разигран театър, който трябваше да послужи да се намали влиянието на ГЕРБ, по такъв начин, че партията да не получи прогнозираните гласове за нея, което на практика се и случи. Имайки предвид обаче, че посоченият скандал се състоя преди изборите, с течение на предизборната кампания неговото влияние като че ли започна да избледнява и затова беше необходимо общественото мнение да бъде заливано от една непрекъсната поредица от скандална информация с цел недопускане избирателите на ГЕРБ да се мобилизират отново и да дадат гласа си за партията на Борисов.

И тук не е въпросът, че тази информация не беше вярна или че не трябваше да достигне до обществото. Става въпрос, че това беше осмислена, начертана и изпълнена стратегия от страна на БСП за намаляване влиянието на ГЕРБ и понижаване на неговите изборни резултати. А защо беше избрана тази стратегия? Поради простата причина, че БСП разбра, че има таван от около 800,000 избиратели, който таван не може да бъде надхвърлен. От тази гледна точка единствената възможна предизборна стратегия беше да се омаломощи прекия опонент чрез една безкрайна черна ПР кампания.

В тази връзка е елементарно да се вярва на идеята, че на някой от печатницата в Костинброд му е заговорила гражданската съвест и той се е обадил на Мая Манолова, за да предупреди за готвената измама на изборите. Ако се проследи целия спектакъл, който беше изнесен в деня на размисъл по отношение на т.нар. „фалшиви бюлетини“, то не може да останат незабелязани няколко неща:

  1. Прокуратурата прави обиск на печатницата, ангажирана в отпечатването на бюлетините в нощта на петък срещу събота, т.е. един ден пред изборите.
  2. Денят за размисъл е взривен с новината, че в Костинброд са открити 350,000 фалшиви бюлетини.
  3. Изрично във всички новини се подчертава, че става въпрос за печатница на общински съветник на ГЕРБ. Пропуска се да се съобщи обаче, че тази печатница е печатали бюлетините и за предишните няколко избори.
  4. Първи за фалшивите бюлетини заговори ТВ7, като специално Николай Бареков предаваше на живо от печатницата, докато всички останали медии все още проверяваха информацията и се чудеха какво става. Всъщност именно той обявява, че бюлетините са фалшиви и в типичния си стил заявява, че прокуратурата е осуетила грандиозна фалшификация на изборите и опит на ГЕРБ за манипулация на вота с 10%. Пресконференцията на прокуратурата се случва по-късно под напора на вече разиграващите се събития.
  5. В целия този театър липсва участието на собственика на печатницата, а в новините се цитира изказването на икономическия директор на „Мултипринт“, който твърди, че посочените бюлетини са производствен брак. Той казва и нещо по-интересно пред Медияпул, а именно, че истината ще излезе наяве след два дни. Пред Агенция „Фокус“ собственикът Йордан Бончев казва, че няма никакви притеснения по темата и че ако е имало нещо незаконно, той би бил първият, който би бил задържан. Логично, нали? В последствие никой повече не се занимава със собственика и мениджмънта на печатницата и срещу тях не е повдигнато никакво обвинение, въпреки че ако има директен нарушител на закона, това е именно печатницата.
  6. Няма как в случая да не бъде направена аналогия с изказването на Доган в последните дни преди изборите през 2009 г., което отново взриви общественото мнение и доведе до неочаквано висока изборна активност, която тогава преля в подкрепа за ГЕРБ.

Интересно е обаче да се поразсъждава, кой от персонала на печатницата би се обадил на Мая Манолова, която няма нищо общо с Костинброд и е почти невъзможно да се допусне, че някой печатар или друг зает в печатницата ще му хрумне да звъни на Мая Манолова, която няма нищо общо с града, тъй като тя се канадидатира за народен представител от Кюстендил. По-рационално е да се допусне, че ако изобщо Манолова има контакт с печатницата, то той ще бъде или със собственика й или с изпълнителния директор. Но собственикът, както е ясно, е приближен до ГЕРБ и Бойко Борисов. Той е пряко заинтересован ГЕРБ да спечели, защото това е в пряк негов икономически интерес. Както става ясно от изнесената информация, стойността на договора за печат на бюлетините за изборите е приблизително 900,000 лв. За президентските избори неговата печатница е избрана отново да печата бюлетините за вота, като тогава сумата на договора е малко по-малко от 700,000 лв.  След всички тези факти някой трябва да повярва, че един обикновен служител, който си получава заплатата от печатницата и който при всички случаи е по-скоро симпатизант на ГЕРБ, е решил да се обади на Мая Манолова, за да я предупреди за възможна фалшификация. Надали! Дори и да допуснем, че връзката не е била директна, а чрез посредник, сподвижник на БСП в Костинброд, то отново изниква въпросът защо точно Мая Манолова, а не главния секретар на БСП например и защо, ако такъв сигнал има, БСП не е изпратила официално писмо до ЦИК или до прокуратурата, както се прави, когато някоя партия констатира нарушение на изборното законодателство?

Тук има един технически въпрос, който също е интересно да се обсъди. Прокуратурата до последно отказа да изнесе информация за кои области са били предназначени заловените бюлетини. Интересно е да се знае дали те са били предназначени за София и големите градове като Варна и Пловдив или за по-малките центрове. Този въпрос е интересен поради технологията на печатане на бюлетините, което може да потвърди или отхвърли тезата на мениджмънта на печатницата, че заловените количества са технологичен брак. Нека разгледаме един пример:

Нека печатницата примерно е са такива параметри, че да може да печата 4 бюлетини едновременно. Да предположим, че трябва да се отпечатат бюлетините на три града X, Y и Z, като тиражът на бюлетините за град X е 300,000 броя, за град Y – 150,000 бр. и за град Z – 25,000 бр. Ако един печатар има задача да напечата най-икономично тези бюлетини, то той би направил следното: би размножил два пъти бюлетината на град X, така че на печатната плака да има 4 бюлетини, като град X ще има две бюлетини с тираж от 150,000, или общо 300,000, град Y ще има една бюлетина, като нейният тираж ще бъде 150,000 , а на град Z ще бъдат отпечатани не 25,000, каквато е поръчката, а 150,000, защото това е минималното количество, което трябва да бъде напечатано, така че да бъдат постигнати първоначално заложената заявка. Може да се провери, че в случая това е оптималният тираж и всяко друго разположение на бюлетините ще доведе до използването на повече хартия и оскъпяване на процеса. След като бюлетините са напечатани, град X ще има своите 300,000 бр., град Y ще получи своите 150,000, а за град Z, както беше казано, вместо заявените 25,000 ще бъдат отпечатани 150,000, т.е. с 125,000 повече. Тъй като тези 125,000 бюлетини трябва да се отрежат и оформят заедно с всички останали, то в крайна сметка те няма да се различават по нищо от останалите редовни бюлетини. Така, след предаването на заявените бюлетини, в печатницата ще останат купища бюлетини, които по нищо няма де се различават от оригиналните, но от които няма да има нужда. От гледна точка на печатницата, това не е макулатура, както някои специалисти се опитаха да обяснят, а наистина технологичен брак, който не може да се използва, но който не може просто да се изхвърли, най-малкото защото може да попадне в незнайно какви ръце. Именно затова е важно да се знае за кои области са били предназначени намерените бюлетини и ако между тях няма за големи градове, горното разсъждение би било потвърдено. Друг е въпросът, че този недостатък на технологичния процес може умишлено да е бил впрегнат в изборния процес за постигане на нечестно предимство.

Защо обаче все пак възникна този скандал? Ако предположим, че наистина е имало заговор да се напечатат повече бюлетини, така че да бъдат използвани за фалшифициране на изборите, то кой е предоставил тази информация и трябва ли този човек да бъде търсен сред мениджмънта на печатницата? Имайки предвид, че ръководството на печатницата е свързано с ГЕРБ,  той кой все пак би имал интерес от разгласяването на тази информация? И така идваме до най-щекотливия въпрос от къде Мая Манолова се е сдобила с нея. Всъщност тя нямаше никакво намерение да разкрива, че именно тя е подала сигнала до прокуратурата, ако не беше изтекла информация от ДАНС и Цветанов не я беше споменал в изказванията си. Т.е. и до момента ние нямаше да знаем, че подател на сигнала е именно Мая Манолова, ако не се беше  получил този теч на информация. От това човек може да си направи извода, че прокуратурата по-скоро е използвана като маша в ръцете на БСП, отколкото че е проявила хъс и предвидливост да предотврати нарушението на закона.

След така изложените данни може обосновано да се предположи, че информацията не е подадена случайно и че най-вероятно това е направено умишлено, но не от обикновен печатар, а от хора, свързани с ГЕРБ и дори от самото ръководство на ГЕРБ. Защо обаче някой от ГЕРБ би направил това? В тази връзка трябва да се разгледа развитието на една друга сага, а именно отношенията между Борисов и Цветанов.

През последните месеци от управлението на ГЕРБ Цветан Цветанов все повече започна да се превръща във воденичен камък на врата на Бойко Борисов. Има достатъчно изказвания на Борисов, в които той по един или друг начин изразява неодобрение от действията на своята „дясна ръка“. Въпреки това, за всички е ясно, че освобождаването на Цветанов от заместник-председателското му място в ГЕРБ няма да мине без сериозни колизии, които могат да доведат и до разпадане на самата партия. Неслучайно в едно от изказванията си преди изборите Борисов спомена, че партията не е негова, а на Цветанов. Това достатъчно добре потвърждава разбирането, че освобождаването на Цветанов би предизвикало сериозен проблем в редиците на ГЕРБ. И тъй като Борисов е играч, загрижен единствено и само за себе си и своя обществен статус, то резонно е да се предполага, че той ще търси начин да се освободи от Цветанов без това лично него да го въвлича в конфронтация с своя заместник. От тази гледна точка какъв по-добър вариант, ако Борисов подпомогне действията на прокуратурата срещу Цветанов. По този начин той постига няколко цели едновременно.

На първо място се разделя с заместника си уж притиснат от обективните обстоятелства. Ясно е, че ако Цветанов бъде арестуван и осъден, той повече не би могъл да изпълнява ангажиментите си към ГЕРБ, свързани с организационната дейност. На второ място се постига консолидация на електората на ГЕРБ, тъй като симпатизантите са призовани да се опълчат срещу несправедливите обвинения към един от своите лидери, а от друга страна, тези, които не харесват Цветанов, получават удовлетворение. На трето място общественото внимание се измества към нещо много по-пикантно и първично като публичния линч на един злодей, който трябва да бъде разпнат и хвърлен в затвора, за да изкупи греховете от цялото управление на ГЕРБ и да понесе отговорността за всички безобразия, които партията извърши по време на своето управление. Ясно е, че в този случай Цветанов е просто една обикновена изкупителна жертва. Освен това жертването на Цветанов дава възможност на хората да провидят в действията на прокуратурата онзи обществен авторитет, който ще накаже лошите и ще направи така, че правдата да възтържествува. И на четвърто място, но не по значение, Борисов с подобен ход купува собствената си съдебна неприкосновеност и последните действия на прокуратурата по отношение на неговото оневиняване за скандала в Банкя е доказателство именно за разиграването на този сценарий. Друг е въпросът, че прокуратурата можеше да изчака малко и този скандал да се размие във времето, както всички предходни без да е необходимо за това Инспекторатът към ВКП да излиза с категорично становище.

Така стигаме до отговора на въпроса кой е човекът, предоставил информация за напечатаните в повече бюлетини в печатница „Мултипринт“. Ясно е, че това трябва да е човек свързан с висшите етажи от ръководството на ГЕРБ, който би предоставил тази информация на своите най-големи опоненти от БСП срещу определени отстъпки или облаги. Подреждайки в логическа последователност горните факти, няма как човек да не стигне до извода, че единственият, който има мотив и най-вече възможност да предостави тази информация е самият Бойко Борисов. Най-вероятно това е станало след разговор с определен представител на БСП, в който разговор на него му е разяснено, че или ще влезе в затвора или че ще трябва да се откаже от победата на изборите, за да спаси себе си и партията си. Както беше вече посочено, действията на прокуратурата от последните няколко месеца, включително по време на предизборната кампания, недвусмислено потвърждават хипотезата, че войната срещу ГЕРБ ще се води на всички фронтове с цел те повече да не вземат властта. Имайки предвид произходът на Борисов и неговите силни контакти с определени среди от БСП и от т.нар. задкулисие, то е напълно рационално да се допусне, че подобни разговори не са спирали и че в не малка част от своите действия Борисов се е ръководил именно от интересите на тези определени кръгове. Просто защото той произлиза от тях.

Разбира се, в случая се насложиха и много други процеси, които допринесоха за това развитие на нещата, един от които е натискът от Русия за продължаване строителството на АЕЦ Белене. Факт е, че Борисов не изигра картите си по най-добрия начин, въпреки че искаше да го направи. Той направи опит да играе с американците и да постигне някакви договорки с тях, но в крайна сметка това, което изяде главата му е, че той не зае категорична позиция и искаше да седи до края на два стола едновременно, което за пореден път се оказа невъзможна задача. Освен това връзките, които Борисов има с посочените среди в България не могат да бъдат прекъснати толкова бързо и лесно. Той продължава да бъде зависими от тези връзки, въпреки, да предположим, неговите опити за скъсването им с тях. Нека да си спомним как започна неговия възход към властта и какви хора формираха „Глобална България“, организацията грижеща се за неговия публичен възход. Повечето от нейните членове продължават да го защитаващ и в настоящия момент.

Така стигаме до основният извод, че ГЕРБ още в самото си замисляне като партия е създадена да отговаря на едно единствено изискване и това е да затвърди фасадната демокрация в България като се представи за дясна партия и привлече негласуващите за традиционната десница граждани, поради нейното систематично очерняне в медийното пространство, както и хората, които не биха си дали гласа за БСП. Явно е, че ГЕРБ и БСП са просто две страни на една и съща монета и че всички държавни институции са впрегнати не за развитие на демокрацията и пазарната икономика в страната, а точно обратното – в защита на интересите на една малка олигархична прослойка, чиято цел е заграбване на националните ресурси само за себе си за сметка на всички останали. Дали това ще продължи да е така и до кога, е въпрос на осъзнаване на населението. Проблемът е, че в тази брутално наситена с манипулативни медии и организации среда, липсва тази информация и този обществен дебат, който да послужи за основа за обединение на интересите на гражданите и за изграждане на ясна визия към какво трябва да се стреми страната, за да подобри социалното и материално положение на бедстващото население. Налаганите по безогледен начин правила и предписания на външни заинтересовани страни прави този процес още по-труден.

За съжаление България критично изостава по пътя на своето развитие към демокрация и истинска пазарна икономика, което изоставане става почти невъзможно да бъде наваксано и преодоляно!


Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *