538 Преглеждания

Турция пред икономическа криза – причини и последствия

Турската икономика през последните няколко години, най-вече след 2015 г. се характеризира с нарастващи макроикономически дисбаланси, които са следствие от експанзионистичната фискална и монетарна политика на държавата с основна цел ускоряване на икономическия растеж. Високият икономически ръст все повече започва да се съпровожда от висока инфлация, отслабване на турската лира, намаляване на преките чуждестранни инвестиции и навлизане на горещи пари, насочени към краткосрочна висока инвестиционна възвращаемост, което прави икономическата ситуация в страната изключително нестабилна и зависима от краткосрочното чуждестранно финансиране. Налагането на санкции и увеличаването на митата върху вноса на турска стомана и алуминий от президента на САЩ Доналд Тръмп само катализираха срива на този неустойчив икономически модел. Отказът на правителството на турския президент Ердоган да отговори с адекватни икономически мерки на пазарните предизвикателства, както и да отслаби политическата конфронтация със САЩ само задълбочават проблемите пред Турция и с много висока вероятност може да се прогнозира, че страната е изправена пред сериозна икономическа рецесия. Намаляването на кредитния рейтинг на Турция от основните рейтингови агенции едновременно и с няколко стъпки потвърждава негативните перспективи пред турската икономика. В настоящия анализ са очертани основните причини за настоящата криза и евентуалните последствия от нейното развитие, както за самата държава, така и за останалите възникващи пазари, като е посочено и влиянието й върху Европейския съюз и в частност върху България.

Началото на валутната криза

Турската валута и турската икономика като цяло преживя сериозен шок през предходните десетина дни, през които турската лира се обезцени с почти 28%, като от TRN/USD 5,23 на 8 август тя се срина до TRN/USD 7,24 на 13 август, когато беше отбелязана най-ниската стойност на разменния курс. След обявените в същността си кратковременни и палеативни мерки на централната банка на Турция сутринта в понеделник, 13 август, валутният курс се стабилизира и се върна на по-ниски нива, но тенденцията за обезценяване на лирата е ясна и условията за нейното отслабване не само не са изчезнали, но и ще продължат оказват натиск върху валутния курс. Всъщност от началото на годината обезценяването на лирата е около 40%, а за последните пет години то надхвърля 70%.

Графика 1.  Изменение на курса лира/долар за юли и август 2018 г.

Източник: Reuters

Спусъкът на кризата

Основната причина за валутната криза и спусъкът, който отприщи разпродажбите на турски лири беше конкретно обявеното от президента на САЩ Доналд Тръмп увеличение на митата върху вноса на стомана и алуминий от Турция, които се вдигат двойно до 50% за стоманата и 20% за алуминия съответно. Това решение на американския президент дойде след провала на преговорите по освобождаването на арестувания в Турция евангелистки проповедник  Андрю Брансън и неизпълнението от турска страна на поетите договорености. Въпреки че началото на разразилата се валутна криза може да бъде свързана с конкретно събитие, предпоставките за нейното избухване са много по-сериозни и са свързани с фундаменталните проблеми на турската икономика, които се развиват вече от няколко години. Така например в края на юли беше отчетена годишна инфлация на потребителските цени от 15,85%, което представлява ниво, измервано за последен път преди 15 години.

Фундаменталните фактори в основата на кризата

Де факто турската икономика в реално изражение расте през последните години със сравнително доста високи темпови, надхвърлящи 6% след 2013 г., като през 2017 г. със своите 7,4% надмина ръста на икономиките на Китай и Индия. Този бурен растеж обаче има своите негативни страни и те са свързани с натрупването на макроикономически дисбаланси. След сравнителното подобрение на дефицита по текущата сметка след 2011 г., когато тя достигна -9% от БВП до малко под -4% в края на 2015 г., от 2016 г. тя отново започна да се влошава и в края на 2017 г. достигна -5.5%, докато към полугодието на 2018 г. вече надхвърля -6%. Основна причина за влошаването на текущата сметка е трансформирането на турската икономика и нарастване ролята на вътрешното потребление като основен двигател на БВП за сметка на износа.

Графика 2. Растеж на БВП и принос на отделните компоненти в % за 2012-2017 г.

Както се вижда от графика 2, през 2012 г. най-голям принос за ръста на БВП има нетният износ. През 2013 г. основен двигател е потребителското търсене, но заедно с брутното капиталообразуване. През 2014 г. турската икономика расте едновременно благодарение на потребителското търсене и на нетния износ. След 2015 г. обаче основен икономически двигател вече е потребителското търсене, като през 2016 г. нетният износ има дори отрицателен принос.

Причините за прегряващата турска икономика

Фискални и монетарни стимули

Стимулирането на икономическото развитие на Турция, се осъществява едновременно чрез фискални и монетарни стимули.  Фискалните стимули са свързани с провежданата от държавата фискална експанзия чрез три основни канала.

На първо място това са инвестициите на турското правителство чрез модела на публична-частно партньорство (ПЧП). Този модел набира скорост след 2007 г. като към настоящия момент в него са инвестирани около USD 61 млрд. в 221 проекта. Инвестициите нарастват осезаемо след 2009 г., като най-сериозно увеличение е отчетено през 2012 г. и 2013 г. Отрасли, които са основни бенефициенти на инвестиционната схема са транспорт, енергетика, здравеопазване. Лъвският пай от финансирането е насочено обаче към строителния сектор, към който отиват 60% от инвестициите.

Вторият канал, чрез който правителството стимулира турският бизнес е Фондът за гарантиране на кредити (ФГК). Създаден още през 1993 г., през 2017 г. неговият капацитет е увеличен десетократно и понастоящем размерът му представлява 7% от БВП на Турция или около USD 60 млрд. Чрез него правителство гарантира банковите кредити на турските фирмите, като за фирмите износителки гаранцията покрива 100% от кредита, за малкия и среден бизнес таванът е 90% от получената сума, а на останалите търговски фирми се покриват 85% от главницата. Лихвите по тези кредити са по-ниски и са почти без такси. Липсата на сериозен надзор относно целите на гарантираните от фонда кредити води до насочването на огромна част от отпуснатите ресурси към финансирането на работен/оперативен капитал, а не към инвестиции.

Така, създавайки предпоставки за евтино кредитиране, през 2017 г. на базата на гаранции от фонда са  отпуснати 50% от всички кредити и 75% от кредитите, отпуснати в турски лири. Както се вижда, ФГК е в основата на кредитната експанзия в Турция, което увеличава сериозно моралният риск в банковата система. Този кредитен ръст е отговорен за 1.5 процентни пункта от растежа на БВП, регистриран през 2017 г. 80% от гарантираните чрез фонда банкови кредити са насочени към три сектора: търговия, производство и строителство. Трябва да се има предвид, че отпуснатите чрез този механизъм банкови кредити се отчитат с нула рисково тегло в банковите баланси, което стимулира кредитната експанзия на банките. Тази експанзия води до увеличаване на коефициента кредити/депозити, който достига общо 123%, като спрямо 2010 г. това представлява увеличение от 45%. Увеличава се и натискът за допълнително привличане на банкови депозити, което пък вдига лихвите и оттам разходите за финансиране на банките. Тези гаранции създават и натиск върху бъдещата фискална устойчивост на бюджета, както и риск от увеличаване на лошите кредити в банковата система при неблагоприятно развитие на икономическата конюнктура.  

На последно място, фискалната експанзия се реализира чрез данъчната система на Турция и най-вече чрез различните изключения и намалени данъчни ставки. Тук следва да бъде отбелязано, че Турция има една от най-неефективните данъчни системи изобщо и най-вече по отношение на събирането на ДДС. Де факто турската държава събира само 40% от възможното ДДС, изчислено на базата на обема на търговските операции. Една от основните причини за тази неефективност са множеството изключения, както и непрекъснато увеличаващия се брой на редуцирани данъчни ставки.

Монетарните стимули се изразяват в поддържането на ниски лихви, въпреки обезценяващата се валута и започналото затягане на паричната политика в основните икономически центрове на света. Факт е, чeслед края на декември 2016 г. турската централна банка вдигна на няколко пъти основната си лихва и от 8% тя достигна 17,75%, но тази мярка се оказа абсолютно недостатъчна за овладяване на галопиращата инфлация, която в края на месец юли достигна почти 16%, при условие че целта на ЦБ е инфлационно ниво от 5%. Трябва да се има предвид, че притокът на чужди капитали в страната се дължи в голяма степен на възможността да се реализира по-голяма инвестиционна доходност, отколкото в развитите икономики, което означава очаквания за реална възвращаемост от поне 5% до 10%. При лихвено равнище около 18% и инфлация от и над 16%, а скоро и над 20%, очакваната реална доходност е крайно недостатъчна за задържане на привлечените в Турция капитали. А те са изключително необходими за финансиране на дефицитите по платежния баланс и за рефинансиране на отпуснатите кредити в чуждестранна валута – основно в долари и евро.

Влошена икономическа устойчивост в резултат на държавното стимулиране

Резултатите на фискалните и монетарни стимули влияят негативно на външноикономическата устойчивост на турската икономика. Освен сериозното увеличаване на кредитирането в страната и повишеното лихвено ниво, те променят кредитната структура на страната и са в основата на нарастващия дефицит по текущата сметка на Турция.

Графика 3. Дефицит по текущата сметка в % от БВП 2008 г. – 2017 г.

Увеличаването на дефицита по текущата сметка през последните 3 години е съпроводено със сериозното влошаване на нетната международна инвестиционна позиция на страната, която за 2017 г. е -53% и с най-голям отрицателен размер сред останалите развиващи се пазари в групата на Г-20. През миналата година външните задължения на страната достигат до 80% от БВП, като ПЧИ представляват само 25% от тези задължения. Това, което е по-тревожно е, че нетните ПЧИ се свиват драстично и през 2017 г. те представляват само 1% от БВП за сметка на драстичното увеличение на краткосрочното външно финансиране, като покупките на правителствени и банкови ценни книжа от чуждестранни инвеститори през 2017 г. се увеличават повече от два пъти. Причината за това бързо навлизане на „горещи пари“ е по-високата доходност от инвестиции в страната, но именно подобен тип краткосрочно финансиране е и най-волатилно и създава предпоставки за валутна криза в случай че икономическата ситуация се влоши. Именно подобно развитие се наблюдава през първото и третото тримесечие на 2017 г., когато бързото изтегляне на подобни капитали води до сериозно намаляване на валутните резерви на Турция, които в момента са под 80% от препоръчителното от МВФ ниво.

Влошените параметри на текущата сметка на Турция, както и нарасналите задължения в чужда валута водят да значително нарастване на необходимото брутно външно финансиране, което за периода 2012 – 2018 г. се увеличава с над една трета, както се вижда от таблица 1. За същия период необходимото годишно финансиране на банките за погасяване на техните външни задължения нараства с близо 55%, а на правителството с 39%.

Таблица 1. Необходимо брутно външно финансиране в  милиарди щатски долари

Млрд. USD2012201320142015201620172018Промянав %
Необходимо брутно външно финансиране170,6209,1211,5199,9197,4211,3228,834,1%
Дефицит по текущата сметка48,565,143,632,333,147,149,1
Амортизация на ДЦК в евро2,31,53,12,82,83,85,1
Амортизация на Средносрочния и дългосрочнаия дълг38,242,434,633,256,158,956,247,1%
Правителство2,93,03,12,82,63,75,796,6%
Банки9,49,19,211,534,036,428,8206,4%
Други сектори25,930,322,318,919,518,721,7
Амортизация накраткосрочния дълг81,6100,2130,3131,6105,4101,5118,445,1%
Правителство1,21,00,80,30,00,00,0
Банки52,268,392,294,868,060,866,527,4%
Други сектори28,130,837,236,537,240,352,1
Правителство общо4,14,03,93,12,63,75,739,0%
Банки общо61,677,4101,4106,3102,097,295,354,7%

Източник: МВФ

Трябва да се има предвид също така, че девалвацията на лирата няма да има сериозно положително въздействие върху турския износ поради факта, че участието на страната в глобалните вериги на доставка нарасна сериозно през последните години. Така например делът на основните стоки с изцяло местен произход като храни и напитки, текстилни изделия, желязо и стомана и т.н. намалява в структурата на общия износ, докато значително увеличение на своя дял за периода 2010 г. – 2017 г. отбелязва износът на превозни средства и транспортно оборудване, с цели 40%. Тази промяна прави зависимостта на турската икономика от вносни материали много по-голяма в сравнение с преди, което означава, че обезценяването на местната валута не води до сериозно намаляване на цената на турския износ и не играе толкова положителна роля.

От друга страна чрез посочените канали за фискална експанзия се създава квази фискален дефицит, който би се материализирал при негативно развитие на икономическата ситуация, което вече е в ход. В случай че се направи допускане, че бизнесът няма да изпълни част от своите кредитни задължения по гарантираните от държавата кредити само в размер на годишната девалвация на лирата, което е сравнително консервативно допускане, то може да се очаква, че допълнителният фискален дефицит, който може да бъде генериран в следствие на подобно развитие би бил от порядъка на 2 процентни пункта допълнително към вече разширяващия бюджетен дефицит. Имайки предвид предприетите стъпки на турското МФ за облекчаване на бизнеса по отношение обслужването на кредитите, за което ще стане въпрос по-долу, това негативно влияние върху бюджета може да се материализира сравнително скоро, което би застрашило фискалната устойчивост на страната.

Същевременно сериозната обезценка на лирата ще се отрази негативно и на бюджетните показатели на страната и на изплащането на турския държавен дълг. Държавният дълг на Турция не е голям и е на ниво от 28% от БВП. Въпреки това 39% от публичния дълг и 42% от дълга на централното правителство е в чуждестранна валута и при отчетената девалвация на турската лира, очакванията са, че отношението на дълга към БВП ще се увеличи с около 7 процентни пункта до около 35% в края на годината. Допълнително ще нараснат и разходите на правителството за обслужване на дълга, което ще се отрази допълнително на бюджетния дефицит с около 1 – 1,5 проценти пункта, което означава, че за 2018 дефицитът най-вероятно ще надхвърли 4%.

Вероятност от изпадане на Турция в рецесия

Както вече беше посочено, турската икономика има всички симптоми на прегряваща икономика. Ако се направи съпоставка с Таблото на индикаторите за макроикономически баланси, според което Европейската комисия наблюдава страните-членки на ЕС и преценява тяхното макроикономическо състояние, турската икономика надхвърля граничните стойности на повечето индикатори, което говори, че страната са намира в състояние на прекомерни макроикономически дисбаланси, съгласно дефиницията на ЕК. От тази гледна точка е въпрос на време турската икономика да изпадне в рецесия, тъй като тези макроикономически дисбаланси не могат да бъдат поддържани устойчиво във времето каквито и мерки да предприеме турската държава. Избухването на валутната криза е само първият сигнал от поредица от събития, които ще последват. При всички случаи обезценката на турската лира ще доведе до увеличение на необслужваните банкови кредити. Една от причините за това ще бъде невъзможността на част от фирмите да обслужват своите кредити в чужда валута, основно в долари и евро, при условие че доходите им са в турски лири. Имайки предвид, че девалвацията на валутата ще ускори ръста на инфлацията в страната, това ще се отрази на доходите на домакинствата и съответно ще има отрицателен ефект върху потребителското търсене, което ще се пренесе върху оборотите на фирмите. От друга страна самите банки ще се опитат да ограничат кредитирането във връзка с натиска върху техните баланси и очаквания ръст на необслужваните кредити, което допълнително ще затрудни достъпа до банково кредитиране. При всички случаи рязкото обезценяване на лирата ще окаже влияние и върху възможностите на самата държава да поддържа експанзионистичната си фискална политика, което допълнително ще свие разполагаемия финансов ресурс в икономиката. И накрая, намалялата възвращаемост, която чуждестранните инвеститори могат да очакват от инвестициите си в Турция, отчасти дължащо се на отказа на централната банка да увеличи лихвите в страната, въпреки тяхното минимално покачване с 150 базисни пункта по заобиколен начин наскоро, ще принуди тези инвеститори да изтеглят парите си от Турция. Към настоящия момент Турция се въздържа от въвеждането на капиталови ограничения, въпреки някои мерки, касаещи валутните суапи, но предвид негативните очаквания за турската икономика и страхът от въвеждане на такива ограничения, изтичането на капитали няма спре. Това означава, че Турция ще имам проблем да финансира дефицита си по текущата сметка, както и падежиращите външни кредити.

Именно очакванията на Министерството на финансите, че валутната криза ще ограничи финансирането на бизнеса в момент, в който турските фирми се нуждаят най-много от свежо финансиране и с цел да не се допусне запушване на кредитните канали, в петък, 17 август министерството обяви, че предприема мерки за преструктуриране на гарантиране от правителството банкови кредити чрез удължаване на техния матуритет, възможност за надхвърляне на лимитите в следствие на девалвацията, отказ от искането на допълнителни обезпечения и т.н. Министерството също така насърчава фирмите да се позовават на форсмажорни обстоятелства в случай на необходимост от закъсняване на погашенията, липса на плащания от контрагенти, както и при протест на фактурирани плащания. Всички тези мерки обаче, въпреки че в известна степен ще облекчат бизнеса от задушаващата хватка на непосилните в следствие на обезценката кредитни погашения, те ще прехвърлят проблема върху банковата система на страната, тъй като ще отворят дупки в техните баланси. Ето защо проблемите породени от валутната криза постепенно ще започнат да се прехвърлят върху банковите баланси и най-вероятно ще доведат до банкова криза, която ще се разрази на по-късен етап.

Поради описаните макроикономическите дисбаланси вероятността турската икономика да изпадне в рецесия се оценява на над 50%. Намалението на кредитния рейтинг на Турция от основните рейтингови агенции едновременно и с няколко стъпки говори еднозначно в подкрепа на посоченото очакване. Единственото, което не е ясно засега колко дълбока ще е тя. Със сигурност ще се наблюдава поне значително намаляване на реалните ѝ темпове на растеж. Това ще затрудни значително механизмите на нейното функциониране и държавно стимулиране и  ще възпрепятства обслужването на външния държавен и корпоративен дълг.

Възможни политически решения на дестабилизацията

Ако президентът Ердоган не промени своето отношение към начина на справяне с икономическите проблеми, а именно към увеличаване на лихвеното равнище, за да спре изтичането на капитали, ако не се обърне към МВФ с цел подкрепа на платежния баланс на страната и ако не прекрати агресивната си реторика и съответно предприемането на контрасанкции срещу САЩ, то вероятността за сериозна криза нараства неимоверно.

Към настоящия момент турският президент по-скоро предприема действия в ескалиране на напрежението, отколкото обратното. Неговото разбиране, че увеличаването на лихвите води до по-висока инфлация пречи да централната банка да вдигне основната си лихва, което да успокои инвеститорите. Увеличението на лихвените нива се прави по заобиколен начин, като банките се принуждават вместо да участват на стандартите аукциони за едноседмично репо финансиране на нивото на основната лихва от 17,75% да използват овърнайт кредитния прозорец при лихва вече 19,25%. Това в някаква степен успокоява пазара, но създава напрежение между пазарните играчи и най-вече показва зависимостта на централната банка от политическото ръководство на страната, което създава сериозна несигурност.

Същевременно турският президент категорично отказва намеса на МВФ, тъй като го смята за проводник на американска политика и търси възможност за подкрепа от трети страни, като очакванията са, че такава подкрепа може да дойде от Русия, Катар или друга държава от Близкия изток. Де факто на 15 август в Турция на посещение беше емирът на Катар, шейх Тамим бин Хамад ал-Тани, който обеща финансова подкрепа за Турция в рамките на USD 15 млрд. Това веднага се отрази на курса на турската лира, която се възстанови до ниво от USD/TRN 5,9, но трябва да се има предвид, че подобна подкрепа е крайно недостатъчна и при необходимост тя би стигнала за интервенция на турската централна банка в подкрепа на лирата в рамките на едни до два дни.

Интересна е все пак логиката зад такава подкрепа от страна на Катар, за да се разбере, че това не е приятелска подкрепа на добра воля, а има сериозен външнополитически смисъл. Катар е малка държавав Персийския залив, която изпитва сериозно напрежение със своите съседи и най-вече с влиятелната в района Саудитска арабия, която е сериозен съюзник на САЩ. През май 2017 г. четирите съседа на Катар, а именно Саудитска арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет обявиха икономическа блокада на полуостровната държава, което постави на сериозно изпитание Катар. Въпреки че противопоставянето в някаква степен намаля, Саудитска арабия продължава да се отнася изключително враждебно към своя по-малък съсед и дори е задвижила проект за прокопаване на морски канал с широчина 200 метра и дължина 60 км., който напълно да отдели Катар от арабския полуостров и да го превърне в остров. Една от причините за агресивността на Саудитска арабия спрямо своя северен съсед е решението на Катар да закупи руски зенитни комплекси С-400.

В отговор на влошените си отношения със своите съседи, Доха се опитва да укрепи икономическите си връзки с международните сили, като ще инвестира USD 35 млрд. в САЩ до 2020 г. и ще увеличи дела си в най-големия петролен производител в Русия „Роснефт“. Държавата похарчи милиарди за оръжия от Франция, Италия, Великобритания и САЩ и продължава да строи пътища и стадиони за Световното първенство по футбол през 2022 г. От тази гледна точка за Катар участието за разрешаването на кризата в Турция е възможност, чрез която малката държава се опитва да заздрави контактите си със САЩ. Посредническата дейност обаче и получаването на политически дивиденти има цена, която явно емирът на Катар е готов да плати. Към момента цитирана сума от USD 15 млрд. е само обещание. Част от сделката, считаща се като гаранция за добронамереността на Турция, е освобождаването на двамата гръцки военни, обвинени в шпионаж и арестувани през март от турската държава. Явно е, че в случая говорим повече за взаимоизгодно сътрудничество между Турция и Катар, отколкото за приятелска безусловна помощ.

Финансова подкрепа от страна на Русия, въпреки значителното затопляне на отношенията между двете държави е много слабо вероятно предвид тежкото икономическо състояние на самата Русия, сериозното обезценяване на нейната валута, изчерпването на валутните й резерви с цел подкрепа на руската икономика и т.н. Русия още през месец февруари изчерпа напълно своя Резервен фонд, в който влизаха средства от продажбата на петрол, а създадения преди 10 години Фонд за национално благосъстояние, чиято цел беше да подпомага пенсионните плащания към руските пенсионери се превърна в инструмент за балансиране дефицита на руския бюджет. Намаляването на неговите резерви обаче принуди руското ръководство да предприеме мерки за увеличаване на пенсионната възраст в страната, което събуди недоволството на руските граждани, обвинявайки правителството, че новата пенсионна възраст надхвърля продължителността на живота в страната. От тази гледна точка е слабо вероятно Русия да се притече на помощ с чисто финансови инструменти, въпреки че може да предприеме мерки за облекчаване на търговските отношения между двете страни и предложението за разплащане в рубли и турски лири е една от възможните мерки в тази посока. Съмнително е дали обаче подобни мерки ще имат някакъв сериозен икономически резултат.

На базата на горното, явно е, че турската страна, въпреки ескалиращата реторика срещу САЩ ще търси задкулисни дипломатически ходове за уреждане на спора, възникнал около ареста на американския евангелистки проповедник. Неговото освобождаване е от изключителна важност за Тръмп, имайки предвид предстоящите избори през ноември, тъй като религиозните организации в САЩ са сериозен източник на електорална подкрепа за него. Развръзката по този казус предстои, но дори и положително нейно развитие, това по никакъв начин няма да доведе до преодоляване на икономическите проблеми пред Турция и вероятността за бъдеща икономическа рецесия остава много висока.

Последици от кризата за останалите възникващи пазари и за ЕС

Сривът на турската лира засегна много от останалите възникващи пазари и се отрази на борсите по цял свят. Много от валутите на развиващи се пазари като Индия, Мексико, ЮАР, Аржентина, Бразилия, Индонезия, включително и Русия достигнаха до исторически дъна. За разлика от Турция обаче, в повечето от тях макроикономическите предпоставки не са толкова неблагоприятни, а повечето и реагираха адекватно, като повишиха навреме лихвите си, въпреки вече достигнатите високи нива. Някои държави, като Аржентина например, вече имат сключени споразумения с МВФ

Освен посочените възникващи пазари, негативи понесоха и валутите на някои държави-членки на ЕС, като Унгария и Полша в следствие на огромния размер на кредитите в чуждестранна валута, който надхвърля 50% от техния БВП. Унгария вече преживя веднъж сериозен икономически и политически шок във връзка с сериозния процент кредити, отпуснати в швейцарски франкове, докато франкът беше ограничен от Швейцарската централна банка да поскъпва.

Основно безпокойство сред пазарните участници предизвикаха опасенията за експозициите на някои европейски банки към турската икономика. В медиите се цитираха основно три банки, които привлякоха вниманието – испанската BBVA, италианската UniCreditи френската BNP Paribas.

  • BBVAпритежава 49,85% от Garanti Bank, която e третата най-голяма банка в Турция по активи (USD 92,9млрд.) и отговаря за 16% от приходите на испанската банка. Делът на BBVA в турската банка има счетоводна стойност от EUR 4,4 млрд., а кредитите в чужда валута представляват 22% от всички активи, като размерът на отпуснатите кредити в чужда валута намалява на годишна база с 8,4%. Към момента няма причини да се счита, че банката е нестабилна и че би причинила влошаване на капиталовите показатели на BBVA.
  • UniCredit притежава 40,9% от Yapi Kredi, петата най-голяма банка в Турция, в консолидирания баланс на UniCrdit турската банка отговаря само за 2% от приходите на групата. Влиянието на обезценката на турската лира върху капитала от първи ред на UniCredit СЕТ1 се изчислява на 2 базови точки за всеки 10% обезценка, което е пренебрежимо малко.
  • BNP Paribas притежава 72,48% от Turk Ekonomi Bankasi (ТЕВ), която е деветата по големина банка и има възвращаемостта върху капитала от 13,57%. Отношението между кредити и депозити в банката е 73,46% и е значително по-малко от средното за страната, като кредитите в чуждестранна валута представляват 21% от общия портфейл, който е EUR 36,1 млрд., но това е несъпоставимо по-малко от общия кредитен портфейл на групата, който само за Франция е EUR 163 млрд.

От тази гледна точка може да се направи изводът, че дори и местните поделения на европейските банки да изпитат определени проблеми във връзка с турската криза, то влиянието върху банковите конгломерати ще бъде минимално. Все пак трябва да се отбележи, че посочените данни станаха известни благодарение на превантивните мерки, които ЕЦБ и Единния надзорен механизъм на Банковия съюз предприеха.

Влиянието на турската криза върху България

Накрая е важно да се отговори как валутната криза в южната ни съседка ще се отрази на българската икономика. Турция е важен икономически партньор на България и заема четвърто и пето място по отношение съответно на българския износ и турския внос. Двустранната търговия за 2017 е почти 4 млрд. евро. Българският износ за Турция надвишава 4 млрд. лева, заема 7,8% от общия износ и бележи ръст от 10%. Вносът от Турция е 3,7 млрд. лева, като заема 6,3% от общия внос и бележи ръст от 17,3%. В следствие на обезценяването на турската лира обаче, българският износ непрекъснато намалява, като от началото на година до края на юни той се е свил с над 18% спрямо същия период на миналата година, а увеличението на вноса е с почти 3%. Така общият баланс на България с Турция от положителен към края на 2017 г. в размер на 336 млн. лв. преминава в отрицателно към полугодието на 2018 г. в рамките на 106 млн. лв. Това е логично развитие и най-вероятно тези процеси ще се задълбочат. Основният износ на България към Турция представлява търговията с горива, както и със стоки от мед и олово – около 50% от общата търговия. Тези стоки се влияят изключително от международните цени, което предполага, че те ще поскъпнат в Турция и тяхното търсене ще намалее. От друга страна вносът на турски стоки е предимно на облекло, обувки, перилни препарати, храни, строителни материали и т.н., които се произвеждат изцяло в Турция и предвид поевтиняването на лирата техният внос ще стане доста изгоден. От тази гледна точка турският внос ще продължи да расте, докато българският износ да намалява, което ще увеличи допълнително търговският дефицит на страната с Турция.

Трябва да се има предвид обаче, че нестабилната икономическа ситуация в южната ни съседка може да се превърне в катализатор турски фирми да преместят част от производството си в България, което вече се случва през последните няколко години. Броят на турските компании, които отварят свои офиси в България, строят нови мощности или разширяват стари се увеличава значително след 2016 г. и вече достига 100 фирми на месец, като основен притегателен център се очертава Шумен – Саркуйсан, Енпай, Кърджали – Теклас, Димитровград – Sa-Ba и т.н. В следствие на тази инвазия на турски бизнес в страната, намалелият износ на България към Турция се компенсира с български износ към други държави, основно от ЕС.

Влияние на турската криза върху българската банкова система де факто не би трябвало да има, тъй като опериращите банки с турска собственост в страната финансират основно такива турски фирми, които имат бизнес тук и чиито приходи са в лева или евро и долари. Тези банки са български юридически лица (с едно единствено изключение – клонът на Ишбанк, който представлява дъщерната Ишбанк – Германия на турската кредитна институция със същото име) регулират се от БНБ и спазват изискванията на българското и европейско законодателство. Освен това се са сравнително малки банки, с ограничено влияние на българския банков пазар и не представляват системен риск за българската банкова система.

Заключение

В заключение може да  бъде направено следното обобщение:

  1. Основна причина за турската валутна криза са фундаменталните фактори на турската икономика, която се характеризира със значителни макроикономически дисбаланси.
  2. Към настоящия момент тази криза няма потенциал да се превърне в световна, заразявайки останалите възникващи пазари или пазарите на развитите държави с експозиции към турската икономика.
  3. Липсата на адекватни икономически и политически мерки за преодоляване на кризата от турската държава предопределя високата вероятност за превръщане на валутната криза в пълномащабна икономическа рецесия в рамките на следващите 1-2 години.
  4. Кризата ще има влияние върху българската икономика, като ще се отрази негативно на българския износ и ще увеличи турския внос в България, влошавайки търговското салдо на България с Турция. От друга страна обаче регистрирането и отварянето на офиси и предприятия на все повече турски фирми ще има положителна роля върху българското икономическо развитие, оказвайки благоприятно влияние върху българския износ към трети държави.

Loading Facebook Comments ...

No Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *