1 648 Преглеждания

Цинизъм и скрити договорки в навечерието на изборите

Дълго време основната теза на Реформаторския блок беше, че единствената алтернатива на последната тройна коалиция (много тройни коалиции станаха и е необходимо да започнем да ги различаваме по нещо), е дясно-центристко управление между ГЕРБ и РБ. Истинността на подобна хипотеза беше толкова ясно провиждана и налагана, че РБ заложи на карта собственото си оцеляване, предвид нееднозначното възприемане на електората на РБ на подобен вариант и силното брожение и съпротива срещу такъв резултат. Очакванията за подобна коалиция беше, и все още е, толкова голям, че в нейното легитимиране пред обществото бяха впрегнати основните политически и обществени наблюдатели и коментатори, гравитиращи към десния спектър на политическото пространство. Беше създаден и цял институт, който да играе ролята на сватовник на подобен политически годеж, в който влязоха основни политически и научни фигури, свързани с двете политически сили.

Същевременно, след идването на служебното правителство на власт, започна една сериозна подмяна на кадрите по висшите и средните ешелони на властта, като значителна част от новоназначените кадри са такива, свързани с предишното управление на ГЕРБ, а така също с кръгове около президента, възприеман до скоро като еднозначно обвързан с ГЕРБ и Борисов. Това усилено кадруване беше естествено възприето, като предварителен ход на ГЕРБ за разчистване на онази част от администрацията, която е свързана с бившето вече правителство от една страна, а от друга дава възможност на партията на Борисов да се закрепи във властта без да се съобразява с това дали следващото редовно избрано правителство ще е самостоятелно или в коалиционен формат. Т.е. в случай на необходимост от създаване на коалиция, кадрите на ГЕРБ ще са назначени на ключови позиции и партньорът на ГЕРБ ще бъде изправен пред свършен факт. Всички тези действия говореха за една предопределеност на следващото управление и на публиката й оставаше единствено наблюдението на вече подготвената постановка.

Изведнъж българското политическо блато се разбълбука и от него започна да излизат неприятни миризми. Началото на този процес беше дадено с оставката на Радан Кънев като говорител на РБ, като в защита на това свое действие той набеди своите партньори в блока, че се договарят тайно с Борисов и де факто работят срещу интересите на блока. Разбира се, със своята постъпка той предизвика реакция на защита от засегнатите страни, което всъщност хвърли едва крепящото се статукво във формация в дълбок смут и предизвика непредсказуеми действия, които най-вероятно ще имат сериозни бъдещи последствия. По-интересното обаче е, че с това си действие Кънев отправи сериозно предизвикателство към Борисов и неговата реакция не закъсня. Въпросът обаче, който търси своя легитимен отговор е дали Борисов всъщност реагира единствено и само на базата на своето накърнено его или в неговата реакция трябва да се четат и други послания, базирани на реални факти, които имат за цел да попречат на безпроблемното връщане на ГЕРБ на власт.

След първоначалното стъписване и възприемане на случващото се като театър, все повече започва да се налага мнението, че в момента е задействан механизъм за ограничаване на възможността за самостоятелно управление на Борисов след изборите. Ако се приеме за миродавна реакцията на Борисов по отношение на извършваните назначения в момента, а фактите все повече говорят, че неговата реакция е автентична и защитима, то тогава остава да се възприеме хипотезата, че назначенията наистина не са съгласувани с него и поради тази причина Борисов има всички основания да твърди, че те му вредят. В тази посока говори и фактът, че Борисов категорично отказва да прави коалиционно правителство с когото и да било, и най-вече с РБ, като същевременно е издал инструкции на своите структури, които да работят така, че ГЕРБ да спечели 160 депутатски места. Подобна инструкция ще доведе единствено до провеждането на една изключително нелицеприятна предизборна кампания, в която няма да има забранени средства и в които нарушенията и купуването на гласове сигурно ще ударят своя неприятен връх в рамките на целия преход.
Ако така изложената хипотеза обаче е вярна, изниква вторият въпрос и той е в чия полза са тези назначения тогава и изобщо припряните действия на служебното правителство за тази повсеместна кадрова чистка. И тук отговорът започва леко да прозира зад цялата тази вакханалия от действия и той е – в полза на самия президент, неговия близък кръг, в който има няколко много силни икономически остриета и, разбира се, в полза на Реформаторския блок, който най-вероятно е договорил подкрепата си за президента. В подкрепа на тази теза, освен горните аргументи, може да се приведе и фактът, че около президента се е формирал един нов политически проект, който ще вземе участие в настоящите избори, но който, поради своята все още крехка възраст, се нуждае от по-разпознаваем политически субект, който в случая може да бъде открит в лицето на РБ.

Така, ако обърнем внимание върху възможните резултати от предсрочните избори, ще видим, че горната хипотеза има сериозна база. Президентът и неговите политически и икономически остриета подменят поголовно държавната администрация. Спечелването на изборите от страна на ГЕРБ поставя Борисов в сериозна зависимост от вече назначената държавна администрация. В случая водеща хипотеза за очаквания резултат е, че ГЕРБ няма да спечели мнозинство от минимум 121 депутата. Очакванията са, че това ще изправи партията на Борисов пред необходимостта от съставянето на коалиция. И тъй като коалиция с ДПС е публично невъзможна, въпреки че тази възможност беше опитано да бъде продадена на публиката, то единствена алтернатива, според тези изчисления, се оказва, че е РБ. Само че коалиционното управление няма да даде на Борисов необходимата самостоятелност да подмени вече направените назначения и ще го постави в ситуация да управлява, без да има пълния ресурс да прави това, което той смята за правилно. И именно затова Борисов се нахвърли върху реформаторите, защото в тяхно лице той вижда сериозна заплаха за своите бъдещи действия.

Алтернатива на този вариант е отказ на Борисов от управлението и тръгване към нови извънредни избори, тъй като е наистина прекалено илюзорно да се разчита, че БСП и ДПС могат да сформират правителство отново. В този случай, служебното правителство продължава да управлява за още 3-4 месеца, което вече е достатъчен срок за укрепване на нови политически проект на президента. Същевременно, един такъв вариант ще е изтощил финансово една значителна част от политическите играчи, което ще намали конкуренцията и ще даде възможност на този проект да привлече по-значителна електорална подкрепа. Едно такова развитие на нещата може да доведе и до определена консолидация на политическото пространство, което по-скоро ще е от полза за по-големите политически играчи, отколкото за по-малките такива.

И в заключение, изложеното по-горе към настоящият момент е по-скоро една хипотеза, чиято виталност ще бъде проверена в следващите седмици. Все пак тя дава една сериозна отправна точка за ситуиране на политическите субекти на предизборната сцена, от една страна, а от друга разкрива манталитета за задкулисно правене на политика в България, залегнал толкова дълбоко в сърцата и умовете на тези, които българският народ очаква да постъпват честно и почтено по отношение на своите отговорности и по отношение на гражданските и националните интереси на държавата. И ето защо в подобна ситуация е важно на политическия хоризонт да има такава политическа сила, която да не е част от настоящото статуквото и която да даде възможност на тези, които виждат разликите в поведението на политическите играчи, да имат за кого да дадат гласа си. Всеки трябва да направи своя информиран избор!

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *