2 611 Преглеждания

Бъдещото икономическо развитие ще се определя от демографските промени

Според разработените до момента политики за развитието на света, населението на земята непрекъснато расте, т.е. приоритетно трябва да бъдат решавани онези проблеми, които увеличаването на човешката популация създава. Един от тези проблеми са т. нар. климатични промени, борбата срещу които върви по същия „сценарий“: след като няма как размножаването на хората да бъде ограничено (или стопирано за едно-две десетилетия), усилията трябва да бъдат насочени срещу антропологичните фактори, водещи до промяната на климата. Дали обаче тази антиутопична визия е адекватна на настоящата действителност? 

През по-голямата част от човешката история световното население нараства толкова бавно, че хората са го приемали за статично. От началото на новата ера до 1700 г., то се увеличава от 200 милиона до 600 милиона, а в началото на XIX в. е почти милиард. Към края на 20-те години на миналия век на земята живеят вече 2 милиарда души, през 60-те години – 3 милиарда, а в средата на 70-те – 4 милиарда. Оттогава населението почти се удвоява и в момента на планетата живеят около 7.6 милиарда души. Според прогнозите на ООН,

до 2050 г. обитателите на Земята ще достигнат 10 милиарда.

Според Международният институт за приложен системен анализ (IIASA), през 2100 г. има 80% вероятност размерът на глобалното население да е между 6.2 и 11.1 милиарда души, като очакваният размер в края на периода е 8.4 милиарда. Пикът ще бъде преди 2050 година.

Фиг. 1. Историческо развитие и прогноза за размера на населението и за годишен растеж с 95% вероятностен прогнозен интервал за периода 2020 – 210

A close up of a map Description automatically generated

Източник: ООН, Департамент за икономически и социални изследвания, Дирекция Население, Прогнози за световното население 2019

Дали това наистина е така и дали тези прогнози не са сериозно надценени?

Големият проблем е, че правителствените и международните статистически агенции използват формули и допускания, отнели години, за да се формализират и ще отнемат също така години, за да се променят. Обръщането на тренда, както на раждаемостта, така и на абсолютния прираст на населението се случва прекалено бързо, за да могат моделите да бъдат адаптирани и прилагани в реално време. Дали ООН не използва нереалистичен модел, основан на предположения, действали в миналото и неприложими в бъдеще време?

Проблемът с използването на тези модели е, че

учените и анализаторите си създават нереалистична представа за развитието на света.

Сериозна част от прогнозите са за войни и конфликти – поради изчерпване на наличните ограничени ресурси. Опасенията се базират на прогнозите за новопоявилата се средна класа, наброяваща милиарди, която изисква електричество, храна и всички останали атрибути на съвременния живот, чието производство е съпроводено с повече вредни емисии, с изтощаване на почвите и с намаляване на водни запаси. В комбинация с предизвиканите от климатичните промени засушавания, проливни валежи, снежни бури и т.н. (тоест – постепенната промяна на познатите метеорологични модели), тези тенденции създават доста лоши очаквания за бъдещето.

Всъщност, големият въпросът е дали човечеството е изправено не пред популационна бомба, а пред популационен срив?

Жокерите, водещи към верният отговор са ясно видими. Почти всяка държава в Европа има коефициент на фертилност под 2.1 на жена, т.е. под необходимият минимум, позволяващ поддържането на постоянен брой на населението. ООН отбелязва, че в някои европейски страни раждаемостта се е увеличила през последното десетилетие, но това просто увеличава общата европейска раждаемост от 1.5 до 1.6 пункта. Обяснено с думи прости, става въпрос за следното:

през следващите десетилетия населението на Европа ще остарее и ще се свие,

тъй като новите раждания не успяват да компенсират броя на умиращите.

Фиг.2. Коефициент фертилност и медианна възраст на населението

A close up of a map Description automatically generated

Поразителното е, че намалението на населението се развива глобално и почти толкова бързо, колкото и бумът на населението през ХХ век. Коефициентът на плодовитост в Китай и Индия, които заедно представляват близо 40 процента от хората на планетата, вече са „паднали“ до нивата на заместване и продължават да „падат“.

Такива са и равнищата на фертилност в други високо населени страни – Бразилия, Малайзия, Мексико и Тайланд.

Африка – на юг от Сахара – остава по-скоро изключение, както и някои страни в Близкия Изток и Южна Азия – като Пакистан, например. Но обръщането на тренда и в тези райони е само въпрос на време.

Ако приемем, че днешната тенденция – населението на света ще продължи да застарява и да намалява – е трайна, то тази прогноза сама по себе си може да е в основата за справяне и с климатичните промени. Защото, ако едно увеличаващо се население има нужда от все повече неща, то едно застаряващо и намаляващо население ще потребява по-малко, което неминуемо ще облекчи огромното напрежение върху околната среда.

Едновременно с това обаче  бъдещето на свят с непрекъснато застаряващо и свиващо се население, никак не изглежда розово. Причината е, че подобно развитие може да доведе до сериозно напрежение в съществуващата икономическа система. Не трябва да се забравя, че основната цел на капитализма е максимизиране на ползите – повече продукция, повече стоки, повече услуги.

Настоящата икономическа система не може да работи с презумпцията, че ще има нулев или отрицателен растеж. Никой не използва инвестиционен капитал или заеми, когато очаква по-малко утре отколкото днес. Но в свят на застаряващо и свиващо се население, това е най-вероятният сценарий.

Нулевият или отрицателният прираст води след себе си нулев или отрицателен икономически растеж, защото възрастните хора консумират по-малко. И когато възрастните са много… до преобръщането на съществуващите финансови и икономически системи има само една-две крачки.

В такъв свят

индустриалният капацитет надвишава нуждите за производство

и очакваната капиталова възвръщаемост става отрицателна. А това може да предизвика редица финансови кризи.

Разбира се, не всички страни ще изпитат проблема със свиващото се население едновременно. Понастоящем демографското намаление се случва в богатите общества, които са в състояние да понесат разходите за по-бавен или отрицателен растеж, използвайки натрупания запас от богатство.

Що се отнася до милиардите хора в развиващия се свят, надеждата е, че те ще станат богати, преди да остареят. Алтернативата вероятно няма да е приятна: без достатъчно богатство на глава от населението, за развиващите се страни ще бъде изключително трудно да подкрепят застаряващото население.

Така че демографското бъдеще би могло да бъде оптимистично – чрез облекчаване на най-лошите последици от изменението на климата и изчерпването на ресурсите, или песимистично – в което капитализмът не е такъв, какъвто го познаваме.

Така или иначе, значението на разбирането, че тенденциите по отношение на населението се е променила, е почти напълно непризнато.

Ние изразходваме сериозен ресурс, за да се подготвим за свят с повече хора, но сме крайно неподготвени за свят с по-малко. Това обаче е нашето бъдеще и ние все по-бързо вървим към него…

Сподели
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *