Бюджетен излишък по време на икономическо забавяне

Преизпълнение на бюджетните приходи

Изпълнението на бюджета на България започна отново много силно през първите месеци на 2019, което не представлява изненада предвид инерцията от предходните години на вече забавящата се българска икономика.

Всички бюджетни приходи и помощи са изпълнени в размер на 15 176.2 млн. лв. или 34.6% от годишната програма[i], което представлява преизпълнение от 557.2 млн. лв.[ii] Нарастването спрямо същия период на 2018 е с 17%. Само данъчните и осигурителни приходи са изпълнени до 11 965.1 млн. лева, което също отговаря на 34.6% от годишната програма. Преизпълнението е 449.73 млн. лева; спрямо м. април 2018 то е 10%[iii]. Подобно относително преизпълнение на данъчните приходи се наблюдаваше и през първите четири месеца на 2018.

Графика 1. Изпълнение на приходите по КФП към 30 април

Основният двигател за доброто изпълнение на приходната част на Консолидираната фискална програма (КФП) е сериозното преизпълнение на приходите от преки данъци, 37.3% спрямо бюджетната програма или със 4% над очакваното. Нарастването е минимално по-високо, в размер на 4.9% спрямо същия период на миналата година. Основна причина за доброто представяне при приходите от преки данъци се дължи на преизпълнението на данъците, плащани от бизнеса, които отчитат изпълнение от 40.4% спрямо прогнозата. Събраните данъци от физически лица е минимално по-добро спрямо прогнозата за първите 4 месеца и е в размер на 1 359.3 млн. лв. или 35% от прогнозата.

Трябва да се има предвид, че преизпълнението на събраните преки данъци се дължи основно на плащанията през м. април, когато е крайният срок за плащането на корпоративните и подоходните данъци за предходната година. През първите три месеца на годината тяхното изпълнение изоставаше с между 2% и 6% месечно, като именно през м. април трендът се преобърна. Същевременно, при сравнение с изпълнението на бюджета към април 2018 се вижда, че настоящото преизпълнение на преките данъци е по-слабо от очакванията с 3.2%, дължащо се основно на събираемостта на корпоративни данъци, като платените през настоящата година са с 5.1% по-малко от очакванията спрямо година по-рано, докато данъците върху доходите на физическите лица изостават с 1.8%. Това развитие говори, на първо място, че заложените в бюджета приходи от преки данъци са оптимистични и, второ, че най-вероятно това преизпълнение ще бъде в някаква степен преодоляно с развитието на годината, в следствие на забавящата се икономика. Очакването е, че годишните приходи от преки данъци в края на 2019 ще отчетат минимално преизпълнение, като основна причина за него ще бъде по-високата събираемост на данъка върху доходите на ФЛ, предвид непрекъснатото увеличаване на заплатите и доходите на различни социални групи, докато събираемостта на корпоративния данък се очаква да не достигне прогнозираната в бюджета стойност.

Същевременно, приходите от косвени данъци също отбелязват преизпълнение, с 1.2% спрямо очакванията. Основната причина за по-високите косвени данъци се дължи единствено на по-високата от очакваната събираемост на ДДС. Този данък формира две трети от косвените данъци и неговото изпълнение (188.1 млн. лв.) се отразява сериозно в общия приход. Събираемостта на ДДС през 2019 е с 0.5% по-добра от тази за същия период на 2018, като годишният ръст е 419.2 млн. лв. или 12.4%. Все пак трябва да се има предвид, че преизпълнението на ДДС се дължи основно на събрания данък през месец януари на настоящата година, което е следствие на ударното харчене на бюджетни средства в края на миналата година, както, разбира се и на празничните разходи. С напредване на годината това преизпълнение на събираемостта на ДДС постепенно се свива и ако през януари приходите от данъка са надвишавали прогнозните с 4.2%, то през април те изпреварват прогнозите само с 1.7%. Това означава, че надали тази година събираемостта на ДДС ще надхвърли миналогодишната и най-вероятно  в края на 2019 преизпълнението ще бъде минимално.

Същевременно се наблюдава изоставане в приходите от акцизи, които формират една трета от приходите от косвени данъци и към края на април отчитат събираемост от 1 717.6 млн. лв. или 32.2% от бюджетната прогноза. Това е с 1.1% по-малко от очакваното, като следва да се отбележи, че изоставането от прогнозата се увеличава с напредване на годината, вместо да намалява. Към настоящия момент е по-вероятно събираемостта на акцизите да не достигне заложеното в бюджета за годината.

Събираемостта на приходи от мита също има ясно изразена тенденция към изоставане, като в началото на годината при тях е налично преизпълнение, макар и минимално, докато от март те започват да изостават със забързващ се темп и през април са вече с 0.9% по-малко спрямо плана. Имайки предвид, че през април 2018 те изпреварват прогнозата с 8.7%, за да завършат годината с преизпълнение от цели 19%, то ускореното изоставане тази година по-скоро говори, че в края на 2019 бюджетната прогноза по отношение на митата няма да бъде изпълнена. Все пак трябва да се отчита фактът, че за първото тримесечие вносът значително изостава от прогнозите, за което ще стане въпрос по-късно, което предполага, че приходите от мита ще нараснат, ако прогнозите се реализират. Въпреки това, отчитайки забавянето на икономическото развитие, което може би ще бъде с до 1% по-ниско, отколкото заложените в бюджета 3.7%, то неизпълнението на приходите от акцизи и мита няма да бъде изненада.

От графика 1 се вижда сериозното преизпълнение на приходите от други данъци и на неданъчните приходи. Реалното изпълнение на събираемостта на статия „Други данъци“ е 567.2 млн. лв. или 48.5% от бюджетната прогноза. Само преизпълнението на тази статия е 177.33 млн. лв., което надхвърля очакванията за периода с 15,2% и почти достига планирания резултат към средата на годината. Разбира се, основна причина за преизпълнението е плащането на данъци за предходната година през м. април, имайки предвид, че компонентите на този вид данък са т.нар. алтернативни данъци на корпоративния данък, както и имуществените данъци по Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ). Алтернативните данъци по ЗКПО включват данъкът върху хазарта, данъците от стопанска дейност и наем на бюджетните предприятие и данъкът за опериране на кораби, докато имуществените данъци по ЗМДТ представляват данъци върху недвижимите имоти, върху превозните средства, върху придобиването на имущество по дарения и възмезден начин, данък върху наследствата и туристически данък, които постъпват по бюджетите на общините. Все пак събираемостта и на този данък е по-ниска от постигнатата през същия период на 2018. Имайки предвид, че постъпленията от данъка през останалата част на годината ще се забавят сериозно, в унисон със забавящата се икономика, то и тук очакванията са, че годишните разчети няма да бъдат изпълнени, макар и минимално. Сериозно влияние върху по-слабото изпълнение най-вероятно ще окаже въздържането или забавянето на плащанията на данъка върху превозните средства, предвид промяната на данъчните ставки със сериозен негативен ефект върху по-старите автомобили, от които е съставен основно българския автопарк. Към настоящия момент е ясно, че именно сериозното разбалансиране на данъчните ставки по този данък доведе буквално до срив на пазара за употребявани автомобили, което говори, че има съпротива и объркване по отношение на промените. Тази съпротива най-вероятно ще се отрази и в неплащане или, по-вероятно, забавяне на плащанията на дължимите данъци върху превозните средства. Имайки предвид, че данъкът върху превозните средства формира над една трета от имуществените данъци, като основен компонент на данъците в статията „Други данъци“, то очакванията за неизпълнение на приходите от тях е резонно.

Неданъчните приходи, които към края на април достигат 2 449.1 млн. лв. или 37% от бюджетната прогноза също отбелязват преизпълнение, с 239.9 млн. лв. или 3.6% спрямо очакванията. Преизпълнението е най-голямо именно през април, тъй като в тези приходи влизат и квазиданъчни постъпления (като превишението на приходите над разходите на БНБ), както и приходи от такси и доходи от собственост. Един от основните компоненти на неданъчните приходи са приходите от концесии и като се има предвид развитието на процедурата по концесията на летище София, то вероятността за преизпълнението на тези приходи е сериозна, може би доста над 10% и повече от плана. Ако процедурата се провали, то най-вероятно приходите по тази статия пак ще бъдат преизпълнение, но с по-скромен процент.

На края, по изпълнението на приходната част на КФП следва да се отбележи изоставането на приходите на социалното и здравното осигуряване. Към края на април тези приходи са 3 340.6 млн. лв., което е 32.2% от бюджетната прогнози или неизпълнението възлиза на 119.1 млн. лв., с 1.1% по-малко от очакваното. Това изоставане е устойчиво от началото на годината и е почти идентично с изоставането, отчетено за същия период на миналата година. Имайки предвид все пак очакваното увеличение на заплащането и доходите на някои социални групи, както и раздаваните фирмени бонуси в края на годината, най-вероятно изоставането на тези приходи ще бъде наваксано и към края на година е напълно възможно да бъде отчетено преизпълнение.

Приходите от помощи и дарения също изостават, но това изоставане е много по-малко в сравнение с година назад и е свързано с усвояването на европейските фондове – процес, в който България все още не може да навакса изоставането си от началото на втория седемгодишен период, което е особено видимо в разходната част на бюджета, за която ще стане въпрос по-долу.

Таблица 1. Изпълнение на приходите по КФП спрямо бюджетната прогноза за януари – април 2018 и 2019 г.

Ако трябва да се обобщи изпълнението на приходната част на КФП за периода януари – април 2019, то следва да се отбележи следното:

1. Преизпълнението на приходите е в размер на 557.2 млн. лв. или с 1.3% над очакваното.
2. Основна заслуга за това преизпълнение се дължи на събираемостта на неданъчните приходи, които надхвърлят очакванията с 239.9 млн. лв. или с 3.6%.
3. На второ място много добра събираемост се отчита по отношение на ДДС, чието преизпълнение е с 188.1 млн. лв. или 1.7% спрямо прогнозата. Голямото влияние на този данък върху преизпълнението на приходите се дължи най-вече на големия му дял в структурата на данъците, докато относителното преизпълнение на неговата събираемост не е толкова значителна. Това преизпълнение на събираемостта намалява обаче с времето, като е най-голямо през януари във връзка с големите държавни и частни разходи в края на предходната година. Същевременно събираемостта на акцизите и митата отчитат по-ниско изпълнение от очакваното, като изоставането на тяхната събираемост от очакваната се ускорява с напредване на времето.
4. Сериозна роля в преизпълнението на бюджетните приходи за периода в относителен аспект играе и събираемостта на корпоративните данъци, които надхвърлят бюджетната прогноза с 7% или 188 млн. лв. Това обаче, е доста по-ниско спрямо отчетено преизпълнение за същия период през 2018 г. от близо два пъти повече. Към тяхното представяне допринася и събираемостта на приходите от ДДФЛ, чието преизпълнение е с 1.7% или с 64.6 млн. лв. спрямо прогнозата и отново доста по-ниско, над два пъти от преизпълнението, отбелязано през предходната година.
5. Двете пера на КФП, които отчитат неизпълнение на очакваната събираемост и водят до свиване на общото преизпълнение на бюджетните приходи за периода са приходите от социално и здравно осигуряване, които отбелязват по-малка събираемост от очакваната с 119.1 млн. лв. или с 1.1% от прогнозата, както и приходите от помощи и дарения, които са по-малко с 132.3 млн. лв. или с 4.9% от прогнозата.
6. Ако заложеният тренд, отразяващ изпълнението на бюджета по пера се запази до края на годината, както и ако се вземат предвид изложените по-горе аргументи, то в края на годината ще станем свидетели на следните процеси:
   • Преките данъци ще бъдат много близо до заложените в бюджетната прогноза, с тенденция към минимално неизпълнение, като основната причина за подобно развитие ще бъде по-доброто от очакваното изпълнение на приходите от ДДФЛ, които най-вероятно ще отчетат преизпълнение, докато изпълнението на приходите от данъци по ЗКПО ще запазят отбелязания през първото тримесечие тренд към изоставане на събираемостта спрямо прогнозите.
   • Косвените данъци също ще бъдат много близо до заложените в бюджетната прогноза, с лека тенденция към преизпълнение, като основна причина за тази тенденция ще се дължи на по-добрата събираемост на ДДС и митни сборове, предвид очакваното в следващите месеци ускоряване на вноса, докато приходите от акцизи най-вероятно няма да достигнат заложеното в прогнозата, като основна роля за това ще играе по-ниската от заложена в макрорамката прогнозна цена на петрола.
   • Приходите от социално и здравно осигуряване, както беше посочено, изостават от прогнозата, но най-вероятно този тренд ще се обърне в следващите месеци и тези приходи ще отбележат минимално преизпълнение в следствие на увеличените по административен път доходи на някои групи от населението.
   • Неданъчните приходи категорично ще отчетат сериозно преизпълнение, като неговият размер ще зависи от развитието на процедурата за концесия на летище София.
   • И накрая, приходите от помощи и дарения най-вероятно няма да бъдат изпълнени, въпреки че по-скоро тяхната сума в края на годината ще надмине постигнатото през 2018 като процент спрямо прогнозата.

На базата на горните очаквания може да се направи прогнозата, че в края на годината приходите по КФП ще отчетат преизпълнение от порядъка на 800 млн. лв. или 0.7% от БВП спрямо бюджетната програма, което определено ще е значително по-малко от преизпълнението, отчетено през предходната година.

Изоставане на бюджетните разходи

Изпълнението на бюджетните разходи изостава значително от програмата. Разходите и трансферите по КФП с включена вноска в бюджета на ЕС са в размер 12 476.5 млн. лева или 28.1% от годишния разчет. В сравнение с м. април 2018 г. разходите са нараснали с 7.1% или с 824.8млн. лева. Въпреки нарастването, неизпълнението спрямо годишната програма е в размер на 2 342.5 млн. лева. Това неизпълнение представлява изоставане с 5.3% от бюджетната прогноза, т.е. 87% от отчетения бюджетен излишък към края на април или 2% от БВП, като целият излишък за периода е 2.3% от БВП. Ясно и категорично се вижда, че основната причина за формирането на огромния бюджетен излишък за първите четири месеца от година е неизпълнението на разходната част на бюджета, като преизпълнението на приходната част, коментирана по-горе има съвсем минимален принос за отчетения излишък.

Без никаква изненада това изоставане се дължи в значителна степен на неизпълнението на капиталовите разходи на правителството, свързани основно с бавното усвояване на европейските фондове, като това неизпълнение надхвърля 20% от прогнозното. Неизпълнението на текущите разходи в номинален аспект също е сериозно, но от гледна точка на относителното им представяне, това неизпълнение е малко под 4% от прогнозното.

Графика 2. Изпълнение на разходите по КФП към 30 април

Изоставането на капиталовите разходи от програмата е драстично, с над две трети спрямо планираните или с 21.6%. Трябва да се има предвид, че за същия период на 2018 г. изоставането беше идентично, а именно 21.5%. Въпреки че не е изключено това неизпълнение да бъде наваксано към края на годината, това е малко вероятно и по-скоро ще сме свидетели за сериозно неизпълнение на капиталовите разходи на правителството за поредна година, като очакването е в края на годината това неизпълнение да бъде приблизително същото като предходната година, а именно около 15%, като ударното харчене ще бъде през последните два месеца. През 2017 неизпълнението на капиталовите разходи беше почти 50% и стоеше в основата на постигнатия бюджетен излишък тогава. Невъзможността на правителството да ускори усвояването на европейски фондове и формирането като следствие на това огромни бюджетни излишъци, най-вероятно ще го принуди да прибегне до прийоми, демонстрирани в края на 2018 г., изразяващи се в заделяне на тези излишъци в специални сметки за покриване на бъдещи разходи. Това, разбира се, е крайно неправилно и непрозрачно от процедурна гледна точка, но правителството не демонстрира някакви притеснения да прилага подобен подход, още повече, че парламентът остава безмълвен. Ако тенденцията за усвояване на капиталовите разходи, характерна за предходните години се приложи отново и имайки предвид, че все пак България се намира в предпоследната година за усвояване на европейски фондове от програмния период 2014 – 2021 г., след което тези ресурси ще бъдат загубени, то с голяма доза вероятност може да се счита, че в края на годината изоставането на капиталовите разходи в сериозна степен ще бъде компенсирано и неусвоената част ще бъде сведена до порядъка на 800 – 900 млн. лв.

Друга разходна статия, чиято ниска събираемост прави впечатление са текущите разходи, чието неизпълнение, въпреки и минимално в процентно отношение, поради сериозният им размер в структурата на разходите, води до неизпълнение от 1 346.5 млн. лв. За разлика от капиталовите разходи, това изоставане е много вероятно да бъде наваксано към края на годината, като е почти сигурно, че за поредна година ще има преизпълнение на разходите за персонал, заплати, осигурителни вноски и общо издръжка, както и за пенсии и здравноосигурителни плащания. За 2018 г. това преизпълнение на текущите разходи възлезе на 4.1% над първоначално заложените. Имайки предвид забавянето на икономиката на страната, от една страна и все пак тепърва очакваното увеличение на някои заплати и пенсии, от друга, изоставането на текущите разходи при всички случаи ще бъде компенсирано до края на годината, като се очаква тези разходи дори да бъдат надхвърлени, каквато е практиката от последните няколко години и по това перо бюджетът да завърши с минимално преизпълнение от порядъка на 350 – 400 млн. лв.

Бюджетни рискове

На базата на изложеното до тук, бюджетът на държавата за първите четири месеца вместо планиран дефицит от около 203 млн. лв. отбелязва отчетен излишък в размер на 2.7 млрд. лв. От тази гледна точка може да се прогнозира, че риск за неизпълнение на бюджета за 2019 г. не съществува. Напротив, най-вероятно през годината ще се натрупа допълнителен излишък, което ще даде възможност на правителството за необосновани и несанкционирани от парламента разходи към края на годината. Очакванията са, че този излишък ще бъде от порядъка на 1.3 – 1.4 млрд. лв., като, разбира се, в него не са отразени неизвестни към момента дискреционни решения на правителството, което то може да вземе в оставащите месеци от годината.

Няма да е неочаквано, ако правителството реши да увеличи допълнително някои от разходите, поддавайки се на популистки натиск в изборната година или да намали някои от данъците, каквито предложения сякаш изведнъж избуяха напоследък. Следва да се отбележи, че подобни популистки действия дори и в настоящия момент да не създават опасност пред бюджета, то те ще имат негативни бъдещи последствия, които ще се усетят след промяна на посоката на настоящия икономически цикъл.

Най-значителният риск от водената бюджетна политика остава забавяне на темповете на икономическия растеж под тези, които публичните инвестиции позволяват да се постигнат. По-ниският от прогнозирания в бюджетната макрорамка растеж вече е основен сценарий и въпросът е колко по-малък от прогнозирания ще е той и дали изобщо ще надхвърли 3%. От по-ниския темп на растеж могат да произтекат редица неблагоприятни последици за устойчивото и консистентно нарастване на доходите, което да не води до прегряване на трудовия пазар, за конвергенцията на българското благосъстояние към средното равнище за ЕС и оттам за ограничаването на механичната миграция от страната.

Макроикономически предизвикателства

Рисковете, пред които е изправена българската икономика са макроикономически. В последния доклад на ЕК относно специфичните препоръки към България във връзка с  приключването на Европейския семестър за 2019 г. бяха препотвърдени заключенията, посочени още в доклада относно Процедурата за макроикономически дисбаланси, според който България остава страна с дисбаланси, макар и не прекомерни. Предизвикателствата пред българската икономика остават, а в някои отношения продължават да будят безпокойство.

Таблица 2. Макроикономически прогнози и реално изпълнение за I тримесечие на 2019

От таблица 2 се вижда развитието на прогнозите (не са включени всичките) за растежа на БВП и неговите компоненти, като в колона 1 е посочена първоначалната прогноза на МФ от октомври 2018, на чиято база е изготвен бюджетът за 2019. В основата на параметрите на ЗБРБ е заложен ръст от 3.7%. През месец април 2019 МФ ревизира надолу своята прогноза на 3.4%. В последната, пролетна прогноза на Европейската комисия очакванията за растеж на БВП на България са допълнително намалени на 3.3%, като в предишната прогноза на ЕК очакването беше за 3.6%. Намалението в прогнозите за растеж на българската икономика е в унисон със забавянето на икономическото развитие в световен мащаб, основна причина за което са търговските войни на президента на САЩ Доналд Тръмп, забавянето на икономическото развитие на Китай, както и забавянето на икономическия растеж на ЕС и еврозоната, повлиян силно от забавянето на германската икономика, която е основен търговски партньор на България и чийто икономически растеж беше намален повече от наполовина, от 1.1% на 0.5% в пролетната прогноза на ЕК.

Съгласно данните за икономическо развитие на България за първото тримесечие на годината (последната колона), обявени от НСИ в началото на юни, прави впечатление, че растежът на БВП е малко над прогнозата за цялата година, както на МФ, така и на ЕК. От разбивката на растежа по компоненти се вижда, че ръстът на потреблението от 4.5% е дори по-малко от заложеното в прогнозите, докато увеличението на инвестициите е драстично по-слабо, само 2.5% или почти 4 пъти по-ниско от актуализираната макрорамка на МФ и почти 3 пъти по-малко от прогнозата на ЕК. Това сериозно отклонение от прогнозите достатъчно ясно говори за инвестиционната активност в страната и само на тази база прави очаквания растеж от 3.4% вече почти недостижим, защото отчетеното изоставане на този компонент е невъзможно да бъде компенсирано до края на годината. Единствената причина за неочаквания силен растеж на БВП се оказва, че е нетният износ, който вместо с очаквания отрицателен знак всъщност усилва представянето на вътрешното търсене, като износът изпреварва значително вноса и има положителен принос за ръста на БВП.

Таблица 3. Изменение в стойностния обем  на износа и вноса на България през периода януари – март 20191 г. спрямо същия период на предходната година 

Причината за доброто представяне на износа през първото тримесечие се дължи най-вече на много силен базов ефект, като през февруари 2018 г. външната търговия се представя изключително слабо и износът отчита много сериозен спад от 6.6%, за разлика от много силния януари. Тази година през месец февруари износът отчита нормални стойности, поради което годишното изменение е атипично високо, 19.1%. Подобни растежи са отчитани за последно през първата половина на 2017 г. Този висок ръст на износа през месец февруари води до много високо нарастване на износа през първото тримесечие на годишна база от 8.9%. Поради тази причина, като компонент на БВП, отчетеният растеж на износа за първото тримесечие е 5.1%. Както се вижда от таблица 2, този ръст на износа е почти 3 пъти по-висок, отколкото е заложено в актуализираната прогноза на бюджета, а именно 1.8%. Този темп на нарастване е много малко вероятно да продължи и в останалата част на година, имайки предвид данните за износа от предходната година, както и забавящата се сериозно световна и европейска икономика и то най-вече икономиките на основните търговски партньори на България.

Както се вижда от таблица 4, в последните си три макроикономически прогнози Европейската комисия непрекъснато понижава очакванията си за икономическото развитие на държавите-членки и на ЕС като цяло, като особено отчетливо е очакването за икономическо забавяне в основните търговски партньори на България, с изключение на Гърция. Всъщност ревизията надолу в прогнозата за икономически растеж през 2019 г. е най-голяма именно за Германия и Италия, съответно с второ и трето най-голямо намаление след това на Швеция. Износът към тези две държави формира около една четвърт от общия износ на България и около една трета от българския износ към еврозоната. Ясно е, че този драстичен спад в очаквания растеж на посочените страни ще се отрази сериозно и на българската икономическа активност.

Същевременно последните данни за икономиката на Германия отчитат, че през април промишленото производство на страната се е свило с 1.9% на месечна база спрямо март и с 1.8% на годишна. Този спад на годишна база е вторият поред, след намалението през март с 0.9%, а през последната половин година германската индустрия отчита спадове през пет от шестте месеца, като единственото през февруари е отбелязан минимален годишен ръст от 0.2%. На месечна база това е най-голямото свиване на германското производство за последните близо 4 години, от август 2015 г., като очакванията са допълнително свиване през май. Най-вероятно слабостта на германската индустрия ще се разпространи и към други сектори на икономиката на еврозоната.

Таблица 4. Есенна прогноза на ЕК и промяна в очакванията за растежа в основните търговски партньори на България от ЕС

От друга страна, растежът на вноса на България като компонент на БВП е 3.9%, което е с близо една четвърт по-ниско от очаквания за годината. В случая, както се вижда от таблица 3, въпреки отново атипичния растеж, отбелязан през февруари, силно занижени са входящите търговски потоци през януари и март и то основно, поради много по-слабия внос от ЕС. Това изоставане в растежа на вноса със сигурност ще бъде компенсирано в следващите месеци, от една страна, поради все по-голямата обвързаност на България в световните вериги за доставки, а от друга, поради очакваното засилване на търсенето през оставащите месеци и особено в края на годината, предвид продължаващия силен растеж на доходите, включително и дължащ се на административни мерки. В следствие на посочените процеси, в следващите месеци растежът на вноса значително ще изпревари този на износа, което ще доведе до негативен принос на външната търговия към ръста на БВП. В резултат на всичко това, дори и при запазване или леко увеличение на вътрешното търсене, драстичното изоставане на инвестициите, както и негативният принос на нетната търговия ще доведат до по-сериозно забавяне на икономическия растеж до стойности около и под 3% към края на годината.

В заключение може да бъде направено следното обобщение:

• Отчитането на бюджетен излишък към края на първата 1/3 на годината се дължи в основна степен на неизпълнението на разходната част с общо 2.3 млрд. лв. спрямо прогнозните за периода, формиран основно от неизпълнението на капиталовите и текущите разходи с по 1.4 млрд. лв. всеки. Преизпълнението на приходите с 557 млн. лв. спрямо прогнозата допринасят за формирането на значителния отчетен бюджетен излишък от 2.7 млрд. лв. към края на април или 2.3% от очаквания годишен БВП.
• На базата на моментното изпълнение, очакванията са, че дори и в забавяща се икономическа среда, изпълнението на бюджета през 2019 г. не е заплашено от сериозни рискове, въпреки че до края на годината ще има наваксване на изоставането в разходната част, докато приходите ще увеличат своето преизпълнение основно за сметка на по-голямата събираемост на неданъчните приходи, на ДДС и на ДДФЛ.
• Така, очакванията за размера на бюджетния излишък в края на годината са той да бъде около 1.4 млрд. лв. или 0.7% от БВП, при условие че правителството не предприеме непланирани и неразписани в бюджета допълнителни разходи или намаление на някои данъчни приходи.
• Причина за горните прогнози са очакванията за допълнително забавяне на българската икономика, което забавяне може да достигне до 1% спрямо първоначалната бюджетна прогноза, на чиято база е разписан настоящия бюджет.
• Основание за тези очаквания са както драстичното изоставане на инвестициите в икономиката, които е почти изключено да достигнат планирания растеж от 9.9% за годината, така и на предстоящото увеличение на вноса, чийто растеж ще изпревари ръста на износа, което ще бъде причина нетният износ да има отрицателно влияние върху икономическия растеж, дори и при запазване или слабо увеличение на вътрешното търсене.

---

Бележки

[i]МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ. ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ И ОСНОВНИТЕПОКАЗАТЕЛИ ПО КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМАМЕСЕЦ АПРИЛ 2019 г.

[ii]Разликата между изпълнените и планираните бюджетни приходи и помощи е изчислена по следния начин. Планираните приходи до 30 април са изчислени като планираните в законите годишни приходи са умножени с 1/3. От публикуваните на страницата на МФ отчетни данни за изпълнението на приходите до месец април са извадени планирани за периода приходи и са изчислени разликите.

[iii]МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ. ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ И ОСНОВНИТЕПОКАЗАТЕЛИ ПО КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМАМЕСЕЦ АПРИЛ 2018г.