Бюджетният излишък през 2017 г. е цената на отказаните реформи
Консолидираната фискална програма (КФП) на България през 2017 г. завършва с излишък от 845.3 млн.лв., което представлява 0.85% от БВП за годината, а именно 98 631 млн. лв. В случая, ако има някаква изненада, това не е, че бюджетът завършва годината с излишък, а защо този излишък е толкова малък, при условие че само три месеца по-рано той възлизаше на близо 2 млрд. лв. или 2% от очаквания БВП.
Изпълнение на макроикономическата прогноза
Таблица 1. Изпълнение на бюджетната макроикономическа прогноза
Изпълнението на бюджетните приходи и разходи са свързани с развитието на икономическата конюнктура през годината и с изпълнението на прогнозите, залегнали в макроикономическата рамка на страната, върху чиято база са направени бюджетните прогнози. Първата макроикономическа рамка, посочена в колона 3 на таблица 1, е тази, върху чиято основа е конструиран Бюджет 2017, който беше приет и гласуван в парламента през декември 2016 г. В нея очакванията за развитието на икономиката бяха доста консервативни, което не отговаряше на икономическото развитие към онзи момент и което в крайна сметка позволи на МФ да подцени приходната част на бюджета. В следствие на това, още в началните месеци на 2017 г. започна да се трупа сериозен бюджетен излишък в контраст с планирания през годината бюджетен дефицит. В резултат на сериозното изпреварване на икономическото представяне на страната, както и във връзка с доста по-високите оценки за развитието на българската икономика от ЕК и от други международни и финансови институции, през пролетта на миналата година беше направена актуализация на макрорамката. Последваща актуализация беше направена и през есента на 2017 г. във връзка с изготвянето на бюджетната прогноза за 2018 г. Данните от втората актуализация са представени в колона 3 на таблица 1.
Както се вижда от сравнението, в актуализираната прогноза се е отишло в другата крайност и прогнозните параметри за българската икономика представят една доста по-добра картина, отколкото са реално отчетените параметри, въпреки че много от тях са все още предварителни. Това, което прави най-силно впечатление е, че реално отчетеният растеж на БВП от 3.6% постигнат през 2017 г. е значително по-слаб спрямо очакванията, които варираха в границите на 3.8% – 4.0%. Основните причини за по-лошото икономическо представяне на страната са няколко. На първо място, основният мотор, който движеше българската икономика през 2016 г. и предходните години, а именно нетният износът всъщност почти изчезва като база за растежа на БВП, като причината е не на намаление в износа, а в значително по-високия ръст на вноса, което прави негативен приноса на нетния износ в растежа на БВП. Това се вижда от представянето на текущата сметка, която влошава своите параметри спрямо БВП и най-вече от търговския баланс, който увеличава почти двойно своето негативно представяне спрямо 2016 г. Причината за влошаването на параметрите от платежния баланс и най-вече за значително увеличение на вноса е много по-силното представяне на потребителското търсене спрямо прогнозното. Както се вижда от таблица 1, растежът на потребителското търсене надминава дори това от актуализираната прогноза и се увеличава с повече от една-трета спрямо неговото представяне през 2016 г. При такъв ръст на потреблението, изпреварващият растеж на вноса пред износа е неизбежен.
Основната причина за това нараснало потребителско търсене се дължи на значителното увеличение на заплащането в страната и разходите за компенсация на един зает, които нарастват с 7.8% или с 2 процентни пункта повече спрямо техния ръст през 2016 г. Ръстът в заплащането в комбинация с повишената заетост и намалялата безработица е това, което бута растежа на българската икономика през 2017 г. От друга страна преките чуждестранни инвестиции в акции, дялове и физически капитал намаляват с 70%, въпреки че като цяло има увеличение на показателя основно поради драстичния ръст на чуждестранния дълг, отпуснат на българските предприятия. Разграничаването на вида на ПЧИ е важно, тъй като инвестициите във физически капитал и в акции са дългосрочни инвестиции, чието изтегляне от страната не може да стане бързо, което гарантира, че в случай на криза тези пари няма да напуснат страната и да доведат до допълнително задълбочаване на кризисните процеси. Същевременно инвестициите в дълг са много подвижни, имат характера на „горещи пари“ и могат да бъдат изтеглени бързо в случай на неблагоприятна конюнктура. Тези капитали обикновено се насочват към сектори с висока печалба, експлоатирайки по този начин несъвършенствата в една икономика и тяхното бързо изтегляне при обръщане на бизнес цикъла влошава допълнително неблагоприятната икономическа ситуация в страната. Подобни капитали често се насочват в нетъргуеми сектори, като строителството и недвижимите имоти и неслучайно растежът на цените на имотите през миналата година е един от индикаторите, които създават притеснение и са оценени от ЕК като икономически дисбаланс.
И накрая, притеснение за икономическото развитие на България буди и фактът, че фирменото кредитиране расте анемично, почти без изменение спрямо година по-рано, докато основен двигател на кредитния ръст е потребителското и ипотечното кредитиране, което допълнително води до напрежение в цените на имотите и до повишаване на вноса. Де факто кредитите към домакинствата се увеличават 3 пъти спрямо година по-рано, което при всички случаи е доста сериозно увеличение, за да бъде държано под око.
Изпълнение на Бюджет 2017
На базата на представеното по-горе може да се потърси отговор, от една страна, защо консолидираната фискална програма отчита излишък през 2017 г., въпреки планираният дефицит, и от друга, защо този излишък е толкова малък и как това влияе върху показателите от макрорамката.
Таблица 2. Изпълнение на приходната част на Бюджет 2017 спрямо ПрограматаТаблица 3. Изпълнение на приходната част на Бюджет 2017 спрямо Бюджет 2016 г.
Както се вижда от таблица 2, изпълнението на приходите в Бюджет 2017 г. е по-малко от заложеното в Програмата, при условие че тя стъпва на първоначалната макрорамка, която значително подценява икономическото развитие на страната през годината. От друга страна икономическата конюнктура през 2016 г. е по-добра от показателите, залегнали в макрорамката на Бюджет 2017, което прави първоначалната икономическа прогноза на правителството неадекватна и в тази връзка Бюджет 2017 г. би следвало да бъде коригиран, както в приходната, така и в разходната част още в самото начало на миналата година, след като данните за 2016 г. са станали известни. Това обаче така и не е направено, което има като резултат натрупаните през цялата година бюджетни излишъци, което от своя страна дава възможност на правителството да разпределя тези излишъци по свое усмотрение, без санкция от парламента. От тази гледна точка, изпълнението на Бюджет 2017 г. е по-подходящо да се сравнява не с Програмата, а с отчетеното изпълнение на Бюджет 2016.
Взимайки предвид изпълнението на бюджета за 2016 г., преизпълнението на консолидираните приходи през 2017 г. е 4%., но това все пак остава по-ниско от номиналния ръст на БВП, който е 4.8%. Основната причина за недоброто представяне на общите приходи е съществено по-малко получените помощи, с близо 48% или номинално с около 1.4 млрд. лв. спрямо година по-рано. По-малкият размер на помощите е свързан с неизпълнението на капиталовата програма на правителството и получаваните плащания от европейските фондове. Това, което е важно обаче при анализа на данъчните приходи е как тяхната събираемост реагира на подобреното представяне на икономиката на страната. От тази гледна точка е важно изменението на данъчно-осигурителните проходи, което са в пряка корелация с икономическата конюнктура.
Както се вижда от таблица 3, основните статии от данъчно-осигурителните приходи са по-високи спрямо изпълнението на Бюджет 2016. Умишленото нежелание на управляващите да актуализират Бюджет 2017 през изминалата година създаваше впечатление, че данъчните приходи се развиват под потенциала на икономиката, но в крайна сметка това твърдение не може да бъде потвърдено с оглед на окончателните данни. И все пак е важно да бъде обърнато внимание на няколко факта, които говорят за неефективност на данъчната администрация при събирането на данъчните приходи.
Графика 1. Изпълнение на бюджетните приходи по КФП за 2017 г.
Проблеми с бюджетните приходи
На първо място следва да се посочи, че единствените данъчни приходи, който се увеличават с по-малък размер от номиналния ръст на икономиката, това са приходите от акцизи. Това категорично говори, че неизпълнението на приходи от акцизи не отговаря на икономическото развитие на страната, отчетено през 2017 г., още повече като се има предвид нарасналия внос в следствие на засиленото потребителско търсене. Изпълнението на бюджетните приходи от акцизи, въпреки че нарастват с 3.7% спрямо 2016 г., не успяват да достигнат планираните приходи в бюджетната прогноза в размер на 5038 млн.лв. и отчитат изпълнение от 4942 млн. лв.
Основната причина за минималния ръст на акцизните приходи спрямо 2016 г. се дължи на намалелите приходи от акциз върху тютюна и тютюневите изделия, които нарастват с 2.8% спрямо предходната година, като събраните акцизи от продажба на пури дори намалява. Причината за по-слабата събираемост на акцизи върху тютюневите изделия е спадът в техния физически обем, което може да се дължи на промяна в предпочитанията на потребителите. Другата причина, разбира се, може да бъде нарасналата контрабанда. В крайна сметка, поради по-малкия ръст на този вид акцизни приходи, се променя и структурата на дела на различните видове приходи от акциз, като този върху тютюна и тютюневите изделия намалява до 47.5% от 48% предходната година. Приходите от акцизи върху алкохола също отбелязват слаб ръст, но поради ниският им дял в структурата на акцизните приходи, неговото въздействие върху общия размер е минимално. Така единствените акцизни приходи, които нарастват над номиналния ръст на икономиката са тези от горивата, като всъщност основният източник на този ръст са приходите от акциз върху газьола и керосина, с почти 11%, вероятно свързано с увеличените самолетни полети до страната, докато приходите от акциз върху бензина отбелязват нулево изменение, което е странно предвид нарасналите пътувания и непрекъснато увеличаващия се брой МПС в България. На базата на горните факти все още е рано да се говори за сериозен проблем при изпълнението на акцизните приходи в държавния бюджет, но при всички случаи твърдението за ръст на тези приходи в следствие на борба с контрабандата за сега изглежда нереалистично. Трябва да се има предвид и че по-малките приходи от акцизи лишават бюджета от приходи от ДДС и мита, което води до обща по-малка събираемост на данъчните приходи спрямо ръста на икономиката.
Таблица 4. Изпълнение на приходите от акциз
Ръст на текущите за сметка на капиталовите разходи
През 2017 г. бюджетните разходи остават по-ниски от заложените в Програмата с 6.3%. От тази гледна точка може да се посочи, че държавата свива своите разходи, което заедно с повишените приходи води до образуването на бюджетния излишък. Основната причина за по-малките разходи се дължи на сериозното неизпълнение на заложените в Програмата капиталови разходи, чието неизпълнение е почти 40%. Неизпълнението на тези разходи е свързано с по-малкото одобрени проекти, използващи финансиране от европейските фондове, което е и причината за по-малкото постъпили помощи от ЕС, както вече беше посочено. Всички останали разходи също отбелязват неизпълнение спрямо одобрения закон за бюджета на България, като най-малко неизпълнение отбелязват текущите разходи, само с 0.4%. Основната причина за това малко неизпълнение са по-високите разходи за персонал, които надхвърлят заложените в Програмата с 7.4%.
Таблица 5. Изпълнение на разходната част на Бюджет 2017 г.
Както беше вече отбелязано, макрорамката, на чиято база е изготвен Бюджет 2017 г. описва една неадекватна икономическа картина и заложеният размер на БВП за годината е по-малък от реално отчетения в края на 2016 г. От тази гледна точка анализът на бюджетното изпълнение би бил по-прецизен, ако сравнението се извършва именно спрямо показателите от 2016 г. Както се вижда от таблица 5, картината вече е коренно различна и всички разходни статии от бюджета вече отчитат сериозен ръст, надхвърлящ номиналния ръст на БВП с изключение единствено на капиталовите разходи, но тяхното неизпълнение е изключително минимално от 1.8%, което говори по-скоро, че заложените капиталови разходи в Програмата, над 1.5 пъти спрямо предходната година, изначално са били неадекватни и създават подозрение за умишлено скрити буфери в бюджета, които по-късно да бъдат преразпределени, както се случи и в действителност.
Графика 2. Изпълнение на бюджетните разходи по КФП за 2017 г. спрямо ПрограматаГрафика 3. Изпълнение на бюджетните разходи по КФП за 2017 г. спрямо 2016 г.
В крайна сметка отчетеният от правителство излишък в края на 2017 г. по всичко изглежда, че ако не е планиран предварително с цел да бъде разпределен извън санкцията на парламента в края на годината, то е бил невъзможно да не бъде натрупан. В случая следва да бъде отбелязано, че на последното си заседание през 2017 г. правителството одобри отпускането на още 1 млрд. лв. за програмата за саниране, която не беше записана като разход в Бюджет 2017. Други извънредни разходи, които правителството гласува през месец декември включват: лицензи за продукти на Майкрософт (23.2 млн. лв.), за общински пътища и ВиК мрежи (20.6 млн.лв.), за безплатен превоз и превозни средства за системата на МОН (19 млн. лв.), за разпространение на програмите на БНТ (14.2 млн.лв.), за съдебната власт (12.1 млн.лв.) и т.н., като общият размер на одобрените без санкция на парламента разходи за 2017 г. възлизат на 2305 млн. лв. Имайки предвид и драстичното увеличение на капиталовите разходи през последните два месеца, когато те отбелязват ръст от 2.7 пъти, или номинално от 2.4 млрд. лв., без срещу тях да има съпоставими постъпления от ЕС, то става ясно на какво се дължи сериозното свиване на натрупвания през цялата година бюджетен излишък и неговото свеждане до 845 млн. лв. в края на годината.
По-високи приходи, но по-ниска данъчна ефективност
Българската данъчна администрация остава сериозно неефективна. Това се вижда и от един показател, който се измерва на международно ниво и се следи от Европейската комисия – т.нар. ДДС несъответствие (VAT gap), което измерва по-малко събрания ДДС спрямо активите, върху които той следва да бъде начислен. Спрямо този показател България, въпреки и не на последно място, но попада в една група с още седем държави от ЕС, включително Румъния, която е лидерът в групата, както и Гърция, Италия, Полша, Малта и т.н. Несъбраният данък ДДС от страна на администрацията в България е 21%, над 1.5 пъти над средното европейско ниво от 12.8%[i]. Ако се приложи този несъбран процент ДДС към отчетения събран данък през 2017 г., ще се получи, че само по това перо в бюджета са влезли по малко данъчни приходи от около 2 млрд. лв.
Данъчната ефективност може да бъде измерена и съобразно разходите на администрацията за всеки 100 лева събрани от данъци. България отново е в края на класацията по ефективност на данъчните разходи от около 1.20 лв. за всеки събрани 100 лв., като след нея са само четири страни – Полша, Словакия, Дания и Чехия, като позицията на Дания е свързана с нейната сложна данъчна система и почти пълната липса на косвени данъци[ii].
Проблемът с неефективната данъчна администрация не е свързан единствено с качеството на политическото управление. Тази неефективност има директно влияние върху икономическото развитие на страната, тъй като неполучените данъчни приходи всъщност не могат да бъдат използвани за финансиране на основни сектори, разчитащи на бюджетни средства като образование, здравеопазване и мерки за намаляване на бедността. Имайки предвид ниските данъци в България – едни от най-ниските в ЕС, което обаче по никакъв начин не води след себе си по-високи инвестиции, данъчните приходи са значително по-ниски с около 10 процентни пункта от средноевропейското ниво като дял от БВП, което комбинирано с неефективната данъчна администрация допълнително свива разполагаемия ресурс на държавата за интервенция в проблемните сектори. С уговорката, че не е задължително тази интервенция да бъде ефективна също!
Икономически рискове пред страната и бюджета
България от години покрива всички Маастрихтски критерии от Пакта за стабилност и растеж (ПСР) за влизане в еврозоната, но въпреки това тя дори не е допускана във валутния механизъм ERM II, който е чакалнята за еврозоната. В допълнение на това, въпреки своята макроикономическа и фискална стабилност, България вече шест поредни години е оценявана от ЕК като страна с дисбаланси, в три от които с прекомерни дисбаланси и е подложена на допълнително наблюдение и анализ за тяхната оценка, като в последния доклад от тази година[iii], който прави оценка на икономическата ситуация в страната през 2017 г., е извадена отново от най-тежката група, в която влизат страни с прекомерни дисбаланси в по-леката група с още 6 държави, които са оценени, че имат някакви дисбаланси.
България от години подобрява своите макроикономически индикатори, по които се прави анализ за наличието на възможни дисбаланси. Индикаторите, поради които България е считана като страна с потенциално възможни сериозни дисбаланси са много повече политически, свързани с качеството на институциите и най-вече съдебната система, ефективността на правителството и ширещата се ендемична корупция, отколкото икономически такива, въпреки че официално се търсят икономически аргументи, като състояние на финансовия пазар и качеството на банковия надзор, механизми за определяне на минимални доходи и социална защита, реална конвергенция на доходите, и т.н., които да оправдаят нежеланието на някои държави от ЕС и на ЕЦБ да допуснат страната в еврозоната. Все пак е важно да отговорим на въпроса дали качеството на политическата и институционална среда може да бъде причина за възникване на сериозни макроикономически дисбаланси, които да доведат до криза не само българската икономика, но и да имат негативен ефект върху останалите страни от ЕС, което всъщност е основният страх на много експерти и политици от ЕС.
В таблото с индикаторите на ЕК, по които тя оценява държавите за наличие на макро дисбаланси има включени 14 индикатора, три от които засягат заетостта и са включени допълнително. Това, което е важно при анализа на тези индикатори е не толкова дали и в каква степен те се отклоняват от заложените критични стойности, а има ли условия тези индикатори да се отклонят по начин, по който биха могли да бъдат засегнати други държави. Защото в крайна сметка, ако една държава може да изпадне в криза без това да се отрази на стабилността на валутния съюз, то тази криза остава единствено неин вътрешен проблем, без това да засяга други страни и съюза като цяло. Основното опасение все пак е, че ако бидейки част от еврозоната и оперирайки с евро, проблемът от една икономическата криза в България би засегнала цялата зона, защото ще бъде подложена на икономически въздействия, които не могат да бъдат наблюдавани, докато страната е извън еврозоната и поради тази причина не могат да бъдат достоверно прогнозирани. И въпреки че би било спекулативно да се твърди, че анализът от икономическото въздействие от външни сили върху страната, когато тя е извън еврозоната няма да се различава от този, когато тя е в нея, то това, върху което може да се съсредоточи един такъв анализ е как вътрешните икономически проблеми, имащи отношение върху платежния баланс на държавата, който изразява взаимодействието на страната с външния свят, биха се отразили на останалите държави от валутния съюз, ако България би била допусната в него. Трябва да се отбележи, че икономическите и финансовите кризи имат различни измерения, но главните такива, върху които се съсредоточават повечето изследвания са валутна/банкова криза и криза на платежния баланс, които най-често водят до фалит на държавите по отношение обслужването на външните им дългове, което е и начинът, по който една криза в отделна страна обикновено влияе на останалия свят.
Както беше вече посочено в България не се наблюдават прекомерни макроикономически дисбаланси. Но в България се наблюдават дисбаланси, които могат да доведат до непредсказуеми последици, ако не бъдат взети мерки за тяхното регулиране. Основните проблеми в страната понастоящем са два, които могат да бъдат разглеждани като потенциални източници на бъдещи дисбаланси и това са сериозният проблем с пазара на труда и липсата на чуждестранни инвестиции в страната.
Проблемът с липсата на достатъчно като брой и качество работна ръка в страната не е нов, но той започва вече да играе своята отрицателна роля върху макроикономическите показатели. И въпреки че ЕК изважда България от групата на страните с прекомерни дисбаланси именно поради подобрението, което се наблюдава на пазара на труда, най-вече във връзка с по-високите нива на доходи на домакинствата, както и с увеличената заетост и спадналата безработица, като точно тези характеристики са в основата на бъдещите макроикономически проблеми, пред които страната е изправена.
Основният проблем идва от значително увеличените разходи за труд на единица продукция, които достигат 4.6% за 2017 г., или двойно повече спрямо ръста им година по-рано. Тези увеличени разходи, освен че имат потенциала да направят българската икономика по-неконкурентоспособна на външните пазари, както и да повлияят върху нивото на инфлацията, водят и до влияние върху платежния баланс, като предизвикват по-голям внос в следствие на повишеното вътрешно търсене. Именно през 2017 г. вътрешното потребление се превръща в основен и почти единствен локомотив за ръста на икономиката, износът забавя своя растеж за сметка на вноса. Така, положителното салдо по текущата сметка се свива повече от два пъти спрямо година по-рано и от 5.3% през 2016 г. достига 2.5% през 2017 . Това свиване не е временно явление обаче, а ще се превърне в тренд, който ще играе отрицателна роля върху ръста на БВП в бъдеще. От тази гледна точка спадналата чувствително безработица и увеличената заетост водят до сериозно повишаване на заплащането в страната, което се превръща в затормозяващ фактор за икономическото развитие. Нещо повече, изпреварването на ръста на разходите за труд спрямо производителността на труда ще намали допълнително положителната роля, която все още има ниското номинално заплащане на труда в България, което ще окаже допълнително негативно влияние върху инвестиционните решения на инвеститорите и може да доведе до спад на експортния пазарен дял на страната в световната икономика. Това е един от показателите, по които България все още бележи положително развитие сред оценяваните макроикономически индикатори.
Мерките на правителството, което административно се стреми да увеличи заплащането чрез увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) влошава още повече проблема с растящите разходи за труд. Вярата, че в следствие на държавната принуда бизнесът ще намери начин да стане по-ефективен е изключително наивна и грешна, защото не отговаря на структурата на икономиката и защото засяга най-неефективните бизнеси, които могат да фалират и работници, които могат да бъдат заместени с машини или просто освободени. Близо три четвърти от работната ръка в България е заета в ниско технологични или средно-ниско технологични фирми, които произвеждат също толкова като дял от добавената стойност и които сравнително трудно могат да подобрят своята ефективност, предвид факта, че се конкурират основно ценово и разходите за труд са основен разходен елемент. И въпреки че в ситуация на засилен икономически растеж покриването на повишаващите се разходи за труд не представлява особено предизвикателство, то в случай на обръщане на икономическия цикъл поддържането на подобна разходна структура ще бъде трудно осъществима. Освен всичко останало, подобна публична политика влияе негативно и на външнотърговския баланс на страната чрез насърчаване върху потреблението, което е допълнителен източник за неустойчивост на икономическия модел.
Другият показател, който има много по-дълбоко и сложно въздействие върху развитието на българската икономика са чуждестранните инвестиции, които продължават да отбелязват спад. Въпреки че като цяло общите чуждестранни финансови активи в страната се увеличават, тяхното увеличение се дължи най-вече на значителния размер на дълга, които получават българските предприятия през 2017 г. Частта, която е важна при разглеждането на чуждестранните инвестиции са тези в собственост, които са дълготрайни и устойчиви и които намаляват за втора поредна година, този път с 70% до 189.4 млн. евро. Това е едва 7% от техния размер през 2015 г. Намалението на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) води де факто до подобряване на един от паказателите, наблюдавани като макроикономически дисбаланс, а именно нетната международна инвестиционна позиция (НМИП), която критична стойност България от години нарушава, но това подобрение всъщност показва непривлекателността на страната от гледна точка на чуждестранните инвестиционни намерения.
Въпреки това, колкото и парадоксално да е подобно твърдение, липсата на чуждестранни инвестиции в настоящата икономическа конюнктура може да се разглежда като положителна характеристика за българската икономика, тъй като де факто тази липса предотвратява прегряването на икономиката. В случай че чуждестранните инвестиции повишат рязко нивото си, то натискът върху работната ръка и съответно върху повишаването на заплатите би имал много по-голям негативен ефект върху макроиндикаторите и съответно може да доведе до прекомерни макроикономически дисбаланси.
Понастоящем разликата между реалния и потенциалния БВП на България е нула, което означава, че с наличните ресурси и технологии страната не може да расте по-бързо по устойчив начин. Единствената възможност за подобряване на икономическото развитие следва да се търси в провеждането на пълномащабни реформи в основните сектори, в които държавата има съществено присъствие, а именно здравеопазване, образование, правоохранителна и правоприлагаща дейност, както и съществено подобрение на бизнес средата, които реформи да освободят предприемачеството и намалят неефективните разходи, така че да насърчат иновациите и инвестициите.
Вероятност за влизане в чакалнята на еврозоната
На базата на гореизложеното, вероятността на България да й бъде позволено да влезе във валутния механизъм ERM II, който се възприема като чакалнята за еврозоната не е много висока. Председателството на Европейския съюз от България е една много добра възможност страната най-накрая страната да постигне своята дългосрочна цел, а именно покана за влизане във валутния механизъм. Този факт обаче има и своята негативна страна, а именно, че проблемите на страната привличат вниманието на широк кръг медии в ЕС и по този начин те станаха много по-видими за широката публика на континента. Така, на този етап това влизането на страната в ERM II изглежда малко вероятно поради системната съпротива на ЕЦБ, както и на държави като Холандия и в по-малка степен на Германия и Австрия. България остава най-бедната, най-корумпираната и най-неподготвената държава-членка на ЕС за влизане в еврозоната, като основен аргумент срещу нейното приемане е най-вече неработещата съдебна система и ниското институционално качество. При продължаващото наличие на съпротива сред някои от институциите на ЕС и държавите-членки, малко е вероятно българското правителство да прибегне да официално подаване на заявка. Един несполучлив опит би нанесъл доста повече бъдещи вреди на държавата, отколкото въздържането от този ход.
Заключение
За поредна година бюджетът на страната завършва с излишък, който основно се дължи на неизпълнената инвестиционна програма на правителството, свързано с получаването на финансиране от европейските фондове. Този процес има висока вероятност да продължи и в бъдеще, като част от спестените пари се пренасочват на базата на правителствени решения, извън санкцията на българския парламент. Тази политика, заедно с административното увеличение на МРЗ ще окаже натиск върху потребителското търсене в страната, въпреки че ще има положителен ефект върху бюджетните приходи. Имайки предвид, че потребителското търсене се превръща в основен и почти единствен компонент на икономически растеж, външноикономическата позиция ще претърпи негативно развитие към увеличен внос и намален износ. Подобно развитие се наблюдава вече и излизащите статистически данни за 2017 г. го потвърждават. Както сочат експресните данни на НСИ, икономическият ръст за 2017 г. в размер на 3.6% е доста разочароващ спрямо очаквания от 4%, като секторите, отчитащи най-висок растеж не са вече високотехнологичните ИТ и аутсорсинг, а финансовият, строителният и този на недвижимите имоти. Това е абсолютно същата ситуация, на която бяхме свидетели преди началото на икономическата криза от 2008-2009 г., когато българската икономика работеше над пределите си, което създаваше макроикономически дисбаланси, проявили се напълно през последвалата глобална рецесия. Парадоксално, но единствената причина това прегряване на икономиката да не бъде факт в настоящия момент е липсата и по-скоро спадът на инвестиции, които не допринасят за допълнителен натиск върху неустойчивата икономическа среда. Ако при това развитие на икономическата ситуация в страната, правителството не предприеме мерки за провеждане на изключително належащите и сериозно закъснели реформи в най-нуждаещите се сектори, то излизането на България от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси може да се окаже временно явление, а негативните последствия за бюджета ще станат неизбежни при смяна на посоката на бизнес цикъла. В тази ситуация влизането на България в чакалнята на еврозоната става все по-малко вероятно, а устойчивото икономическо развитие по-трудно постижимо.
[i] Европейска комисия, Study and Reports on the VAT Gap in the EU-28 Member States: 2017 Final Report https://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/study_and_reports_on_the_vat_gap_2017.pdf
[ii] Европейска комисия, Tax Policy in the EU, 2016 Survey, https://www.eerstekamer.nl/eu/documenteu/isbn_978_92_79_63160_3_tax/f=/vk9ad4gyh8k1.pdf
[iii] Европейска комисия, Country Report Bulgaria 2018, Including an In-Depth Review on the prevention and correction of macroeconomic imbalances https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2018-european-semester-country-report-bulgaria-en.pdf