Бюджет 2012 – поредната крачка към колапса на българската икономика

Бюджет 2012 е поредната крачка към колапса на българската икономика. В този бюджет има няколко стряскащи неща, които ако се случат, България ще се изправи пред проблеми, много подобни на тези в Румъния и Латвия, а защо не и на тези в Гърция, въпреки че причините ще са от различно естество.

Сериозно впечатление прави неадекватната прогноза за ръст на икономиката от 2.9%. Това отново е една надценена прогноза за растеж на българската икономика, надвишаваща прогнозите на международните финансови институции по същия начин, по който беше прогнозиран растеж от 3.6% за настоящата година. Този неадекватно заложен по-голям ръст създава проблеми в няколко посоки. На първо място той създава възможност за увеличаване на държавните разходи повече, отколкото може да се очаква при една по-реална прогноза. В случай, че данъчните приходи не са достатъчни, за да се изпълнят заложените разходи, при зададено ограничение на бюджетния дефицит от 1.35%, то разходите трябва да бъдат съкратени или държавата да прибегне до емитиране на дълг. Друга възможност е намаление на фискалния резерв, за което ще стане дума по-нататък. Проблемът е, че съкращаването на текущите разходи е трудна политическа стъпка. Поради тази причина най-вероятно ще се прибегне до съкращаване на инвестиционните разходи на държавата, които пък са точно тези, които са най-необходими в условия на криза. Това ще се случи за трета поредна година, което е едно от обясненията за изключително бавното възстановяване на икономиката.

На второ място по-високата прогноза създава измамно усещане за очакваното ниво на бюджетния дефицит. Между другото, планираният дефицит за следващата година е по-нисък от заложения в предишната прогноза от 1.5%, както и в Конвергентната програма на страната, изпратена в Брюксел през април тази година. Едното обяснение за по-ниската цифра може да бъде търсено в болната амбиция на управляващите и в частност на Дянков да се сравнява с най-добре развиващите се икономики в ЕС, само че тази амбиция се превръща в самоцел, за сметка на българския бизнес. Безумие е да се гони намаляване на дефицита с толкова бързи темпове при условие, че има ясни индикации за възможно задълбочаване на икономическата криза в Европа, а и в света. Другото обяснение е, че всъщност в Министерство на финансите знаят, че ръстът на икономиката е изкуствено завишен и разчитат, че при по-малък ръст дефицитът ще остане в рамките на около 1.5% – толкова, колкото е и реалната прогноза.

Третият параметър е огромното увеличение на инвестиционните разходи в бюджета. От една страна това може да е плод на обективната необходимост управляващите да ускорят усвояването на европейски средства, ако не искат да ги загубят. Но не трябва да се пренебрегва и мотивът, че тези разходи са нарочно изкуствено завишени, за да могат да бъдат безболезнено съкратени в последствие, ако изпълнението на бюджета се препъне.

На трето място сериозно притеснение буди искането за намаляване на минималния пра гна фискалния резерв от 4.5 млрд. лв. на 3 млрд. лв. Това е ясен сигнал, че има сериозна опасност необходимото през следващата година погасяване на падежиращия външен дълг в размер на 800 млрд. евро да стане за сметка именно на фискалния резерв, а не чрез емитиране на нов външен дълг. Това от една страна отново е някаква маниакална пристрастеност на финансовия министър да държи нисък външен държавен дълг, при условие, че България е една от страните с най-ниско ниво на дълг в ЕС. От друга страна това е и презастраховане, че България няма да може да излезе толкова лесно на външните пазари, а и цената няма да бъде толкова благоприятна, в случай, че това се наложи.

В случая има обаче и друга сериозна опасност. Трябва да се има предвид, че вече значителен брой общини са в много тежко финансово състояние и някои от тях се намират във фактически фалит (Видин, Сливен и др.). Една от възможностите за справяне с това тежко състояние на общините е чрез осигуряване на средства именно от фискалния резерв.

Самото решение обаче и неговото вписване в закона може да има изключително неблагоприятни последици за икономиката на България. На първо място, това може да има негативно отражение върху чуждите инвеститори. Трябва да се знае, че фискалният резерв е част от валутния резерв на страната, който пък е основата, върху която е изграден валутния борд. Неговото необмислено намаление може да доведе и до понижение на кредитния рейтинг на страната, което допълнително да задълбочи тежката икономическа ситуация, най-вече по отношение на частните инвестиции. И не на последно място трябва да се има предвид опита на Аржентина, която беше принудена да изостави през 2001 г. валутния си борд именно поради огромната задлъжнялост на общините в страната. Последствията, както помним, бяха страшни.

Разбира се, могат да се кажат още доста неща за бюджета за следващата година, но това, което прозира зад цифрите е по-скоро израз на управленска немощ да се правят реформи и да се предприемат смели управленски решения за справяне с кризата. В бюджета се планира наливане на средства в нереформирани сектори, което допълнително утежнява цялостната икономическа ситуация. И най-голямото опасение е, че ако нещата продължават по същия начин до края на мандата на ГЕРБ, то опасността страната да изпадне в сериозна икономическа криза в края на този мандат нараства значително.