Висока ли е високата цена на горивата в България и какво е решението

България си извоюва славата на страната в Европейския съюз с едни от най-високите цени на горивата. Въпреки че по отношение на крайните потребителски цени, България се намира в златната среда, а даже и във втората част на класацията, то по отношение на цената на горивата преди данъци и акцизи, страната заема лидерски позиции, като относно цената на бензин А 95 е четвърта, а относно цената на дизела е на втора позиция с най-високи цени от всички държави-членки на ЕС. Напоследък общественият дебат е силно съсредоточен около това незавидно положение на България на пазара за горива, като основните обвинения са, че цената на петролните продукти е силно завишена и държавата трябва да предприеме мерки за тяхното намаление.

Това е принципно правилна позиция, защото е ясно, че когато си в началото на класацията по високи цени, има някакви причини, които пречат на пазара да работи нормално. От много години  общественото мнение е доминирано от разбирането, че в страната има картелно споразумение между производителите и търговците на горива, които умишлено държат цените високи, гарантирайки си сигурни печалби. В това отношение обществото има категорични причини да мисли точно така. Проблемът с високите цени на горивата обаче излиза извън рационалната логика, когато се постави въпросът как той да бъде решен.

Преди да погледнем в дълбочина възможните решения е необходимо да се кажат някои принципни неща за пазара на горива в България, базирани на конкретна статистика. В момента основното обвинение за високите цени на бензина и особено на дизела са насочени към ценовата политика на Лукойл, който се обвинява, че умишлено и необосновано завишава цените, на които продава продукцията си. В петък, 21 август, шефът на митниците Ваньо Танов и министър-председателят Бойко Борисов направиха директното внушение, че в България има картелно споразумение и че в търговците на горива остават около 0.45 лв. от всеки продаден литър гориво. Тази калкулация беше направена на базата на средната цена на дизела в ЕС и в останалите държави от съюза.

Много е спорно дали подоба калкулация може да бъде направена по този начин, тъй като всеки производител има свои специфични условия на производство и цената на горивото, произвеждано и търгувано от една рафинерия не може автоматично да бъде съотнесена към цената на продукцията на друга рафинерия.
Но нека проследим промяната на цената на дизела на следващите две графики, за да придобием представа как изменението на цената на дизела (като представител на продаваните горива) в България се съотнася с изменението на петрола на международните пазари и дали от тези изменения може да се стигне до извода, че цените в България реагират неадекватно и в противоречие с изменението на цените на тези пазари.

Графика 1 изобразява отношението на цената на дизела като процент спрямо цената на петрол сорт Brent в България. Както е видно от графиката, докъм началото на м. юли съотношението на двете цени флуктуират около 2.2%, като в началото на годината това съотношение е 2.4%, към средата на м. февруари спада до 1.9%, след което се повишава до 2.3%, спада в средата на април отново до под 2%, където се задържа до началото на м. юли, след което рязко се повишава. Повишението на това отношение показва, че цената на дизела в България поскъпва спрямо цената на петрола на международните пазари и обратно при намаляване на това съотношение. От графиката се вижда, че с изключение на началото на годината и на периода средата на март – средата на април, когато това съотношение е сравнително високо, през останалото време цената на дизела в България е под средното за първата половина на годината. Т.е. много е трудно от тази графика да бъде направено заключение, че цената на дизела е извън своето нормално положение като процент от цената на петрола.

Графика 1. Промяна в съотношението на цената да дизела спрямо цената на петрол сорт Brent

Източник: fuelf.net, blommberg.com

Не така стоят нещата обаче сед началото на м. юли, когато съотношението рязко се увеличава, което говори, че или Лукойл умишлено завишава цената на дизела с цел по-високото търсене през летните месеци, което е типична пазарна реакция, или че цената на петрола рязко спада, докато бургаската рафинерия не реагира с адекватни темпове на това намаление на цената.

И двете предложени хипотези са абсолютно адекватни. От изменението на цената на дизела в България и на петрола на международните пазари съвсем отчетливо от таблица 1 може да се види, че до края на м.май изменението в цената на дизела е под съответното изменение на цената на петрола за съответния период. Сериозното изключение е именно м. март, когато цената на петрола спада значително, докато цената на дизела в България реално се увеличава. Което дава отражение върху повишението на посоченото съотношение от графика 1. Прави впечатление също така, че през м. януари цената на дизела спада драстично, с 8%, докато тази на петрола се увеличава и въпреки това съотношението в графика 1 е най-голямото до преди резкия скок от м. юли. Това се дължи на факта, че през месец декември цената на дизела е била още по-висока, което говори, че рафинерията и търговците са продавали на по-високи цени от нормалните в следствие на повишеното търсене около новогодишните празници.

Таблица 1. Изменение в цените на дизела и петрол сорт Brent в края на месеца спрямо края на предходния месец
2015 г.          Изменение в цената на дизела     Изменениен в цената на петрола сорт Brent
януари                            -8.0%                                                                       1.7%
февруари                       15.9%                                                                     16.9%
март                                  1.3%                                                                      -8.1%
април                               0.9%                                                                      15.9%
май                                    1.7%                                                                        0.3%
юни                                  0.0%                                                                       -2.8%
юли                                  -1.3%                                                                      -17.1%
август                              -3.4%                                                                      -21.0%

Източник: Bloomberg.com, собствени изчисления

Представените по-горе резултати се потвърждават и от графика 2, на която се вижда, че акумулираното увеличение на цената на дизела в България изостава спрямо акумулираното увеличение на цената на петрола с едно краткосрочно изключение през март, за което стана въпрос по-горе. Т.е. повишението на цената на петрола за периода януари – юни изпреварва повишението на цената на дизела. Тази тенденция рязко се обръща в средата на м. юли, когато повишението на цената на дизела изпреварва или по-точно рязко контрастира на понижението на цената на петрола. Причините за това, както беше вече посочено, е повишаване на цената на дизела в следствие на повишеното търсене през лятото, както и резкия спад на цената на петрола, започнал през периода.

Графика 2. Акумулирана промяна в цената да дизела и в  цената на петрол сорт Brent от началото на годината г. до 24 август 2015 г.Източник: fuelf.net, blommberg.com

След всичко казано до тук основните въпроси, на които следва да бъде отговорено са два:

1.    Има ли спекулативно увеличение на цената на дизела (като представител на всички горивата в случая, които се продават в страната), несъобразено с флуктуациите на цената на петрола на международните пазари.

2.    Независимо от отговора на първия въпрос, има ли основание да се смята, че цената на горивата (дизела) в България е необосновано по-висока, отколкото пазарните условия предполагат.

По отношение на първия въпрос от изложението ясно се вижда, че в общи линии цената на дизела в България следва в някаки тесни граници цената на петрола на международните пазари. Въпреки че има повишение на цената на дизела с по-голям процент, отколкото е повишението на цената на петрола (или съответно по-малко намаление, отколкото е намалението на цената на петрола), то има и обратната ситуация, когато цената на дизела се повишава по-малко (съответно намалява с повече), отколкото е повишението (съответно намалението) на петрола на международните пазари. Тази ситуация се запазва до средата на месец юли, когато явно цената на дизела се увеличава (или не спада) с темпото, с което се порменя цената на петрола.

Въпросът е може ли за това да бъдат обвинявани производителите и търговците на горива в страната. Трудно е да бъде търсена вина на някого, тъй като посочените аномалии не са свързани с непазарно поведение. Нормално е, когато търсенето се повишава, цената на продаваната стока да се повиши (Нека само да си припомним, че в България цените на основни продукти се повишават винаги около празници, с които консумацията на тези продукти е свързана. Подобен тип поведение остава лош вкус в устата от некоректни спрямо клиентите похвати, но в крайна сметка повишеното търсене води до увеличаване на цените, на което ние като потребители ставаме свидетели непрекъснато). Разбира се, сериозната диспропорция в цената на горивата през последните седмици е видима, но тя е свързана с много рязкото поевтиняване на цената на петрола през периода, което е нормално да бъде отразено с известно закъснение в цените на крайните продукти.

Вторият въпрос, повдигнат по-горе е много по-важен. А той е защо изобщо цената на горивата в България могат да бъдат продавани на цени, които са по-високи то тези, на които се продава в Европа. На този въпрос отговорът е комплексен. Но нека първо разгледаме как може държавата да реагира на подобна ситуация.

Най-лесното решение, което се предлага от мнозина е да се осъществи регулация на цените, с което да се ограничат печалбите на Лукойл (като единствен производител) и на търговците на горива. Тук трябва да бъде обърнато внимание, че регулацията на цените във всичките й форми е директно решение на проблема, докато натискът върху КЗК да разследва дали има картелно споразумение между производител и търговци не води автоматично до намаляване на цените, а е свързано с глоби за непазарни практики, които могат да доведат до спад в цената на горивата, но могат и да не доведат.

Друго решение, което държавата може да вземе с цел корекция на цените е да осигури облекчени условия за внос, които условия са свързани с предоставянето на ценови преимущества на вносителите, което би следвало да се изрази в намалени данъци и акцизи. Това обаче не е разрешено от ЕС, защото би означавало автоматично предоставянето на държавна помощ и поставянето на определени пазарни играчи в по-добра обстановка за сметка на всички останали.

На трето място държавата може да намали данъците (но не акцизите, които са съобразени с европейски изисквания), например ДДС, но подобен ход надали би довел до някакво сериозно намаление, особено в дългосрочен план, имайки предвид че обикновено намалените данъчни ставки се превръщат в по-висока печалба на търговците, отколкото поевтиняване на крайния продукт.

На четвърто място държавата може да влезе като самостоятелен играч на пазара на горива в България, като придобие или изгради инфраструктура за тяхната продажба. Този подход не е невъзможен, тъй като за неговото реализиране е необходимо изграждането на сравнително малко бензиностанции (около 30-40), в основните областни и общински градове в страната, които да се явяват коректив на цената, предлагана от частните играчи на пазара. За съжаление подобен подход има два сериозни недостатъка:

•    на първо място това отрича целия следван до момента подход за либерализация на пазара на горива и оттегляне на държавата от него, който подход беше следван през целия етап на прехода в страната

•    но много по-важен аргумент, на второ място, против подобно решение е изключително високата корумпираност на държавната администрация, която многократно е доказала, че по-скоро защитава частни корпоративни интереси, отколкото интересите на обществото. Няма никаква гаранция, че една държавна структура за продажба на горива няма да влезе в колаборация с монополния производител в страната, както това например прави Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, чийто почти единствен доставчик на горива през всичките последни 25 години е Лукойл (Нефтохим Бургас преди приватизацията).

Единственото възможно и правилно решение за реакция на държавата в тази ситуация е регулиране на цялата пазарна среда в страната, така че от една страна да се разследват и наказват непазарни практики, ако има такива, а от друга страна – да се създаде такава пазарна среда, която да дава възможност на пазарните играчи да коригират винаги подобни пазарни аномалии, които позволяват определени бизнес дружества да извличат монополни ренти. Какви точно регулации и подходи да използва държавата в подобна ситуация е съвсем отделна тема, която специалистите в съответната област, работещи в държавната администрация трябва да изработят. Въпросът е дали знаят и могат да направят това?