Голямата пенсионна подмяна
Този текст прекалено се забави поради множество причини. Въпреки това, той разкрива начина, по който в България се правят и приемат закони и как явни и скрити за обществото интереси и мотиви оказват влияние върху законодателния процес. Самият факт, че толкова сериозна промяна в законодателството, касаеща пенсионноосигурителната система в страната може да бъде предложена, а по-късно и оттеглена без сериозни мотиви е показателно за непрозрачния начин на правене на политика в България.
На 22 април в късният следобед Министерството на финансите качи на сайта си проектозакон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Първите реакции на експерти и медии бяха изключително критични, като за основен проблем в предложения законопроект се сочеше предложението за обединяване на индивидуалните партиди в частните пенсионни фондове за допълнително задължително осигуряване в общ пул за тези осигурени лица, които вече са започнали да получават своите допълнителни пенсии, което премахва възможността собствениците на пенсионни вноски да се разпореждат с натрупаните по техните партиди средства след пенсионирането им, както и с невъзможността тези обединени вече средства да се наследяват. В публичното пространство започна масово да се говори за национализация на пенсионните вноски на хората и за унищожаване на втория пенсионен стълб. Разбира се, тези коментари са нормална реакция, имайки предвид начина, по който промените в КСО бяха направени публично достояние, както и сериозното напрежение и недоволство, което породиха предишните промени на КСО, инициирани в края на 2014 г., малко преди коледните и новогодишните празници и окончателно договорени през април 2015 г..
За разлика от предишните промени обаче, последните предложения в никакъв случай не могат да се нарекат изненада, особено за пенсионните фондове. Всъщност предложеният от Министерството на финансите законопроект за изменение на КСО[i] копира в огромна част един друг законопроект за изменение на Кодекса[ii], качен на сайта на Комисията за финансов надзор през юли 2015 г. (ако се съди по наименованието на качения файл на сайта на комисията), чийто срок за обществено обсъждане, е минал отдавна, на 28 август 2015 г. Разбира се, между двата варианта има известни разлики, които ще бъдат разгледани по-долу в текста, но няма как пенсионните фондове да не са били информирани за готвените промени. Следва да се отбележи високото ниво на правните текстовете, пълнотата на промените, засягащи абсолютно всички части на кодекса, както и много други законодателни актове, имащи отношение към промените и не на последно място техният огромния обем (предложеният от КФН вариант е с обем от 71 страници, за разлика от оттегления вече вариант на МФ, който е „само“ 64 стр.). Интересно е също така, че за разлика от останалите законодателни инициативи на КФН, които са съпътствани с мотиви за тяхното предлагане, предложеното изменение на КСО не съдържа такива. И накрая, не е възможно заинтересованите поднадзорни на КФН лица да не са били наясно с промените, имайки предвид липсата на каквато и да било публична реакция, след като предложеният законопроект е престоял на сайта на КФН повече от девет месеца, а подготовката на промените е започнала значително по-рано, може би още в края на 2014 г., съгласно изтекла информация в медиите за среща, проведена на 17 ноември 2014 г. между вече бившия председател на КФН Стоян Мавродиев и финансовия министър Владислав Горанов (и може би други представители на властта)[iii]. Една от засегнатите теми на срещата, преди тогавашното (или във връзка с него) изменение на КСО, който предизвика предишния обществен дебат по темата, е и създаването на гаранционен фонд, гарантиращ изплащането на пенсии, по подобие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, но с различно предназначение, което ще бъде дискутирано по-долу. Официалното предложение от страна на КФН за създаване на такъв гаранционен фонд става на 18.02.2015 г. на заседание на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. Тогава това и останалите предложения, появили се в изменението на КСО, публикуван на сайта на КФН през август 2015 г. не са част от пакета предложения за изменение на предишния вариант на кодекса и съответно не привличат сериозно обществено внимание. Това в някаква степен е разбираемо, тъй като документите, публикувани от КФН не се следят толкова отблизо, както тези, публикувани от МФ. Всъщност единственият, който публично критично реагира на предложените от КФН промени във връзка с обединяването на пенсионните вноски в общ пул и произтичащите от това проблеми с наследяването е Любомир Христов, който още през март 2015 г. публикува материали по темата на блога си, препечатани и от в-к „Капитал“[iv].
Предложенията на КФН за изменение на КСО
Защо всъщност е важно да се проследи еволюцията на предложените изменения на КСО? На първо място, за да се придобие представа за контекста, в който тези изменения се случват и какви са били въпросите, на които предложените промени търсят отговор. На второ място, за да се прецени какви допълнителни промени са били направени, от което може да се придобие представа какви политически или икономически позиции са надделели в процеса на процедурата и защо. В противен случай анализът на законопроекта има опасност да се затвори единствено в неговата нормативна същност, даваща възможност за сравнителен анализ с подобни нормативни актове и тяхното приложение на държавно ниво, който анализ обаче няма как да вземе под внимание специфичните национални особености и съответните мотиви, стоящи в основата на предложенията.
При сравняване на двата варианта на законопроекта за изменение на КСО, още веднъж трябва да се отбележи, че вариантът на МФ лежи изцяло върху предложението на КФН, като в предложения от МФ липсват някои основни правни постановки, залегнали в предложението на Комисията.
Всъщност между двата законопроекта, на КФН и на МФ, има две фундаментални разлики и това са съответно текстовете относно:
- Предложенията за създаване на т.нар. мултифондове, като тази идея в предложението на КФН е развита в чл. 133. Това предложение предвижда всяко пенсионноосигурително дружество да има право да учреди и управлява два фонда с различен рисков профил: един балансиран и един консервативен.
- Предложенията за създаване на споменатия вече гаранционен фонд, като за целта са създадени нови разпоредби на мястото на отменената през 2003 г. глава 17 от кодекса и са създадени нови членове от чл. 194 до чл. 200а.
Останалите по-сериозни разлики между предложенията на КФН и на МФ касаят следното:
- В предложението на МФ е премахната възможността за инвестиции в инвестиционни имоти, като в мотивите към законопроекта се уточнява и причината за това, а именно констатирани редица проблеми, най-вече с тяхната оценка и ликвидност. Запазва се обаче възможността инвестиции в имоти да става непряко, чрез придобиване на акции в дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ).
- В предложението на МФ е отпаднало изискването за по-бавно и по-продължително намаляване на таксите, които пенсионните фондове събират от осигурените лица. Това намаление беше договорено през 2015 г. и беше отразено в последните промени на КСО, като се предвижда да приключи през 2019 г. В предложението на КФН периодът за намаление на таксите е удължен до 2020 г., като същевременно стъпките за намаление на са по-малки, въпреки че крайните нива са идентични. Удължаването на срока за намаление на таксите и по-малките стъпки, поне в началото на периода, всъщност облагодетелстват пенсионните фондове. Една от основните критики към предишните промени на кодекса бяха именно тези, свързани с бавното намаление на тези такси. От тази гледна точка е странно защо КФН в качеството си на регулатор де факто разхлабва едно вече договорено и постигнато подобрение в условията за осигурените лица, за което подобрение пенсионните фондове са се съгласили. Обяснение за това предложение може да бъде търсено както в лобистки натиск, така и в определени отстъпки в полза на поднадзорните лица срещу определени ангажименти, което всъщност противоречи на ролята на регулатора в полза на обществото.
- Останалите разлики в предложението на КФН и в това на МФ касаят различните прагове на инвестиции в определени инвестиционни инструменти, както и някои промени в контрола и регулаторния режим, упражняван от КФН.
Всички останали предложения, фигуриращи в редакцията на МФ са налични и в предложените промени на КСО в редакцията на КФН. Това включва както създаването на технически резерви, в които отиват част от пенсионните вноски на осигурените лица след пенсионирането им, така и ограничените възможности за наследяване, включително и промяната в капиталовите изисквания към фондовете, които са разделени на два вида: такива, които само събират пенсионните вноски на осигурените лица и се грижат за тяхното инвестиране в подходящи финансови инструменти и такива, които освен тези дейности има право да изплащат различни видове пенсии. В групата на дружествата, които имат право да изплащат пенсии вече са включени и застрахователните дружества, като тази възможност фигурира и в предложението на КФН.
Ако трябва да се обобщи казаното до тук в едно изречение, то е че предложените промени от МФ в своята огромна и най-съществена част са почти напълно идентични с предложените промени в КСО, направени от Комисията за финансов надзор още в началото на миналата година и поставени за обществено обсъждане през лятото на 2015 г., срокът за което е изтекъл още в края на август същата година. За целия този период нито една от заинтересованите страни, най-вече самите пенсионни фондове, не е повдигнала въпроса за някакви бъдещи проблеми с втория стълб на пенсионното осигуряване в България.
Всъщност, имайки предвид промените, които са отпаднали от предложението на МФ, основният дебат би следвало да се съсредоточи в премахването на гаранционния фонд и на т.нар. мултифондове, а не в прехвърлянето на пенсионните вноски в общ пул или пък в ограничаването при наследяване, които предложения са направени още преди една година. С внасянето на последното предложение за промени в КСО МФ в случая изигра ролята на лошия вестоносец, въпреки че явно експертите в министерството са съгласни с направените предложения. Всъщност това, което експертите на МФ и министърът са направили е просто да премахнат от предложенията за промяна на КСО тези клаузи, които не съответстват на интересите на самото министерство и на фиска, без да засягат обаче останалите предложения, по които явно е постигнато съгласие с пенсионните фондове.
Отпадналите промени в КСО и възможните причини за тяхното отпадане
Както вече беше посочено, основните разлики между предложението на КФН, направено още през миналата година и това на МФ е отпадането на института на гаранционния фонд, както и на така наречените мултифондове. Мултифондовете всъщност представляват различни инвестиционни портфейли, в които пенсионните вноски се разпределят на базата на риск и очаквана доходност, като в отпадналите промени от предложението на Комисията се предлагат два типа такива фондове, които всяко инвестиционно дружество да може да управлява, а именно консервативен и балансиран. В своята същност това предложение е смислено, защото дава възможност, при правилно управление на инвестираните средства и при правилен избор на ценни книжа, инвестициите да носят по-голяма доходност, при тяхното инвестиране в по-рискови ценни книжа и следователно да доведат до увеличение на средствата на осигурените лица, когато става въпрос обаче за по-дългосрочно управление. Концепцията е, че в началото на своето пенсионно осигуряване за едно лице е допустимо неговите пенсионни вноски да бъдат инвестирани в по-рискови ценни книжа, което да донесе по-голям доход, като с наближаване на пенсионната възраст постепенно натрупаните в индивидуалната партида средства да се прехвърлят в по-консервативен инвестиционен портфейл, с по-малък риск, като се разчита вече не толкова на значително увеличение на натрупаните средства от инвестиционен доход, а по-скоро тяхното запазване и съхранение с цел гарантиране на бъдещите пенсионни плащания. Чистият вид на системата от мултифондове разчита единствено на избора на осигуреното лица, което избира портфейл с предпочитаното ниво на риск и смяната на портфейла става само по негово желание. В този случай нивото на въвлеченост на осигуряващото се лице относно инвестиционните решения е голяма, което предполага и сериозна финансова култура. При системите с намаляващ риск в продължение на живота се говори за фондове или портфейли, съобразени с жизнения цикъл на осигуреното лице ( т.нар. life styling) и прехвърлянето във фондове с по-нисък риск става автоматично от пенсионното дружество, при изпълнението на определени критерии.
От тази гледна точка предложената законодателна промяна във варианта на КФН е смислена, още повече че подобна възможност за съществуване на мултифондове е налична в 13 от държавите-членки на ЕС. Нещо повече, във своите препоръки до Европейската комисия във връзка с дебатите около изменението на Директива 2003/41/ЕО, регламентираща дейността на институциите, предоставящи професионални пенсии (ИППО), Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), по известен с английската си абревиатура EIOPA многократно изтъква, че наличието на мултифондове, включително възможностите за избор на фонд по подразбиране и, също така, на инвестиционен модел, съобразен с жизнения цикъл на осигурените (life styling) са основни характеристики, които подпомагат контрола на риска и здравословното развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, когато осигурените лица поемат инвестиционния риск. Същевременно ЕОЗППО насърчава установяването и разпространението на най-добри практики в това отношение, като след провеждането на дебати някои аспекти на тези функции могат да станат задължителни и/или част от регулациите на европейското законодателство[v]. Разбира се, подобни препоръки са свързани по-скоро със загриженост за финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества, отколкото за бъдещите пенсионни плащания към осигурените, защото от една страна какъв е смисълът да се осигуряваш в пенсионен фонд, плащайки сериозни такси за неговата издръжка, ако в края на краищата целият риск остава за сметка на осигуряващия се. От друга страна обаче флуктуациите на финансовите пазари и намаляващият брой осигуряващи се за сметка на увеличаващия се брой пенсионери създава сериозни проблеми пред преобладаващия до скоро модел на дефинирани пенсионни плащания (defined benefits), което поставя на сериозно изпитание финансовото здраве на пенсионните фондове.
Въпросът обаче, на който би следвало да се търси отговор е защо Министерството на финансите се е отказало от предложението за създаването на мултифондовете, което всъщност е една от фундаменталните промени, които са предложени в законопроекта на Комисията. Разбира се, отговорът трябва да бъде даден от самото министерство, като едно логично обяснение е опасението, че при диверсификация на портфейлите си пенсионните дружества ще продадат част от държаните от тях ДЦК, както и ще инвестират по-малки суми в тях, което ще намали търсенето и съответно техните цени, като същевременно увеличи доходността по тях. Подобно развитие е нежелано за МФ, тъй като ще повиши цената, на която министерството финансира дефицитите в бюджета, което в крайна сметка ще увеличи разходите на държавата за лихви. От друга страна за отпадането на предложението може би стои страхът, че инвестициите с по-голям риск, които се очаква да бъдат направени от балансираните фондове могат да доведат до съществени загуби, имайки предвид че голям дял от опериращите на българския пазар пенсионни фондове инвестират предимно в ценни книжа, издадени от български емитенти и търгувани на Българската фондова борса. Всъщност от опериращите в България девет пенсионно-осигурителни дружества, пет от тях инвестират предимно в активи в България (издадени от български емитенти) и само четири дружества притежават повече активи в чужбина, отколкото в страната. Това означава, че при нисколиквидната българска фондова борса, при големите и в много случаи необосновани флуктуации на борсовите цени, както и при съществуващия и нерешен проблем за инвестиции в свързани лица, по-големите експозиции в акции и облигации, издадени от български корпоративни емитенти биха могли да доведат до съществени загуби, като по този начин пенсионните дружества биха получили напълно легитимно оправдание за своите загуби, които в крайна сметка да доведат до намаляване на натрупаните в индивидуалните партиди пенсионни средства. От тази гледна точка решаването на проблема с инвестициите в свързани лица става основна предварителна стъпка, преди законодателното решение за създаване на мултифондове.
Много по-важен от гледна точка на цялостната концепция на пенсионната реформа е въпросът за гаранционния фонд, предложението за който е отпаднал от крайния вариант на вече оттегления проектозакон. Всъщност още в първия член от новата глава Седемнадесета, която разписва същността и действието на гаранционния фонд, а именно в чл. 194, ал.3 от законопроекта на КФН се посочва, че целта на гаранционния фонд е „гарантиране на нетния размер на осигурителните вноски, постъпили по индивидуалните партиди на осигурените… лица. Фондът… изплаща суми, с които покрива разликата между нетния размер на постъпилите осигурителни вноски и наличните средства по индивидуалните партиди.“
Този текст par excellence разкрива опасенията, както на самите пенсионни фондове, така и на Комисията, че инвестицията на натрупаните в индивидуалните партиди осигурителни вноски не само няма да е постигнала някаква доходност, но де факто има вероятност наличността в индивидуалните партиди да бъде значително по-ниска от номиналната стойност на направените през годините вноски. Принципно предложеният текст цели на пенсионерите да бъде гарантирана поне номиналната стойност на платените през годините осигуровки, но тази гаранция общо взето е безсмислена, тъй като за 40 години инфлацията може да е изяла огромна част от тези вноски, а същевременно не се предвижда направените номинални вноски да бъдат коригирани с натрупаната инфлация. Нещо повече, в настоящия чл. 70 от КСО, който остава без промяна според предложението за промени, в неговата ал. 7 се казва следното: „За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет.“ Този текст всъщност казва, че пенсията, която един пенсионер следва да получава от универсален пенсионен фонд (УПФ) представлява фиксирана част от общата му пенсия, която е изчислена от НОИ и която част се определя от МС. По-надолу ще стане дума отново за този текст от закона, но в случая е важно да се коментира, че номиналния размер на направените през годините вноски няма никакво значение, тъй като УПФ, първо, трябва да осигурява определена, предварително фиксирана част от пенсията на пенсионерите и, второ, тази част се определя от МС и може винаги да бъде променена.
Следва да се отбележи, че законопроектът на КФН предвижда гаранционният фонд да се финансира от еднократни встъпителни вноски за сметка на пенсионните дружества, които се признават за разход на дружествата, както и с текущи вноски, удържани от осигурителните вноски на осигурените лица. Тези текущи вноски обаче са допълнителни и се събират извън начисляваните към момента такси и удръжки. Т.е. в случая, освен че в законопроекта на КФН се предлага по-голям срок за намаляване на съществуващите вече такси, се предлага и нова такса, с която де факто осигурените лица да финансират гаранционния фонд, който да се грижи да покрива разликата по техните индивидуални партиди до номиналния размер на направените от тях вноски. Тази нова такса, чийто размер не е дефиниран в проектозакона на КФН, а се определя ежегодно от управителния съвет на гаранционния фонд може дори да е по-голяма от кумулативния размер на предложеното намаление на другите такси. С една дума от осигурителните вноски се приспада една част, за да постъпи в гаранционния фонд, която част след години осигуреното лице да получи като допълнение към средствата в индивидуалната си партида, ако те са по малко от номиналния размер на направените през годините вноски. Това е наистина интересен подход, според който за разлика от вноските, които банките правят във Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВБ) и които вноски се изчисляват на агрегирана основа и се отчисляват от общите приходи на банката, в случая всеки осигурен се грижи за собствената си вноска в гаранционния фонд, с които вноски някой ден гаранционният фонд ще дотира евентуално неговата собствена пенсия.
И накрая във връзка с гаранционния фонд следва да се отбележи, че съгласно чл. 198б от проектозакона на КФН, ако средствата на гаранционния фонд не са достатъчни за покриване на задълженията му, той може да ползва заеми от банки, както и от държавния бюджет. Тази разпоредба създава сериозно притеснение, че върху държавния бюджет може да бъде прехвърлена евентуалната невъзможност на пенсионноосигурителните дружества да осигурят поне номиналния размер на направените през годините осигурителни вноски по индивидуалните партиди на осигурените лица. В този случай възниква въпросът каква би била разликата между Държавното обществено осигуряване (ДОО), чийто дефицит се покрива от директни субсидии от държавния бюджет и частните пенсионноосигурителни дружества, които очакват получаването на дотации от държавата, покриващи неефективно управление на натрупаните по индивидуалните партиди средства.
В случая много ясно трябва да бъде подчертана разликата между ФГВБ и Фондът за гарантиране на вноските на лицата, осигурени във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ФГВЛОФЗДПО), каквото е пълното име на предложения в законопроекта на КФН гаранционен фонд. За разлика от ФГВБ, който изплаща депозитите на вложителите в банките до определен минимален размер, когато една банка изпадне в несъстоятелност, ФГВЛОФЗДПО по задължение покрива винаги и непрекъснато разликата между натрупаните средства в индивидуалната партида и кумулативния номинален размер на направените през годините осигурителни вноски в пенсионните фондове. Т.е. докато ФГВБ се намесва само и единствено при пазарен провал, за да осигури средства, които преди това акционерите и облигационерите на една банка в несъстоятелност не са успели да осигурят, с цел защита на депозантите, или кредиторите на банката, ФГВЛОФЗДПО поема винаги и изцяло негативните пазарните флуктуации, както и неефективното управление на инвестициите на пенсионноосигурителните дружества на базата на натрупаните пенсионни вноски на осигурените лица. Не е учудващо от тази гледна точка, че МФ не е одобрило тази глава от промените в КСО и тя е отпаднала в окончателния вариант.
Предложеният вариант за създаване на гаранционен фонд очертава наистина една много иновативна схема за правене на бизнес. Създава се частна структура, която се издържа от такси върху вноските на клиентите си (осигурените лица), които вноски са задължителни по закон и които де факто се намаляват със събираните такси. В случай че тази частна структура не успее да осигури съответния доход от инвестициите на тези вноски, вместо нейните мениджъри да претърпят санкция за сметка на капитала на дружеството или други активи, изгубената доходност се покрива от държавна структура, която се финансира от допълнителни такси върху вноските на същите клиенти, както и от данъците на всички граждани. В този случай не е много ясно защо изобщо трябва да има посредник между вноските на осигурените лица и държавата, след като в крайна сметка недостигащите средства отново ще се поемат от държавата?
Промените в КСО, останали в последните предложения за промяна
Всички останали предложения за промяна на КСО с изключение на гореизброените, включително и свързаните с изискването за по-голям капитал към фондовете, изплащащи пенсии в своята същност са идентични с предложени от КФН миналата година. В това число т.нар. обединяване на пенсионноосигурителните вноски в общ пул и частичното премахване на възможността за наследяване.
По отношение прехвърлянето на натрупаните социално-осигурителни вноски в т.нар. общ пул, или според дефиницията на проектозакона – в техническите резерви, следва да се отбележи следното. Предвидено е прехвърлянето да става след пенсионирането на човек, което означава, че пенсията вече е определена, сумите, които пенсионноосигурителното дружество ще изплаща на пенсионера вече са фиксирани и от този момент нататък пенсионерът не би трябвало да се интересува какво се случва с парите му. Той има сключен договор с фонда, който може да включва или да не включва кзаузи за онаследяване, по който договор произтичат определени права и задължения за двете страни. В този договор пенсионноосигурителното дружество е поело ангажимент да изплаща определени суми месечно на съответния пенсионер и в случая, когато се изплаща пожизнена пенсия, целият риск от преживяването на пенсионера пада върху дружеството
Голямата съпротива, която породиха текстовете на проектозакона, касаещи прехвърлянето на средствата в техническите резерви беше резултат на следните няколко конкретни причини:
На първо място, разбира се, беше напълно неприемливата практика на Министерството на финансите да предлага на общественото внимание проектозакони и други нормативни актове без абсолютно никакво предварително разяснение за очакваните промени и изменения. В случая беше пропусната възможността на публиката да бъде обяснено, че прехвърлянето на средствата в т.нар. технически резерви представлява всъщност акт, равнозначен на закупуване на анюитет от съответния пенсионер, което е вид финансов инструмент за гарантиране на финансови плащания с определен вид и размер за бъдещи периоди на базата на еднократна първоначална парична вноска или инвестиция. Разбира се, не особено високата финансова култура на българина може да създаде неудобства по време на една разяснителна кампания, но това всъщност при всички случаи щеше да е от полза за обществото, защото най-малкото щяха публично да се дебатират въпроси, които иначе почти не се разискват. Именно тази липса на информираност създава и сериозните конфликти, които възникват не само при предлагането на ново законодателство, но и изобщо при провеждането на всякакъв вид реформи. Отделно разбира се стои въпросът за умишленото укриване на информация, което е в основата на прокарването на всякакви лобистки законови разпореди, нямащи нищо общо с обществения интерес.
На второ място трябва да се има предвид, че именно ниската финансова култура в страната възпрепятства създаването и развитието на пазар за различни видове финансови продукти, какъвто например е пазарът за анюитети, който е сериозно развит в Западна Европа и основно в англосаксонския свят. В това отношение проектозаконът прави плаха стъпка в посока повече свобода по отношение на инвестициите в пенсионни продукти, предлагани от застрахователни дружества, но по начина, по който е направено предложението в чл. 168а тази възможност по-скоро няма да сработи, защото задължава застрахователните дружества да предлагат само пожизнени пенсии (анюитети). Прехвърлянето на натрупаните пенсионни вноски от пенсионен фонд в застрахователно дружество обаче не може да е безплатно, а всякакви допълнителни разходи ще доведат до допълнително намаляване на натрупаните суми по индивидуалните партиди, така че в този случай рационалният избор би бил осигуреното лице да остане в пенсионноосигурителното дружество. А и този текст противоречи на коментирания по-горе чл. 70, ал. 7 от настоящия кодекс, защото не е ясно как можеш да задължиш независима трета страна, която до този момент не е участвала по никакъв начин в управлението на пенсионните вноски на осигурените лица да изплаща точно фиксирана сума, която сума се определя с акт на МС. Ясно е че това е мъртвороден текст и че много по-вероятно е застрахователните дружества изобщо да откажат да предлагат подобни финансови услуги и инструменти. По-надолу допълнително ще бъде представена аргументация за разходите по управление на средствата по индивидуалните партиди и на какво е базирано очакването за недостатъчната доходност по натрупаните средства в пенсионните фондове.
Припомняне на първоначалните цели на пенсионната реформа
Преди да засегнем проблема с онаследяването на пенсиите е важно да обърнем повече внимание на не толкова явната цел, която законопроектът преследва с предложените промени в КСО. В тази връзка следва да се припомни, че целта за създаването на втория стълб на пенсионната система в България през далечната вече 1999 г. се уповаваше на разбирането, че демографската картина в страната ще постави държавно-общественото осигуряване (ДОО) пред сериозно изпитание по отношение на неговата възможност да посреща все по-големите разходи за пенсии на бъдещите пенсионери при все по-намаляващ брой работещи и съответно намаляващ размер на техните вноски като обща сума (категорично потвърдено от излезлия последен актюерски доклад на НОИ за 2016 г) . Понастоящем този проблем е изключително добре видим и дотацията на ДОО от държавния бюджет вече надхвърля 50% от необходимите разходи за пенсии. Създаването на пенсионни фондове, опериращи на капиталов принцип, натрупващи пенсионно-осигурителни вноски в индивидуални партиди на осигурените лица и управлявани от частни дружества се базираше на разбирането, че този модел, първо, ще доведе до значително увеличаване на натрупаните средства от пенсионни вноски в следствие на получената допълнителна доходност от успешното тяхно инвестиране и, второ, ще замени в дългосрочен план ДОО, което е безнадеждно да се справи с влошаващите се демографски показатели на страната.
В света са познати два основни модела, по които оперират пенсионни системи на отделните държави – единият е т.нар. модел на дефинирани ползи (Defined Benefits), а другият – модел на дефинирани вноски (Defined Contributions). Това са двата крайни варианта на пенсионни модели от гледна точка на риска, който осигурените лица поемат, като между тях съществуват множество хибридни такива, опитващи се да съчетаят техните предимства и ограничат недостатъците им. При модела на дефинирани ползи (DB) водещата характеристика е предварително известното ниво на пенсия, която пенсионно-осигуреното лице ще получава след пенсионирането си. При този модел a priori е зададено нивото на заместващия доход, който бъдещата пенсия ще покрива и в развитите държави това ниво е около 50%, като рядко достига до 70% от последната заплата (или осреднената заплата за някакъв дефиниран период), която служителят е взимал преди пенсионирането си. За източноевропейските държави това ниво е доста по-ниско и е от порядъка на 30% до 40%, като за България този дял е между 35.8% (съгласно Ageing Report 2015 на Европейската комисия)[vi] и 45% (съгласно Актюерски доклад 2016 г. на НОИ)[vii] По този модел обикновено работи първия стълб на пенсионните системи във всяка държава, известен като Pay-as-you-go или PAYG, по който модел работи и държавното ДОО.
Големият проблем на модела с дефинирани ползи, извън случая на държавното ДОО е, че целият риск от пазарните флуктуации се поема от т.нар. спонсор на пенсионната схема, който в западните страни е работодателят или някакво обединение на работодатели. Тъй като волатилността на капиталовите пазари през последното десетилетие, а и преди него, стана изключително висока, не са един и два случаите, когато такива пенсионни схеми са фалирали. Поради тази причина през 90-те години на ХХ век и особено през последните десетина година моделът на дефинираните ползи масово се изоставя и се заменя с модела на дефинираните вноски, или с хибридни модели, които от една страна да увеличат отговорността на осигуряващите се лица, а от друга – да намалят финансовата тежест върху спонсора. В тази посока са и препоръките на EIOPA, за което стана въпрос в началото на анализа. Хибридните модели също се разделят на два основни вида, в зависимост от това коя компонента на плана доминира – дефинираните ползи или дефинираните вноски.
Както вече става ясно, пенсионният модел на дефинираните вноски прехвърля почти изцяло риска от управлението на пенсионната схема на вносителите на пенсионни вноски. Това са така наречените незащитени или „чисти“ схеми на дефинирани вноски, при които пенсионният фонд не гарантира никаква инвестиционна възвращаемост или полза по време на периода на натрупване на осигуровките. По време на фазата на изплащане на пенсията осигуреното лице може да закупи анюитет, с който акт вече инвестиционният риск и рискът свързан с продължителността на живота на пенсионера се прехвърля върху фонда.
Каква е всъщност целта на предложените промени в КСО?
Това, което всъщност предложенията на КФН, подкрепени със споменатите вече промени от МФ на КСО правят е да гарантират, че след своето пенсиониране осигуреното лице ще получава някакъв предварително дефиниран процент от своята бъдеща пенсия, но този процент не се изчислява след пенсионирането, каквото е изискването на модела на дефинирани вноски, а е закрепен в КСО предварително, още в процеса на натрупване на осигуровките. Както беше споменато, това изискване беше въведено с последните промени в КСО, които влязоха в сила от 15 август 2015 г. Новите предложения продължават тази линия, като в крайна сметка променят същността на втория стълб на пенсионната система в страната, като от чист модел на дефинираните вноски се опитват да я превърнат в класически модел на дефинираните ползи, по който модел работи ДОО. Де факто пенсията, която едно осигурено лице би следвало да получи след пенсионирането си става напълно зависима от пенсията, която това лице ще получава от НОИ, защото пенсията от втория стълб е предварително дефиниран процент от нея. С колкото се промени пенсията от ДОО, пропорционално с толкова (запазвайки процентната пропорция) би следвало да се промени пенсията от втория стълб. Да, но това де факто е същият механизъм, по който работи ДОО, като единствената разлика е, че осигуровките постъпват в частни пенсионни фондове, а не в НОИ. И да, пенсията зависи от направените инвестиции, но тя не може да бъде по-малка от сумата на направените вноски по време на трудовия стаж. И тъй като има реална вероятност (дължаща се на начина на управление на частните пенсионни фондове в България) наличността по индивидуалната партида да бъде по-малка в края на осигурителния период за едно лице от сумата на направените от него вноски, то разликата трябва да бъде покрита от пенсионноосигурителното дружество или от гаранционен фонд.
След отхвърлянето на предложението за създаване на гаранционен фонд, рискът от недостатъчност на средствата за изплащане на индивидуална пенсия остава във фонда. В този случай прехвърлянето на вноските в общ пул става задължително, но недостатъчно условие за здравословното състояние на пенсионните фондове. Защото непрекъснато влошаващата се демографска картина може да доведе до такава ситуация, че постъпващите вноски в пула на пенсионираните лица да бъдат недостатъчни, за да покрият плащанията на вече пенсионираните лица. Този проблем, комбиниран с намаляващите изначално средства по индивидуалните партиди от такси, комисиони и удръжки (за които ще стане въпрос по-долу), както и поради повишените флуктуации на финансовите пазари, свързани с по-големия риск от загуби, неликвидната и плитка българска фондова борса, ниските лихви и задълбочаващите се дефлационни процеси може наистина да поставят в доста трудно финансово положение пенсионните фондове в страната. Така всъщност опитът за преформатиране на втория стълб на пенсионната система, без обаче заложените в първоначалния проект гаранционни механизми като гаранционния фонд и мултифондовите схеми (които, както беше посочено, може просто да прикрият неефективния начин на управление на натрупаните средства, както и да имат сериозен негативен ефект върху държавния бюджет), вместо да стабилизира пенсионните фондове и да повиши сигурността на пенсионните вноски, той по-скоро ще доведе до обратния резултат – дестабилизация и повишена несигурност.
Ако може да обобщим казаното до тук, то би следвало да кажем следното:
- Моделът на пенсионната система в България, изграден от началото на този век, се характеризира с гарантиран от държавата първи стълб, базиран на модела на дефинираните ползи (DB) и с втори (и трети) стълб, базиран изцяло на пазарен принцип, използвайки модела на дефинирани вноски (DC), като при последния осигурените лица поемат изцяло пазарния риск от управлението на натрупаните фондове.
- Пазарните флуктуации на международните капиталови пазари, недостатъчно добре развития и неликвиден български фондов пазар, липсата на различни видове финансови инструменти, ниската финансова култура на населението, сериозният проблем с надзора върху играчите на капиталовия пазар и в частност върху пенсионните фондове, както и лошите практики на някои от фондовете, касаещи инвестициите на натрупаните в тях осигурителни вноски стоят в основата на желанието на държавата да реформира кардинално пенсионната система в страната. Това желание за реформа обаче е следствие на нежеланието на държавата да реши всеки от изброените по-горе проблеми, а вместо това налага силово едно решение, което от една страна създава сериозна съпротива, най-вече от пенсионните фондове и то основно от добре работещите такива и второ, предлага едно решение, което привидно е от полза за осигурените лица, а в своята същност то облагодетелства лошо работещите фондове, които и след реформата ще продължат да пилеят натрупаните в тях осигурителни вноски.
- Предлаганото от държавата решение е половинчато и не решава нито един проблем, който се очаква да бъде решен от прокарваната реформа:
- Не гарантира стабилността на пенсиите в дългосрочен план
- Повишава риска от фалит на пенсионни фондове, тъй като прехвърля върху тях задължение, което те могат и да не изпълнят, което увеличава риска от неправилни инвестиционни решения
- Отказва да гарантира по-високия риск с адекватни гаранции, като поставя на преден план грижата за фиска, отколкото за стабилността на бъдещите пенсии
- Ограничава инструментариума, с който фондовете могат да повишат доходността от инвестицията на натрупаните средства
- Не взима адекватни мерки срещу фондовете с лоши практики на управление
Проблемът с наследяването на пенсии
Въпросът за възможността за наследяване на пенсията на починал пенсионер преди срока, изчислен на базата на биометричните таблици, се превърна в основна тема на дебата във връзка с последните инициативи за реформиране на пенсионната система. Този въпрос стана водещ обаче от морални съображения, т.е. основната идея, която се озвучаваше в медиите беше, че никой не може да слага ръка на „спестените“ пари на хората, които се осигуряват в универсалните пенсионни фондове. Разбира се, основната причина за този тип коментари би следвало отново да се потърси в изключително неадекватния начин, по който промените в КСО бяха поднесени на публиката. В законопроекта са описани възможностите, по които могат да бъдат наследени онези средства по индивидуалните партиди на починал пенсионер, които не са били преведени в техническите резерви (общия пул). Съгласно чл. 168а, ал.1 от проектозакона: „При придобиване на право на допълнителна пожизнена пенсия за старост… осигуреното лице може да запази в индивидуалната си партида част от натрупаните в нея средства, при условие че средствата, от които се изчислява пенсията, позволяват отпускането й в размер не по-малък от социалната пенсия за старост.“ Същевременно в чл. 170, ал. 2 се казва, че „При смърт на лице,…, запазената сума по индивидуалната му партида се дължи съгласно Закона за наследството на неговите наследници.“
От двата цитирани текста става ясно, че всъщност законопроектът дава възможност за наследяване на пенсията, която е останала извън общия пул. Както вече беше посочено по-горе, прехвърлянето на средствата в общ пул става едва след пенсионирането на социалноосигуреното лице и това прехвърляне е равнозначно на закупуване на анюитет от лицето. Т.е. както вече беше коментирано, проблемът не е в липсата на наследяване на натрупаните средства, а в заложената схема, по която осигурените лица могат да получават своята пенсия. С други думи проблемът е, че законопроектът дава възможност пенсионните дружества да предложат само един вид анюитет (т.е. само един вид финансов инструмент) за изплащане на пожизнена пенсия и протестът би следвало да се насочи към самото ограничение, а не изобщо към морално осъждане за премахване на възможността за наследяване не пенсионните ренти.
От тази гледна точка пенсионните фондове и тяхната асоциация реагира напълно адекватно, като в последния ден преди крайния срок на общественото обсъждане на законопроекта те предложиха осигурените да могат да избират между девет различни вида пенсии от частните фондове, между които пожизнена пенсия за старост, пожизнена пенсия за старост с гарантиран период на наследяване; пожизнена пенсия за старост с право на наследяване; допълнителна срочна пенсия за старост с гарантиран размер, както и еднократно или разсрочено изплащане на средствата по партидата при трайна неработоспособност и еднократно или разсрочено изплащане на средствата, ако не са достатъчни за изплащане на пенсията. Освен това фондовете настояха да се уреди еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице, независимо дали се е пенсионирал или не, както и да могат да плащат наследствени пенсии.
Всъщност въпросът с наследяването на пенсиите на починали лица би следвало да се раздели на два подвъпроса и те са следните:
- Кои са основните губещи от обединяването на натрупаните средства по индивидуалните партиди, за да се прецени дали наистина и по какъв начин ограничаването на опцията за онаследяване на средствата засяга осигурените лица?
- Как подобно решение се вписва в цялата концепция за промяна на пенсионната система и какви биха могли да бъдат възможните последици от него?
В своя доклад от 2015 година за адекватността на пенсиите и пенсионните системи в ЕС[viii], Европейската комисия представя резултати от модел, описващ развитието на нивото на пенсионните плащания, които пенсионерите ще получават през 2053 г. в сравнение с тази плащания през 2013 г., на базата на валидното към онзи момент законодателство. В този модел ЕК прави сравнение между т.нар. коефициент на заместване[ix] на базата на т.нар. Теоретичен коефициент на заместване (ТКЗ) за различни профили на заплащане. Резултатите са представени на следващата графика.
Графика 1. Разлика в процентни пунктове между ТКЗ за ниско-платени и високо-платени осигурени лица в сравнение с тези, получаващи средното за страната заплащане за 2053 г. (съгласно базов сценарий ІІ от модела)
Източник: The 2015 Pension Adequacy report: Current and Future Income Adequacy in Old Age in the EU
Както се вижда от графиката, България е държавата от ЕС с най-голямо отклонение между Теоретичния коефициент на заместване на бъдещите пенсионери, които през целия период на своя трудов стаж са получавали между 100% и 200% над средния за страната доход[x], като отклонението на нетния ТКЗ за тези лица е 45 п.п. Това означава че, тези, които се осигуряват над средния за страната доход ще бъдат сериозно ощетени по отношения на размера на пенсиите си след пенсионирането си. Де факто, въпреки високия размер на доходите си и съответно на платените през трудовата им кариера осигуровки, получаващите високи доходи ще придобият право на пенсия с непропорционално по-нисък коефициент на заместване от тези, които са се осигурявали на ниски и средни доходи и съответно са допринесли с много по-малко към пенсионната система на страната. И обратно, тези, които са получавали доходи, по-ниски от средния за страната, ще получат пенсии много близки до доходите, върху които са се осигурявали през трудовия си стаж.
Графика 2. Разлика в процентни пунктове между ТКЗ през 2013 г. и 2053 г. за осигурени лица с различен осигурителен доход (съгласно базов сценарий ІІ от модела)
Източник: The 2015 Pension Adequacy report: Current and Future Income Adequacy in Old Age in the EU
За разлика от графика 1, която показва отклонението в Теоретичния коефициент на заместване на осигурените лица с различен осигурителен профил за 2053 г., графика 2 представя нагледно основните печеливши и губещи от изградения пенсионен модел в различните държави-членки на ЕС и в частност в България, само че за периода от 2013 г. до 2053 г. Както се вижда, основни печеливши от настоящия пенсионен модел (в който не са отчетени последните изменения от 2015 г.) са осигурените лица с ниски и средни доходи, като за тези лица ТКЗ се очаква да нарасне за посочения период с около 25 процентни пункта. Същевременно ТКЗ за осигурените лица с високи доходи се променя в негативна посока и се очаква да намалее с около 13 процентни пункта в края на периода. От графиката се вижда, че България всъщност е единствената страна от ЕС с такова драстично диаметрално противоположно развитие на очакваните коефициенти на заместване за осигурените лица с ниски и с високи доходи.
Изводът, който може да бъде направен от тези графики е, че настоящият модел на пенсионната система в България фаворизира получаването на ниски доходи, като позволява лицата, осигурявали се на ниска заплата да получат пенсия, отговаряща в голяма степен на техните доходи, получавани по време на трудовата им кариера. Същевременно тази система наказва лицата, осигуряващи се на сравнително високи доходи (над средните), като им предлага пенсии с коефициент на заместване много по-нисък спрямо техните трудови доходи. В крайна сметка такава система обезсърчава плащането на пенсионни осигуровки, тъй като за нископлатените наети лица осигуряването всъщност представлява много повече загуба на текущ доход, отколкото възможност за осигуряване на адекватна жизнена издръжка след пенсионирането им. От друга страна високоплатените лица нямат мотив да се осигуряват на реалните си доходи, тъй като очакваната пенсия няма по никакъв начин да съответства на техните осигурителни доходи през годините, а същевременно пенсионната система ще използва техните вноски, за да ги дистрибутира към пенсионери, осигурявали се на ниски и средни доходи.
Горният извод е важен от гледна точка на правилната преценка кой точно ощетяват записаните клаузи в чл. 168а, ал.1., според които в индивидуалната партида могат да бъдат запазени част от натрупаните средства, при условие че средствата, от които се изчислява пенсията, позволява отпускането й в размер не по-малък от социалната пенсия за старост. От този текст много ясно се вижда, че частта от направените пенсионни вноски, натрупани по индивидуалните партиди на осигурените лица, която част отива в общия пул е всъщност равна на социалната пенсия за старост, която съгласно ПМС № 136/08.06.2016 г., считано от 01.07.2015 г. е в размер на 118,14 лв.
Каква част от пенсията би следвало да покриват универсалните пенсионни фондове
За да продължим нататък, следва да си отговорим на въпроса каква част от пенсията на бъдещите пенсионери универсалните пенсионни фондове следва да поемат, след като започнат да изплащат пенсии. Понастоящем в публичното пространство се е наложила тезата, че УПФ следва да изплащат (или да добавят) 28% към пенсията на осигурените в тях лица, след тяхното пенсиониране. Това число се получава, след като се вземе предвид, че вноската на родените след 1 януари 1960 г. в УПФ е 5% от вноската към ДОО за пенсионно осигуряване, която към настоящия момент е 17.8%. Въпросът, който възниква е защо се взима този дял, а не делът на вноската към УПФ спрямо общият размер на вноската за пенсионно осигуряване, която понастоящем е 22.8% (17.8% + 5%). Това отношение всъщност е коректното отношение, което трябва да бъде взето под внимание при изчисляването на дела на пенсионните фондове в общия размер на осигурителните вноски. Защото цялата логика на пенсионната реформа отпреди 16 години е пенсионерите да получават допълнителна пенсия от втория стълб на социалното осигуряване, а не средствата от него да са заместваща част от пенсията, която се изплаща от ДОО. Разбира се, по въпроса има и друга логика и тя е, че понастоящем ДОО покрива 100% от получаваната от пенсионерите пенсия и всъщност, след като УПФ започнат да изплащат втората пенсия на бъдещите пенсионери, тази втора пенсия трябва да намали със съответния процент дела на ДОО в изплащането на пенсиите. Проблемът е, че през годините вноската към УПФ е била за сметка на вноската към ДОО, т.е. държавното осигуряване се е лишавало от приходи, докато е покривало целият размер на пенсията, получавана от българските пенсионери. И въпреки валидността на подобна логика, размерът на пенсиите до момента се определят чисто законодателно и покриват сравнително малък процент от доходите на пенсионерите спрямо техните доходи преди пенсионирането, а увеличението на коефициента на заместване беше една от основните задачи на пенсионната реформа.
На второ място трябва да се има предвид, че не е редно да се взима дела на УПФ само в една единствена година, тъй като не винаги пенсионната вноска към универсалните пенсионни фондове е била 5%. В следващата таблица е посочено как се е променяла общата вноска за пенсионно осигуряване за трета категория труд (за която се отнася осигуряването в УПФ) за родените след 1 януари 1960 г., промяната на вноските в УПФ и делът на тези вноски като процент от общата вноска за пенсионно осигуряване.
Таблица 1. Изменение на пенсионноосигурителните вноски в ДОО и УПФ по периоди
Период | Вноска | Общ размер | Дял на УПФ от общата вноска за съотв. година | Дял на УПФ спрямо вноската в ДОО |
2000-2001 | 0% | 37,20% | 0% | 0% |
2002-2003 | 2% | 37,20% | 5,38% | 5,68% |
2004 | 3% | 37,20% | 8,06% | 8,77% |
2005 | 3% | 36,00% | 8,33% | 9,09% |
2006 | 4% | 30,00% | 13,33% | 15,38% |
2007 | 5% | 27,00% | 18,52% | 22,73% |
2008 | 5% | 23,00% | 21,74% | 27,78% |
2009 | 5% | 21,00% | 23,81% | 31,25% |
2010-2016 | 5% | 22,80% | 21,93% | 28,09% |
2017 | 5% | 23,80% | 21,01% | 28,09% |
2018 – | 5% | 24,80% | 20,16% | 28,09% |
Източник: НОИ, собствени изчисления
Както се вижда от таблицата, през годините осигурителната вноска в УПФ се е променяла (колона 2), като започва от 2% през 2002 и 2003 г. и достига 5% през 2007 г. През посочените периоди се променя и общият размер на осигурителните вноски, като разликата се превежда в НОИ, което води и до промяна на дела на осигурителната вноска в УПФ като процент от общото пенсионно осигуряване. От последната колона на таблица 1 се вижда, че най-висок дял на осигуровката в УПФ, изчислен спрямо вноската в ДОО за съответната година (съгласно начина, по който този дял се изчислява от държавните институции), тя е имала през 2009 г., когато този той е бил 31.25%. През 2010 г. този дял пада до 28%, където се намира и понастоящем. Ако обаче изчислението се извърши на база общ размер на осигурителните вноски, както се вижда от предпоследната колона на таблица 1, делът на вноската в УПФ е значително под представените публично 28%.
И тук е важно да се направят няколко изключително важни уточнения, необходими за разбирането на цялата философия на управляващите, която те искат да наложат на обществото чрез законодателни промени.
- От началото на пенсионната реформа през 2000 г., размерът на осигуровките, които работещите са внасяли в ДОО са се намалявали за сметка на увеличение на техните осигуровки в УПФ. Така например, през 2002 г., когато започват да се внасят първите осигуровки в УПФ, вноската към ДОО на осигурените лица е намалена с 2 п.п., които са пренасочени към УПФ. Същата процедура се повтаря и през 2004 г., 2006 г. и 2007 г., когато вноската към УПФ е увеличена с по 1 п.п. за сметка на вноската към ДОО.
- Трябва да се има предвид обаче, че към момента на намаляване на вноската към ДОО и нейното прехвърляне към УПФ през годините, цялата осигурителна тежест, касаеща пенсионното осигуряване в държавата е била на значително по-високи нива и делът на вноската към УПФ е представлявало много по-малък дял, отколкото е понастоящем.
- В известна степен може да се приеме аргументът, че ДОО следва да намали изплащаните суми към тези пенсионери, които са се осигурявали едновременно в ДОО и в УПФ, тъй като за времето на техния трудов стаж част от осигуровките им не са могли да бъдат използвани от ДОО за изплащане на пенсиите от първия стълб, но този аргумент е валиден единствено и само, ако ДОО не беше на дефицит през годините и дупката в неговия бюджет не се запълваше с данъците на всички граждани. За съжаление след 2000 година ДОО е в перманентен дефицит, като от 500 млн. лв. той достига 2 млрд. през 2008 г., а след това устойчиво се задържа около и над 1.5 млрд. лв. Трябва да се има предвид, че този дефицит е изчисляван без да се вземе предвид вноската от 12% на държавата върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година, което изискване беше въведено от 1 януари 2009 г. и отпадна през настоящата 2016 г., като за настоящата година дефицитът на ДОО е планиран за около 4.6 млрд. лв. (с включените пенсии на лицата по чл. 69 КСО), което представлява 55% от всички разходи за пенсии на ДОО. Де факто дефицитът на ДОО, който се покрива от данъците на всички данъкоплатци надвишава значително пенсионните осигуровки, които постъпват годишно в УПФ, което показва, че тежестта на пенсионната реформа се понася от всички, включително от осигуряващите се в УПФ. Т.е. осигуряващите се в УПФ са участвали в значителна степен в субсидирането на настоящите пенсии, извън своите вноски съм ДОО в размер на 17.8% (към днешна дата).
- Ако през годините държавата беше намалявала вноските в ДОО единствено и само за сметка на увеличаващите се вноски в УПФ, то тогава наложената логика за намаление на пенсиите на бъдещите пенсионери, осигурявали се в УПФ може би щеше да има по-сериозно основание. Но както е известно, между 2006 г. и 2009 г. осигурителните вноски в ДОО се намаляват от тогава управляващите с 10 процентни пункта, извън тези, свързани с прехвърляне на вноските в УПФ и увеличават необосновано пенсиите, без за това да са заделени съответните ресурси в бюджета на страната. Тези политически решения всъщност са в основата на изключително влошеното състояние на ДОО, което настоящите управляващи се опитват да решат със законовите промени.
- Изплащаните от ДОО пенсии се базират освен на индивидуалните доходи на осигурените лица, така също и на въведени коефициенти за осъвременяване на пенсиите, които коефициенти се съобразяват по-скоро с фискални ограничения, отколкото отразяват реалното поскъпване на живота за различните групи пенсионери.
- От тази гледна точка твърдението, че пенсията на бъдещите пенсионери, които са се осигурявали едновременно в ДОО и в УПФ следва да се намали с 28% не е коректна от управленска и икономическа гледна точка, нито е справедлива от социална такава. Тези 28% намаление, както беше посочено, се получават като съотношение на дела на вноската в УПФ на осигурените лица, която към настоящия момент е 5% към вноската, която същите лица плащат към ДОО, която е 17.8%. Изниква въпросът защо се взима този дял, а не делът на плащаните 5% към общия осигурителен размер, който към днешна дата е 22.8%%. В този случай делът на вноската от 5% към УПФ е 22%, което е значително по-малко от 28%, което пък означава и значително по-малък размер на пенсията, която трябва да бъде добавена от УПФ след пенсионирането на осигурените в УПФ лица.
Така масово застъпеното разбиране в обществото, налагано най-вече от управляващите, че пенсията, която се получава от ДОО следва да се намали с 28% за сметка на пенсията, която следва да се осигури от УПФ има много сериозен проблем със своята обосновката. Нещо повече, с увеличаването на пенсионните осигуровки с по 1 п.п. през 2017 г. и 2018 г., делът на внасяните осигуровки и съответно на частта от бъдещите пенсии, изплащани от УПФ ще намалява, тъй като съгласно последните изменения в КСО от 2015 г. увеличението на вноските ще отива в ДОО, а не в УПФ, както беше предвидено. От таблица 1 се вижда, че след 2018 г., ако няма допълнителни бъдещи промени на вноските, делът на изплащаните от УПФ пенсии ще спадне на 20.2%. Трябва да се има предвид и нещо друго обаче. Посоченият дял на осигуровките в УПФ (последната колона от таблица 1) представлява де факто делът на вноските в УПФ единствено за отделна календарна година. При своето пенсиониране обаче, пропорцията на пенсията, получавана от УПФ би следвало да отразява не моментното съотношение на пенсионноосигурителните вноски към УПФ и ДОО за съответната година на изплащане на пенсията, а за целия период на натрупване, през който съответния пенсионер е внасял своите осигуровки в УПФ и съответно в ДОО.
Таблица 2. Изменение в дела на пенсионноосигурителната вноска УПФ след 2021 г.
Период | Вноска | Общ размер | Дял на УПФ спрямо вноската в ДОО средно за целия период | Дял на УПФ от общата вноска средно за целия период |
2021 | 5% | 24,80% | 22,53% | 18,72% |
2022 | 5% | 24,80% | 22,66% | 19,46% |
2023 | 5% | 24,80% | 22,77% | 20,07% |
2024 | 5% | 24,80% | 22,88% | 20,66% |
2025 | 5% | 24,80% | 22,98% | 21,00% |
2026 | 5% | 24,80% | 23,07% | 21,08% |
2027 | 5% | 24,80% | 23,16% | 21,01% |
2028 | 5% | 24,80% | 23,23% | 21,01% |
2029 | 5% | 24,80% | 23,31% | 21,01% |
2030 | 5% | 24,80% | 23,37% | 20,65% |
2031 | 5% | 24,80% | 23,44% | 20,56% |
2032 | 5% | 24,80% | 23,49% | 20,47% |
2033 | 5% | 24,80% | 23,55% | 20,38% |
2034 | 5% | 24,80% | 23,60% | 20,29% |
2035 | 5% | 24,80% | 23,65% | 20,20% |
2036 | 5% | 24,80% | 23,70% | 20,16% |
2037 | 5% | 24,80% | 23,74% | 20,16% |
Източник: НОИ, собствени изчисления
Ако се вземе предвид целия период, през който родените лица след 01.01.1960 г. са внасяли своите вноски в УПФ, то за след 2021 г., когато пенсионните фондове ще започнат да изплащат пенсии на първите осигурявали се и в двата стълба, делът на тези пенсии би бил както е посочено в последната колона на таблица 2. Т.е. в началото на изплащането на допълнителна пенсия (частта на пенсията, изплащана от УПФ), нейният дял ще бъде далеч под дискутираните 28%, а именно – 18.7%, като този дял постепенно ще се увеличава, за да отрази повишаването на осигурителните вноски през 2017 г. и 2018 г., достигайки своя максимум от 21% през 2027 г. – 2029 г., след което постепенно ще започне да намалява, за да достигне дългосрочното си ниво от 20.2%, както беше посочено по-горе, при липса на по-нататъшна промяна на вноските.
Кой губи и кой печели от последните промени в пенсионното осигуряване?
Сега може да се върнем на въпроса кои са губещите и кои са печелившите от последните предложени промени в КСО от април 2016 г. На базата на горните изчисления, в дългосрочен план един бъдещ пенсионер, който през цялата си трудова кариера се е осигурявал едновременно в ДОО и в УПФ, на базата на осигурителните вноски, валидни към настоящия момент и при допускане, че те ще се запазят в бъдеще, ще получава 79.84% от своята пенсия от НОИ и 20.16% от УПФ (тези дялове могат да се различават, в зависимост от това с кои коефициенти се правят изчисленията, но при всички случаи разликата е от порядъка на около 3 процентни пункта). Както беше посочено по-горе, социалната пенсия за старост е 118.14 лв. А съгласно цитираната алинея 1 на чл. 168а, един бъдещ пенсионер може „да запази в индивидуалната си партида част от натрупаните в нея средства, при условие че средствата, от които се изчислява пенсията, позволяват отпускането й в размер не по-малък от социалната пенсия за старост“.
Тук следва да се посочи, че начинът, по който е формулиран текстът, както и фактът, че се намира в дял втори, касаещ единствено допълнителното задължително пенсионно осигуряване предполага, че средствата, гарантиращи получаването на социална пенсия следва да са осигурени само от УПФ. Т.е. в случая пенсионерът следва да получава от УПФ най-малко размера на социалната пенсия, който като дял би следвало да бъде около вече коментираните 20.16%. Остатъкът до 100% би следвало да се получава от ДОО, което означава, че един пенсионер би следвало да получава със сигурност пенсия не по-малка от 586 лв., ако приемем, че той има това право към настоящия момент на 2016 г. Това говори, че или има проблем в записа на конкретния текст на закона, или че МФ е решило да увели драстично пенсиите на българските пенсионери, като използва средствата, натрупани в УПФ, но само на тези, които се осигуряват в тези фондове,
Ако трябва да пресметнем с данни за 2016 г. кои осигурени лица не биха имали възможност да запазят някакви средства в индивидуалните си партиди, ако се пенсионираха през тази година и съответно имаха право да получават пенсия от УПФ, то ще се окаже, че това биха били всички лица с пенсия под 669.32 лв. Този размер на пенсията се получава при дял на частта, изплащана от УПФ в размер на 17.20%, който е усреднена стойност за дела на вноската в УПФ към вноската в ДОО за периода от 2002 г. до 2016 г. включително, взимайки предвид изменението на пенсионноосигурителните вноски. Тази пенсия обаче е точно два пъти по-голяма от средната за страната пенсия, която според изчисленията на НОИ за 2016 г. е 335 лв. От тези изчисления става ясно, че всъщност обединението на индивидуалните партиди при посочените условия ще засегне огромна част от бъдещите пенсионери, чиито пенсии са в диапазона между минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, понастоящем в размер на 161.38 лв. и посочения размер от 669.32 лв., които пенсионери няма да могат да запазят никаква част от натрупаните в индивидуалната им партида средства. Ако приемем, че средният коефициента на заместване на доходите за България, съгласно изчисленията на НОИ е 45%, това означава, че натрупаните средства в УПФ на всички хора, получаващи заплата под 1465.6 лв. към настоящия момент ще бъдат преведени в техническите резерви на пенсионните фондове, ако те съответно се бяха пенсионирали през тази година и имаха право да получат пенсия от УПФ.
След всички тези изчисления се повдига въпросът не толкова дали осигурените лица в УПФ биха могли да разполагат със средствата си след тяхното пенсиониране, а дали посоченият праг в промените на КСО е правилно и коректно изчислен?
Т.е. цитираният по-горе текст на чл. 168а всъщност облагодетелства лицата, в чиято партида не са се натрупали средства, позволяващи изплащането на пожизнена пенсия поне равна на социалната пенсия. Тези лица наистина няма да изтеглят, а техните роднини няма да могат да наследят натрупаната в индивидуалните им партиди сума, но тези лица в случая може да се считат за облагодетелствани, тъй като пенсията, която те биха получавали би надвишавала значително размерът на пенсията, която биха получавали, ако се бяха осигурявали само в ДОО.
Представените по-горе изчисления се базират на едно конкретно тълкуване на записа в закона, което най-вероятно ще бъде коригирано в евентуални бъдещи редакции. Но при всички случаи въпросът с частта, която се прехвърля в техническите резерви на пенсионните фондове, и която не би могла да се наследява е централен въпрос и за него трябва да има изключително прецизна и детайлна информация, за да не се окаже, че със своята законодателна инициатива държавата ще продължава да облагодетелства работещите, осигуряващи се на по-ниски осигурителни прагове, за сметка на тези, които се осигуряват на пълния размер на своите доходи, изкривявайки допълнително стимулите за пенсионно осигуряване и увеличавайки диспропорциите, описани по-горе и онагледени с графики 1 и 2.
Въпросът за таксите и комисионите, които пенсионните фондове събират
Както вече беше посочено, едно от предложенията на КФН, което е отпаднало от вече оттегления от МФ закон за изменение на КСО е промяна в размера и сроковете за намаляване на таксите и комисионните, които пенсионните фондове събират от своите клиенти. Размерът на тези такси и комисиони е от съществено значение за доходността от натрупаните пенсионните осигуровки. Според проучване на OECD[xi] комисиона от 1% върху активите на фонда намалява с до 20% размера на средствата, натрупани в индивидуалните партиди на осигурените лица и съответно тяхната бъдеща пенсия за период от 40 години.
Когато се говори за пенсионни системи с дефинирани вноски (DC), принципно не трябва да се разискват събирани такси и комисиони изолирано от разходите, печалбата и качеството на услугите, които пенсионните фондове предоставят. Размерът на таксите, които един фонд събира може да е висок, но това да се дължи на по добрите резултати от инвестирането на натрупаните средства. Същевременно от изключителна важност е законово регламентираното разпределение на инвестициите, които пенсионните фондове са длъжни да спазват. Инвестициите в депозити и ДЦК носят по-ниска доходност от инвестициите в акции и корпоративни облигации. От друга страна инвестициите в ценни книжа на свързани лица могат привидно да предлагат висока доходност, но всъщност да представляват кухи активи, които в дългосрочен план да доведат до масивна загуба на пенсионни вноски. Този проблем е особено актуален в България, тъй като българският капиталов пазар се характеризира с изключително ниска ликвидност (с обороти, характерни за голяма търговска верига), позволяващ сериозна манипулация на цените. От тази гледна точка инвестициите в свързани лица е изключително вредна практика, която за съжаление остава на заден план в регулаторните усилия на КФН. Ето защо резултатите от предстоящите стрес тестове на пенсионните дружества в страната са от изключителна важност, въпреки че няма много обнадеждаващи сигнали, че истинското състояние на този пазар ще бъде разкрито пред обществото. И именно поради сериозните съмнения в инвестиционните практики на пенсионните фондове, отхвърлянето на предложението за създаване на диверсифицирани пенсионни портфейли от управляващите дружества е обяснимо и разбираемо.
Нивото на таксите и комисионите, които УПФ събират от осигурените лица е неразривно свързано с доходността, която пенсионните фондове постигат от инвестирането на пенсионните вноски. Съгласно последния отчет на КФН за доходността на пенсионните фондове през последните две години, от 30.06.2014 г. до 30.06.2016 г., среднопретеглената доходност на УПФ е 1.77% на годишна база. За разлика от КФН, които публикуват доходността на фондовете само за последните две години (съгласно законовите изисквания), Институтът на дипломираните финансови консултанти изчислява средногодишната доходност на пенсионните фондове и на осигурените в тях лица за целия период, през който фондовете оперират, а именно от 2002 г.[xii]. Както се вижда от Таблица 3, за целия период на своето съществуване универсалните пенсионни фондове са постигнали номинална доходност (след приспаднати такси – първоначална такса и ежегодна такса за управление) от 3.90%. Тази номинална доходност на пенсионните фондове е много близка до нарастването на средния осигурителен доход за страната от 2002 г. насам, което означава, че бъдещите пенсионери, осигурявали се едновременно в ДОО и в УПФ би следвало да получават пенсия, съизмерима с тази на пенсионерите, които са се осигурявали само в ДОО.
Таблица 3. Номинална и реална средногодишна доходност на УПФ и на осигурените в тях към 30.06.2016 г.
Източник: ИДФК
За съжаление обаче номиналната доходност на пенсионните фондове, която се публикува от КФН и е посочена в първия ред на таблица 3 е доходността на пенсионните вноски, след приспадане на таксите, които фондовете събират за своята издръжка. Това, което е важно за осигуряващите се обаче, е доходността върху техните вноски преди приспадането на таксите, т.е. върху брутния размер на внесените през годините средства. От таблица 3 (втория ред) ясно се вижда, че тази доходност е над два пъти по-малка. След приспадането на инфлацията през всичките тези години, реалната доходност върху пенсионните осигуровки са незначителните 0.40%. Тази доходност изостава значително от увеличението на осигурителния доход през годините и няма как да компенсира намалението на пенсионните плащания от ДОО за сметка на тези от УПФ, когато пенсионните фондове ще се включат в изплащането на пенсии след 2021 г. Т.е., ако в случая се абстрахираме от всякакви законодателни еквилибристики по отношение опитите на правителството да управлява по най-добрия за него начин натрупаните пенсионни фондове във втория стълб на пенсионното осигуряване, то постигнатата доходност от пенсионните фондове за целия период на тяхното съществуване е значително под необходимата, така че след включването на тези фондове в изплащането на бъдещите пенсии, тези пенсии на осигуряващите се едновременно в ДОО и в УПФ да не намалеят и да станат по-малки от пенсиите, изплащани на осигурявалите се само в ДОО.
От тази гледна точка нивото на таксите и комисионите, които пенсионните дружества събират от осигурените лица, както вече беше посочено, е от фундаментално значение за бъдещите пенсионни плащания, които пенсионните фондове следва да осигуряват. В практиката са познати два вида такси, събирани от пенсионните фондове по света:
- Такси върху вноските
- Такси върху активите
Трябва да се има предвид, че таксите върху вноските имат значително по-голяма тежест в началото на периода на пенсионно осигуряване, тъй като представляват сериозна част натрупаните във фонда вноски в този период. Освен това този вид такси дават възможност на фондовете да възстановят по-бързо своите първоначални разходи, свързани с тяхното учредяване. За разлика от тях таксите върху активите оказват много по-съществено влияние в края на осигурителния период, тъй като тогава размерът на натрупаните фондове е сериозен и удържаните такси върху по-големите суми е значително по-голяма в номинално отношение.
Както се вижда от графика 3, въпреки че в началото на осигурителните плащания таксата върху вноската има по-голяма тежест, то след около 20-тата година от началото на процеса, когато във фонда са се натрупали достатъчно ресурси, тежестта на таксата върху активите започва да преобладава и да расте с екпоненциален тренд за разлика от таксата върху вноските, чиято тежест се увеличава почти линейно.
Графика 3. Времеви профил на различните видове такси
Източник: OECD, Administrative Charges for Funded Pensions[xiii]
Трябва да се има предвид също така, че при почти фиксирани разходи на пенсионните фондове по тяхното управление, при наличието на такса върху активите се осъществява редистрибуция между осигурените, които са натрупали по-големи средства в своите индивидуални партиди към тези, които са натрупали по-малко средства. При таксата върху вноските редистрибуция се получава между осигуряващите се върху високи доходи към осигуряващите се върху ниски доходи. Основен проблем при таксата върху активите е, че фондът получава доход дори и при неактивни сметки, но този вид такса е особено неблагоприятна за хора, които са напуснали трудовия пазар и са спрели да внасят осигурителни вноски. В този случай опасността при навършване на пенсионна възраст в индивидуалната сметка на осигуреното лице да няма никакви средства е сериозна.
И накрая, различните видове такси имат различни стимули върху мениджърите на пенсионните фондове. Таксите върху активите стимулира мениджърите на фондове да привличат по-агресивно ресурси и да максимизират възвръщаемостта от инвестициите. При таксите върху вноските няма такава директна връзка между приходите и инвестиционната възвращаемост.
След всичко казано до тук няма универсално решение какви такси и на какви нива следва да бъдат установени. Въпрос на прецизни калкулации и на стратегическо управление. Възможно е таксите да бъдат променяни с времето съобразно развитието на пенсионната система в страната. Това, което е изключително важно да се посочи обаче е, че за работещи с постоянно ниски доходи вероятността да се натрупат средства в пенсионните фондове, които да позволят сериозно увеличение на пенсионните плащания в бъдеще не е много висока и всъщност е нереалистична.
Така в случая стигаме до извода, че основният проблем на българската пенсионна система не е точно вида на участниците на осигурителния пазар, а ниските доходи, които българите получават и което всъщност ще продължи да упражнява сериозен негативен ефект върху бъдещите пенсионни доходи, без значение дали осигуряването се извършва изцяло в ДОО или и в УПФ. Разбира се, при настоящата изключително ниска доходност от пенсионните фондове и при ниските осигурителни вноски, които са следствие от ниското заплащане на труда в страната, вероятността осигурените лица, осигуряващите се и в УПФ да получават по-ниска пенсия от тези, които се осигуряват само в ДОО е сериозна. Този проблем обаче е едновременно политически и макроикономически и не може да бъде решен с просто прехвърляне на фондове от УПФ в ДОО. Напротив, този подход освен че ще натовари в бъдеще много по-сериозно държавния бюджет, ще унищожи пазара на частно пенсионно осигуряване, който всъщност все още е в своя зародиш. Основното решение би следвало да се търси в много по-сериозния контрол от страна на регулаторните органи, касаещ инвестициите в свързани лица и фиктивните борсови транзакции, както и в цялостната икономическа политика на правителство, насочена към стимулиране на бизнес активността в страната. И двете препоръки обаче не изглежда да имат сериозен потенциал за осъществяване към настоящия момент.
Говорейки за такси и комисиони трябва да се има предвид, че неблагоприятната глобална конюнктура също следва да се вземе предвид в този дебат. Известни са успехите на чилийската пенсионна система, въведена през 1981 г., която разчита почти изцяло на частно пенсионно осигуряване и която за времето на своето съществуване доведе до натрупването на значителен инвестиционен ресурс от порядъка на USD 170 млрд., което представлява 70% от БВП на страната. Въпреки своя успех обаче, стотици хиляди чилийци излязоха на улицата преди известно време, протестирайки срещу ниските пенсии, които изплащат частните пенсионни фондове в страната, около USD 300 – по-малко от минималната заплата. Факторите, които доведоха до това положение са:
- Сравнително ниската пенсионна възраст, особено за жените (60 г. за жените и 65 г. за мъжете)
- Сериозното увеличение на продължителността на живота (отново особено за жените, които ще прекарат в пенсия почти толкова години, колкото и работейки)
- Сравнително ниският размер на пенсионно-осигурителни вноски: 10% от заплатата
- Макроикономически причини, като драстичният спад на дългосрочните лихвени проценти, които влияят върху доходността на анюитетите – от 4% на 2%, което води до намаляване на пенсионните плащания по анюитетите с 20%
- И накрая, разбира се, сериозните такси, които пенсионните фондове събират, които драстично свиват доходността от инвестираните средства (така например за периода 1981 г. – 2013 г. отчетената доходност на пенсионните фондове в Чили е 8.6%, докато реалната доходност по индивидуалните сметки е 3%)[xiv]
Една възможна посока, към която може да се води дебатът в България за промяна на таксите, събирани от пенсионните фондове е таксите да се плащат само от работодателите, които да са заинтересовани да внасят пенсионните осигуровки на своите служители в тези фондове, които предлагат най-ниски такси, спестявайки по този начин разходи за осигуровки.
Заключение и препоръки
Ясно е, че при сериозния демографски срив в България бъдещето на държавното обществено осигуряване е доста мрачно. Държавата обаче не проявява сериозна загриженост за решаването на този проблем, като дори предприема стъпки, водещи до неговото задълбочаване. Такава стъпка е прехвърлянето на увеличението на пенсионните осигурителни вноски през следващите две години с по 1 процентен пункт към ДОО, вместо планираното насочване към допълнителното пенсионно осигуряване. Същевременно беше дадена възможност на осигурените лица да се прехвърлят към ДОО по собствено желание, което според управляващите ще гарантира получаването на максимално възможната пенсия за съответния трудов стаж, което според тях допълнителното пенсионното осигуряване на може да осигури. Всъщност проблемът с прехвърлянето на натрупаните в УПФ средства е още по-сериозен, тъй като тези средства де факто ще постъпят не в ДОО, а в т.нар. Сребърен фонд, където ще останат блокирани до пенсионирането на осигуреното лице (или до повторното им прехвърляне в УПФ). По този начин ДОО няма да получи очакваната финансова инжекция от тези трансфери, а същевременно средствата ще стоят блокирани без по да носят никаква доходност.
Насочването на увеличението на осигурителните вноски към ДОО би трябвало да доведе до краткосрочно подобрение на дефицита на НОИ, но в дългосрочен план тази мярка не води до почти никаква промяна. Допълнително ситуацията на ДОО може да бъде влошена в случай че осигурените лица предпочетат масово да прехвърлят натрупаните в индивидуалните им сметки в УПФ средства към Сребърния фонд, което да доведе до деинвестиране на средства от пенсионните фондове с всичките произтичащи от това аномалии.
От друга страна частното пенсионно осигуряване в страната е изправено пред сериозни предизвикателства. Сериозен проблем остават инвестициите в свързани лица, които, ако бъдат разкрити и оповестени след края на настоящите стрес тестове в сектора, могат да предизвикат значителни сътресения. Същевременно решаването на този проблем никак не е тривиално, ще отнеме много време и има вероятност да доведе до допълнителни загуби на осигуровки и спестявания. Ниската доходност от инвестиции в УПФ е другото сериозно предизвикателство, което следва да бъде решено със законодателни и регулаторни мерки. Този процес също ще бъде продължителен, а срокът за изплащане на първите пенсии от тези фондове вече наближава. Разбира се, управляващите може да намерят начин да удължат този срок (увеличаването на пенсионната възраст е един от механизмите), но без сериозна промяна в модела това ще бъде само едно палеативно решение.
И накрая следва да се отбележи, че цялата система на пенсионно осигуряване, независимо дали чрез солидарната система на държавното обществено осигуряване или чрез посредничеството на частни пенсионни фондове е изправена пред сериозни предизвикателства, чието посрещане не е тривиално, като в резултата на тях бъдещите пенсионни доходи е по-вероятно да намаляват, отколкото да се увеличават. Двете основни предизвикателства в това отношение са демографската криза, свързана със застаряването на населението и с увеличаващата се продължителност на живота, както и с вече трайно намаления световен икономически растеж, водещ със себе си ниски лихви и ниска възвращаемост от инвестициите. Изобщо не е ясно дали и след колко време този процес ще приключи и ще обърне тренда си.
От друга страна цялата рамка на пенсионно осигуряване такава, какво е наложена не само в България, но и в света, характеризираща се с определен брой години трудов стаж, през който се внасят осигурителни вноски с цел получаването на бъдещ сигурен пенсионен доход сама по себе си е остаряла и не отговаря на съвременната динамика на човешкия живот. Освен това тази система ограничава силно и човешкия избор за това колко време човек да работи и как да спестява за старини. От тази гледна точка пред един финансово грамотен човек има много и различни възможности какви инвестиции да направи, които да му гарантират от една страна много по-кратък трудов стаж, а от друга значително по-големи доходи, отколкото тези, които една пенсия може да му осигури. Основният проблем в случая се явява ниската финансова култура на българина, както и изключително неблагоприятната бизнес среда.
Именно на базата на казаното по-горе основната задача на управляващите и в частност на Министерството на финансите е не да търси начини за пълнене на непрекъснато увеличаващите се дефицити в пенсионната система в България, а да създадат такава бизнес среда в страната, която да позволи хората сами да избират и инвестират своите доходи, отколкото да разчитат на една пенсионна система, която ще изпитва все по-големи трудности да гарантира нарастване на заместващия доход на пенсионерите в бъдеще.
[i] МФ, Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (http://www.minfin.bg/bg/page/993?id=68)
[ii] КФН, Проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Срокът за обществено обсъждане на проекта е до 28.08.2015 г. (http://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/)
[iii] Нова идея – национализация на частните пенсионни фондове, в-к „Капитал“, 18.11.2014 г. (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/11/18/2421876_nova_ideia_-_nacionalizaciia_na_chastnite_pensionni/)
[iv] Наследява ли се пенсия от УПФ?, в-к „Капитал“, 09.03.2015 г. (http://www.capital.bg/biznes/moiat_kapital/2015/03/09/2487627_naslediava_li_se_pensiia_ot_upf/)
[v] Виж документите на сайта на EIOPA (https://eiopa.europa.eu/regulation-supervision/pensions/occupational-pensions)
[vi] Ageing Report 2015, European Commission (http://europa.eu/epc/pdf/ageing_report_2015_en.pdf)
[vii] Актюерски доклад 2016 г., НОИ, юни 2016 г. http://www.noi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/analysis/ActuarialReport2016.pdf
[viii] Вж. бележка vi
[ix] Коефициентът на заместване на дохода е съотношението на средната пенсия за трудова дейност към средния осигурителен доход на осигурените лица за съответната календарна година.
[x] Съгласно използваните дефиниции в документа на ЕК, осигурените лица с ниско заплащане са тези, които са получавали доход в размер на 2/3 от средния за страната по време на своята трудова кариера, а лицата с висок доход са тези, получаващи доход между 100% и 200% от средния за страната по време на цялата си професионална кариера
[xi] Whitehouse, E., Administrative Charges for Funded Pensions: Comparison and Assessment of 13 countries, OECD, 2001
[xii] Доходност на пенсионните фондове 2002-30.VI.2016 http://bit.ly/2cF9xeS
[xiii] Вж. бележка xi
[xiv] Velasco А., Chile’s Pension Crunch, Project Syndicate (https://www.project-syndicate.org/commentary/chile-pension-protests-by-andres-velasco-2016-09)
г-н Войнов съгласен съм с Вашето професионално написано предвиждане и искам само да добавя, че НОИ и НАП умишлено не желаят да събират вноските за Професионален Пенсионен Фонд след 31.12.1999 г. даже и при съдебно решение и спечелено трудово дело срещу монополиста „Софийска вода“ АД което трая 9 години и 6 месеца !
Предполагам, че не съм и само аз с такъв проблем а сме много и вече съм убеден на 100%, че го правят с умисъл или по устна заповед на висшестоящи управници.
Стигна се до там, че две дирекции в НОИ тълкуват и прилагат закона различно но от това губя не само аз а и данъчно осигурителната система.
Служителите в НОИ имам чувството, че се имат за нещо повече и от Господ Бог.
P.S. Ако Ви интересува казуса мога да Ви изпратя сканирани документи.