Грешките в бюджетните прогнози на България – III част
В първата част на анализа за грешките в бюджетните прогнози беше разгледана в своята цялост разликата между прогнозите и отчетените стойности на бюджетните показатели и макроикономическите параметри на България, като в рамките на целия изследван период между 2000 г. и 2020 г. бяха очертани 4 подпериода, които имат своите характерни особености по отношение на разминаването между прогнозите и отчетените данни. Във втората част беше представен задълбочен анализ на особеностите и причините за отклоненията във всеки от изследваните подпериоди. На базата на разгледаните в предишните две части разминавания между направените прогнози и отчетените в действителност стойности на прогнозираните параметри в настоящата трета част ще бъдат дефинирани няколко вида прогнозни грешки по отношение основните бюджетни параметри и и ще бъде представен формалният апарат за анализ на адекватността на направените прогнози.
1.2. Дефиниране на грешките в бюджетните прогнозни
Прогнозната грешка et за година t се дефинира като процентна промяна на разликата между отчетената Rt и прогнозната Ft стойност на съответния показател за съответната година.
(1)
Съответните средни грешки се дефинират по следния начин:
– Средната прогнозна грешка (MFE) е средната разлика между отчетената и прогнозната стойност на съответния показател за съответния период. Тази грешка може да се приеме за сравнително груб индикатор, имайки предвид, че положителните и отрицателните грешки през годините могат да се унищожат взаимно и по този начин да намалят общия размер на средната грешка. Същевременно тази грешка може да покаже определена тенденция и постоянно отклонение в прогнозите.
(2)
– Средната абсолютна прогнозна грешка (MАFE) е средната разлика изразена като абсолютна величина между отчетената и прогнозната стойност на съответния показател за съответния период. В този случай позитивните и негативните грешки не могат да се унищожат взаимно и грешката в прогнозите става по-прецизна, но се губи относителната големина на отделните грешки.
(3)
– Квадратният корен от квадрата на средната прогнозна грешка (RMSFE) е подобен на показателя стандартно отклонение и измерва относителния размер на прогнозната грешка. Квадратът увеличава относителния размер на големите грешки спрямо малките, но пък, от друга страна, затруднява сравненията, тъй като влиянието на екстремните стойности е голямо.
(4)
1.3. Стойност на грешките по бюджетни показатели и специфични времеви периоди
За целите на статистическите изчисления и във връзка с необходимостта от задълбочен анализ на грешките и техните характеристики в различни икономически ситуации, стойностите на прогнозните грешки, освен изчислени за целия период между 2000 г. и 2020 г., са изчислени и за специфични периоди, дефинирани в т. 1.2., характеризиращи се със значими социално-политически промени, каквито например са: влизането на България в ЕС; дълбоки икономически турбуленции, каквато е световната икономическа рецесия от 2008 – 2010 години; социално-икономически катаклизми, какъвто е фалитът на КТБ и т.н. (Войнов, 8-9 ноември 2021). Освен разделянето на подпериоди на базата на социално-икономически разделители, такова разделяне дава възможност да се проследи и в каква степен бюджетните прогнози отговарят адекватно на икономическата ситуация и доколко подобни разделители не влияят върху качеството и прецизността на изготвяните прогнози. Имайки предвид посочения период между 2000 г. и 2020 г., естественото негово разделяне на подпериоди е направено на базата на следните критерии:
2000 г. – 2020 г. – целият период на изследването;
2000 г. – 2007 г. – периодът преди България да бъде приета за член на ЕС;
2008 г. – 2010 г. – периодът на глобалната икономическа рецесия;
2011 г. – 2014 г. – периодът след излизане от глобалната рецесия, но преди пълното възстановяване на икономика до фалита на КТБ;
2015 г. – 2020 г. – периодът на икономически възход, след възстановяването от глобалната криза и фалита на КТБ, включително и началото на глобалната здравна криза от COVID-19;
2011 г. – 2020 г. – целият период след края на глобалната икономическа рецесия. Изчисленията за грешките в бюджетните прогнози на базата на дефинициите и формулите от т. 1.2. са представени в Таблица 1.1.
Таблица 1.1. Грешки в бюджетните прогнози по основни бюджетни показатели и годишни периоди

На базата на данните от Таблица 1.1 се открояват следните основни характеристики по отношение достоверността на бюджетните прогнози, изготвяни от Министерството на финансите:
1) Целият период на изследването от 2000 г. до 2020 г. се характеризира като цяло с подценяване на икономическото развитие и съответно на бюджетните приходи. Диференцирането на грешките по подпериоди ясно показва, че подценяването на възможностите на българската икономика се е случвало основно между 2000 г. и 2007 г., преди влизането на България в ЕС и преди началото на световната икономическа рецесия. За периода на икономическата рецесия от 2008 г. – 2010 г. бюджетните прогнози следват точно обратния модел, а именно сериозно надценяване на икономическото развитие и съответно на очакваните бюджетни приходи. Тази тенденция продължава и непосредствено след края на глобалната рецесия, когато в периода 2011 г. – 2014 г. в България се наблюдава потиснато икономическо развитие и по-бавно възстановяване спрямо останалите държави в ЕС поради типично български причини и управленски грешки. Краят на този период е белязан от фалита на КТБ и забавяне изплащането на гарантираните депозити, което блокира извън икономическия оборот огромен паричен ресурс, а всички фактори, взети заедно, потискат икономическата активност. В периода 2015 г. – 2020 г. се връща ситуацията от преди финансовата криза и бюджетните приходи отново започват да бъдат подценявани, въпреки че амплитудата на грешката е по-малка, но все пак съществена. За целия период след финансовата криза между 2011 г. и 2020 г. средната прогнозна грешка е минимално отрицателна, в размер на -0.4%, въпреки че тази стойност се дължи на взаимното унищожаване на по-големите отрицателни грешки през периода 2011 г. – 2014 г. и почти двойно по-малките като размер положителните грешки за 2015 г. – 2020 г.

Фигура 1.8. Грешките в прогнозата на общите бюджетни приходи (%)
2) По отношение на това, кои са основните бюджетни статии, които допринасят най-много към грешките в бюджетните прогнози, ясно се вижда, че това са грешките в прогнозирането на преките данъчни приходи, въпреки че прогнозите по отношение на останалите основни бюджетни параметри също са сериозни. Прогнозите на приходите от косвени данъци е втората група с най-големи отклонения, следвана от грешките в прогнозите на социално и здравноосигурителни вноски, които се прогнозират със сравнително най-голяма точност и дефакто за целия разглеждан период средната прогнозна грешка е нула. Ясно е, че причината за този интересен резултат е взаимното унищожаване на тази грешка през различните подпериоди на изследването. Същевременно в абсолютна стойност прогнозните грешки на приходите от СЗОВ, въпреки и най-малки спрямо останалите бюджетни параметри, не се различават съществено по своята амплитуда от тях, като най-значителни са отново грешките през първия и втория подпериод.

Фигура 1.9. Грешките в прогнозата на данъчните приходи (%)
3) По отношение на периодите, през които прогнозните грешки са най-големи, ясно се вижда, че те са сериозно по-големи в периоди на икономически турбуленции, отколкото във времена на икономически възход. Особено драстично разминаване между прогнозите и отчетените стойности се наблюдава по отношение на приходите от директни данъци, като средната прогнозна грешка за периода на Голямата икономическа рецесия надхвърля 10%. В период на икономически възход грешката в прогнозите на приходите от директни данъци е също съществена, което говори, че влияние оказват не само грешките в прогнозиране на икономическата активност като цяло, но и възможностите на икономическите агенти да променят данъчното си поведение в зависимост от икономическата конюнктура, което вероятно е следствие на високия дял на сивата икономика в страната.

Фигура 1.10. Грешките в прогнозата на преките данъчни приходи (%)
4) Като цяло прогнозите на приходите от данъци с по-нисък дял в общите бюджетни приходи са значително по-неточни и волатилни, отколкото прогнозите на приходите от данъци с по-висок дял в бюджетните приходи.

Фигура 1.11. Грешките в прогнозата на косвените данъчни приходи (%)
Същевременно най-консистентно поведение проявяват прогнозите, свързани със социалните плащания, въпреки че за периода след 2011 г. най-достоверни се оказват прогнозите на косвените данъци. Тази тяхна характеристика е свързана с нарастването на дела им в общите бюджетни приходи, предвид спада на дела на СЗОВ вследствие на промяната в размера на пенсионноосигурителните вноски в периода до 2007 г. Все пак следва да се отбележи, че сравнително достоверната прогноза на приходите от ЗСОВ се дължи вероятно на факта, че безработицата, особено официалната такава, и съответно заетостта са сравнително добре прогнозируеми параметри извън периоди на сериозни икономически сътресения, а същевременно – че сериозна част от осигурителните вноски се правят на базата на минималните административно определени прагове и тяхното изменение не варира в големи граници в зависимост от икономическия цикъл.

Фигура 1.12. Грешките в прогнозата на приходите от СЗОВ (%)
1.4. Грешките в прогнозите на номиналните бюджетни приходи и отношението им спрямо прогнозите на БВП
Прогнозите на бюджетните приходи се базират на средносрочната бюджетна прогноза (ССБП), която МФ изготвя във връзка с подготовката на Закона за бюджета на РБ (ЗБРБ) и се базират на прогнозите на БВП и останалите макроикономически индикатори. От тази гледна точка е важно да се изследва взаимовръзката между прогнозите за реалния растеж на БВП, дела на бюджетните приходи към БВП и дефлатора на БВП, от една страна, и номиналните бюджетни приходи, от друга. Следва да се има предвид, че подценяването на прогнозите за дела на бюджетните приходи към БВП обикновено компенсира надценяването на прогнозите за реалния БВП.
Средните прогнозни грешки (MFE) на дела на бюджетните приходи към номиналния БВП, реалния БВП и БВП дефлатора са събираеми от първи ред и техният сбор представляват номиналните бюджетни приходи. Фигура 1.13, представляваща декомпозиция на компонентите на средната прогнозна грешка (MFE) на номиналните бюджетни приходи, потвърждава изводите, направени до момента по отношение отклонението на отчетените стойности от прогнозите на номиналните бюджетни приходи. Разбивката на номиналните приходи на техните компоненти показва, че за целия изследван период основна роля в разминаването в прогнозите играе дефлаторът на БВП, като грешката в прогнозите за дела на бюджетните приходи към БВП е съществена най-вече по време на глобалната рецесия между 2008 г. и 2010 г.

Фигура 1.13. Декомпозиция на MFE в номиналните бюджетни приходи
До подобно заключение достигат и Мур, Астарита и Мафтей, които, изследвайки грешките в бюджетните приходи за всички държави – членки на ЕС за периода 2000 г. – 2014 г. посочват, че отклонението между прогнозите за номиналните бюджетни приходи, от една страна, и сумата на техните компоненти, от друга, е най-голямо за България, Латвия и Румъния, достигайки почти 1 п.п., както се вижда от Фигура 1.14. Източник за тази неконсистентност, според тяхното изследване, специално за България и Румъния е резултат от сериозното подценяване на дефлатора на БВП (Mourre, Astarita, & Maftei, 2016).

Фигура 1.14. Декомпозиция на MFE в номиналните бюджетни приходи
Компонентите на абсолютната средна прогнозна грешка (MAFE) не са събираеми от първи ред, както при MFE, но те хвърлят светлина върху приноса на всеки компонент към общата грешка. MAFE на номиналните бюджетни приходи е показана на Фигура 1.15. Както се вижда от графиката, между 1/3 и ½ от грешките се обясняват с грешни прогнози на макроикономическите параметри, като реалния БВП и БВП дефлатора, а останалата част от реакцията на дела на приходите към номиналния БВП.

Фигура 1.15. Декомпозиция на MAFE в номиналнитебюджетни приходи
От представените данни ясно се вижда, че бюджетните прогнози, изготвяни от Министерството на финансите се отклоняват сериозно от реално отчетените стойности на показателите в края на периода, за който се отнасят. Този проблем може да се дължи както на недобре калибрирани или специфицирани модели, така и на съвсем умишлено допускани изкрививявания, които носят конкретни политически и финансови ползи за управляващите. В тази връзка, на базата на определени иконометрични тестове, в следващата част на анализа ще бъде изследвано, доколко прогнозните грешки се дължат на прекалено оптимистични или песимистични очаквания за икономическото развитие на страната и дали при тяхното допускане не може да се предполага тенденциозност и преднамереност.
Библиография:
Войнов, Ю. (8-9 ноември 2021). Прогнозиране на публичните финанси – отклонение на фактическото изпълнение на Консолидираната фискална програма спрямо Закона за бюджета на България. Устойчиво развитие и социално-икономическа кохезия през ХХI век – тенденции и предизвикателства, 501-508.
Mourre, G., Astarita, C., & Maftei, A. (2016). Measuring the Uncertainty in Predicting Public Revenue. European Economy, Economic Papers N.39.