Грешните модели на непрогнозируемите кризи

Остана ли прогноза за икономическото развитие на света и на отделни държави през 2020 г., която да дава някаква реалистична картина за това какво ни очаква? Оказва се, че моделите, които са в основата на икономическите прогнози са грешни. Всъщност има ли един едниствен математически модел, който успя да прогонозира голямата финансова криза през 2008 г.? Според Насим Талеб, създателят на теорията за Черния лебед, финансовата криза от 2008 г. е такова рядко събитие, което според конвенционалната теория то би трябвало да се случи веднъж на 1.3 трилиона години. Това е 283 пъти повече, отколкото е възрастта на Земята, която се изчислява на 4.6 млрд. години. Как е възможно тогава такова рядко събитие да се случи два пъти в рамките на 70 години?

В тази връзка има ли поне един математически модел, който успя да прогнозира предстоящата и вече настояща глобална икономическа криза, която с пълна сила ще се развие в следващите месеци и която според някои очаквания ще бъде дори по-остра от кризата през 2008-2009 г.? Само десет години по-късно?

Въпросите са риторични. И проблемът е, че в своето желание да моделират света икономистите и големите банки, борсови играчи и изследователски центрове залагат все повече и повече на математическото моделиране, откъсвайки се почти изцяло от реалността.

Инструментите на иконометричното моделиране, попадайки в ръцете на самоуверени аналитици, започват да изглеждат като божествени инструменти и прогнозите започват да бъдат възприемани не като опит за пресъздаване на реалността, а като създаващи реалност. Иронично, но с все по-голямото усъвършенстване на математическия инструментариум иконометричното моделиране става все по-откъснато от реалните процеси, протичащи в действителност. Моделът се възприема като самата реалност. Ако случайно има проблем с конструирането на модела или той просто пресъздава една неудобна за изчисление картина, спокойно, един (Prescott) филтър ще изглади трендовете и ще превърне данните в една удобна база за моделиране. Ако кривата на Филипс, която дава връзката между инфлацията и безработицата вече не работи, спокойно, ще променим начина на изчисляване на инфлацията, като ще я смятаме върху много ограничена част от инфлационните индекси и т.н.

Нека само припомним, че най-големият инвестиционен фонд, съществувал някога с 126 млрд. долара активи, Long Term Capital Management, който фалира през 1998 г. във връзка с руската криза е основан от двама носители на нобелова награда по икономика Myron Scholes и Robert Merton, които създават най-известния икономически модел за търгуване на акции и най-вече опции, известен като моделът Black–Scholes–Merton, който продължава да се използва и в момента в търговията с деривати и който е безпощадно критикуват от Насим Талеб.

Всъщност огромният проблем на иконометричното моделиране е, че то е в основата на взимането на решения. Всяко едно от глобалните решения през последните десетилетия, като решенията за различните договори за свободна търговия по света (NAFTA, CETA, пропадналата TIPP), включително и настоящата Зелена сделка се взимат на базата на несъвършенни модели, най-вече на базата на Динамичния стохастичен модел на общо равновесие (DSGE), който имат толкова общо с реалността, колкото прогнозите от 2019 г. с настоящата криза. Трябва да се има предвид, че терминът “стохастичен” означава допускане влиянието на случайни шокове върху икономическото развитие. Ако такива шокове наистина са взети предвид, защо моделите не работят?

Решенията, базирани на тези изкуствено пресъздаващи реалността модели, всъщност са в основата на глобалните икономически кризи, защото, първо, отнемат възможността на взимащите решения политици и експерти да въприемат по реалистичен начин света, поради опасение, че всяка различна гледна точка от преобладаваща в теорията и практиката ще ги направи глупаци в очите на другите и, второ, в момент на криза ги прави абсолютно неадекватни да реагират, защото отнема основата, върху която е изграден техния професионален опит. Моделите не работят! Това дава възможност неочакваните и немоделирани процеси да се развият до степен, след която стават неуправляеми и да взривят фундаментите, върху които е изградена съвременната икономика. Тези процеси протичат и в частните компании, защото липсата на работещ модел представлява пропадане в пропаст. Няма някаква прагматична опора, който да даде ориентир как да се реагира. Има само неизвестност. В ситуация на неизвестност надделява стадният инстинкт и всеки прави това, което прави другият. И кризата просто връхлита! 

Може ли подходът да бъде сменен? Може ли решенията да не се взимат на базата на неработещи модели, които се сриват на всеки 10 години и водят до глобални кризи, които ще стават все по-глобални и едвовременно все по-непредвидими? Много е трудно смяната на инструментариума, защото това означава генерално преразглеждане на теоретичните постановки. Има търсения в тази посока, но дали новите теории ще се превърнат в мейнстрийм, ще видим. Но това, което може да бъде променено е начинът, по който се взимат решенията. Рационалността трябва отново да бъде въведена като инструмент за взимането на решения. А единственият начин за възприемане на реалността е обучението в критично мислене, базирано не на нереалистични модели, а на широко разбиране на глобалните процеси и причините за това, които далеч не са само икономически, а политически, социални, етични, поведенчески, емоционални и в голяма степен нерационални. Иконометричното моделиране може да бъде използвано като помощно средство в процеса на взимане на решения, но не и основно. И всякакви модели, които чертаят безоблачно бъдеще, ако бъдат приложени конкретни решения трябва да бъдат изоставени. Просто защото бъдещето не може да бъде прогнозирано. Но едно грешно решение днес, на базата на нереалистични модели, може да има непоправими последици в бъдеще!