104 Преглеждания

Докладът на Драги – провокативен поглед върху европейската интеграция

Докладът на Марио Драги разбуни сериозно духовете, като, за съжаление, както винаги у нас, най-гласовитите коментатори са и най-големите критици на ЕС, като използват заключенията в доклада да доказват колко зле е ЕС и как е обречен едва ли не на разпад.

Докладът, разбира се, казва неща, които са известни и се коментират отдавна. Няма нещо неочаквано и ново, просто той официализира на най-високо европейско ниво факти, които икономисти и анализатори коментират от много дълго време.

Все пак, когато се сравнява ЕС с останалите две големи икономики, а именно САЩ и Китай, трябва да се каже, че нещата не са толкова черни, колкото някои се опитват да ги представят.

На първо място нека погледнем изоставянето на производителността в ЕС. Това е факт, ако се вземе за база производителността на един работещ (горната лява графика). Както се вижда, след 2000 г. производителността в ЕС на един работещ непрекъснато изостава спрямо тази в САЩ, като понастоящем е с около 30% средно под нея.

Особено притеснително е изоставането на производителността в технологичния сектор, който е локомотивът на съвременното икономическо развитие. Както се вижда от горната графика, след 2005 производителността в този сектор на ЕС е спаднала с около 5%, докато в САЩ има нарастване с около 35%. Сериозен въпрос, по който държавите членки трябва да помислят.

Когато обаче вземем за база на изчисленията не производителността на един зает, а производителността на база изработени часове (първата дясна графика), изведнъж се оказва, че работещите в ЕС не са влошили своите производствени навици спрямо тези в САЩ, а просто работят по-малко. Както се вижда от графиката, производителността в ЕС на база изработени часове е точно толкова, колкото в САЩ.

Защо се получава така?

Причините са две: на първо място, което между другото е доста добре обяснено в книгата “Капиталът на 20 век” на Тома Пикети, европейците работят по-малко. Те изкарват същите пари, както работещите в САЩ, но предпочитат да работят по-малко, като използват останалото време за развлечения и личностно развитие.

Демографските различия между двете формации също играят роля, като населението на ЕС е по-възрастно средно от това в САЩ, което влияе върху продължителността на трудовата активност. Пенсионните системи от двете страни на Атлантика също има фундаментално значение за продължителността на работния ден, като в САЩ спестеното и натрупаното по време на трудовия стаж е много по-важно за стандарта на живот след пенсионирането, отколкото в ЕС.

На второ място сериозно отражение върху производителността има и разликата в размера на имиграцията в САЩ и ЕС. Именно по-голямата имиграция в САЩ всъщност позволява на страната да поддържа по-високо ниво на производителност, тъй като имигрантите нямат друга алтернатива за доходи, освен да работят повече. По-високата имиграция в САЩ влияе не само на производителността, измерена на един зает, но и върху растежа на икономиката, тъй като работната ръка е един от основните компоненти във формулата за изчисление на БВП. Поради тази причина и растежът на американската икономика е по-висок от този на ЕС.

Както се вижда от горната графика, във всички представени страни от ЕС населението намалява, въпреки че в тези държави имиграцията е положителна, без да може да компенсира общия спад. В САЩ ситуацията е коренно противоположна и имиграцията надхвърля с доста спада на местното население. Единствено в Обединеното кралство ситуацията е на кантар, но там имат други проблеми с имигрантите и работната рука след Брекзит.

От тази гледна точка все по-голямото залитане в крайно дясно (и ляво) в много държави в ЕС и хомофобските изстъпления на новите партии, инспирирани от Кремъл, е една от причините за икономическия застой на стария континент, тъй като Европа се лишава от свежа работна ръка, а там, където все пак нея я има, политическата ситуация възпрепятства нейното интегриране на пазара на труда. В България този феномен е също доста добре отразен.

В крайна сметка, положението в ЕС не е толкова отчайващо, колкото евроскептиците се опитват да го обрисуват, използвайки за източник доклада на Драги, като основен фактор за наличните проблеми е политическата неустойчивост и турбулентност на континента, подклаждана от външни враждебни сили, с които, за съжаление, отделните държави-членки не могат да се справят, за разлика от САЩ. А една от причините за това е, че политиката на сигурност не е общностен приоритет, а в правомощията на отделните държави. Ясно е, че този негатив на европейската конструкция вече е осъзнат и ще се правят опити това да се промени. За съжаление във все повече враждебна среда, за която изборите в САЩ могат да бъдат катализатор, поради което резултатите от тях са изключително важни.

Европейският съюз е на кръстопът в своето развитие, но перспективите пред него да преодолее предизвикателствата са повече, отколкото да се поддаде на тях. Надеждата за бъдещето на обединена Европа остава силно!

Сподели
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *