Един възможен сценарий за кризата в еврозоната

На базата на настоящата информация е ясно, че единствения възможен изход от ситуацията, който пазарите искат, е засилване на правомощията на ЕЦБ до нивото на правомощията, което има Федералния резерв в САЩ. В момента, пазарните участници усещат, че са в сила позиция, поради няколко основни причини.

1.    На първо място те са наясно, че ЕЦБ не може да се притече на помощ на закъсали правителства, защото няма правомощия да изкупува директно държавни дългове на държавите.членки на еврозоната

2.    На второ място търговските банки от страните с фискални проблеми вече са купили толкова много ДЦК от проблемни държави, но най.вече от своите собствени, че по-нататъшното изкупуване на такива книжа би довело до колапс на финансовата система в тези държави, ако държавата се окаже в невъзможност да обслужва дълговете си.

3.    Същевременно ЕЦБ вече има в портфейла си достатъчно ДЦК на проблемни страни, придобити през банковата система на държавите-членки, че има опасност при един евентуален фалит на някоя държава да бъдат загубени милиарди средства на данъкоплатците на еврозоната, както и декапитализиране на самата централна банка.

От тази гледна точка пазарните играчи могат да си позволят да вдигат цената за финансиране на определени държави от еврозоната почти необезпокоявани, пробвайки все по-високи лихви. В определени моменти ЕЦБ се намесва, за да намали лихвите, но поради горните причини, тя е ограничена в своите действия.

Поради изброените по горе причини, като най-вероятен към настоящия момент изглежда сценарият, според който усилията на държавите-членки за по-голяма икономическа координация се проточват във времето, което пък води до продължителен и засилен натиск от страна на пазарните играчи. Така в крайна сметка, поради забавените мерки, възможно е някои от държавите-членки на еврозоната да бъдат принудени да напусната единното валутно пространство и да въведат отново своите стари валути. Като цяло възстановяването на еврозоната се проточва във времето, което води до сериозни икономически сътресения в целия ЕС. Вероятността тези сътресения да продължат цяло десетилетие нарастват значително.

В случай че държавите-членки успеят да се споразумеят за необходимите икономически мерки, които следва да бъдат предприети за справяне с кризата,  тези мерки ще залегнат в подготвяния Фискален пакт, който ще бъде приет в следващите няколко месеца. Де факто те не са нови, а клаузите на този пакт преповтарят вече одобрените и приети промени в Пакта за стабилност и растеж и съпътсващите го регламенти и директиви, както и тези, записани в Пакта „Евро плюс“. Основният проблем обаче е, че тези мерки са насочени към подобряване на фискалната дисциплина в държавите-членки с крайна цел намаляване на държавните дългове и бюджетните дефицити, но този подход ще коства много висока цена на правителствата, които трябва да го прилагат.

Трябва да се отбележи, че единственият начин да се реши кардинално проблемът е промяна в договорите на ЕС и разрешаване на ЕЦБ да купува държавни дългове в неограничен размер. Всички останали мерки просто водят до задълбочаване на кризата. Такова решение обаче не е възможно понастоящем при сегашната ситуация в Европа, защото ще бъдат изгубени лостовете за влияние на недисциплинираните държави, което Германия няма да допусне. От друга страна германската стратегия, е първо привеждане на публичните финанси в ред, което обаче затормозява растежа. Тази ситуация може да бъде решена само чрез намаление на заплати, съкращаване на разходи и/или намаление на цените, а това означава задълбочаване на рецесията. Неслучайно безработицата в Испания се повишава за пети пореден месец и достигна почти 23%, доакто Гърция вече почти сигурно ще фалира. С подобни мерки няма как да се излезе от кризата.

Всичко това се осъзнава много ясно от пазарните играчи и поради тази причина техният натиск върху слабите икономики ще продължи. Това ще доведе до изработването на нови мерки и нов пазарен натиск. Този процес може да продължи доста дълго и от тази гледна точка периодът на турбуленция в еврозоната и в ЕС също ще е дълъг.

Ръководителите на еврозоната и най-вече основните двигатели на европейската интеграция – Германия и в по-малка степен Франция са наясно, че предлаганите решения са палеативни. Въпреки това, те са единствено възможните от политическа гледна точка най-вече за германските представители. Целта на всички обсъждани мерки е не толкова решаване на настоящата криза бързо и енергично, а принуждаване на страните със слаба бюджетна политика да заздравят процедурите за управление на своите публични финанси с цел недопускане в бъдеще държавните дългове да надвишат 60% и бюджетните дефицити да надхвърлят 3%, каквито са изискванията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Основната цел, преследвана най-вече от Германия е да се използва настоящата криза, за бъдат всички страни членки на еврозоната, а и по-голямата част от останалите, да предвидят такива мерки в своите вътрешни нормативни документи, включително и в своите конституции, които да не позволят надхвърлянето на споменатите референтни стойности от ПСР. Ясно е, че изпълнението на тези изисквания може да стане единствено под натиска на настоящата криза, преди да са предприети мерки за спасяване на всички проблемни страни. Всъщност трябва да се отбележи, че спасяването на всички проблемни страни е и практически невъзможно, поради ограничения ресурс, с който разполага Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС).

От тази гледна точка е ясно, че прилаганите мерки ще бъдат налагани бавно, трудно и методично и че по-сериозни мерки няма да бъдат предприети, докато всяка една отделна държава-членка не приведе националното си законодателство в съответствие с постигнатите договорености. А това е процес, който може да отнеме месеци и дори години. Така в крайна сметка, основната цел на предприеманите от Държавите-членки действия е симулиране на активност и същевременно надежда, че с времето проблемните държави ще успеят да заздравят своите публични финанси, което ще намали и пазарния натиск върху тях, а и върху цялата еврозона. Все пак не трябва да се изключва и вероятността в сериозни критични моменти ЕЦБ да се намесва на пазарите с изкупуване на ДЦК от проблемните страни, за да успокои натиска върху тях, въпреки че това излиза от нейните правомощия. Факт е обаче, сериозността на кризата измества дебата от законовите действия на ЕЦБ към проблемите с държавите-членки с влошено финансово състояние. И тъй като тази реакция на ЕЦБ вече е приета от всички заинтересовани страни без сериозна реакция, то нейните действия се приемат за обичайни и на тях вече не се обръща внимание. Така под прикритието на тази завоалирана намеса всъщност се извършват сериозните законодателни промени, така че подобна криза да бъде избегната на всяка цена в бъдеще. Проблемът е, че следващата криза най-вероятно ще се характеризира със съвсем различни параметри и ще се дължи на различни причини, но за това в момента не е практично да се мисли. В края на краищата основният въпрос, който ще остане да витае, ще бъде дали еврозоната е оптимална валутна зона, каквото е теоретичното изискване за нейното създаване, но отговорът носи прекалено силни политически нюанси и е оставен изключително на теоретиците-икономисти.

Така в крайна сметка мерките за справяне с кризата ще продължат значително във времето, от една страна подхранвани от натиска на пазарните играчи, а от друга от стратегията на архитектите на ЕС. Не е ясна продължителността на тези действия, но при всички положения надали ще сме свидетели на сериозно успокояване в следващите 2 години. Този период ще се характеризира с множество флуктуации в икономическата ситуация, не само в Европа, но и в света и най-вероятно ще има следващи вълни на рецесии. Вероятността Гърция да фалира, може да се твърди вече, че е 100%, като има и вероятност тя да излезе от еврозоната. Ако това се случи, най-вероятно тя ще остане единствената жертва, въпреки че Португалия, Италия и Испания също имат много сериозни проблеми. След този период на трансформации и законодателни промени, най-вероятно ще се премине към по-сериозна фискална централизация с цел изграждане на федерална система на управление, въпреки че това за сега е все още доста далечна цел. В определен момент правомощията на ЕЦБ ще бъдат разширени, което ще даде необходимата стабилност на Европейския съюз, за да може да се концентрира върху останалите важни задачи пред него, а именно консолидация на извършените промени.