Енергийни предизвикателства пред държавите-членки на ЕС от ЦИЕ

Предизвикателствата пред държавите-членки на ЕС от Централна и Източна Европа могат да бъдат разглеждани в няколко различни аспекта и от няколко различни гледни точки, но безспорно едно от основните предизвикателства пред тези държави е свързано с перспективите за развитие на енергийните системи и източниците на енергийния микс в тази част на Европейския съюз.

Фигура 1. Електроенергийният микс в ЕС-27

Ако погледнем как се развива енергийния микс в производството и доставка на електроенергия в целия Европейски съюз през последните над два десетилетия, може да бъде откроена една много ясна тенденция. За периода след 2010 г. се забелязва сериозно увеличение електроенергията, произведена от ВЕИ, в енергийния микс, като това увеличение е повече от 2 пъти. Същевременно ясно се откроява намалението на производството на електричество от фосилни горива – въглища и нефт, което пък съответно се свива повече от 2 пъти. Разбира се, промяна в енергийния микс не е хомогенно в ЕС и ситуацията в различните държави-членки от ЦИЕ е показателна. Както се вижда на фиг. 2, енергийният микс в държавите от ЦИЕ е доста различен. В България и Чехия основни енергийни източници за производство на електричество все още са въглищата и останалите фосилни горива, но и в тези държави отчетливо се забелязва намаление на техния дял в микса и увеличаване на дела на ВЕИ. В другата крайност по отношение състава на енергоизточниците за производство на електричество са Естония и Гърция и особено Хърватия, където вече ВЕИ се държат на-високия дял в енергийния микс, а спадът на делът на фосилните горива е спаднало значително, като Естония е наистина забележителен пример със спад от над 50% от 2010 г., следвана от Гърция с над 40%. В Хърватия специално ВЕИ са основен енергиен източник още в първото десетилетие на 21 век и съставляват близо 80% от производството на електричество. В Унгария основен енергиен източник е ядрената енергия, но ВЕИ набират бързо скорост.

Фигура 3. Цени на електроенергията за небитови потребители

Същевременно развитие на възобновяемите енергийни източници има негативи и тези негативи са свързани с по-високи цени като цяло на енергийните борси, от една страна вследствие на промяна в микса и нестабилността на доставките в рамките на денонощието, и, от друга, поради необходимостта от сериозни инвестиции в енергийните системи на държавите, финансирани от допълнителни такси, включени в цената.

Както се вижда от Фигура 3, най-високите цени са регистрирани в държавите от Източна Европа, като единственото изключение е Ирландия, а тези държави от Западна Европа, които също са в лявата част на графиката като Германия и Италия, по-високите цени при тях се дължат на данъците и таксите, които тези държави начисляват върху цените основно с цел инвестиции в мрежи и паркове за съхранение на енергия. България е единствената държава-членка на ЕС, в която съществува субсидия, която правителството плаща на бизнеса, ако борсовата цена надхвърли определен праг, като в момента този праг е определен на 92 евро/МВтч. Същевременно Полша, в която електрическата енергия е преобладаващо от въглищни централи и в която борсовите цени са ниски, поради местната суровина, също има една от най-високите крайни цени за бизнеса, което се обяснява отново с високите разходи за инвестиции и поддръжка на мрежата.

Фактът, че цените в Централна и Източна Европа са принципно по-високи от тези в Западна Европа е илюстриран на фигура 4, на която са представени цените на електроенергията в два произволни дни от месец юни 2025 г., а именно 2 и 6 юни. Както се вижда от графиките, разликите в цените между двете части на Европа са съществени, като на 6 юни достигат и дори надхвърлят 100%.

Фигура 4. Цени на електроенергията в ЕС и в Централна и Източна Европа

Една от причините за по-високите цени, специално в ЦИЕ, и същевременно допълнителните данъци и такси, които някои държави от Западна Европа начисляват върху борсовите цени, е навлизането на ВЕИ в енергийния микс и голямата волатилност, която тези нови източници носят със себе си. На фигура 5 са изобразени броят на дните за всяка от годините между 2020 и 2024, през които са регистрирани отрицателни борсови цени в съответните държави. Някои държави, като Финландия и Швеция, регистрират абсолютни рекорди в ЕС по отношение на броя на дните, през които техните борсови цени са били отрицателни. Това е и причината точно в тези две държави цените на електроенергията да е най-ниска в ЕС, както се вижда от фигура 3, но това не означава, че тези държави нямат проблеми с огромната борсова волатилност на цените.

От друга страна държави като Нидерландия, Белгия, Германия, Италия, които също отчитат голяма волатилност на цените, взимат мерки за устойчивост на електрическа им мрежа и начисляват допълнителни данъци и такси, приходите от които използват за инвестиции, но пък това води до по-високи цени в тези държави. Почти всички държави от ЦИЕ с изключение на Латвия и Литва, също са включили такива допълнителни начисления върху цените, като Полша е безспорният лидер в това отношение, въпреки сравнително евтиният местен ресурс от въглища, но страната усилено се готви за енергиен преход. Единственото изключение сред всички държави в случая е България, която въпреки наличните проблеми с енергийния си микс и волатилността на цените, вместо да начислява допълнителни данъци и такси с цел инвестиции в енергийната си система, тя дотира бизнеса, като по този начин го насърчава да не предприема мерки за енергиен преход към ВЕИ. Поради тази причина и въглищните централи в България продължават да работят на огромна загуба, дотирани от държавата.

Фигура 5. Брой дни с негативни цени на сегмент „Ден напред“ в 25 европейски държави за периода 2020 to 2024 г.

Втората основна причина за по-високите цени на електроенергията в ЦИЕ безспорно е ограничената свързаност на мрежите в тази част на континента с тези от Западна Европа. На фигура 6 с тъмен цвят са представени изградените към настоящия момент мрежи и мрежови свързаности между държавите в ЕС, а в по-светли цветове е представено предстоящото и планираното строителство на нови мрежи, разширяване на стари за по-голям капацитет до 2030 г. и след това. На фигурата много ясно се вижда колко сериозна е мрежовата свързаността между държавите в Западна Европа и колко бедна на трансгранични връзки е източната част на континента. Именно тази липса на системна свързаност между двете части на Европа всъщност е една от основните причини за огромната разлика в цените между Западна и Източна Европа. В тази връзка, това, което предстои да бъде направено и което ще доведе до облекчаване на ценовото напрежение в ЦИЕ и до по-ниски цени, е следното:

Планирани електрически мрежови връзки Източна и Западна Европа

• Разширение между Германия – Полша (3 GW): Нов високоволтов междусистемен електропровод за укрепване на централноевропейската мрежова интеграция и подкрепа на обмена на възобновяема енергия.

• Модернизация на връзката между Франция – Испания (2,5 GW): Увеличаване на капацитета за улесняване на износа на енергия от Иберийския полуостров и подобряване на пазарната интеграция.

• Разширяване на електропровода Италия – Австрия – Словения (2 GW): Подобряване на свързаността на Алпийския регион и разпределението на водноелектрическа енергия.

• Междусистемна връзка Унгария – Румъния – България (2 GW): Укрепване на югоизточноевропейската мрежова мрежа и подкрепа на разширяването на вятърната енергия.

• Връзка Балтийски държави – Полша – Финландия (2 GW): Намаляване на зависимостта от руския внос на енергия и интегриране на скандинавските възобновяеми енергийни източници.

• Балтийска електроенергийна система Изток-Запад (1,5): Подобряване на енергийната сигурност и намаляване на зависимостта от външни доставчици.

Figure 6. Референтна мрежа за 2030 г. и системни нужди на NECP+

(Референтната мрежа в синьо, системните нужди в жълто)

Въпреки планираните инвестиции в електропреносната мрежа и засилената свързаност между Западна и Източна Европа, както е показано на фигура 7, изискванията за капацитет на тези мрежи няма да бъдат достатъчни, за да покрият нуждите. Проблемът е, че освен ако инвестициите не бъдат драстично увеличени и не бъдат изградени нови или разширени съществуващите трансгранични връзки, с течение на времето капацитетът на наличните трансгранични връзки в Европа ще изостава все повече от нуждите на отделните държави членки.

Фигура 7. Прогнозирана нужда от капацитет на междусистемните връзки през 2030 и 2040 г.

Размерът на инвестициите, необходими за стабилизиране на мрежата и задоволяване на бъдещите нужди от пренос и разпределение на електроенергия, е представен на фигура 8. Общата сума на средствата, необходими за изграждане на батерийни паркове (до 2050 г.), преносни и разпределителни мрежи (до 2040 г.), възлиза на 1,2 трилиона евро, като това са изчисления, базирани на нуждите от днешна гледна точка. Тези нужди най-вероятно ще се увеличат с времето и с развитието на технологиите, което означава и увеличение на необходимите инвестиции в бъдеще.

Фигура 8. Инвестиционни нужди за батерийни паркове и мрежи в ЕС

Инвестициите, посочени в таблицата, целят реализирането на следните проекти в ЕС:

• Разширяване на батерийното съхранение: Очаква се ЕС да инсталира 95 GW батерийно съхранение на енергия в мрежов капацитет до 2050 г., което ще изисква инвестиции от 70 милиарда евро.

• Модернизация на преносната мрежа: За да се побере нарастващият капацитет за възобновяема енергия, са необходими 477 милиарда евро за развитие на преносната мрежа за високо напрежение до 2040 г.

• Модернизация на разпределителната мрежа: Местните електроразпределителни мрежи изискват инвестиции от 730 милиарда евро, за да се осигури ефективен енергиен поток и стабилност на мрежата.

Прогнозираният растеж на потреблението на електроенергия в ЕС се основава на следните допускания:

• Очаква се годишният темп на растеж да се увеличи с 2–3% годишно до 2035 г.

• Прогнозира се общото потребление до 2030 г. да достигне 3500 TWh, в сравнение с 3200 TWh през 2024 г. За Източна Европа цифрите са съответно 1200 TWh, в сравнение с 1050 TWh.

Предполага се, че ключовите двигатели на растежа са:

• Електрификация на транспорта: Повече електрически превозни средства (EV) и зарядна инфраструктура.

• Индустриално търсене: Разширяване на центрове за данни, изчисления с изкуствен интелект и производство на водород.

• Интеграция на възобновяема енергия: Повишена зависимост от вятъра и слънцето, изискваща по-голяма гъвкавост на мрежата.

• Термопомпи и електрифицирано отопление: Отказ от газово отопление в домовете и бизнеса.

Трябва да се има предвид, че освен гореспоменатите фактори, други двигатели на растежа на потреблението на електроенергия ще бъдат:

• Търсене на енергия в центрове за данни: Центровете за данни, управлявани от изкуствен интелект, ще утроят потреблението на електроенергия в Европа до 2030 г., достигайки 150 TWh годишно.

• По-високо натоварване на мрежата: Въвеждането на изкуствен интелект ще увеличи пиковото търсене на електроенергия, което ще изисква по-силна мрежова инфраструктура.

• Преход към зелена енергия: Индустриите, задвижвани от изкуствен интелект, настояват за повече инвестиции във възобновяема енергия, за да постигнат целите за устойчивост.

В тази връзка трябва да се споменат няколко ключови тенденции, свързани с развитието и проектите в областта на изкуствения интелект в Централна и Източна Европа:

• Разширяване на фабриките за изкуствен интелект: ЕС финансира фабрики за изкуствен интелект в България, Полша, Словения и Гърция, за да ускори научноизследователската и развойна дейност в областта на изкуствения интелект.

• Суперкомпютри за изкуствен интелект: Естония е част от фабриката за изкуствен интелект LUMI, която има за цел да се превърне в най-големия център за суперкомпютри за изкуствен интелект в Европа.

• Специфичен за сектора изкуствен интелект: Полският център PIAST-AI се фокусира върху здравеопазването, киберсигурността и космическите технологии.

• Стартиращи компании и иновации в областта на изкуствения интелект: ЕС инвестира 100 милиона евро в инкубация и дейности за разрастване на стартиращи компании в областта на изкуствения интелект.

На фигура 9 могат да се видят някои от най-важните и интересни проекти в областта на изкуствения интелект в Централна и Източна Европа:

Фигура 9. Проекти и инвестиции в областта на изкуствения интелект в Централна и Източна Европа

Тези проекти позиционират Източна Европа като ключов играч в развитието на изкуствения интелект, със силно финансиране от ЕС и национални инвестиции.

В заключение, предизвикателствата пред страните от Централна и Източна Европа не са малки, но могат да бъдат преодолени с добро планиране, навременни и пропорционални инвестиции, включително подкрепа от европейски фондове и междудържавно сътрудничество.