Закономерността на едно уволнение

След уволнението на Симеон Дянков има сериозни опити от определени медийни кръгове да излъскат неговия имидж. Затова е важно да се каже, че нищо от това, което Симеон Дянков обеща преди да влезе във властта не се изпълни. Нито в бюджета постъпиха 800 млн. лв. от свързването на електроните системи на митниците и данъчните, нито бюджетът стана балансиран, нито сивата икономика намаля (напротив, увеличи се), нито сключи предпазно споразумение с МВФ (напротив, отказа да участва в увеличението на капитала му, което е пълно безумие) и т.н. и т.н.

Освен това направи и доста бели като например закриването на ключови звена и агенции, като АИАП. Във Великобритания създадоха специално независима структура за финансови и икономически прогнози, която да анализира изпълнението на бюджета, а в България закриха такава с 20-годишна история зад гърба си. И сега, според изискванията на Брюксел, трябва да се създава отново.

Бил запазил финансова стабилност. Нека да е ясно, че финансовата стабилност беше установена в България през 1997 г. с въвеждането на валутния борд. Единственото, което трябваше да прави Дянков през всичките години на жалкото му управление, беше да събира парите от данъците на хората и фирмите и да се разплаща за направените разходи. И понеже популистката същност на това правителство налагаше и изискваше ръчно управление на извършваните разходи, по усмотрението и желанието на Борисов, Дянков непрекъснато взимаше, или дългове, или средства от фискалния резерв за покриване на извънредни разходи като за строителството на българския Лувър, на спортни зали и стадиони, за ремонти на летища в угода на близки до властта медийни олигарси и т.н. В тази си роля Дянков се прояви като безволева креатура на своя бос и беше готов на какви ли не компромиси, за да задоволи неговите прищевки. За целта беше готов да посегне и на Сребърния фонд, както между другото посегна на резерва на НЗОК. Всъщност именно неговата политика на непрекъснато редуциране на важни държани разходи като капиталови инвестиции и разплащане на държавни поръчки към бизнеса, е една от причините за критичната икономическа ситуация в страната, която в крайна сметка изкара хората на улицата.

Симеон Дянков влезе в политика с мощната лобистка подкрепа на определена икономическа групировка с цел прокарване на корпоративни интереси и влияние върху взимането на решения на най-високо ниво. За съжаление обаче, или поради некадърност и недалновидност (и в този случай), или поради вроден конформизъм (който между другото проличава и в отношенията с баща му, които медиите разкриват), или просто поради по-силните лобистки позиции на конкурентни икономически кръгове, Дянков не свърши кой знае каква работа, въпреки че най-вероятно е обещавал и давал вид до последно, че има влияние върху премиера. Разбира се, такова влияние може да има само в неговата глава и уволнението му е ярко доказателство кой върху кого има влияние. Оставям настрана неговите опити да кадрува в определени медии по абсолютно същия безпардонен начин, както неговия бос.

Несполучливият преход и сериозните икономически несгоди може и да са довели до нелицеприятното състояние на българската политическа система и политическите партии, но това, за което почти не се говори, е че бизнес средата в България също има своята негативна роля за наблагоприятното състояние на обществото. Излишно е тук да се говори за огромния провал на неолибералния модел, който беше наложен в българското общество без то да е готово за това, но това, което трябва да е ясно е, че България няма да излезе от тресавището, в което е затънала, ако всеки в това общество не поеме своята отговорност за случващото се в държавата. Защото при тези зависимости и този манталитет за правене на бизнес и индивидуален просперитет и ангели да дойдат да управляват страната, те отново ще бъдат овъргаляни в калта на българския икономически и социален модел. Защото реформи могат да се правят на първо място от нас и за нас, а не въпреки нас. Политическата и социалната система е огледален образ на нашите виждания, разбирания и светоглед. Такива, каквито сме ние, такава ще е и държавата ни!