Защо България продължава да бъде страна с макроикономически дисбаланси
На 27 февруари Европейската комисия публикува оценките си за прогреса на структурните реформи, превенцията и корекцията на макроикономическите дисбаланси и резултатите от задълбочения анализ на страните-членки, което е част от процеса на Европейския семестър.За втора поредна година България е оставена в групата сред страните с дисбаланси, като това е подобрение в сравнение с 2017 г., когато тя беше в групата на страните с прекомерни дисбаланси. България попада в тази група, поради наличието на три индикатора, чиито стойности надхвърлят граничните прагове от Таблото с индикаторите, част от процедурата за оценка на макроикономическите дисбаланси на страните в ЕС. Тези индикатори са следните: нетната международна инвестиционна позиция, ръста на разходите за единица труд и ръста на цените на имотите. В настоящия доклад е направена критична оценка на установените от ЕК отклонения на посочените индикатори и са предоставени аргументи в потвърждение или несъгласие с изводите в доклада. В заключени е направена цялостна оценка на Задълбочения доклад на ЕК и направените заключения в него.
Причини за класифицирането на България като държава с макроикономически дисбаланси
Европейският семестър започва в началото на всяка година, но стъпва върху два основни доклада, които се изготвят през м. ноември на предходната година от Европейската комисия, а именно Годишното изследване за растежа и Доклада относно механизма за предупреждение. Процедурата завършва през м. юли, когато Европейският съвет приема специфичните препоръки за всяка държава-членка. Именно поради времевата рамка, в която се развива целия процес, то основните заключения за икономическото състояние на всяка страна се базира малко или много на сравнително остарели данни. Така например Докладът относно механизма за предупреждение (ДМП), който стои в основата на класифицирането на страните по отношение на макроикономически дисбаланси, се базира на т.нар. Табло с индикатори, отчитащо икономическото състояние на всяка държава-членка. Тъй като информацията за изготвянето на таблото през м. ноември на предходната година касае информация от по-предходната и в най-добрия случай от средата на предходната година, ясно е, че оценката за икономическото състояние на всяка страна изостава чувствително от нейното актуално икономическо състояние. Поради тази причина една държава-членка, попадайки в някоя от групите с макроикономически дисбаланси сравнително бавно излиза от тях. Характерно е, че веднъж оценена като страна с дисбаланси, всяка държава-членка задължително преминава през т.нар. задълбочен преглед на нейното икономическо състояние, който е част от процедурата за оценка на макроикономическите дисбаланси и се публикува от ЕК обикновено през м. февруари. На базата на идентифицираните проблеми се издават специфични препоръки, които всяка държавна-членка следва да изпълнява. За съжаление, от последният Доклад за задълбочен преглед става ясно, че за периода 2011 г. – 2018 г. България е изпълнила напълно само 9% от препоръките, за други 9% отчита сериозен прогрес и най-големият дял, 57% са мерки, по които се отчита някакъв частичен прогрес. За последните 25% от препоръките се отчита ограничен прогрес.
В Задълбочения доклад от февруари тази година, България е оставена в групата със страните с макроикономически дисбаланси поради три индикатора от Таблото с индикатори, а именно: Нетната международна инвестиционна позиция, Ръста на разходите за единица труд и Ръста на цените на имотите.
Нетна международна инвестиционна позиция
В Доклада относно механизма за предупреждение, който както вече беше посочено, стъпва на данните от 2017 г., Нетната международна инвестиционна позиция(NIIP), представляваща процент от БВП, има стойност от -42.8%. Това надхвърля определения праг в Таблото с индикаторите от -35%, което се класифицира като макроикономически дисбаланс. В Задълбочения доклад от февруари тази година, когато вече са налични някои от данните за 2018 г., стойността на индикатора рязко се подобрява и е отчетено, че той вече е -35.5% от БВП или съвсем малко над граничната стойност. Въпреки това по този показател е посочено, че България продължава да отчита дисбаланс.
Трябва да се има предвид, че включването на този показател в Таблото с индикаторите беше доста спорно по време на обсъждането на неговото въвеждане през 2011 г. Основните възражения срещу него бяха относно величините, които той включва в себе си. Принципно NIIP представлява разликата в баланса на държавата по отношение на чуждестранните активи и пасиви. Тази позиция е директно свързана с нетните чуждестранни активи (NFA), които са част от паричната статистика и платежния баланс и се дефинират като стойността на чуждестранните активи, държани от резиденти минус стойността на местните активи, притежавани от чужденци. Нетната международна инвестиционна позиция е основен компонент на националния баланс, тъй като тя плюс стойността на нефинансовите активи представляват нетната стойност на една икономика. Положителната стойност на NIIPправи една държава нетен кредитор към останалия свят и повишава доверието в нейната икономическа сила, докато отрицателната стойност на NIIPправи държавата нетен длъжник и я отслабва икономически.
Проблемът с включването на NIIP в Таблото с индикаторите идва от величините, включени в нея, а именно: преките чуждестранни инвестиции, преките портфолио инвестиции, други инвестиции и резервните активи, които от своя страна включват резервите в чуждестранна валута, златото и Специалните права на тираж на МВФ. От включените в NIIP параметри ясно се вижда, че колкото повече чуждестранни инвестиции влизат в една държава, толкова повече стойността на позицията ще отива в отрицателна посока, т.е. ще се отчита като дисбаланс в една икономика (разбира се, ако тези инвестиции не са компенсирани с инвестиции на местни лица в чужбина, което рядко се случва за догонващи икономики като българската). В Доклада относно механизма за предупреждение от всички 28 държави-членки на ЕС, само 9 имат положителна NIIP (Белгия, Дания, Германия, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Финландия и Швеция)и това са основно богатите западни държави, а общо 13 страни са с дисбаланси по този показател, което означава, че 46% от държавите-членки имат проблем с този индикатор. Това всъщност е вторият индикатор от Таблото с индикатори, спрямо който толкова много държави са класифицирани с дисбаланси, като първенството все още държи индикаторът за нивото на държавния дълг, спрямо който 15 държави са посочени, че все още го нарушават.
Тъй като много страни в ЕС, основно новоприетите държави-членки след 2004 г., са икономики в преход, за които е нормално да привличат много повече чуждестранни инвестиции, отколкото те самите да са източник на такива, при приемането на Регламент 1176/2011 за макроикономическите дисбаланси беше решено, че към основните индикатори от Таблото с индикаторите ще има подпомагащи такива, които да дават различна перспектива при тълкуването на основните индикатори, за да се избегнат ситуации, в които една държава се развива позитивно, но въпреки това е класифицирана с дисбаланси на базата на един или малък брой индикатори. Въпреки тази презумпция обаче, ясно е че класифицирането става именно по основните индикатори, без да се взимат особено под внимание стойността на помощните такива.
Специално като помощен индикатор към NIIPпървоначално беше прието да се взима под внимание Нетния външен дълг (NED) на една страна, а през миналата година, след допълнително прецизиране, беше прието NED да бъде заменен с по-смисления от икономическа гледна точка индикатор като Нетна международна инвестиционна позиция, невключваща инструменти неводещи до фалит (NENDI), която всъщност изключва компоненти като ПЧИ и междуфирмения трансграничен дълг, свързан с ПЧИ.
Така, съгласно последният Задълбочен доклад, който излезе на 27 февруари, стойността на основнияNIIP индикаторза 2018 г. е -35.5%, което макар и с малко е над прага от -35% и именно поради тази причина страната е класифицирана по този показател като държава с макроикономически дисбаланс. Ако обаче се вземе под внимание помощният индикатор NENDI, то за 2017 г. неговата стойност е 33.1%, което е положителна величина. Т.е. ясно се вижда, че когато от NIIP се извадят ПЧИ, които всъщност спомагат за развитието на една икономика и в случая на България проблемът е, че те са много малко. Оказва се, че класифицирането на страната като държава с дисбаланс по този индикатор е по-скоро резултат от дефиницията на индикатора, отколкото израз на сериозен макроикономически проблем, срещу който трябва да се вземат някакви мерки. При всички случаи през 2019 г. стойността на индикатора ще падне под граничната стойност и може от сега да се твърди, че България няма да отчете дисбаланс по този показател през настоящата година.
Графика 1. Нетна международна инвестиционна позиция
Трябва да се има предвид също така, че за последните 7 години, от 2011 г. насам, когато влиза в сила посоченият Регламент 1176/2011, стойността на Нетната международна инвестиционна позиция на България се свива с 46.7 процентни пункта или с близо 60%, от -82.2% през 2011 г. до -35.5% в края на 2018 г.Основната причина за това е свиването на преките чуждестранни инвестиции през периода на кризата и след това. Същевременно стойностите от Таблото с индикаторите търпят непрекъснато ревизии, въпреки че тези ревизии не се отразяват в миналите доклади. В мой анализ от юни 2018 г., когато данните за предходната година не бяха все още излезли прогнозирах, че NIIP за 2017 г. ще бъде -40.5%. Според Доклада относно механизма за предупреждение от м. ноември стойността на индикатора е -42.8%, което е число е взето директно от предходния доклад. Същевременно, дори в актуализираните таблици на Европейската статистическа служба стойността за 2017 г. е по-ниска, а именно -41.8%. Това означава, че след ревизиране на данните за 2018 г. най-вероятно още за миналата година България ще отчете липса на дисбаланс по този индикатор, но както стана ясно, това ще бъде отчетено едва в края на настоящата година, в следващия Доклад относно механизма за предупреждение. Така направената от мен прогноза за стойността на NIIP за 2018 г.да е около -32% може да се окаже много близко до ревизираната стойност за миналата година.
Номинален ръст на разходите за труд
Вторият индикатор, спрямо който България е класифицирана като страна с макроикономически дисбаланси е Номиналният ръст на разходите за труд. Трябва да се има предвид, че заложеният индикатор в Таблото с индикаторите представлява не годишното изменение на този параметър, а неговото изменение за последните три години. Това означава, че дори в настоящата година да има спад на номиналния ръст на разходите за труд, ако през предходната година е имало много силен ръст, то страната може да бъде класифицирана като такава с дисбаланси, въпреки че моментната икономическа конюнктура няма да потвърждава това. Именно подобно развитие е причината за високата стойност на индикатора за България, тъй като през 2017 г. годишното изменение на разходите за труд е 8.4%, което представлява най-високият ръст от 2009 г. насам. Същевременно ръста на тези разходи през 2016 г. и през 2018 г. е минимално, а именно 2.3% и 2.4% съответно, което представлява един от най-ниските увеличения от 2004 г. насам. Отчитайки растежа на тези разходи на тригодишна основа обаче, те надхвърлят заложения праг от 12% и за последните две години, 2017-2018 г., са съответно 13.6% и 13.5%.
Факт е, че през последните години България изпитва сериозен проблем по отношение свиващия се размер на работната ръка в страната в следствие на влошаващата се демографска картина, в резултат основно на високата емиграция, ниската раждаемост и все още високата смъртност. Нивото на безработицата е на исторически най-ниското си равнище, значително под средното за ЕС, а заетостта вече надхвърли нивата от преди световната икономическа криза. Въпреки това работната ръка е с около 200 хиляди души по-малко, отколкото преди кризата и пред фирмите има само две опции да решат проблема с недостигащата работна ръка: или чрез повишаване на производителността на труда, или чрез увеличение на работната заплата. Проблемът с качеството на работната ръка, значително влошено през последните десетилетия в следствие на:
- влошеното качество на образованието,
- изключително ниските разходи на българските фирми в научна и развойна дейност
- и не на последно място, поради структурата на българската икономика с преобладаващи производства и услуги с ниска добавена стойност
възпрепятства използването на опцията с повишаване на производителността на труда от българските фирми. Така, като основна възможност пред тях остава увеличението на заплащането. Номиналното възнаграждение на наето лице през 2017 г. се увеличи с 10.5%, докато това увеличение през 2018 г. достигна 8%. Тези темпове на нарастване на заплащането са доста по-високи от ръста на производителността на труда, която се колебае около 2% – 2.5%, което намалява конкурентоспособността на българската икономика. Де факто за периода след влизането си в ЕС България е страната с най-високо средногодишно изменение на разходите за труд в Европейския съюз. Тези по-високи разходи за труд оскъпяват износната продукция на България и застрашават пазарния й дял в световната търговия, освен ако делът на продуктите с по-висока добавена стойност не се повиши.Всъщност една от основните причини България да не загуби пазарен дял на международните пазари е стабилният реален валутен курс спрямо 42-мата основни търговски партньора на страната през последните години, като спрямо 2010 г. той остава леко подценен. Спрямо 2017 г. обаче валутният курс на страната сериозно се повиши, с 3.9% на годишна база, което представлява сериозен скок спрямо повишението с 0.6% през 2017 г. Това доведе до сериозно повишение на реалния валутен курс през последните три години, с 4.1%, което в крайна сметка е и индикаторът в Таблото с индикаторите, по което се оценява страната за макроикономически дисбаланси. Това сериозно повишение значително от своя страна се отрази на растежа на номиналните разходи за труд, които очаквах да се увеличат значително повече през миналата година (заедно с подцененото увеличение на тези разходи през 2017 г., които се оказаха в крайна сметка доста по-високи от първоначално прогнозираните).
На базата на казаното до тук, България се очертава да продължи да изпитва макроикономически дисбаланси по отношение на индикатора за Номинален ръст на разходите за труд, освен ако не се сбъднат прогнозите за сериозно забавяне на световната икономика и на основните износни пазари на страната, което да свие нуждата от работна ръка и съответно да спре да упражнява натиск в посока повишаване на тези разходи.
Графика 2. Изменение на разходите за труд на единица продукция
Реален растеж на цените на жилищата
Последният индикатор, според който България попада в групата на страните с макроикономически дисбаланси е Реалният растеж на цените на жилищата. Според Доклада относно механизма за предупреждение, реалното годишно нарастване на цените на жилища в България за 2017 г. е 6.2% при гранична стойност от 6%. Стойността на индикатора е минимално по-висока от заложения праг, като отбелязва спад спрямо стойността от предходната година от 7.1%. Все пак трябва да се отбележи, че по-ниската стойност в голяма степен се дължи на по-високата инфлация, отчетена през 2018 г., която се оказа два пъти по-голяма, отколкото заложената в макрорамката на бюджета за годината. Именно на база очакваната по-ниска инфлация за миналата година в анализа от м. юни очаквах стойността на индикатора да продължи да се увеличава, до 7.8%. Имайки предвид, че към настоящия момент се наблюдава задържане на цените на недвижимите имоти, както и очакваната по-ниска инфлация през годината в следствие на забавянето на световната и българската икономика, стойността на индикатора най-вероятно ще падне под прага от 6% и вероятно България през 2019 г. няма да бъде посочена като страна с дисбаланси по този критерий в следващия доклад на Комисията.
Графика 3. Индекс на цените на жилища
В обществения дебат обаче съществува и мнение, че България не следва изобщо да бъде считана за страна с дисбаланс по отношение ценовото ниво на пазара на жилища, тъй като то все още е значително по-ниско от това, достигнато през 2008 г.Този въпрос е малко по-различен от разгледания по-горе, според който класифицирането на страната с дисбаланс на пазара на жилища от ЕК е неубедително, поради съвсем незначителното превишение на индексния праг. Всъщност и самата Комисия не отделя сериозно внимание на този показател в Задълбочения си доклад за България.
Въпросът, на който следва да се даде отговор в случая е, може ли на базата на по-ниското ценово ниво на жилищата в страната от преди кризата да заключим, че на този пазар всичко е наред и не следва да се създава безпокойство.
От графика 4 се вижда какъв драматичен ръст е претърпяла цената на жилищата между 2004 г. и 2008 г., когато ценовото ниво на жилищата в страната де факто се утроява. През тези години България бе непрекъснато във фокуса на световните медии по отношение драстичния ръст на цените на имотния пазар и нееднократно беше поставяна на първо място в света по ръст на този показател. Именно огромният приток на чуждестранни „горещи пари“ на този пазар в България беше една от причините за сериозните макроикономически дисбаланси, които страната преживя след началото на световната икономическа криза и в следствие на спукването на жилищния балон. Точно поради този необосновано висок ръст на цените на имотите, след 2009 г. тези цени драстично спаднаха и през 2013 г. този спад достигна една трета от пика през 2008 г.
Графика 4. Годишен растеж на цените на жилища
От 2014 г. цените на жилищата започнаха отново да се повишават, но вече темпът на нарастване беше много по-умерен. Все пак през последните 3 години увеличението на цените се ускори, като сериозна част от средствата, които се насочват към този пазар идва от банковото кредитиране. Както се вижда от графика 5, ипотечното кредитиране се ускорява значителнопрез2017г. и 2018 г., което принуди БНБ да въведе от 1 октомври 2019 г. антицикличен буфер за банките в България в размер на 0.5%, предвид засиленото жилищно кредитиране и очакваното забавяне на българската икономика.
Графика 5. Растеж на ипотечните кредитите към домакинствата (%)
В тази връзка възниква въпросътдали след като цените не са достигнали до предкризисните си нива в момента няма място за притеснение относно техния ръст. Отговорът на този въпрос би бил положителен само ако се смята, че достигнатите високи цени преди кризата са били нормално следствие от развитието на икономиката. Ясно е, че това не е така и че ценовото равнище на жилищата, достигнато през 2008 г. е следствие на възникнал балон на този пазар, били са изкуствено завишени и всъщност нивото, достигнато от последващата корекция е по-скоро това, което трябва да се приеме за нормално и базирано на фундаменталните процеси, протичащи в икономиката на страната. Не случайно ЕК приема за базово ценовото ниво от 2015 г., според което се изчислява индексът и което е много по-близо до равновесното ниво на имотния пазар. Повишението на това ниво до 116.3 през 2017 г. и допълнителното му увеличение с още десетина процентни пункта през 2018 г. вече наистина създава условия за тревога и предполага предприемане на предпазни мерки.
В обобщение, въпреки че на база стойностите от Таблото с индикаторите е трудно да се обоснове изводът, че България изпитва дисбаланс на пазара за жилищни имоти, то на сериозното увеличение на цените на имотите в България през последните 3 години би следвало да се обръща сериозно внимание и в тази връзка предпазните мерки, които БНБ приема за охлаждане на банковото ипотечно кредитиране са правилни и навременни.
Изводите от задълбочения анализ на ЕК
Въпреки че в този анализ обърнахме внимание основно на трите индикатора, според които България е класифицирана като държава с макроикономически дисбаланси, то останалите изводи в него са обосновани и се базират на сериозна фактология. Комисията продължава да отчита сериозни проблеми във финансовата система на страната и най-вече по отношение на значителната междуфирмена задлъжнялост и все още високите нива на необслужвани кредити спрямо средното ниво на ЕС. С особена тревога са отбелязани и проблемите по отношение на прилагането на мерките срещу изпирането на пари, както и тези, възникнали на застрахователния пазар и неговия надзор. Всички тези въпроси ще търсят своите отговори и на тях най-вероятно ще бъде обърнато сериозно внимание в процеса на оценка на банковите активи и стрес-тестовете, провеждани понастоящем от ЕЦБ във връзка с кандидатстването на страната за приемането й във валутно-курсовия механизъм ERM II.
Заключение
В заключение следва да се отбележи, че по отношение на трите индикатора от Таблото с индикаторите, по които България е класифицирана като държава с макроикономически дисбаланси, то само по отношение на Номиналните разходи за труд може да се счита, че страната изпитва сериозен дисбаланс, най-вече свързан със сериозната демографска криза, в която се намира държавата. По отношение на другите два индикатора, а именно Нетната международна инвестиционна позиция и Индексът на цените на имотите може да се счита, че отклоненията над праговите стойности не отразяват някакви сериозни дисбаланси и още тази година тези стойности ще влязат в норма. Въпреки това ценовият ръст на жилищата следва да бъде наблюдаван внимателно и предприетите мерки от страна на БНБ в посока охлаждане на ипотечното кредитиране могат да бъдат оценени като правилни и навременни. Останалите изводи и заключения от Задълбочения доклад на ЕК описват сериозни проблеми, по които страната следва да вземе мерки с цел тяхното решаване и недопускане по-нататъшно им задълбочаване.