29 ян. 2020
3 084 Преглеждания Защо опасенията за падане на валутния борд са необосновани
Да, може би са основателни критиките за начина, по който управлявмащите решиха да внесат промени в Закона за БНБ, касаещи влизането на България е ERM II. И както много пъти преди, когато промени в закони се правят чрез вмъкването им в заключителните разпоредби на други закони и сега управляващите решиха да ползват този заобиколен и нерегламентиран подход, за да направят нужните им промени. И може би не толкова поради факта, че не искат да направят тези промени по правилния начин, чрез промяна в Закона за БНБ, а просто защото тази прамяна трябва да стане бързо и така или иначе планираната промяна на Валутния закон позволява тя бъде вмъкната в него. За нещастие реакцията на медиите и публиката беше страховита, но е ясно, че управляващите и този път няма да си научат урока. Може би все пак ще дойде момент, когато това високомерно отношение към законодателния процес ще бъде наказано, но тогава предупрежденията вече няма да имат смисъл.
Пиша този текст, защото опасенията за падане на борда вече излязоха от приказките в социалните мрежи и кафенетата и започнаха да засягат дейността на институции, банки и фирми. Тези дни получих запитване от една банкова институция за това дали издадените наскоро облигации в лева трябва да бъдат конвертирани в евро, за да се предпазят инвеститорите от евентуалната промяна на валутния курс. Едновременно смешно и тревожно. Та затова с няколко думи за какво иде реч.
Тези законови промени са част от процедурата за влизане на България в ERM II. По подобна процедура са минали всички държави, приети в еврозоната след Гърция (и нейните проблеми с дълга и валутния курс). Но в случая е по-важно да се обясни какво представлява валутния механизъм ERM II и защо опасенията за промяна на валутния курс и евентуално падането на борда са абсолютно необосновани.
На първо място влизането в ERM II е изцяло политически въпрос. Няма критерии, които е необходимо да бъдат изпълнени, за да може една държава да влезе в него. Това, че България сама пожела да изпълни определени мерки преди да бъде приета във валутния механизъм е само защото по този начин тя може да намали съпротивата срещу себе си от определени държави за нейното приемане. А съпротивата се дължи на нежеланието на държавите от еврозоната плюс Дания, която е член само на ERM II да допуснат страна, която да доведе до допълнителна дестабилизация на еврозоната, предвид и без това има проблемите ѝ през последните години.
На второ място приемането в ERM II става на базата на консенсус между държавите членки (на еврозоната и на ERM II) за разлика от приемането в еврозоната, което става автоматично, ако съответната държава е изпълнила т.нар. Маастрихтски критерии. Т.е. след приемането на кандидатстващата държава в ERM II вече липсва правен механизъм тя бъде спряна да влезе в еврозоната, ако изпълнява посочените критерии. Затова съпротивата е изнесена напред, още преди приемането на държавата във валутния механизъм.
Защо се налага изменението на Закона за БНБ? Както самият говерньор Радев каза, информацията за тази необходимост е станала известна в края на миналата година. До тогава явно не се е смятало за необходимо подобен ход да бъде предприет. И именно затова тези промени се налага да бъдат направени в спешен порядък, заобикаляйки нормалната законодателна процедура. Трябва да се отбележи, че промените касаят влизането на държавата не в ERM II, а в еврозоната, въпреки че изискването е валидно от момента на влизане на страната във валутния механизъм. Една от причините за подобни изисквания е, че ЕЦБ не допуска валутния курс да бъде записан в законодателството на държава членка. И именно затова промените допълват чл. 29 от Закона на БНБ като нова алинея, а не променят съществуващите разпоредби. Една от които определя фиксирания курс на лева към еврото.
Но тези промени стават релевантни към онзи бъдещ момент, когато България вече ще е изпълнила изискванията на Маастрихските критерии и ще се подготвя за самото влизане в еврозоната. Ясно е, че преди това натиск няма как да бъде упражнен. Едва в рамките на ERM II върху държавата може да бъде упражнен някакъв натикс за промяна на фиксирания курс. И може би трябва да си зададем въпроса дали тази промяна не е свързана с даването на определени гаранции от страна на България на определени държави от еврозоната, че процесът на приемането ни може да се забави именно чрез упражняване на натиск, вследствие на нежелание от страна на тези държави да бъдем приети в еврозоната, дори и ако сме изпълнили Маастрихтските критерии. И дали в репликата на финансовия министър Горанов, че ако върху България бъде упражнен подобен натиск ние просто няма да го приемем и няма да влезем в еврозоната не трябва да се тълкува точно в тази посока. Както и изпусната фраза, че знае защо промените са необходими, но предпочита да не коментира.
Ако продължим разсъжденията в горната посока, трябва да видим, че целта на промените не са, за да доведат до падане на валутния борд, защото това не може да бъде легитимна цел на нито една държава в ЕС, а че по-скоро се създава опция за натиск, на който предварително е ясно, че България няма да се поддаде и това може да възпре нейното влизане в еврозоната. Разбира се, това са хипотези, но може би не чак толкова несъстоятелни.
По-важното обаче, което трябва да е ясно е, че смисълът от влизането на една държава в ERM II е тя да докаже, че нейният валутен курс не се отклонява драстично спрямо еврото на международните пазари, като настоящият коридор на позволена флуктуация е +/- 15%. Ясно е, че при фиксиран валутен курс, какъвто е случаят с българския лев, тази флуктуация е 0. И именно поради тази причина е смислено България да влезе в еврозоната със своя валутен борд, така както направиха и останалите държави с валутен борд като Естония и Литва.
И накрая, следва да се отбележи, че отмяната на валутния борд става само чрез промяна в Закона за БНБ. Какъвто и натиск за промяна на курса на лева към еврото да има, то това не може да стане автоматично, а само чрез законодателна промяна. Много е съмнително, че управляващите ще предприемат такъв ход, дори и по заобиколен начин, на какъвто станахме свидетели, защото ако има някаква макроикономическа котва през последните вече 22 години, която удържа икономиката на страната да не залитне в грешна посока, то това е валутният борд. Надали управляващите ще започнат да режат клона, на който седят, дори и да оставим настрана липсата на експертен капацитет вече в БНБ за водене на парична политика. Още повече пък в момент, когато така или иначе, след влизането на страната в еврозоната валутния борд ще бъде премахнат и българската парична политика ще започне да се ръководи и да следва тази на ЕЦБ.
Така че опасност от падане на борда няма, както и от промяна на валутния курс. Но бурята в чаша вода, която се разрази покрай промените в законодателството говорят колко ниско е доверието на населението в управляващите и как тяхното високомерно отношение към законодателния процес и общественото мнение в някакъв момент може да обърне колата, в която всички ние седим!
Автор
