Защо BRICS не може да е алтернатива на ЕС за икономическото развитие на България?

Тъй като част от предизборния дебат на дневен ред беше сложена темата дали България са продължи да бъде част от Европейския съюз или да го напусне, за да се присъедини към BRICS, каквато теза застъпи Възраждане малко преди изборния ден, добре е да се направи едно сравнение между икономическото развитие на държавите-членки на ЕС, приети с втората вълна на разширение след 2004 г., сред които е и България, и държавите-членки на BRICS, след 2006 г., когато групата е конституирана.

В тази връзка едно много добро изследване на Виенския институт за международни икономически изследвания (https://wiiw.ac.at/first-expanded-brics-summit-a-potemkin…), което сравнява именно икономическия растеж на двете групи държави – 11-те нови членки на ЕС и първоначалните членки на BRICS за периода от 2006 г. до сега.

Към първоначалните членове – Бразилия, Русия, Индия и Китай – се присъединява Южна Африка през 2010 г. Тези икономики се различават значително както по нивото на икономическо развитие, така и по структурите на своите иконимики.

В резултат на това икономиките на страните от BRICS са следвали ясно различни пътища на развитие. По отношение на ръста на реалния БВП на глава от населението Китай и Индия надминаха средното за света (графиката). Въпреки това, по-малките членове – Бразилия, Русия и Южна Африка – като цяло отбелязват темпове на растеж под средните за света. За разлика от това, 11-те източноевропейски държави като цяло са имали темпове на растеж на БВП на глава от населението като цяло над средното световно ниво.

В тази връзка е важно да се посочи на какво се дължи това разминаване в нивата на растеж между двете групи държави. Принципно началните нива на икономическо развитие играят ключова роля за темповете на растеж, като страните с по-ниски доходи обикновено изпитват по-бърз растеж от тези с по-високи доходи, благодарение на способността си да възприемат модерни технологии и бизнес практики от по-развитите икономики. Икономиките, които инвестират сериозно както във физически, така и в човешки капитал, също са склонни да растат по-бързо. Освен това членството в търговски блокове осигурява важен пазарен достъп, насърчава специализацията и улеснява интегрирането в глобалните вериги на доставки. И накрая, както подчертават изследванията на скорошните Нобелови лауреати Дарон Асемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс А. Робинсън, стабилните институции са от решаващо значение за устойчивото дългосрочно икономическо развитие.

През разглеждания период е очевидна обща тенденция на сближаване на държавите от BRICS, като по-богатите икономики имат тенденция да имат по-ниски темпове на растеж на глава от населението. Степента на конвергенция обаче е минимална: 10% по-нисък първоначален БВП корелира само с 0,1% увеличение на годишния темп на растеж. Както може да се очаква, страните с по-високи нива на инвестиции във физически и човешки капитал показват по-високи темпове на растеж на глава от населението. В посоченото изследване обаче данни показват, че членството в BRICS досега не е донесло допълнителни икономически ползи за своите членове, когато се контролират стандартните фактори на растеж. Този резултат е валиден дори при тестване само на първоначалните четири члена на BRIC.

Анализът на 11-те икономики от Централна, Източна и Югоизточна Европа дава коренно различна перспектива за икономическото развитие на тези държави като част от ЕС. Анализът на тези иконимики позволява да се тества алтернативен път на икономическа и политическа интеграция – такъв, който включва достъп до голям пазар, значителни трансфери и приемането на институции, насърчаващи върховенството на закона.

Резултатите показват, че средно страните, които се присъединиха към ЕС след 2000 г., имат годишен реален растеж на БВП на глава от населението с 1,4 процентни пункта по-висок от останалия свят, при всички останали равни условия. Това е съществен ефект, сравним с влиянието на 20 процентни пункта увеличение на дела на инвестициите върху растежа на БВП на глава от населението.

В заключение може да се каже, че членството в БРИКС все още не е показало измерими икономически ползи за Бразилия, Русия, Индия, Китай или Южна Африка – за разлика от последните кръгове на разширяване на ЕС, които значително са допринесло за по-висок растеж. Засега BRICS остава предимно политически проект, до голяма степен съставен от авторитарни държави, водени от Китай, които се стремят да противодействат на влиянието на САЩ и да заобиколят санкциите.

Интересно е да се отбележи, че най-забележителното постижение на BRICS досега е създаването на Новата банка за развитие, моделирана по модела на Световната банка. От създаването си през 2014 г. банката е издала заеми на обща стойност малко над $30 милиарда, повечето от които са издадени в щатски долари. Това подчертава факта, че докато някои големи държави са недоволни от институциите след Втората световна война и от собственото си ограничено влияние при вземането на глобални решения, щатският долар остава здраво вкоренен в световната финансова система.

Ако може да се обобщи, България има много ясни ползи от членството си в ЕС и тe сa статистически измерими и международно признати. BRICS е една химера, която изпълнява определени политически и ПР цели, но няма никаква статистически измерима добавена стойност към своите членове и е малко вероятно да има такава в обозримо бъдеще, имайки предвид не само икономическите, но и политическите различия между държавите-членки на BRICS.