Идва ли краят на еврозоната?

За съжаление време е вече да се признае, че запазването на еврозоната във вида, в който я познаваме в момента, е невъзможно. Мисля, че вече и на най-твърдите поддръжници на паричния съюз е ясно, че тя не може да бъде спасена.

Ето как ще изглежда края на еврозоната. Проблемните страни ще продължат да страдат от все по-задълбочаваща се рецесия, което няма да им позволи да постигнат целите, съгласувани с тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ) и техните дългови показатели ще продължат да се увеличават, достигайки да напълно неустойчиви нива. Еврото ще се обезцени срещу останалите валути, но не по начин, който прави Европа по-атрактивна за инвеститорите.

В определен момент ще стане напълно ясно, че ЕЦБ е изгубила контрол върху паричното предлагане, тъй като е била принуждавана на отпуска кредити за подпомагане на закъсали държави, като в крайна сметка тези кредити няма да бъдат погасени напълно. Светът ще престане да възприема еврото като валута, на която следва да се гласува доверие и инвеститорите ще започнат да отбягнат държавите ценни книжа на целия регион, които ще затрудни емитирането на дълг, дори за Германия. На края германските данъкоплатци ще бъдат изправени пред неконтролируемо висока цена за спасяването на закъсалите държави от еврозоната, както и пред неприемливо ниво на инфлацията.

Най-лесното решение на този казус е Германия да напусне еврозоната и така да принуди останалите държави да се справят сами. Проблемът е, че чувството за вина на Германия от миналите конфликти и опасението, че ще се загубят ползите на 60 години европейска интеграция, ще отложи неизбежния край. Само че така ще създаде нов проблем, защото когато неизбежното най-накрая се случи, последствията ще бъдат много по-опустошителни, тъй като дълговете ще бъдат по-големи, а антагонизмът ще бъде много по-интензивен.

Неконтролираният фалит на еврозоната ще създаде много по-голяма вреда на глобалните финансови пазари, отколкото кризата през 2008 г. През есента на 2008 г. въпросът беше дали правителствата да спасяват големите банки и кредиторите на тези банки. Сега самите правителства ще фалират. Икономиката на еврозоната представлява 1/3 от световния БВП. Целият външен дълг на еврозоната възлиза на 11 трилиона долара, от който почти 4 трилиона е краткосрочен и следва да бъде третиран като проблемен, който трябва да бъде реструктуриран.

Така, капиталовият пазар и банковата система на еврозоната, включително пазарът за деривати деноминирани в евро за 185 трилиона долара, ще колабира и ще има огромни капиталови трансфери от Европа към САЩ и Азия. В такава ситуация кой може да гарантира, че глобалните европейски мегабанки ще устоят на очакваните загуби? Почти сигурно е, че голям брой пенсионери и домакинства ще изгубят своите спестявания, изтрити от инфлацията. Политическата криза и човешките страдания ще бъдат зашеметяващи.

За последните три години европейските политици обещаваха, че ще направят всичко, което е необходимо, за да спасят еврото. Сега вече е напълно ясно, че тези обещания са извън техните възможности, защото е необходимо да бъдат предприети действия, които са неприемливи за техните електорати. Никой не знае със сигурност с колко ще бъде забавен пълния колапс на еврото, може би месеци или даже няколко години, но това, което се случва, неизбежно ще доведе до един грозен край. За съжаление!