Има ли алтернатива хегемонията на САЩ и на американския долар?
След атаката на Русия срещу Украйна и блокирането на една голяма част от руските валутни резерви в чужбина (около $300 млрд.) се заговори, че силата на американския долар ще отслабне, тъй като няколко големи иконимики, най-вече държавите, обозначавани с абревиатурата BRICS, начело с Китай и, разбира се, с инициативата на Русия, ще създадат паралелна валутна общност с цел отслабване ролята на долара и постепенната негова замяна като основна резервна валута.
Докладът от месец декември на Банката за международни разплащания чертае обаче една много по-различна картина. Действително има малък спад на дела на долара в международните валутни резерви, което апологетите на алтернативна валутна система разглеждат като ясно доказателство за срива на доминантната позиция на долара в световните разплащания, но данните сочат, че делът на долара в официалните валутни резерви на държавите е спаднал до 60% през второто тримесечие на миналата година от около 72% преди две десетилетия, или от началото на 21 век. Надали такова намаление може да бъде класифицирано като катастрофично.

Трябва да се има предвид, че докато САЩ представляват около една четвърт от световното производство и малко над 10% от световната търговия, приблизително половината от световната търговия се фактурира в долари, а зелените пари са участвали в почти 90% от глобалните валутни транзакции миналата година. А това е дял, който също не се е променил много за последните 20 години.

Всъщност силата на долара в международната търговия и неговата роля като основна световна резервна валута е толкова голяма, че дефакто Фед определя цялата парична политика на всички централни банки в света. Защо това е така? Защото увеличението на лихвите в САЩ води до трансфер на капитал от другите икономики към САЩ, повишавайки по този начин разходите по заемите и причинявайки обезценяване на валутите спрямо долара.

Всичко това означава, че увеличенията на лихвените проценти на Фед влияят на икономиката на Европа толкова, колкото, или дори повече, отколкото на самите САЩ, както се твърди в едно проучване на ЕЦБ. Затягането на паричната политика на Федералния резерв между 1991 г. и 2019 г. е свило промишленото производство на еврозоната, цените на акциите, бизнес заемите и темпа на инфлация и е натежало върху световната търговия извън САЩ. Обратно, действията на ЕЦБ имат минимално въздействие върху икономиката на САЩ.
Оттук следват две неща. Първото е, че е изключително невероятно доларът да изгуби статуса си на международна резервна валута някога, освен ако, разбира се, не се случи някакъв сериозен световен катаклизъм, но тогава подобно притеснение няма да е от значение. Всички, които мечтаят или им се привижда някакъв срив на хегемонията на долара и алтернативни световни валути, освен че гледат през някакви техни розови очила, надали техните брътвежи имат някакъв рационален смисъл.
На второ място следва да се отбележи, че всъщност паричната политика на Фед е много по-важна от тази на ЕЦБ. Реално ЕЦБ не може да води напълно независима парична политика и основната причина за това е валутният курс между долара и еврото. От една страна поскъпването на долара води до оскъпяване на всички основни суровини и материали в света, които, както беше посочено, се търгуват и котират в долари, а това влияе директно на инфлацията и на разходите на домакинствата и бизнеса. И на второ място следва да се има предвид, че САЩ са най-големият търговски партньор на ЕС и забавянето на американската икономика или изпадането ѝ в рецесия директно се отразява на икономическата активност в ЕС. От тази гледна точка не е много добра идеята за продължаващо увеличение на лихвите в Еврозоната, ако Фед реши да натисне спирачката на следващото си заседание в средата на юни.
Светът е постигнал своето равновесно състояние вследствие на историческото си развитие такова, каквото е, като САЩ са се формирали като безспорният хегемон. Всякакви теории могат да съществуват и всякакви нови доктрини могат да бъдат развивани как тази ситуация ще се промени и как геополитическата обстановка няма да остане същата, поради възхода на много нови претенденти (все недемократични). Имайки предвид, че геополитиката почива на съвсем конкретни и твърдо установени иконимически правила, които формират световните процеси обаче, промяната на тази обстановка изобщо не изглежда лесен процес, ако изобщо е възможно нейното кардинално предифиниране. Така че в този глобализиран свят с ясната хегемония на САЩ е добре да се води прагматична национална политика, която не влиза в противоречие с глобалните дадености. Защото опитите за противопоставяне, особено от слаби и най-вече недемократични държави, е болезнено усилие, което няма шансове да завърши успешно.