Институции и икономическо развитие

Защо са важни силните институции?

Когато Ботсвана става независима през 1966 г., тя е една от най-бедните страни в света. Има само 12 километра павиран път, 22-ма граждани с университетско образование и 100 граждани, завършили средно образование. Освен това е заобиколена от враждебни режими – Южна Африка, Намибия и Зимбабве. Въпреки тези изходни условия, през следващите 50 години Ботсвана се превръща в единствената стабилна икономика в Африка, поддържайки един от най-високите икономически ръстове в света и постигайки най-високия БВП на глава от населението в Субсахарска Африка, еквивалентен на този в Естония, Унгария и Коста Рика.

Ако Ботсвана е имала такова голямо струпване на неблагоприятни условия, как тя се е справила с тях? Според една от теориите, това е станало възможно благодарение на здрави икономически и политически институции, известни също така като приобщаващи институции. Приобщаващите институции създават платформа за генериране на икономически ръст, като прилагат следните действия:

• Налагат „върховенството на закона“ – ясна и правилно налагана правна система, която установява и защитава правата на собственост и предлага защита срещу експроприацията. Това насърчава капиталовите инвестиции.
• Насочват факторите на производство (земя, работна ръка, капитал и предприемачество) по-ефективно и осигуряват финансиране за стартиращи бизнеси. Това позволява на фирмите да влязат на пазара, способствайки за ръста на икономиката.
• Поддържат демокрацията, която се характеризира с разделение на властите между законодателна, изпълнителна и съдебна.

Управление и корупция

Корупцията, която съгласно дефиницията на Индекса за възприятие на корупцията (ИВК) е „злоупотреба с власт в частна полза“, често представлява симптом за нефункциониращи институции и е неразривна част от много развиващи се икономики. Високите нива на корупция, което включва незаконни действия като подкупи и злоупотреба с пари, задържа икономическия растеж поради следните причини:

• Отклоняване на публични средства към частни ръце
• Отклоняване на държавни приходи, което води до неефективно насочване и използване на производствените фактори
• Създаване на недоверие между гражданите, което води до дизентеграция на социалния капитал
• Допринася за по-високо неравенство на доходите, като малкият процент богати може да се обогати допълнително чрез задкулисни договорки и сделки

Съгласно дефиницията на Световната банка, държавното управление се дефинира като „начин на използване на властта в управлението на икономическите и социалните ресурси на една страна за нейното развитие“. Доброто управление е от критична важност за икономическия растеж и развитието на една държава, защото то определя доколко хората използват своите таланти и енергия в създаването на иновации, в осъществяване на производство и в създаването на работни места или напротив, в извличането на рентен доход и в лобиране за получаване на политическа протекция. Съгласно Световната банка, индикаторите на възникващите пазари често са значително по-ниски от тези на развитите държави по отношение на:

• Отчетност на правителството пред своите граждани
• Политическа стабилност и липса на насилие
• Ефективност на правителството, измерена чрез качество на политическите решения и предоставянето на публични услуги

В края на краищата лошото управление може да унищожи една държава много лесно. Това е особено валидно за малките държави, които са доста по-рискови за инвестиции от гледна точка на потенциалните инвеститори, отколкото големите държави.

Казусът България

За разлика от Ботсвана, изходните условия в България след падането на комунизма са драстично по-добри. Страната се намира в Европа и има сравнително добре развита промишленост, която макар и прекалено зависима от руските ресурси и пазари, може да бъде пренастроена за свободната конкуренция на световния пазар. Освен това в началото на 90-те години България е в челото на световните класации по образованост на населението си. С една дума България има всички дадености да се превърне в просперираща и добре подредена европейска страна.

За съжаление се случва точно обратното и страната фалира два пъти през първите 7 години от своето демократично развитие, предприятията са разграбени и фалирани, населението масово емигрира, образователното ниво се срива, държавните системи функционират зле или изобщо не функционират, корупцията е ендемична, неравенството в доходите драстично, ефективността на правителството посредствена. Почти тридесет години след началото на прехода България е най-бедната страна в Европейския съюз, в който влезе по милост, на базата на политическо решение през 2007 г., като основната заслуга за нейното приемане в съюза, както и в НАТО през 2004 г., се дължи на умишлено неглижирания факт, че българското правителство се опълчи на Русия през 1999 г. по време на Косовската криза, когато не допусна руски самолети да прелетят над територията на страната.

Причината за настоящото състояние на страната се дължи основно на неработещите и завладени институции, в които се назначат партийни активисти без нужната, а в голямата си част без никаква професионална подготовка, а на избираеми длъжности се назначават зависими хора, с предварително събрани компромати срещу тях, които да бъдат държани в подчинение.

Основните характеристики на съвременна България са следните:

• Върховенството на закона е заменено с върховенството на партийния лидер, който или изобщо не зачита законите и управлява въпреки техните разпоредби, или ги променя по свое усмотрение така, че да отговаря на неговите интереси, често пъти в крещящо противоречие на правните принципи
• Липсата на правова защита на частната собственост отблъсква външни инвеститори и понастоящем България се характеризира с най-ниските нива на преки чуждестранни инвестиции като дял от БВП след кризата от 1996-1997 г.
• Допълнителен фактор за намаляващите инвестиции са непрекъснатите заплахи към чуждите инвеститори за експроприация на предприятията им (случая с ЕРП-тата през 2013 г.), както и с публичното говорене за въвеждане на закони с ретроактивно действие, свързани с преразглеждане на приватизацията.
• Разпространеното насилствено отнемане на бизнеси в страната или т.нар. рейдърство, с прякото участие на държавните институции (случаят с Дунарит от последните месеци или с Белведере от преди това) допълнително прогонва чуждите инвеститори или принуждава тези, вече инвестирали в страната, да я напускат.
• Пълна липса на разделение на властите. Де факто съществува изземване на функциите на законодателната и съдебната власт от страна на премиера, нарушавайки безцеремонно по този начин конституционните норми (нахлуване на заседание на ВСС или принуждаване председателя на НС да подаде оставка, което е директно суспендиране на конституцията, според която България е парламентарна република и т.н.)

България спираловидно се свлича надолу във всякакви международни класации, като се започне от Индекса за възприемане на корупцията, мине се през Индекса за свобода на словото и се стигне до класацията на Световната банка за Правене на бизнес. Всичко това говори за брутално влошаване не само на бизнес средата в страната, но и на базовите демократични устои, върху които се крепи държавността в България. Всичко това е съпроводено с:

• Липса на отчетност на правителството пред своите граждани, което е свързано с отказ от предоставянето на жизненоважна информация, чрез която гражданите да могат да взимат информирани решения (строителството на АЕЦ Белене, изграждането на газов хъб, строителството на магистрали и съоръжения, отдаването на обекти на концесия и т.н.)
• Поради тази причина в страната липсва политическа стабилност, което предизвиква непрекъснати политически кризи, случващи се на все по-кратки интервали, както и ескалация на напрежение и противопоставяне в обществото и между различни негови групи и членове
• Поради всичките горни причини, правителството се характеризира с изключително ниска ефективност, а качеството на предоставяните публични услуги отбелязва драстичен спад.

В крайна сметка България се превръща в систематичен проблем на Европейския съюз и единствената причина към страната да не се упражнява систематичен натиск от ЕС е нейната икономическа и политическа незначителност, което намалява желанието за изразходване на енергия от страна на европейските институции. Това състояние е крайно неустойчиво обаче и възможен колапс на политическия модел в страната става все по-вероятен. Приближаващото европейско председателство на България става все по-възможна територия за разгаряне на политическите страсти, които да компрометират не само държавата, но и самия Европейски съюз, като самоорганизираща се система, която може да намира ефективни решения на вътрешните си проблеми!