400 Преглеждания

И все пак инфлацията се оказа преходна!

От началото на 2021 г. темповете на инфлация по света се повишават до неочаквано високи нива, отчетени за последно през 1970-те години на миналия век и това се превръща в остър политически проблем навсякъде.  Инфлацията започва да расте с началото на възстановяването от COVID-19 и се ускорява значително след руската инвазия в Украйна. Увеличаването на основната инфлация през 2022 г. е предизвикано основно от исторически рекордното увеличение на цените на енергията и храните, заедно със запушените вериги на доставки и вследствие на повторното отваряне след пандемията.

Връзката между енергийната инфлация с основната инфлация и инфлацията на храните обикновено е ниска в нормални времена. Тази връзка обаче е значителна през 2022 г., поради изключително голямото увеличение на цените на енергията. Ценовият натиск, възникнал на пазара за търговия на едро с енергия, се предава по производствените вериги, засягайки цените на неенергийни артикули като храни, стоки и услуги.

България е държавата в ЕС с най-висока енергийна интензивност на икономиката си. От тази гледна точка по-високият инфлационен натиск в България спрямо инфлационните нива в повечето държави-членки е разбираем и прогнозируем.

Следва да се отбележи също така, че приносът на енергийните цени към инфлацията в Европа и САЩ е различен, което дава отражение върху мерките, предприемани от двете страни на Атлантика за справяне с инфлационния натиск. Основната причина за високата инфлация в еврозоната за периода 2021-2023 г. може да се обясни с драстичния скок на енергийните цени и особено на природния газ в резултат на войната в Украйна.

Инфлационните процеси в България са в унисон с тези, развиващи се в Европейския съюз, както се вижда от Фигура 2. Те се движат изцяло от външни компоненти, докато специфичните вътрешни такива имат отрицателен пренос.

Изключително голямото влияние на енергийните цени върху общата инфлация – по-голямо в Европа и по-малко в САЩ, обаче не дава отговор на въпроса, дали това влияние е следствие на шок на предлагането или е следствие от възстановяващото се търсене след отварянето на икономиките след края на COVID кризата.

Според изследване на МВФ, в началото на пандемията от COVID, затварянето на държавите предизвиква натиск за намаляване на цените предимно чрез канала за търсене. След постепенното премахване ограничителните мерки, инфлацията обръща тренда си и нарасна значително до края на 2022 г. Принос за засилване на инфлационните процеси имат и фискални и парични политики,  въведени с цел подкрепа на населението и бизнеса по време на здравната криза. В периода след нея основна роля вече има инфлацията на предлагането, вследствие ръста на цените на суровините след нахлуването на Русия в Украйна в началото на 2022 г.

За анализа на въздействието на паричната и фискалната политика върху инфлацията е важно да бъдат отчетени първоначалните условия, при които тези политики започват да се прилагат.

На първо място пазарът на труда в САЩ и еврозоната се характеризира с доста различно ниво на заетост и безработица. След пика на безработицата в САЩ по време на кризата от COVID, безработицата спада до изключително ниски нива от порядъка на 3.5%, което е най-ниската стойност, отчетена в страната, от последните 60 години.

В Европа ситуацията се характеризира със значително по-високи нива на безработица, повече от двойна спрямо тази в Съединените щати, което се дължи както на по-големия икономически шок, който европейската икономика понесе вследствие на спирането на руския газ и драстичното увеличение на енергийните цени.

Второто стартово условие са различните помощите и подкрепата, които правителствата на двете места предоставят на гражданите и бизнеса по време на здравната и енергийната криза. В САЩ финансовият импулс, измерен чрез индикатора за фискално влияние – Hutchins Center Fiscal Impact, е от порядъка на 15% от БВП през 2020 г. и около 8% през 2021 във връзка с здравната криза. Този правителствен ресурс надвишава значително фискалните и данъчните помощи и стимули, които европейските държави отделят по време на двете кризи, като се има предвид, че енергийната криза беше сериозно по-болезнена за ЕС. Както е видно от Фигура 3, фискалните мерки на правителствата на държавите-членки на ЕС са средно от порядъка на 4% от БВП, като в случая интересен факт, който заслужава да се отбележи, е, че България е държавата с вторите най-високи фискални мерки като процент от БВП в Европейския съюз, а именно 5.7%, въпреки че в номинална стойност на глава от населението, разбира се, те са значително под средното равнище, имайки предвид малкият номинален размер на България.

На базата на казаното до тук е важно да се даде отговор на въпроса дали изброените фискални мерки под формата на помощи и стимули са допринесли до повишаване на инфлационния натиск, какво е тяхното отражение върху икономическия растеж, респективно спад и в какъв времеви период е разположено тяхното влияние

В своето изследване „Неконвенционална фискална политика във време на висока инфлация“ МВФ прави оценка на въздействието на фискалните мерки в еврозоната върху нивата на инфлация и БВП и заключението е, че без тези мерки инфлацията в еврозоната би била по-висока, а спадът на БВП значително по-голям.  Дефакто без мерките за компенсиране на последиците от драстичното повишение на цените на енергията, които правителствата прилагат, общата инфлация в еврозоната би била по-висока през 2022 г. с около 2 процентни пункта. Около една трета до половината от тази разлика отразява прякото въздействие на мерките, дължащи се на неконвенционалната фискална политика, според дефиницията на МВФ, върху общата инфлация. Голяма част от остатъка отразява прехвърлянето на влиянието на шока върху общата инфлация към базовата инфлация, която показва силно нелинейна динамика. Освен това, въпреки фискалната им цена, ефектите на мерките върху повишаването на базовата инфлация чрез стимулиране на съвкупното търсене са скромни, отчасти защото еврозоната не е в ситуация на прегряване, или поне то е много по-малко в сравнение със това в Съединените щати. Същевременно, имайки предвид, че през 2023 г. и 2024 г. цените на енергията продължават да се понижават, премахването на неконвенционалните фискални мерки стабилизира инфлацията по пътя й на намаление, като избягва преминаването й значително под целта от 2%.

От Фигура 4 се вижда, че инфлацията в еврозоната и в най-големите икономики в нея биха били по-високи без мерките за потискане ефекта на енергийните цени, въпреки че спадът на инфлацията без тези мерки би бил значително по-бърз. Изследването показва, че вследствие на овладения инфлационен натиск чрез посочените мерки инфлацията затихва по-бавно, а в някои държави, като Франция и Германия например, има задържане на дезинфлационните процеси и не е изключено и леко обръщане на тренда, какъвто всъщност наблюдаваме в началото на 2024 г. Този ефект обаче е временен и няма да повлия на дългосрочния тренд на намаление на инфлацията, освен ако няма, разбира се, други фактори, които да повлияят отрицателно върху ценовите нива.

От друга страна, липсата на такива противошокови мерки би се отразило крайно неблагоприятно на БВП и неговият спад.

По отношение влиянието на паричната политика върху инфлационния натиск в свое изследване от декември 2023 г. Банката за международен сетълмент в Базел прави емпирична оценка как паричната политика влияе върху нивото на финансов стрес в една икономика в зависимост от това дали инфлационният натиск се дължи на шок от страна на търсенето или от страна на предлагането.

Изследването доказва и потвърждава за пореден път тезата, че повишаването на лихвените проценти увеличава финансовия стрес в краткосрочен и средносрочен план при наличието на инфлация в резултат на шок на предлагането. На второ място повишението на лихвените проценти може да доведе до намаляване на финансовия стрес при наличие на инфлация, породена от търсенето, особено ако тя е голяма.

Според германския застраховател Allianz около 20% от дезинфлацията в САЩ може да се припише на паричното затягане, което ограничава търсенето. Още 25% се дължат на вербалната комуникация от страна на Федералния резерв, която цели успокояване на инфлационни очаквания, а този канал има силен резонанс сред фирмите и населението поради кредибилността на Фед по отношение на неговите монетарни действия. Последните 55%, според анализа, се дължат на възстановяването на веригите за доставки и облекчаване на проблемите на предлагането.

От тези изчисления става ясно, че паричната политика в САЩ има своята роля за дезинфлационните процеси, но основен принос за тях все пак има облекчаването на инфлационния натиск, дължащ се на факторите на предлагането. За Европейския съюз, както беше вече посочено, проблемите, свързани с предлагането, са значително по-големи, което предпоставя и сериозно по-слабия ефект за овладяване на инфлацията от страна на паричната политика на ЕЦБ.

В заключение, на базата на представения анализ, може да се направи извод доколко инфлацията, наблюдавана през периода 2021-2023 г. има преходен или постоянен характер. На първо място е ясно, че по своята същност инфлацията в по-голяма част от света през посочения период се дължи на първоначален шок на предлагането. В такава ситуация паричната политика може много малко да повлия върху протичащите процеси, тъй като повишаването на лихвите води до увеличаване на финансовия стрес и влошаване на икономическите условия без да може да повлия на запушените канали за доставка и високите цени на ресурсите поради тази причина. Спадът на инфлацията започва, когато тесните места във веригите за доставки се отпушват и шокът на предлагането постепенно отшумява.

Силният инфлационен натиск обаче предизвиква правителствата да предприемат мерки за потискане на инфлацията, най-вече свързани с цените на енергията. Тези мерки забавят инфлацията и недопускат прекалено голямо увеличение на цените. Тези действия обаче имат своята макроикономическа цена, тъй като задържат разпространението на инфлационните процеси по-дълго във времето и забавят спада на инфлацията до целта на централните банки. Тъй като фискалните правителствени мерки започват да създават напрежение от страна на предлагането, паричната политика се оказва подходящ инструмент за влияние върху развиващите се инфлационни процеси.

От тази гледна точка може да се твърди, че инфлационното развитие през посочения период има преходен характер, защото инфлацията намалява с преминаването на шока на предлагането и отпушването на каналите за доставки. Настоящото задържане на инфлацията на малко по-високи нива от целите на централните банки се дължи на фискалните мерки и стимули, предприети от правителствата, което прехвърля инфлационния натиск от страната на предлагането към страната на търсенето. Въпреки че без приложените фискални мерки за предпазване на бизнеса и населението от високите цени инфлацията би спаднала по-бързо, тяхното наличие омекотява инфлационния натиск и пречупва ценовия пик, което в противен случай щеше да се отрази изключително негативно на икономическото развитие и да предизвика много по-дълбоки и продължителни рецесионни процеси, които в момента протичат много по-спокойно и са по-плитки там, където ги има, най-вече в някои страни в ЕС.

Последното развитие на инфлационната ситуация в света подсказва, че там, където потребителският натиск остава силен, каквито са например Съединените щати, лихвените проценти ще се наложи да останат високи за по-продължително време. Там където шокът върху предлагането е по-висок или съизмерим с шока на потреблението и икономическото забавяне е по-ясно изразено, какъвто е случаят в Европейския съюз, паричната политика най-вероятно ще бъде разхлабена много по-скоро, за да не предизвика прекалено силно икономическо охлаждане и рецесия. Първата стъпка в тази посока беше вече направена, като ЕЦБ свали основната си лихва с една стъпка от 0.25 пункта до 3.75% което е всъщност първото намаление на лихвите в еврозоната от 5 години.

Сподели
Loading Facebook Comments ...

Comments

  1. От Николай

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *