Какво е ТПТИ – един непредубеден поглед (Част І)

Причините за ТПТИ

Разговорите относно Трансатлантическото партьорство за търговия и развитие (ТПТИ) започват на 8 юли 2013 година. Но подготовката за него тръгва още през ноември 2011 г. по време на срещата между ЕС и САЩ с решението за създаването на Работна група на високо ниво за заетост и растеж (РГВН) със задача да идентифицира и дефинира политики и мерки за увеличаване на търговията и инвестициите между Европа и САЩ. В своя финален доклад от февруари 2013 г. РГВН предлага “ТПТИ да обхваща широка гама от теми относно двустранната търговия и инвестиционни въпроси, включително регулаторни, които допринасят за развитието на световните правила в посочените области”. Това може да включва “съществено намаляване на съществуващите бариери пред търговията и инвестициите” с цел постигане на “амбициозни” резултати по отношение на достъпа до пазара; регулаторните разходи и нетарифни бариери; правилата, принципите и начина на взаимодействие, за да отговори на предизвикателствата и възможностите на глобалната търговия.

Основната причина за подготовката на ТПТИ е желанието на ЕС и на САЩ да запазят тяхната водеща позиция в световната търговия. Европейският съюз и САЩ създават почти половината от световния БВП и осъществяват една трета от световната търговия. САЩ са най-важният партньор на ЕС по отношение на експорта, тъй като почти 17% от износа на ЕС е насочен към САЩ. Същевременно САЩ са и третият най-важен търговски партньор за ЕС (след Китай и Русия) по отношение на вноса, който представлява 11% от общия внос. За САЩ ЕС е също ключов партньор. ЕС е втората най-важна дестинация на американския експорт (след Канада) с дял от 19% от общия експорт и същевременно вторият най-важен източник на вносни стоки (след Китай) с дял от 17%.

Тези цифри обаче трябва да се представят в перспектива спрямо глобалната търговия и останалите големи търговски играчи и най-подходящо е да се направи сравнение със страните от АСЕАН[i]. Ако се включи вътрешно-общностната търговия между държавите-членки на ЕС, общият дял на ЕС и САЩ в световния търговски обмен на стоки са значителните 43%, надвишаващ съществено дела на АСЕАН от 27%. Ако се изключи търговията между държавите-членки на ЕС, този общ дял спада до 28%, което обаче е доста по-малко от общия дял от 34% на АСЕАН. Така водещите позиции на европейските държави и САЩ са сериозно заплашени и основната цел на ТПТИ е да намали загубата на влияние в световната търговия на двата основни партньора.

Посоката на промяна на посочените дялове е особено интересен. Въпреки че за цели 25 години делът в световната търговия на ЕС и САЩ (след изключване на вътрешнообщностните доставки) се колебае около 40%, той рязко спада след 2000 година, докато делът на страните от АСЕАН продължава да расте и то чувствително. Важно е да се отбележи, че най-вероятно тези трендове ще продължат в същата посока през следващите години и десетилетия и според експертни оценки[ii] през 2035 г. делът на ЕС и САЩ (без да се включва вътрешнообщностната търговия) ще достигне 22% от световната търговия, докато този на страните от АСЕАН ще се увеличи до 37%, така че вътрешно-търговският обмен между страните-членки на АСЕАН от 17% напълно ще превъзхожда незначителния обмен от 2.4% между транс-антлантическите партньори.

Желанието за запазване на търговските позиции е една от най-серозните причини за начало на преговорите относно ТПТИ. Тяхното начало обаче съвсем не е случайно, а е следствие на желанието и на двата партньора да приложат мерки за възстановяване на икономическия растеж, след неговия колапс вследствие на световната икономическа криза и настанилата се стагнация в продължение на 5 години след нейното начало. Основното предизвикателство пред американската икономика е ограничението в правителствените разходи и потиснатото потребление. За администрация на Обама е важно да се намери такава търговска стратегия, която едновременно да е приемлива за бизнеса и същевременно да не предизвика съпротива на заинтересовани групи, защитаващи правата на заетите и околната среда. Въпреки сериозната регулация на трансантлантическата бизнес среда, или може би благодарение на това, американските компании виждат в ТПТИ възможност за намаляване на ограниченията, засягащи конкуренцията и конкурентоспособността. Същевременно защитниците на правата на работещите, както и на околната среда разглеждат Европа като място, характеризиращо се с по-високи стандарти в посочените области и се надяват, че това ще окаже ползотворно влияние върху нивото на стандартите в самите САЩ.

Същевременно ЕС също търси начин да се пребори със стагниращата икономика на континента. Както се вижда около кризата с Гърция, кохезията в съюза е под силен натиск, в случай че икономическият растеж не се възстанови. ТПТИ в известна степен наподобява инициативата за единен пазар от късните 1980 години, когато това се считаше за най-добрият отговор на кретащата европейска икономика по това време. Създаването на единния пазар се счита за изключителен успех и всъщност забавянето в неговото развитие е в основата на критиките на Великобритания и на евроскептиците.

Друг аспект свързан с началото на преговорите по ТПТИ е желанието на двустранна основа да се преодолеят зациклилите преговори около последния кръг на Световната търговска организация (СТО) от Доха, при който няма напредък през последните 15 години. Разговорите между ЕС и САЩ дават възможност за възстановяване на контрола върху дневния ред на СТО, върху който сериозно влияние започнаха да оказват възникващите пазари като Индия и Китай с тяхното по-скоро колебливо и неясно отношение към западния капитализъм. ЕС и САЩ споделят по-либерални пазарни отношения с ограничена намеса на правителствата в международните търговски отношения с изключение на определени специфични сфери. В този случай подписването на ТПТИ би изиграло възпиращо влияние върху отдалечаването на заложения либерализъм в многостранните търговски отношения.

И накрая, трябва де има предвид, че ТПТИ е просто част от действията, както на ЕС, така и на САЩ за облекчаване на търговията с останалата част от света, като САЩ вече приключи преговорите по т.нар. Транс-тихоокеанско партньорство (ТТП), което включва още 11 страни от Азия и Латинска Америка, докато ЕС е в процес на продължаващи или вече приключили преговори с някои страни от АСЕАН, както и с Индия, а така също с Мексико, Чили и Корея, Канада, както и със страните от МЕРКОСУР. Същевременно Китай е в процес на прилагане на търговски договори за свободна търговия с много азиатски страни чрез Регионалното задълбочено икономическо партньорство (РЗИС), което включва 10 държави от АСЕАН заедно с Япония, и Корея, както и с Австралия, Нова Зеландия и Индия.

В този анализ ще бъдат разгледани и ще бъдат сравнени основните изследвания, които стоят в основата на настоящите преговори за трансантлантическо партньорство, като основно място ще бъде отделено за икономическите последствия от този договор. Първоначалните икономически допускания и резултати ще бъдат разгледани критично и ще бъдат обяснени техните недостатъци. Ще бъдат разгледани и изследвания, които се опитват да направят реалистична оценка на ползите и негативите от ТПТИ върху конкретни икономики от ЕС. За съжаление подобни изследвания за България не са правени, което много сериозно поставя въпроса на каква база е изготвена официалната позиция на страната по преговорите по договора, които се изразяват в безусловна негова подкрепа. И накрая ще бъдат разгледани основните проблеми и клаузи, които будят най-сериозна съпротива и най-много дебати в преговорния процес.

Предистория и цели

В основата на преговори за ТПТИ стои желанието на транс-антлантическите партньори да облекчат още повече търговските бариери, които съществуват между тях и които да доведат до ръст в търговията, а в следствие на това и на икономиките на ЕС и САЩ. Трябва да се има предвид, че митническите тарифи, касаещи търговията между двата трансатлантически партньора са достигнали изключително ниски нива, както се вижда от таблица 1, като само в сферата на земеделието те са малко по-високи.

Таблица 1. Средни тарифни ставки върху търговията между ЕС и САЩ

Източник: MAcMap-HS6 (адвалорни нива в %)

Средните тарифни ставки на адвалорна база (процент върху цената) са 2.2% за САЩ и 3.3% за ЕС. Тарифните нива, които все още не са премахнати напълно са в чувствителни области като земеделието, хранително-вкусовата промишленост, транспортната индустрия и някои други. От тази гледна точка тяхното пълно премахване е политически чувствително, докато в същото време това няма да допринесе съществено за повишаване на търговските обороти и икономическата активност.

Поради тази причина усилията на ЕС и САЩ са насочени основно върху нетарифните ограничения, чието премахване или хармонизиране може да доведе до значително подобрение на търговския оборот. Основният проблем при оценката на нетарифните ограничения обаче е, че икономическата полза от тяхното премахване или оптимизиране не може да бъде изчислена директно. Нетарифните бариери включват дейности като сертифициране на стоките по определени технически, фито-санитарни и други стандарти, съобразяване с изисквания за етикиране и пакетиране, прилагане на лабораторни изследвания с цел проверка дали съответните продукти отговарят на регулациите във внасящата държава и т.н. Тези процедури са толкова разнообразни, че техният пълен анализ изисква разглеждането на почти всеки случай поотделно.

Поради тази причина през м. декември 2007 г. Европейската комисия възлага на консорциум от няколко аналитични организации и институти с лидер холандската анализаторска компания ECORYS да направят проучване за нетарифните бариери (мерки) пред търговията и инвестициите между ЕС и САЩ. Това проучване е завършено две години по-късно, през декември 2009 г. и всъщност е основата, върху която се базират някои от останали икономическите анализи за ползите от ТПТИ.

Въпреки че в посочения анализ на ECORYS се прави иконометрична оценка на ползите от сключването на ТПТИ, основната заслуга на изследването е, че то идентифицира основните нетарифни бариери и различия в регулациите между ЕС и САЩ[iii]. Това, което е изключително важно да бъде посочено в случая е, че докладът не прави оценка на ползата или на негативния ефект от наличието на нетарифните бариери или от разминаването на регулативните изисквания, както и на това дали една регулаторна система е по-добра от другата. Изследването прави само оценка на това дали са налични нетарифни ограничения и различия в регулациите и колко големи или различни са те.

На второ място целта на изследването не е оценка на всяко отделно нетарифно ограничение и начинът по-който то трябва да бъде изменено, така че да достигне до необходимото ниво на редукция. По-скоро е анализирано общото ниво на рестрикции. С други думи, и това следва дебело да се подчертае, намалението на нетарифните ограничения и хармонизация на регулациите, на чиято база са извършени изчисленията в изследването, са направени на чисто икономическа основа, като крайните икономически ползи от трансантлантическия договор са следствие от определено намаление на тези ограничения, без значение дали това намаление е наистина възможно или обществено приемливо, въпреки че изследването борави с термина actionable, който тук ще бъде преведен като “премахваем” (като в определени случаи, при превода на български ще се използват отглаголните съществителни “премахване” или “премахваемост”, като те ще бъдат взаимнозаменяеми, тъй като терминът actionable в разглежданите изследвания много често се употребява като съществително име, въпреки че граматически той е прилагателно), която дума не е често срещан термин и може да бъде натоварен със специфично значение в това изследване, въпреки че е възможен преведод като “допустим”, “достъпен” и т.н. Този термин е дефиниран от ECORYS по следния начин:

“Премахваемост е степента, до която нетарифното ограничение или регулаторното отклонение може потенциално да се намали (чрез различни методи) до 2018 г., в случай че съществува политическа воля, която да повлияе на установеното отклонение.”[iv]

Изследването на ECORYS – отправната точка

Тук е може би място да се обърне внимание на факта, че анализът на ECORYS, който е в основата на повечето от останалите изследвания, касае периода 2008-2018 г. Неговите заключения се базират на презумпцията, че ако определени действия по отношение на нетарифните ограничения и регулаторните различия се предприемат през 2008 г. и се прилагат в следващите няколко години, то през 2018 г. ще са налични определени позитиви за търговията и икономическия растеж на засегнатите от ТПТИ страни. Ясно е, че, на първо място, първоначалните условия през 2008 г. са били коренно различни, отколкото са сега и, на второ място, че към настоящия момент има критично забавяне за прилагане на набелязаните мерки, което предполага, че сериозна част от обявените резултати вече няма да са актуални.

В своето изследване анализаторите от ECORYS признават, че “идентифицираните нетарифни ограничения и регулаторни отклонения на секторно ниво чрез бизнес проучвания, анализ на научни източници, работа с експерти в съответните сектори и чрез двустранни консултации с регулаторите на ЕС и САЩ не могат просто да бъдат премахнати напъно или изцяло хармонизирани. Някои от регулаторните отклонения не могат да бъдат изобщо редуцирани, докато за други нетарифни ограничения в най-добрия случай е възможна частична редукция. За да се остане с фокус върху целта на изследването обаче и за да се оцени икономическият потенциал, който може да бъде постигнат чрез допълнително намаление на нетарифните ограничения” от ECORYS използват дефинираното по-горе третиране на ограниченията.

В изследването са дефинирани кретирии за премахваемостта на индивидуалните нетарифни ограничения, като общото между тях е, че колкото по-трудно – технически и правно се променят някои ограничения, както и колкото по-чувствителна за обществото е промяната, толкова се приема, че редукцията на нетарифните ограничения е по-малко възможна.

В следващата таблица са представени максималните възможни намаления на нетарифните ограничения, съгласно изследването на ECORYS, като нивото на премахваемост варира от 35% до 70%.

Таблица 2. Ниво на премахваемост на нетарифните ограничения по сектори

Източник: ECORYS, 2009

В своето изследване ECORYS работи със седем сценария по отношение на възможната редукция на нетарифните ограничения и регулаторни отклонения или разлики, но основните сценарии са два: амбициозен и ограничен.

Амбициозният сценарий предвижда пълна редукция на всички идентифицирани премахваеми отклонения във всички сектори. Т.е. този сценарий, на базата на горната таблица, приема че всички премахваеми нетарифни ограничения могат да бъдат намалени напълно до максимално възможното си ниво на редукция. В случая за ограниченията на ЕС по отношение на вноса на САЩ средното намаление може да бъде 50%, докато аналогичното намаление за САЩ може да е 48%. Т.е. грубо нетарифните ограничения между двете страни могат да бъдат редуцирани наполовина.

Ограниченият сценарий допуска това намаление да бъде 50% от възможност, което в действителност означава, че нетарифните ограничения са намалени с 25% – наполовина спрямо амбициозния сценарий.

В основата на квантифицирането (или околичествяването) на размера на нетарифните ограничения, до който те могат да бъдат намалени стои бизнес изследване сред 5500 компании, на които е зададен следния въпрос:

“Приемете, че решавате да изнасяте за САЩ (ЕС), като имате предвид вашия вътрешен пазар. Ако 0 представлява напълно отворена за търговия среда, а 100 представлява напълно затворен пазар вследствие на нетарифни ограничения, коя стойност между 0 и 100 вие бихте използвали, за да оцените общото ниво на рестрикции на пазара в САЩ (ЕС) за вашия експортен продукт (услуга) в този сектор?”

Получените отговори са сравнени с индикатор, измерващ търговските рестрикции на ОИСР (от 2007 г.) и с индикаторите (индексите) на организацията, характеризиращи регулациите на продуктовите пазари (Product Market Regulation indexes). На база отговорите на този и подобни въпроси и след тяхното преобразуване, чрез използване на статистически и иконометрични техники, са определени максималните възможни редукции на нетарифните ограничения между ЕС и САЩ. В основата на тези изчисления стои т.нар. гравитационен регресионен анализ, който взима предвид факта, че страните търгуват и инвестират в страни, които са по-големи (с по-високо БВП) и по-малко в страни, които географски се намират сравнително далеч. С помоща на гравитационния анализ се изчислява с колко разходите за търговия и инвестиции могат да бъдат намалени, когато нетърговските ограничения се уеднаквят и се постигне регулаторна конвергенция. Имайки предвид обаче, че с редукцията на ограниченията в един сектор неизбежно ще се получи влияние и върху икономическото представяне в други сектори, включително и поради т.нар. глобални вериги на добавена стойност (Global Value Chains), остойностяването на това влияние върху останалите сектори се извършва чрез използването на друга иконометрична техника, т.нар. Модел за изчисляване на общото равновесие (Computable Global Equilibrium (CGE) Model).

Всичко описано дотук е важно, за да се разбере методиката за изчисляване на икономическите ефекти от редукцията на нетарифните ограничения, което всъщност стои в основата на съвременния дебат за ТПТИ. Това, което е наистина важно да бъде отбелязано е, че базата на обществения дебат не е самото намаляване на нетарифните ограничения и уеднаквяване на регулациите, а крайният икономически ефект от тези действия, който резултат ще бъде разгледан по-долу и който всъщност е морковът, който трябва да бъде представен на общественото мнение, за да легитимира целия процес на преговори, касаещи споменатите редукции и хармонизации. Открит остава въпросът, ако крайният резултат е предварително известен, защо се водят дебати за конкретните редукции на ограниченията, след като този резултат е получен след предварително зададени нива на редукция и не би бил верен, ако тези зададени нива бъдат променени в процеса на преговорите. Тук дори оставаме настрани въпроса доколко използваната иконометрична техника е безпроблемна, от гледна точка на изчислените резултати. Нейните недостатъци ще бъдат разгледани също по-нататък в анализа.

[i] Асоциация на страните от югоизточна Азия, която включва Индонизия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Мианмар, Камбоджа, Лаос и Виетнам

[ii] Fontagné L. & Fouré J. (2013), “Opening a Pandora Box: Modeling World Trade Patterns at the 2035 Horizon”, CEPII WP 2013-22

[iii] ECORYS, 2009, Non-Tariff Measures in EU-US Trade and Investment – An Economic Analysis, ECORYS Nederland BV

[iv] Пак там