Какво е ТПТИ – един непредубеден поглед (Част ІІІ)

Уроците след NAFTA

Един от основните аргументи за сключването на търговско споразумение за свободна търговия и в частност на ТПТИ е този, свързан с увеличаването на доходите и заетостта, които принципно стоят в основата на свободната търговия. По отношение на трансатлантическия договор много често се сочат данните на CERP, според които средните доходи на домакинство ще се увеличат с 545 евро на година. Подобен подход е използван и при подписването на Северноамериканския договор за свободна търговия (NAFTA) през 1994 г. Тогава президентът Бил Клинтът твърди, на база на някои оптимистични изследвания[i]^{, [ii]}, че сключването на споразумението ще създаде в САЩ нетно 200 хиляди нови работни места в рамките на 2 години[iii].

В своето изследване от 2007 г. Джон Ромалис посочва, че увеличението в реалната стойност на произведените стоки и усуги от членовете на NAFTA е почти напълно нетирано от намалението на тарифните приходи. Въпреки ограниченията на използвания статичен CGE модел от първо поколение, което в някаква степен предопределя този резултат, това изследване показва също така, че нещо не е наред с договора – получена е прекалено голяма загуба от намаление на тарифите при много малко намаление на цените и ценовите индекси. От една страна това се дължи на факта, че най-големите тарифни преференции са договорени в сектори, в които Северна Америка (САЩ и Канада) нямат конкурентно предимство. С други думи има прекалено голямо заместване на търговски потоци от и към едни търговски партньори за сметка на други.

В таблица 5 е представено обобщение на резултатите от 11 изследвания и 22 различни експеримента, касаещи предварителните прогнози във връзка с подписването на NAFTA.

Таблица 5. Симулационни резултати от най-цитираните предварителни прогнози на ефектите от NAFTA

Източник: Разширена таблица на Brookart et. al. 1993[iv]

* непретеглени средни от 4 различни класификатора на професиите

** сравнението е базирано на Споразумението за свободна търговия между САЩ и Канада

Както се вижда от таблица 5, очакванията за САЩ са били, че NAFTA ще има сравнително малко влияние върху икономиката. Повечето прогнози са за допълнителен ръст от между 0.1% и 0.3%. За Мексико резултатите са доста по-оптимистични. При включването в сценариите на премахването на НТО, очакванията са били за допълнителен ръст на БВП от над 2%. Според някои сценарии[v], включващи и ПЧИ, допълнителният ръст достига 5%, докато при други, включващи намаление на тарифите, НТО и отчитащи ПЧИ този допълнителен ръст достига до 6.4%. За Канада данните не са толкова много и варират в доста по-големи граници, между 0.4% и 10.6% за ръста на БВП в резултат на NAFTA[vi].

На базата на данните от различни източници, може да се направи обобщение за ръста на БВП на трите държави, показано в следната таблица.

Таблица 6. Медианна оценка за ръста на БВП според предварителни прогнози за ефектите от NAFTA

* В изследване[vii] за US International Trade Commission медианните данни за Канада са значително по-високи, а именно 3.26%

Последващите анализи обаче, за ефектите на NAFTA, след като договорът вече действа, показват значително по-малки и направо незначителни ефекти от неговото действие. Според най-оптимистичното изследване за ефектите от NAFTA[viii], публикувано през 2014 г. реалните доходи за периода 1993 г. – 2015 г. в следствие на NAFTA са се увеличили с 0.08% в САЩ, 1.31% в Мексико и са спаднали с 0.06% в Канада. Според изследване от 2003 г., проведено от Бюджетния офис на Конгреса на САЩ[ix], на годишна база въздействието на NAFTA върху БВП на САЩ между 0.001% и 0.005% през 1994 г. и между 0.006% и 0.042% през 2001 г. Аналогично Комисията по международна търговия на САЩ през 2003 г. достига до същия извод, а именно че ефектите от NAFTA върху доходите в САЩ са незначителни.

През 2003 г. в свое изследване Световната банка[x] показва, че в следствие на NAFTA БВП на Мексико се е увеличило с 4%-5% до 2002 г. През 2004 г. в друго изследване[xi] обаче, което стъпва на абсолютно същия модел, използван от Световната банка се доказва, че резултатите в доклада на банката са некоректни. Според това изследване NAFTA всъщност е допринесла за забавяне на икономическото развитие на Мексико. В споменатото вече изследване на Ромалис се стига до заключението, че NAFTA няма ефект върху САЩ и Канада, но води до намаление на БВП на Мексико с 0.3%.

По отношение на влиянието на NAFTA върху реалните заплати, някои споменати вече изследвания[viii] достигат до сравнително оптимистични резултати, според които за периода 1993 г. – 2005 г. реалните заплати се увеличават в САЩ с 0.11%, в Мексико – с 1.72% и в Канада – с 0.32%. Други изследвания[xii] обаче не споделят този оптимизъм и доказват, че увеличението на заплатите в засегнатите индустрии е значително по-малко. В анализ[xiii] от 2008 г. се стига до заключението, че вследствие на ръста на ПЧИ в резултат на NAFTA се е увеличила производителността в Мексико, но ефектът от тези ПЧИ върху средната компенсация на работник е бил негативна или в най-добрия случай нулева. Широко прието е мнението, че NAFTA всъщност засяга негативно доходите на по-ниско образованите работници и тези в южната част на САЩ[xiv]. Дори основните адвокати на договора, чийто труд е приет за основополагащ за неговото подписване и широко цитиран преди 1994 г. в тяхно изследване[xv] от 2007 г. заключават, че NAFTA е само едно много краткосрочно отклонение от цялостната картина на заетостта в САЩ.

Всъщност въпросът за заетостта и за загубата на работни места става основен след влизането в сила на NAFTA. Според изследване от 2011 г. [xvi] 682 900 работни места са загубени в САЩ между 1994 г. – 2010 г. в следствие на търговския дефицит на Мексико след влизането в сила на NAFTA. Според направената калкулация в изследването, в следствие на допълнителния експорт на САЩ към Мексико са създадени 791 900 работни места, докато в резултат на повишения импорт от САЩ са закрити 1 474 800 работни места. В друго изследване от 2002 г.[xvii] в САЩ са загубени 1 238 593 работни места в следствие на повишения импорт в резултата на NAFTA, което представлява 24-27% от загубените места в индустрията и 10.7% от общия брой загубени работни места за периода 1993 г. – 1999 г. И ако в посочените анализи би могло да се търси някаква субективност и тенденциозност, до подобен резултат достига и изследването, направено от всеобщо признатата авторитетна агенция по въпросите за търговските отношения и либерализация в търговията Trade Adjustment Assistance (TAA), създадена именно с цел справяне с негативния ефект от загубата на работни места в следствие на свободната търговия. В свой анализ от 2014 г.[xviii] агенцията посочва, че в следствие на NAFTA в САЩ са изгубени 845 000 работни места, като основната причина е увеличеният импорт от Канада и Мексико за периода след 1994 г.

Всъщност очакванията специално за Мексико са, че NAFTA ще доведе до изключително благоприятно развитие за тази държава, което убеждение се базира на сериозния търговски излишък, който Мексико има със САЩ. За съжаление това не се получава и NAFTA води до значителна загуба на работни места, основно в земеделието, които не могат да бъдат възстановени. Причина за това, от една страна, е увеличената производителност на труда в Мексико, което води до загуба само в сектора за отглеждане на царевица на над 1 млн. работни места. От друга страна, въпреки сериозното увеличение на преките чуждестранни инвестиции в Мексико, те са насочени основно и предимно за закупуване на съществуващи активи и по този начин влиянието им върху мексиканската икономика е много по-малко от очакваното. Така се оказва, че основният аргумент в полза на NAFTA за Мексико, а именно очакванита за сериозни инвестиции е бил прекалено оптимистичен и не се потвърждава.

[i] Hufbauer, G., J. Schott, NAFTA: An Assessment, Washington D.C., 1992

[ii] Hufbauer, G., J. Schott, North American Free Trade: Issues and Recommendations, Washington D.C., 1993

[iii] Hufbauer, G., J. Schott, NAFTA Revisited: Achievements and Challenges, Washington D.C., 2005

[iv] Brookhart, L., R. Wallace, Potential Impact on the U.S. Economy and Selected Industries of the North American Free-Trade Agreement, USITC Publication 2596, Washington D.C., 1993

[v] Brown, D., A. Deardoff, R. Stern, North American Integration, In: The Economic Journal, 102/415, 1507 – 1518, 1992

[vi] Roland-Holst, D., K. Reinert, C. Shiells, NAFTA Liberalization and the Roe of Nontariff Barriears, North American Journal of Economics & Finance, 5/2, 137-168, 1994

[vii] Baldwin, R., A. Venbles, Regional Economic Integration, Handbook of International Economics (ed. G. Grossman, K. Rogoff), vol. III, Amsterdam, 1597-1644, 1995

[viii] Caliendo, L., F. Parro, Estimates of the Trade and Welfare Effects of NAFTA, NBER Working Paper, 24.07.2014 (http://faculty.som.yale.edu/lorenzocaliendo/ETWENAFTA.pdf)

[ix] Congressional Budget Office, The Effect of NAFTA on U.S. – Mexican Trade and GDP, Washington D.C., May 2003, (https://www.cbo.gov/sites/default/files/108th-congress-2003-2004/reports/report_0.pdf)

[x] Lederman, D., W. Maloney, L. Serven, Lessons from NAFTA for Latin America and the Caribbean Countries: A Summary of Research Findings, Washington D.C., 2003

[xi] Weisbrot, M., D. Rosnick, D. Baker, Getting Mexico to Grow with NAFTA: The World Bank’s Analysis, Center for Economic and Policy Research, Issue Brief, October 13 2004

[xii] McLaren, J., S. Hakobyan, Looking for Local Labor Market Effects of NAFTA, NBER Working Paper 16535, November 2010

[xiii] Waldkirch, A., The Effect of Foreign Direct Investments in Mexico since NAFTA, SSRN, 28.03.2008 (http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1115300)

[xiv] Abbott, M., The Impact of Integration and Trade on Labor Markets: Methodological Challenges and Consensus Findings in the NAFTA Context, North American Agreement on Labor Cooperation, Commission for Labor Cooperation, Working Paper Series

[xv] Hufbauer, G., J. Schott, NAFTA Revisited: Institute de recherché en politiques publiques, options publiques, octobre 2007

[xvi] Scott, R., Heading South: U.S. – Mexico trade and job displacement after NAFTA, Economic Policy Institute, Breafing Paper 308, 2011

[xvii] Kletzer, R., Globalization and American Job Loss: Public Policy to Help Workers, Industrial Relation Research Association, Perspectives on Work, 6/1 28-30, 2002

[xviii] Public Citizen, NAFTA’s 20-Year Legacy and the Fate of the Trans-Pacific Partnership, Public Citizen’s Global Trade Watch, 2014