741 Преглеждания

Какво ни казват данните за растежа на БВП през първото тримесечие на 2023 г.

Днес НСИ публикува и данните за растежа на икономиката на България през първото тримесечие на годината, през което БВП нараства с 2.0% спрямо първото тримесечие на предходната година. На тримесечна база икономическият растеж е 0.4% спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. според сезонно изгладените данни по експресни оценки.

Източник: НСИ

На база отделни компоненти на БВП, крайното потребление нараства с 2.8%, а брутото образуването на основен капитал се
увеличава с 5.2% през първото тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги се увеличава със 3.0%, а вносът на стоки и услуги спадас 4.3%.

Всъщност въз основа на тези данни е интересно да се коментират няколко неща. Забавянето на икономиката е извън скоба, затова по-голямо внимание заслужава да се обърне на спада на вноса с 4.3% спрямо същото тримесечие на предишната година, което се случва за първи път след първото полугодие на 2020 г., когато беше началото на здравната криза. Износът обаче нараства с 3%, което означава, че тук става въпрос повече за износ на услуги, отколкото на стоки, защото такава голяма диспропорция не е характерна при производството на стоки, които се произвеждат в голямата си част с вносни суровини и материали. В случай, че нямаше такава голяма разлика между вноса и износа и износът следваше същия тренд, както вноса, то икономическият растеж щеше да бъде много по-близо до нулата, отколкото до двата процента.

Другата характерна особеност са инвестициите в основен капитал в размер на 5.2%. За последно подобни стойности на инвестициите през първото тримесечие на годината са наблюдавани през 2018 година, когато българската икономика вече даваше признаци на прегряване, а и когато беше председателството на ЕС от страна на България. Подобен ръст на вложенията в основен капитал е изненадващ, тъй като през първото тримесечие не бяха реализирани някакви съществени инвестиционни проекти и няма да е изненада, ако в следващите ревизии НСИ намали това число.

И на последно място е интересно да се коментира дела на крайното потребление в БВП. Според НСИ този дял за първото тримесечие е 83.4%, което е абсолютен рекорд поне от 2016 г., а най-вероятно и от 2008 г. насам (данните на НСИ са ограничени назад във времето, а множеството ревизии на БВП, последната от които в края на миналата година, правят съпоставките неконсистентни). Това означава, че българският БВП се е движил от потреблителското търсене в много по-голяма степен, отколкото в предишни времена и отколкото в другите държави. И оттук възниква въпросът какво стои в основата на такова голямо потребителско търсене? Дали това е инфлацията, дали това е фискалната политика или пък фактът, че България е единствената страна в ЕС, в която ръстът на доходите изпреварва инфлацията? Може би все пак има връзка между тези параметри, не ли? Същевременно сериозният спад на вноса подсказва, че търсенето отново е насочено повече към услуги, а не към стоки. Което в някаква степен е неконсистентно и и би следвало да се потърси обяснение на този феномен.

На базата на всичко казано дотук, е много вероятно българската икономика да се забави по-осезаемо през следващите тримесечия, като все пак продължи да расте с комфортна скорост спрямо повечето страни в ЕС, но също така означава, че има определени икономически процеси, на които управляващите трябва да обърнат внимание или най-малкото да си ги изяснят, за да могат да взимат правилни управленски решения и да подпомагат, а не да спъват развитието на българската икономика.

Сподели

Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *