Защо България изостава в сравнение с останалите новоприети страни в ЕС

Напоследък непрекъснато се твърди в „официалните медии“, че България се развива изключително добре, с изпреварващи икономически темпове, което се отразява благотворно на финансовото състояние на държавата и на нейните граждани. Официалните доклади на международните финансови институции показват обаче една по-различна картина. Ето няколко графики, които са взети от доклада на МВФ, публикуван на 21 февруари 2018 г. във връзка с пълния финансов и икономически анализ на страната, извършван регулярно от фонда.

Графика1.Конвергенция на доходите

Източник: МВФ, Country Report No. 18/46

На първата графика се вижда как са нараствали доходите в България спрямо останалите новоприети държави-членки на ЕС от Източна Европа. Както се вижда, през 2001 г. България е била в дъното по отношение на своите доходи спрямо останалите новоприети страни. Големият проблем е, че в следващите години, включително и по време на икономическия бум от 2005-2008 година, България продължава да изостава по ръст на своите доходи, а след началото на световната икономическа криза това изоставане става драстично. Ясно е, че има нещо, което пречи на българската икономика да се развива в унисон с останалите новоприети държави-членки, което я дърпа все повече назад.

Отговорът на въпроса какво спъва нашето икономическо развитие може да се търси в различни посоки, но има една кардинална причина за това и в доклада ясно е посочено, че основният проблем на България е върховенството на закона.

Графика 2. Върховенство на закона

Източник: МВФ, Country Report No. 18/46

Както се вижда от графика 2, към 2002 г. България е била в дъното по отношение на този индикатор, но не и на последно място. Нещата започват да се влошават след 2009 г., като този индикатор приема най-ниската си стойност през периода след 2009 г. през 2012 г., повишава се рязко през 2014 г. и от 2015 г. започва отново да спада. Тази графика почти повтаря очертанията на първата по-горе, което създава усещането, че влошаващото се състояние на съдебната система и грубото нарушаване на базови правни норми всъщност е причина не само за отблъскване на чуждестранните инвестиции, които отбелязват исторически антирекорди през последните години, но и затормозяват много видимо цялата бизнес среда в страната и забавят икономическото развитие на България, отразяващо се и в доходите на нейните граждани.

Разбира се, по повдигнатите въпроси може да се води спор дали връзката между доходите и състоянието на съдебната система е толкова директно, каква е причинно-следствената връзка и още много въпроси, но имайки предвид въпроса за КТБ и бруталното погазване на правните норми, мисля, че един непреднамерен наблюдател може сравнително лесно да си състави обективна картина за страната.

На графика 3 е представено изменението на ръста на производителността на труда и на работната заплата в реални величини. Както се вижда, между 2006 г. и 2009 г. производителността на труда в страната е много по-висок от работната заплата. В период на икономически подем и либерализиран пазар българската икономика расте усилено, има сериозен приток на чуждестранни инвестиции, доходите започват да настигат ръста на производителността, а средните доходи достигат 48% от средноевропейските по паритет на покупателната способност (ППС), тръгвайки от около 28% през 2000 г. След началото на световната криза и особено след 2010 г. реалният ръст на доходите в страната продължават да се увеличава бързо, но спрямо средноевропейското ниво те стагнират и към края на 2018 г. достигат едва 54%. Това означава, че за първите осем години, от 2001 г. до 2008 г., реалните доходи на българите се увеличават с над 70%, докато за последните 10, от 2009 г. до края на 2018 г., тяхното увеличение е една с 6%. Това потвърждава факта, че до 2008 г. България се е развивала с изпреварващ темп спрямо останалите страни от ЕС, а след 2009 г., въпреки отчетения статистически растеж на икономиката, икономическото развитие е било доста по-бавно спрямо средноевропейското и фактически страната е изоставала от останалата група новоприсъединили се държави. Същевременно производителността след 2010 г. се увеличава много по-бавно, а в определени моменти дори и намалява. Причината за това развитие може да се търси в две посоки:

• От една страна липсата на чуждестранни инвестиции след финансовата криза забавя обновлението на технологичния парк в страната, което принуждава българската икономика да развива слабоефективни отрасли, с ниска добавена стойност, неконкурентоспособни на външните пазари (около 50% от българския износ представлява полезни изкопаеми, суровини и непреработени стоки, които изключително много се влияят от международните цени), с липса на внедряване на иновации и ноу-хау, както и с наличие на недобър мениджмънт.
• От друга страна това разминаване се дължи на намаляващата работна ръка, което се превръща в основен задържащ фактор на икономическото развитие. В своята необходимост от нови работници предприятията увеличават заплащането, но без това да се отразява на производителността. Това прави предприятията неконкурентоспособни на външни пазари и въпреки че все още тук-там се появяват нови инвеститори, те идват тук заради евтината работна ръка и в момента, когато разходите за труд превишат определени прагове, те просто си тръгват. Последният такъв пример е с фирма ALCБългария, която закри и трите си завода у нас поради факта, че разходите за труд достигнали 20% от общите им разходи, което само по себе си е нищожна част от общите разходи и говори в каква огромна степен фирмата е разчитала на ниските разходи за труд.

Графика 3.Реална производителност на труда и реална компенсация на един работещ

Източник: МВФ, Country Report No. 18/46

България има и огромен проблем с демографската криза, която се разразява в страната с много бързи темпове – от една страна поради по-високата смъртност, а от друга поради сериозната емиграция, която продължава да се увеличава, въпреки говоренето за предприемане на контра мерки от страна на правителството. Според доклада на МВФ населението в работна възраст за периода 2015-2025 г. ще намалее с 12%, докато коефициента на зависимост – отношението на хората в пенсионна възраст към работещите ще се увеличи с 7%.

Още много причини могат да бъдат посочени за сериозното икономическо изоставане на България от останалите новоприети държави-членки и когато се дискутират въпроси, свързани с икономическия растеж в страната, коректно е да се прави сравнение с останалите страни, с които навремето България тръгна от почни еднакви позиции и да се търси отговор на въпроса не колко е растежът в страната, а защо растем по-бавно, какво спира по-бързото икономическо развитие и с колко би трябвало да растем, за да се изравним с останалите източноевропейски държави като стандарт на живот!