Как се справят страните от ЕС извън еврозоната – проблемите на Полша
Поредни лоши новини за полската икономика. След недобрите макроикономически данни напоследък и проблемите с върховенството на закона, в момента се задава перфектната финансова буря в страната, която може и да потопи напълно полската икономическа лодка, която все още устоява на бурите. Вчера Върховния съд на ЕС излезе с необвързващо становище според което полските банки не могат да търсят допълнително възнаграждение от хиляди клиенти, чиито рискови ипотеки, деноминирани в швейцарски франкове, бяха анулирани, след като бяха счетени за несправедливи. Това отваря възможност за потребителите да насочат огромни искове към банките за допълнителни суми, извън цената на вече заделените банкови резерви. Фондовият индекс на Варшава се срина, а злотата се обезцени.
Всичко започва в началото на новия век, когато полските банки насърчават кредитополучателите да вземат ипотеки в швейцарски франкове, за да се възползват от по-ниските лихвени проценти в Швейцария. Стойността на швейцарската валута обаче скочи в средата на миналото десетилетие и вноските на кредитополучателите по кредитите им се вдигнаха драстично. В последвалите съдебни спорове полските съдилища с голямо мнозинство се произнесоха срещу банките и много кредитори предложиха да конвертират заеми от швейцарски франкове в злоти.
Проблемите на полските банки вече започнаха миналата година, като ипотечните кредити в чуждестранна валута бяха съществена причина за колапса на Getin Noble Bank, която влезе в организирано преструктуриране в края на 2022 г., докато големите правни разпоредби за ипотеки в швейцарски франкове бяха една от причините за програма за финансово възстановяване на Bank Millennium, звено на Португалската Banco Comercial Português.
Bank Millennium има най-висок процент ипотеки в швейцарски франкове в портфолиото си сред най-големите банки в Полша – 9,4%, следвана от mBank с 5,4% и BNP Paribas Bank Polska с 4,7%, според анализ на Market Intelligence. MBank e обственост на германската Commerzbank и има най-високото покритие на провизиите от своя портфейл в швейцарски франк с 51,6%. Bank Millennium и BNP Paribas Bank Polska имат коефициенти на покритие съответно от 41,3% и 36,9%.
Проблемът с кредитите в швейцарски франкове е наистина много сериозен, защото огромните средства, които банките трябва да заделят за провизии и резерви, може да предизвика фалити и дори да доведе до колапс на полската финансова система, както и да подкопае капиталовата позиция на банките. Полската комисия за финансов надзор предупреди през октомври 2022 г., че решението на Европейския съд може да генерира еднократни разходи от 100 милиарда злоти за кредиторите, или приблизително 50% от собствените средства, държани от местни търговски банки.
Според експертни оценки общите провизии за правен риск, свързани с ипотеки в швейцарски франкове в публично търгувани банки, възлизат на общо 30 милиарда злоти. Централната банка изчислява, че кредиторите ще се нуждаят от между 27 милиарда злоти и 50 милиарда злоти в допълнителни провизии, за да елиминират напълно правните рискове, в зависимост от структурата на клиентските сетълменти и съдебните дела.
Bank Millennium, която се нуждаеше от план за възстановяване, след като нейните капиталови коефициенти паднаха под регулаторните изисквания, по-рано съобщи, че може да се сблъска с разходи преди данъчно облагане от приблизително 5,6 милиарда злоти, ако всички нейни споразумения за ипотека в швейцарски франкове, които в момента са в процес на съдебно производство, бъдат обявени за невалидни без подходяща компенсация за използване на капитала. Сумата се равнява на 86% от общия капитал на банката, сочат данни на Market Intelligence.
Почти всички банки отбелязват спад на съотношенията си на общ капитал през първите девет месеца на 2022 г. на фона на провизии в швейцарски франкове, кредитни ваканции и други регулаторни тежести. Millennium има най-нисък коефициент в извадката от 12,4%. Millennium и mBank също генерираха отрицателна възвръщаемост на собствения капитал през деветте месеца, приключили на 30 септември 2022 г., и през 2021 г., като провизиите в швейцарски франкове повлияха на представянето им.
Тук е мястото да се припомни, че през януари 2015 Швейцарската национална банка (SNB) изуми пазарите, когато премахна фиксирания курс на швейцарския франк към еврото (да, даже швейцарците са имали фиксиран курс към еврото) от 1,20 швейцарски франка за евро, въведен през 2012 г. Това създаде безпрецедентни проблеми на световните пазари и особено на тези в Източна Европа, където много банки бяха отпуснали кредити във франкове заради стабилния курс и по-ниските лихви. В хаотични няколко минути след съобщението на централната банка, швейцарският франк скочи с около 30 процента спрямо еврото.
По това време Полша има приблизително 550 000 ипотеки, деноминирани в швейцарски франкове, възлизащи на около 30 милиарда евро или 7,7% от полския БВП. В Австрия кредитополучателите дължат 25 милиарда евро ипотеки в швейцарски франкове, което се равнява на около 7% от БВП на страната. В региона Румъния има 150 000 ипотеки в швейцарски франка, Хърватия има 60 000 и Сърбия 20 000. Внезапният скок в стойността на швейцарския франк означаваше, че месечните плащания по тези заеми се увеличават средно с 20%, тласкайки домакинствата, които са взели заеми, към финансов колапс. Много от тези страни все още се борят да намерят решение на проблема.
Въпреки че някога беше обременена с огромен дълг в чуждестранна валута, много по-голям от съседите си от ЦИЕ, Унгария последва различен път. И тук може би трябва да се посочи именно примера на Унгария, която премина доста по-рано по този път. През 2010 г. дългът на унгарските домакинства наближава 10,6 трилиона форинта, или приблизително 40% от БВП. Две трети от тях са в заеми, деноминирани в чуждестранна валута, достигайки 7,3 трилиона форинта, или около 28% от БВП. Над 90 процента от дълга в чуждестранна валута е деноминиран в швейцарски франкове и приблизително 7% в евро.
До 2015 г. обаче заемите в чуждестранна валута падат до едва 2% от БВП и до 2016 г. са почти стопени, въпреки че тогава имаше предупреждения от ЕЦБ, че подобен ход е опасен за унгарската икономика. Заемите във франкове бяха преустановени точно преди Швейцария да премахне тавана на обменния курс, предотвратявайки това, което би било внезапен скок от 700 милиарда форинта в дълга на домакинствата. Унгария предотврати бедствието благодарение на набор от политически и законодателни мерки, считани някога за „неортодоксални“, за постепенно премахване изцяло на заемите в чуждестранна валута от дълговия пазар.
Така че продължаваме да следим Полша и централно европейските държави с плаващ курс към еврото и сравняваме икономическото им развитие с това на държавите в еврозоната, към която България иска да се присъедини. За сега ситуацията в еврозоната е по-благоприята, въпреки всички проблеми с енергийните доставки и инфлацията. Не така стоят нещата за страните от ЕС извън еврозона, които отбелязват икономически спад и даже рецесия, обезценяване на валутите им, по-висока инфлация и финансови проблеми.
Автор
