Кризата задълбочава икономическото изоставане на България
Броят на безработните на нетна база в следствие на здравната криза (загубили работа минус започнали такава) надхвърли 100,000 души (това беше бариерата, която трябваше да определени доколко е адекватна реакцията на държавата при справянето с кризата – за сравнение в съседна Сърбия броят на загубилите работа в следствие на COVID 19 са по-малко от 7000 души), а процентът на безработица надхвърли 10%. Тези показатели обаче продължават да растат. Освен мярката 60/40 (или 38/62, както я определят от АИКБ), към която има минимален интерес, всички останали мерки или не са започнали изобщо да действат (към момента няма нито един отпуснат кредит), или създават повече проблеми, отколкото решават (напрежението сред медицинските работници относно възнаграждението от 1000 лв., което се прави произволно и субективно и засяга минимална част от медиците, участващи в борбата с COVID 19).
Същевременно прогнозата на МФ за спад на икономиката е 3% при безработица от едва 6.2%. Няма прогноза на уважаваща се институция в света, която да оценява толкова оптимистично спада на българската икономика. Дори според последната прогноза на ЕК от 6 май, очакваният спад на БВП на България е 7.2% при 7% безработица и 2.8% бюджетен дефицит (последното продължава да бъде прекалено оптимистично, но може и да се сбъдне при ограничените мерки за подкрепа). От страните извън еврозоната, само прогнозата за Хърватия (-9.1%) е по-негативна, а от всички бивши социалистически страни в ЕС, освен Хърватия само Литва е с по-голям очакван спад (-7.9%). Де факто основните сценарии са за спад от 7-8%. Тези данни са едни от най-лошите в ЕС и подсказват, че България е на път за пореден път да се провали с мерките си по отношение овладяване на криза в последните 10 години. Сега обаче подобен провал ще има много по-дългосрочни последици, защото ще лиши страната от капацитет и възможности да се състезава с останалите държави на световната конкурентна сцена в резултат на процесите на промяна на глобалните вериги за доставки и масовото навлизане на дигиталните технилогии в икономическия живот.
Източник: Европейска комисия, пролетна икономическа прогноза, май 2020 г.
България е една от малкото страни в ЕС, която не успя да изгради дигитално правителство (поради нежелание и корупция) и която не може да предложи адекватна инфраструктура за привличане на високотехнологичен бизнес. Нещо повече, с неадекватното си законодателно предложение относно СУПТО и Наредба 18, държавата де факто затрудни търговията чрез дигитални канали и принуди не една и две фирми да преместят централите си в други държави.
Същевременно прогнозите на международни институции е за спад на трансферите на работещи в чужбина граждани към по-бедните държави с около 20% от общо 550 милиарда долара глобално, което ще засегне осезаемо България и ще се отрази на вътрешното търсене, което в прогнозите на МФ е основният канал за растеж на икономиката. Туризмът и пътуванията също ще бъдат драстично засегнати и то в средносрочен и дългосрочен план, като прогнозите са за спад от 20-30%, което се равнява на номинално свиване от порядъка на 500 млрд. долара от глобално 1.5 трилиона в сектора на пътуванията. А туризмът е галеното дете на българската икономика с 10% дял от БВП и намалени данъчни ставки.
Изобщо, България серизно изостава в световното съревнование, както с грешни прогнози за икономическото си развитие, така и с неадекватни мерки за справяне с кризата, което вместо това да бъде осъзнато от управляващите се неглежира и омаловажава чрез евтин ПР и елементарни манипулации. Потърпевши обаче сме всички!